БЕЗМИСЛЕНИ ТУРНИРИ

 

Отдавна не гледам „Сблъсък“.

От мига, в който осъзнах, че когато го гледам, почти нищо не чувам.

Авторите на това предаване или не могат да го овладеят, или се съзнателно го водят към онази степен на хаос, която да превърне сблъсъка на идеи в обикновена тв мазня – поредното кудкудякане по нашите телевизии.

В хаоса на поредния „Сблъсък“ беше въвлечен и моя приятел Румен Леонидов.

Той със сетни сили се опитваше да овладее неовладяемото.

Впрочем, хаосът и неговото овладяване се обозначава с понятието ентропия.

Може би поради тази причина темата на предаването беше дъвканата и предъвкана инсталация на Давид Черни – „Ентропа“. Където България е изобразена като поредица от така наречените турски тоалетни, а всъщност селски кенефи.

Но в „Сблъсък“ си бяха поставили и „свръхзадача“ – да изяснят въпроса с националното ни достойнство. Тези от Европа/Ентропа уважават ли ни, или напротив? Ще ни се извинят ли, или… „да препашем остра сабя, знаме да развеем“.Голям майтап.

Впрочем, Румен Леонидов се опита да обясни що е туй цивилизован национализъм, ала думите му потънаха като глас в кудкудякаща пустиня.

 Но нека помислим – защо е цялата тази дандания.

Кой всъщност е Давид Черни? Изкушавам се да цитирам Владимир Путин: „Дайте да ги видим тези дисиденти – адреси, явки, имена.“

Черни е художник-инсталатор, относително известен със своите провокации. В Чехия се прочува когато боядисва в розово един съветски танк и поставя върху него огромен кукиш.

Така той протестира срещу съветската агресия от 1968 година. Само че 23 години по-късно, с извинение…

За разлика от великия Ян Палах, който се самозапали по онова време пред очите на съветските офицери, Давид Черни протестира една година след като истинските руски танкове са се изтеглили от Чехословакия.

И тъй като вече няма върху кого да упражнява своя провокативен стил, Черни се насочва към една от националните светини на чехите – Свети Вацлав. Срещу прочутия паметник на Вацлавския площад през 1999 г. той инсталира светията яхнал умрял кон.

 Пошлостите с националните светини продължават през 2002 г. с проекта му да сложи върху сградата на Националния театър огромна златна фигура на онанист, пародирайки надписа „Народът за себе си“ – поставен още в 19 век, когато с подписка по цяла Чехия хората събират средства за да си построят народен театър. Замисълът на това велико остроумие е да се появи на бял свят точно преди приемането на Чехия в ЕС.

 Черни не изпуска и другия ключов политически момент – чешкото председателство на ЕС, когато се прочува с инсталацията „Ентропа“.

 Някои умни глави в България побързаха да обявят Давид Черни за световна фигура в концептуалното изкуство. По-полека, господа от Пловдив. Обърнете се назад към близкото си минало и ще видите, че сред вас имаше един концептуалист, който е на светлинни години пред елементарните внушения на чешкия си колега. Казва се Кольо Карамфилов. В творчеството на Кольо се очертават само две слабости – първо, че не е чужденец и второ, а всъщност първо, че не е евреин.

Малкият Давид от Чехия е твърде малък до фигури като Джаспър Джоунс, да не говорим за Деймиън Хьорст. Прашката му дори не може да докосне тези великани. Но те са удобни за имитаторски постижения в „инсталациите“. През 2005 г. Черни прави именно това като поставя полуразголена фигура на Саддам Хюсеин в аквариум с формалдехид. Фигурата на бившия диктатор е изобразена с болезнено вързани ръце и крака. Работата е представена като някакво уж намигване към световноизвестната, и струваща 20 милиона лири, инсталация на Деймиън Хьорст, със заглавие, което приканва зрителя да мисли когато гледа. Инсталацията се казва „ The Physical Impossibility of Death in the Mind of Someone Living“ – в буквален превод – „Физическата Невъзможност на Смъртта в Съзнанието на Някой, който Живее“. 

А препарираният Саддам на Черни от 2005 година е проста регистрация на факта, че една година по-рано иракския диктатор беше хванат от американците и вързан по подобен начин, преди да бъде убит по политически причини, а не вследствие нормален съдебен процес. Което, впрочем, предизвика взрив от възмущение в консервативните среди на световната общественост. Ако си спомняте.

 Аз не съм специалист по концептуално изкуство, но не чак дотам, че да го бъркам с плоскодънните политически изяви.

