АТАКА и ДСБ извадиха Първанов от фризера

Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосиева, за да обърне играта в своя полза.

…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР

ПУСТИТЕ ОСМАНЦИ, СТАНАЛИ МОСКОВЦИ…

В петък президентът Първанов обясняваше по телевизията колко били ползотворни срещите му в Москва. Той започна с прословутия дълг на Русия към България, изразяващ се в колосалната сума от 38 милиона долара:
„38 и половина милиона щатски долара бяха върнати без остатък, без никакъв дисконт, по българската формула, въпреки съпротивата на руснаците буквално до последния час на преговорите“, каза президентът с желязна нотка в гласа. Демек – дружбата си е дружба, ама сиренето е с пари.
Да им се чуди човек на тия руснаци, защо са се опъвали толкова за 38 милиона. Дали защото тия дни дадоха на Беларус 2 милиарда, че и на Киргизия още два, пък на опашката чакат Украина за пет и Исландия за още четири?
Това ще да е причината. И са се притеснили хората. А пък президентът Първанов е поставил ребром въпроса, както стана ясно. Аман-заман, ще трябва да се връщат тия пари. Предполагам, че в последния момент някой от хората на Путин е отърчал до барчето в Кремъл да събере джобни от олигарсите.

В същия ден, петък, 13.02.09 – в Москва се срещнаха Дмитрий Медведев и президента на Турция Абдула Гюл. Този петък 13, може да се окаже черен, ама не за турците. Нито за руснаците.
Между двете страни бяха постигнати следните споразумения:
1.През следващите 15 години Турция ще внесе електрическа енергия от Русия на стойност 60 милиарда долара.
2. Русия в най-скоро време ще започне строителството на Атомна електроцентрала в Турция с 4 блока – всеки от които с мощност /по различни данни от пресата/ между 1200 и 1500 мегавата. Стойността на проекта е между 18 и 20 милиарда долара.

Извън двете официални точки, са били обсъдени и други въпроси, за които ние обикновените хора не сме осведомени. Това, което знаем е, че Турция през 2008 година излезе на първо място сред външнотърговските партньори на Русия.
Стокообменът между двете страни днес се изчислява на повече от 34 милиарда долара. Преди десетина години не е надвишавал 1 милиард. А на срещата в петък Абдула Гюл заяви, че очаква в близките години той да достигне 50 милиарда.
Близо 3 милиона руснаци почиват всяка година по турските курорти, което означава, че всяко лято те оставят там около 5 милиарда долара.
Но тази цифра може да е занижена, ако вземем предвид „националните особености на руския годишен отпуск“.
Турците печелят и от строителството в Русия, където през последните десетина години техни фирми са изпълнили договори за над 20 милиарда долара.

Спекулациите около срещата Медведев-Гюл тръгнаха в посока, която може би не ни изнася, ама това е положението.
Вестниците говорят за стратегическа среща между две страни, които имат амбицията да осигуряват в значителна степен енергийните нужди на Европа, включително и чрез проекта „Набуко“.
Други коментатори твърдят, че Турция днес дава своята оферта на Русия за влияние в Кавказ и прикаспийския регион.
В замяна на това отваря икономиката си, в която и днес „Газпром“ доставя 63% от синьото гориво, а утре „Атомекспортстрой“ и Обединени енергийни системи /ОЭС/ ще завоюват стабилни пазарни позиции.

Какво може да последва от това, че Турция – най-мощния член на НАТО в региона – се обвързва с Русия до такава степен?

Възможни отговори:
- Турция не е в час, защото не си дава сметка за имперските амбиции на Русия.
- Мони Паси не е в час, защото си мисли, че ако стане шеф на НАТО ще сложи ред в кавказките „демокрации“, най-паче в Грузия.
- НАТО винаги е в час, за разлика от Мони Паси.
- България не е в час, защото не усеща как енергийния възел на Балканите се мести в посока Босфора.

Това, последното, би трябвало да го почувстваме отдавна, ама в последните години бяхме заети да доказваме своята независимост от Русия.
През идващите десетилетия ще ни се наложи да почувстваме една друга зависимост.
Ама в това отношение поне имаме исторически опит.

