Постове с етикетимедведев
СЕДМИЦАТА НА ЕКАТЕРИНБУРГ
THE TIMES:
Вчера /16 юни/ бе създаден нов политически блок, който отправя предизвикателство към световното господство на САЩ. В основния призив на първата в историята среща на БРИК се съдържа призив към установяване на многополюсен световен ред. На дипломагически език това означава несъгласие със статута на САЩ като единствена глобална свръхдържава, пояснява кореспондентът на „Таймс“.
Лидерите на БРИК са разработили план от антикризисни мерки за съгласуване при следващата среща на G-20. Те настояват за разширяване влиянието на развиващите се пазари в международните финансови институции и се договориха да си сътрудничат в сферите на енергетиката, продоволствената безопасност, науката и образованието.
Приетата декларация удовлетворява едно от ключовите искания на Москва – за необходимостта от по-диверсифицирана международна валутна система.
Едновременно със срещата на БРИК в Екатеринбург се проведе и редовния форум на ШОС, който допълнително подчертава намеренията на Москва и Пекин да се противопоставят на Запада. Това е очевиден сигнал за Обама, че не бива да се пренебрегват руските интереси в региона.
Страните ожт БРИК /Бразилия, Русия, Индия, Китай/ – се стремят към нов световен ред – отбелязва изданието. Главните действуващи лица там се държаха така, сякаш в Екатеринбург се провежда пресконференция на емисионата банка на САЩ, или среща на G-8. Цитиран е експерт на HSBC, който заявява: „Вече никой не може да заобиколи БРИК“.
В съвместна декларация участниците настояват за стабилна, предсказуема и диверсифицирана валутна система, което ще лиши долара от статуса му на водеща световна валута – пише изданието.
Президентът Медведев нарече Екатеринбург „епицентър на световната политика“ – пише Ди Велт – И наистина, понастоящем тези четири икономики представляват 15 процента от световното стопанство, контролират 13 процента от международната търговия и притежават почти половината от световните валутни резерви.
Страни от БРИК на този етап се разминават в някои виждания за бъдещето на долара. Докато Русия се опитва да го изтласка от позицията му на световна резервна валута, Китай засега се въздържа, тъй като притежава несметни количества американски долари.
В Близко време БРИК ще обсъди функционирането на т.н „специални права на заимстване“ като своего рода световна резервна валута на МВФ. Понастоящем техния курс се определя от стойността на валутната кошница – долар,евро,йена и фунт стерлинг. Русия настоява в кошницата да влязат – рублата, китайския юан, канадския и австралийския долар и златото. Други членове на четворката изразяват по-предпазливи позиции.
Доларът се колебае на фона на преговорите в Русия. В един ден се появиха две на пръв поглед противоречиви изказвания. Алексей Кудрин, министър на финансите на Русия, заяви, че доларът може би ще остане световна резервна валута, докато съветника на Медведев, Аркадий Дворкович каза на срещата на ШОС, че Русия разглежда вариант да прехвърли доларовите си запаси в ценни книжа, емитирани от Бразилия, Индия и Китай. Всъщност и двете твърдения могат да се окажат верни – те потвърждават, че в средносрочен план значението на долара ще намалява.
Изданието цитира лидера на Евразиското движение Александър Дугин, който заяви: „ШОС се превръща в организация на страни, които се чувствуват изключени от глобалната система и жертви на еднополярния свят, в който доминират САЩ. Сега този еднополярен свят преживява дълбока криза и упадък на империализма. Време е да се изгради проект за многополярен свят“.
По време на двете срещи на ШОС и БРИК президентът Медведев се обяви за въвеждане на „наднационална валута“, която да замени американския долар в световните икономирески отношения и призова да се разшири използването на националните валути в търговията между страните членки на ШОС. Повечето от окспертите са на мнение, че в близко бъдеше ШОС няма да се превърне в „НАТО на Изтока“. На този етап тя е по-скоро форум за сдържане на съперничеството между Китай и Русия, тъй като и двете държави имат амбиции да играят лидерска роля в региона.
Шанхайската организация за сътрудничество на световната карта
Add comment 18 юни 2009
И Руския Цар си търси имотите
Неотдавна Върховният съд на РФ взе решение за реабилитация на последния руски император Николай Втори и неговото семейство.