Изкуството, било то концептуално-инсталационно, ако е изкуство, тръгва по два пътя – към ума и сърцето на зрителя. Свидетелство за това е творчеството на самия Деймиън Хьорст. Неговите творби – „Девствената майка“ и особено разтърсващата „Благотворителност“ – ни показват как този художник, който е може би най-високоплатения концептуалист, прекарва своите творби през сърцето си, а не през банковите сметки. Що се отнася до „Ентропа“, нека нашите пишман националисти да не скачат толкова. Тази нескопосана „инсталация“ обиди не само нас, българите. Вижте само как е представена Италия – футболно игрище, по което безцелно тичат онаниращи футболисти.

Единственият, който се е смял на плоските вицове в творбата на Черни е неговия приятел и бивш премиер на Чехия, Мирек Тополанек. Той явно споделя възгледите на Давид, хеле що се касае до онанизма.Или поне така ми се струва, като гледам папарашките снимки от вилата на Берлускони. Където е видно, че в присъствието на самия Берлускони и група италиански курви, Тополанек бая се е натополчил.

Озаглавих този текст „Безмислени турнири“ заради безмисления „Сблъсък“, в който имаше неудоволствието да участва Румен Леонидов. Тъй като той там не успя да обясни що е туй „цивилизован национализъм“, ще кажа някои от нещата, които съм чул от него по темата.

Всъщност само едно. В основата на неговите убеждения стои следното правило: Любовта към Отечеството трябва да бъде благородно окована в белезниците на културните задръжки.

Тази любов не бива да ни води към шаблонни представи за различните от нас – било по вяра, нация или раса.

Признавам си, че не споделям докрай възгледите на Румен. Но се старая да ги спазвам. Ако не ги спазвам, би трябвало да напиша следния текст, който ви съветвам да забравите, веднага след като го прочетете:

 Давид Черни е типичен представител на еврейската раса и нейната деструктивна роля в световната история.

В творбата си „Ентропа“ той нахално демонстрира откритата си ксенофобия към всички европейски нации, поставяйки себе в ролята на съдник, комуто е позволено да се гаври с техните чувства и национални комплекси.

В умишлената разпокъсаност на Ентропа/Европа лесно могат да се разпознаят древните еврейски ритуали, култове и жестове, чрез които това племе се опитва да докаже своята богопомазаност през вековете.

Единствената що годе интересна работа на Черни е поставена в Северна Каролина, САЩ.

Откъдето вероятно идват парите на автора да се размотава с частния си самолет от Израел до Щатите – другата люлка на световното еврейство.

„Ентропа“ е посредствена творба, но затова пък много ясно изразява страха на Черни и неговите отвъдокеански спонсори от консолидацията и единството на Европейския съюз като глобална икономическа сила.

 Е, те – това е. Толкова се увлякох, че съм готов за „Атака“.

Но когато Румен Леонидов прочете този текст, ще каже:

• А бе, Живко, това не е портрета на типичния евреин. Ти си обрисувал един класически бездарник.

 …

 

ТВ УПРАЖНЕНИЯТА ВЪРХУ ТРАГЕДИЯТА СА КОЩУНСТВО

Порнографията, която трябва да мине за журналистика по нашите телевизии, вече не се търпи.

На Охридското езеро стана един злощастен, трагичен за десетки български семейства инцидент.

Заедно със семействата, близките и приятелите на нелепо загиналите хора, зрителите, които изживяват болезнено това, наброяват стотици.

Тези стотици и милионите български граждани, които са покрусени от станалото, биват подложени на системен тормоз.

Още вчера някаква кабеларка, дето се брои за национална , вместо да свали от програмата си един фарфаронски рекламен репортаж за голф турнир, го излъчи целия, барабар с наградата – мерцедес незнам какъв си клас. Барабар с някакви недоразвити нашенски тарикати, които размахваха стикове, облечени в пуловерчета, имитирайки Тъйгър Уудс. И лежерно разхождащи се по родно голф игрище с прегоряла трева, която силно напомняше прегорял троскот.

На финала, някаква девойка със скръбен глас изказа съболезнованията си на семействата на загиналите.

А, ма, утко заспала! /“Утка“ от руски език – „патица“/.

Днес, в деня на траур, когато шоу програмите уж са забранени, „националните телевизии“ сглобиха в утринните си блокове точно такова шоу, само че „информационно“. Или поне така го разбират те и техните шефове.

Още веднъж показаха на всички взеизвестните болезнени кадри от Македония, да не би някой случайно да ги е забравил.

Един водещ от БНТ, който трябва още дълго да ходи на логопед, започна да върти и сучи конспирации, включително да противопоставя позициите на премиера и президента.