ПАК ВЛИЗАМЕ В ПРЕДИЗБОРЕН МЕНЗИС

Щеше да е по-възпитано да кажа „предизборен цикъл“, ама то си е мензис.
От медийните котенца и по-дърти котки отново започват да изтичат спекулации и социологии.
Пак – кой с кого?
Пак – турците къде да гласуват и да гласуват ли въобще.
Пак – президента Първанов май искал президентска република.
А пък той пак отрича.
Пак – кой ще мине бариерата и кой да забрави за „кифтетата“.
Същата история.
И нито дума по същество – за кого и защо да гласуваме.
И тъй като от лятото на минала година нищо не е мръднало и на йота, позволявам си да предположа, че няма да мръдне, за да не остане никакво време за промяна на статуквото.
И цялата дружина пак да мине метър.
…
Следват текстове от юни и юли 2008 година:

СТИГА СТЕ ГО УСУКВАЛИ!

МАЖОРИТАРНОТО ПРОДУХВАНЕ НА СИСТЕМАТА

ПАК ЩЕ НАВИВАТ БУРМИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

ОТКРИТА Е НОВА НАРОДНА ПЕСЕН

ГОЛЯМ ШЛЕМ + МАЛКА ТЕРЦА = ГОЛЯМА УСТА

публикуван текст – „БЪЛГАРИ, списание за нацията“, брой 1, 2008 г.

Посещението на руския президент и сключените споразумения относно тръбите се превърна в прекрасен повод за нашите “елити” да се наприказват. А когато в България заплющят езиците на тема геополитика, това почти никога няма връзка с главния мозък. Не е ясно защо президентът Първанов, обрисувайки успехите, каза, че сме постигнали някакъв “голям шлем”. Като изключим онези два файтона хора, които се интересуват от бридж и тенис, подавляващото мнозинство у нас практикува домашен белот. При който предварително се знае от каква боя е коза, а в играта преобладават малките терци.

“Големия шлем” на Първанов обаче отприщи безкрайна върволица от метафори, целящи да ни внушат, че ние сме някаква терца майорна в глобалната енергийна игра. Като почнем от Огнян Минчев и свършим /пак/ с Иван Костов и други видни опозиционери – всички се изпотиха под езика да ни обясняват, че сме някакъв зловещ “троянски кон” зад крепостнати стени на ЕС. Което може да стане само ако троянските коне минат на троянска сливова. И поради изброените по-долу причини.

В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200-220 млрд.куб.м. от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от които половината втечнен газ, от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ.

От така изброените цифри стават ясни няколко неща. Първо – че ЕС прекрасно си е направил сметката, включително и по отношението на диверсификацията, за която у нас най-паче радеем. Българските геополитици могат да бъдат спокойни – техния глас не е глас в пустиня. Второ – ЕС няма никакво намерение да игнорира огромните залежи на Русия, въпреки сериозните опасения, които измъчват г-н Огнян Минчев. Трето – ЕС не разчита твърде много на така нареченото каспийско направление, въпреки недокоснатите залежи на Иран. Или няма да разчита поне до онзи светъл миг в който САЩ решат и там да въведат демократичните ценности. Четвърто – под диверсификация в ЕС разбират и увеличаването на количествата втечнен газ като дял от общия внос. Което ще разгърне допълнителното мощностите на страни като Катар, Либия, Мароко, Египет и др.

Върху фона на огромните реки от газ, които текат и ще текат към Европа, ние сме твърде малка терца, дори през сърцето ни да премине романтичната мечта “НАБУКО”. Романтична, прочие, поради сложния геополитически терен на трасето. Най-близката причина е южната ни съседка, която иска да играе в тази опера главната роля и да прибира главната пачка. Което няма да стане поради различни причини, включително отвъдокеански. Наскоро Интернешънъл Хералд Трибюн в прав текст написа, че Турция ще разиграва картата “Набуко” и във връзка с приемането й в ЕС. Което на стара Европа май ще и дойде възгеч. Туркмения, която твърди че добива до 55 млрд.куб.м. газ флиртува с проекта като обещава добиви от 64 млрд. В близко бъдеще. Трябва да се отчита обаче, че “Газпром е закупил за 30 години напред 40 от сегашните 55 млрд. През декември 2007 г. Русия, Казахстан и Туркмения подписаха съглашение за изграждането на Прикаспийския газопровод, който ще насочи суровината отново в посока север. Впрочем споровете там са свързани с цени и конкретни интереси, нежели с геополитически и цивилизационен избор.

Но за нашия политически елит въпросът не е в “Набуко”. Въпросът е постоянно да има някаква опера, в която да припяват, белким ги чуят някъде из посолствата. По тази причина през последните две седмици беше поставена многоактна кантата по темата за диверсификацията и троянския кон. Постановката беше смешна и скучна. Тъй като тези опери ги поставят големите режисьори. А те живеят в онези части на света, където тръбите или започват или свършват. А не по малките гари, където посред зима все спира парното.