По този повод доста хора в Русия вдигнаха температура и хукнаха да доказват, че са наследници на короната.
Най-колоритния сред тях е някой си Валери Кубарев, който има „Партия за ортодоксална демокрация“, а също така и собствен сайт в интернет, накичен с гербове и регалии, които според него му принадлежат.
Валери Кубарев твърди, че през 16 век Иван Грозни убил по лъжлив донос цар-регента на Русия – княз Иван Иванович Големия Кубенский, а пък неговия брат Михаил бил низвергнат, лишен от имоти и царски регалии.
Мътната и кървава руска история принудила фамилия Кубенский да се прекръстят на Кубареви. Та от тези Кубареви произхожда претендентът за трона – Валери.
Към днешна дата, обаче, той се представя по следния начин:
Велик княз на Цяла Русия /Всея Русь/ Валери Кубарев Големия Кубенский, Флавий Валерий Кубара – Константин ХV.
В подобни случаи се казва – последния да затвори вратата.
На своя сайт Великият княз свиква перманентен Световен събор на потомците на византийските императори, викингите, рюриковичите, мономасите, сеидите, хашимитите, синовете на Буда и Конфуций, както и дъщерите на Миуко от Япония, а също така Инките от Америка. /Както виждате, призовани са и малко дъщери, за да стане по-интересен купона, да не е „мъжка баня“ цялата работа./
Световният събор на великите династии се свиква във връзка с това, че всички те били преки потомци на Бога-баща Куба.
Не е ясно какво ще правят като се съберат, освен да ударят по едно „куба-либре“.
Но най-голямото шоу настъпва, когато преди време Великият княз обнародва следното открито писмо:
До Президента В.В. Путин и избрания Президент Д.А Медведев
Господа Президенти!
По волята на масоните и народа, вие се оказахте на върха на държавната власт в Руската Федерация. Към вас се обръща варягът и Велик Княз на Цяла Русия Валерий Викторович Кубарев. С настоящото писмо Ви моля да вземете следните държавни решения, възстановяващи историческата справедливост и стабилността на Русия.
- Да се предададат на мен и моето семейство Грановития Палат и Теремния дворец на Московския Кремъл, а също така реликвите на династията Дуло-Рюриковичи – шапката на Владимир Мономах и Короната на Руската империя.
- Да се преустанови окупацията на Руската федерация от представители на анонимната власт.
Исканията следва да се удовлетворят чрез указ на Президента на РФ за предаване на гореописаната собственост и имперски регалии на рода, който води началото си от Бога-Баща.
Времето за приемането на тези решения изтича на 1 април 2009 година.
Подпис: Варяг, Велик княз и руски писател Валери Викторович Кубаев.
……………………………………………………………………………………………………………….
ЗА ТЕЗИ ИМОТИ СТАВА ДУМА.
Както виждате Валери Викторович не си поплюва. Иска си неговото човекът. Както му го е отредила историята. Освен това той дълбоко в душата си чувства, че е „варяг“. А варягите, или варязите, са митично скандинавско племе, към което днешната руска аристокрация изпитва силно влечение. Може би поради общото влечение на рюричи-варяжкия протоетнос към водката.
Труден е живота на народите, чиито предтечи не са имали честта да попаднат по-отчетливо в „Историята“ на Херодот.
Типичен пример за това е главния герой във великата книга на Илф и Петров „Дванадестте стола“. Неговото име в повседневния живот е Остап Бендер.
Но може би днес си струва да си спомним как Великият комбинатор се представяше на официални срещи. А именно:
Остап Ибрагимович,
Остап-Сулейман-Берта-
Мария-Бендер-Бей
и Бендер Задунайский,
син на турски поданик и потомък на яничарите.
………………………………………………………………………..
Написах тази история за династиите и синята кръв с въпрос към нашите съотечественици.
Господа,
За разлика от други народи, ние тук си имаме автентичен представител на световните династически родове – Симеон Сакс-Кобург-Гота-Кохари, княз и принц Рилски и потомък на Бурбон-Орлеаните и Савоите.
Е, бива ли, при това положение, да го правим на въпрос за петнайсетина хиляди декара гора и десетина имота?
Срамота, mylords!