Даже повдигна въпроса – не трябва ли, аджеба, да възстановим Министерството на извънредните ситуации. Това същото, дето го запомнихме единствено чрез появата на Емел Етем на една кална дига с блестящо-бял спортен костюм „NIKE”.

Друг един водещ, в друга „национална“, цяла сутрин се правеше на топ-следовател, търсейки истината с блеснали очи – ама въжето ли се е скъсало и как точно, ама валът ли се е счупил, ама как точно се обърнало корабчето, как точно захлупило нещастните загинали . Повтаряйки същите болезнени кадри и „включвайки“ покрусени хора. Само и само да има повече „включвания“.

Хубаво и отвсякъде да огледаме нещастието на нещастните наши сънародници!

В третата „национална“ /но ако питате тях първа по рейтинг/ се появи Божидар Димитров, който пък даде един романизиран вариант – как той пътувал към родния Созопол, когато се обърнало корабчето. Че как чул по радиото. Че как веднага вдигнал телефона на премиера. /Е, бре, машалла/. Че как отишъл в Созопол, че разпитал там местния барба Яни, как аджеба се обръща такова корабче. Пък той му казал, че у нас това не може да се случи щото всички имали спасителни жилетки, че и автоматично надуващи се салове. Всъщност няма лошо да се изтъкват успехите на древната република Аполония Понтика по сравнение с днешната Бивша Югославска Република Македония, ама на мене ми дойде възгеч. Освен това – на хората загубили деца и близки в Охридското езеро няма да им стане по-топло от това, че корабчетата в Созопол са страхотно обезопасени. Което освен това не е точно така.

В общи линии – нашенската „екшън“ тв журналистика са опита да направи нещо като възстановка на нападението върху кулите-близнаци. Само, че тук, дами и господа не е Ню Йорк. Това първо. Второ – атентат няма, колкото и да ви се иска.

Има едно нещастие, пред което всички се изправихме.

И трябва малко да помълчим.

Това в телевизията се прави по следния начин – чрез добросъвестно поднасяне на фактите.

Без допълнително овкусяване и емоционални мерудии.

Биз излишни самоизяви, без варианти на скръбни и загрижени физиономии и безбройни „включвания“. Хората, засегнати от тази трагедия не са котлони, че да ги включвате когато ви скимне, за да се направите на по-интересни отколкото сте.

На всички ни е известно, че чувството за мярка отдавна е напуснало „демократичната“ същност на родната телевизия.

Още от времето на „атомното Ку-Ку“.

Да, ама тогава поне имаше команда и някой друг долар.

А сега – какво?

Чиста проба – разпасаност.

НАЙ-ТИХИЯТ ГЛАС В УТРИННИЯ БЛОК НА НОВА ТВ

Тази сутрин в утринния блок на Нова ТВ се обади една млада жена, която след дълги опити, успяла да забременее „инвитро“. Нейният тих, ненатрапчив глас почти се изгуби сред викането по повод изборите, стачките и досиетата.
Жената зададе въпрос – Защо шоу програми като „Пълна промяна“ не са насочени към млади хора като нея, които имат реални проблеми със създаването на потомство?
Водещата Лора елегантно я отпрати към някакво „специализирано предаване“ за медицина, което аз никога не съм гледал и повярвайте ми няма да погледна, дори да умирам.
Самата Лора Крумова съвсем не е глупаво момиче и по лицето й пролича, че разбира за какво всъщност става дума. Но остави обаждането без коментар и продължи по матрицата.
Нито аз, нито другите зрители успяхме да чуем името на младата жена, която се обади.
А тя вероятно никога няма да прочете този текст.
Въпреки това ще се опитам да отговоря на нейния въпрос, който е отправен към всички нас и към цялото дърдорене, което у нас наричаме „медийно пространство“.
Уважаема госпожо,
Такова нещо като „Пълна промяна“ няма.
Става дума за козметика.
Дългогодишна.
Прехвърлихме вече три петилетки.
За да влезете в полезрението на нашите медии, чиято главна задача е да „забавляват“, освен когато не ни информират кой е поредния агент на ДС, ще трябва да заявите открито, че искате да смените пола си.
Най-прекият път към славата е пътя на травестита.
Но, Вие, доколкото разбрах, не искате да ставате травестит.
Вие искате да станете майка.
Тогава ще трябва да почакате.
P.S. Ако случайно попаднете на този текст, простете ми горчивите думи. Всъщност исках да кажа, че майки като Вас трябва да носят името „майка България“.