Add comment 19 октомври 2008
МИХАИЛ ГОРБАЧОВ: „Западът да престане да поучава Русия“
„Да, вярно е, мисля да основа нова партия, друга, демократична, със социалистическа ориентация, която не се продава и не се чувствува задължена на властите.“
Михаил Горбачов, който пристигна във Венеция за Световния политически форум, посветен на околната среда и състоянието на медиите, не бяга от въпросите. Той не скрива, че в известен смисъл се е върнал в политиката.
„Не заради себе си, а защото Русия трябва да навлезе в нова фаза, с нови сили. И аз искам да взема участие в раждането и налагането на ново поколение политици, искам да дам приноса си във възпитанието на младите хора, които днес наблюдават политическия живот.“
Въпрос: С други думи, Вие не искате да правите опозиционна партия?
Горбачов: Мисля, че Русия се нуждае от партия, която може да мисли със собствената си глава. И ми се струва, че в подобен процес моят опит може да бъде полезен. Предстоящите глобални промени, тясно свързани с днешната криза, ще изискват широко народно участие. Партиите привързани към властта, не са в състояние нито да създадат, нито да организират такова участие. Искам също така да отбележа, че това се отнася не само за Русия, но и за вас в западните страни.
Въпрос: Самият факт, че предупреждавате за такъв проблем, предполага критика към Путин и президента Медведев.
Горбачов: Не съм обсъждал този въпрос с Путин, макар че с него обменяме мнения. Няма да отречем, че Путин направи грешки по отношение развитието на демокрацията, но не трябва да забравяме това, което му беше завещано от Елцин: страна, която се разпадаше на части. Трябва да му отдадем дължимото, че не допусна краха на Русия. Ако броим плюсовете и минусите, плюсовете са много повече. Дори за това би трябвало да му благодарим. Мисля, че вие, европейците, трябва да бъдете по-търпеливи. Русия върви по своя път към демокрацията и още се намира на половината от този път. От западните нотации няма много полза. Ще кажа повече: те могат да станат контрапродуктивни. Достатъчно е да си спомним войната, разпалена от Грузия против Южна Осетия. Тя демонстрира, че на запад системата за информация не уважава твърде истината. Така че, вие нямате право да ни поучавате.
Въпрос: Медведев каза, че 8 август, когато Тбилиси атакува Осетия, е станал денят на последните руски илюзии по отношение на Запада. Мислите ли, че е прав?
Горбачов: Що се отнася до илюзиите, те бяха много. И добре, че се разсеяха. А що се отнася до Русия, тя ще остане открита за диалог, и от такъв диалог има голяма нужда. Предложението на Медведев да започнем нова фаза в строителството на европейската сигурност е повече от разумно. Защото трябва най-сетне да разберем, че сигурността може да се основава само на участието на всички страни. Тя, без всяко съмнение, не бива да се изгражда по пътя на разшираването на военните съюзи или чрез разполагане на нови оръжейни системи на териториите на европейските страни. Разбирате, че имам предвид ракетите в Полша.
Въпрос:Считате ли, че правителствата се държат адекватно в условията на днешната финансова криза?
Горбачов: Не. Кризата на глобализацията изисква много по-решителни и дълбоки мерки. Неолиберализмът се провали с трясък. И ,за съжаление, кризата не е само финансова. Много скоро тя ще се превърне в реална икономическа криза, към която ще трябва да добавим климатичната, енергийната и кризата с водните ресурси на планетата. Продължавайки да следваме модела за максимални печалби и истерическия ръст на потреблението, неизбежно ще се сблъскаме с истината, че развитието има своя предел. Необходимо е да се въведат нови правила в правителствените планове – критерии за социална справедливост и солидарност към най-бедните и слабите, както вътре в страните, така и в отношенията между държавите. След разпадането на СССР Съединените щати се почувстваха победители и започнаха да натрапват на света своите правила. Сега на всички трябва да стане ясно, че тези правила не сработиха.
Въпрос: В петък Нобеловата награда за мир беше присъдена на Марти Ахтисаари, авторът на мирния план, която доведе до едностранното провъзгласяване на независимост от Косово. Какво бихте казали за това решение?
Горбачов: Нямам какво да кажа.
Add comment 13 октомври 2008
СЪВЕТСКИЯТ ОПИТ НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН
Не са минали и двадесет години, откакто у нас обърнахме гръб на съветския опит, а ето че той е на път на сполети и САЩ.
В публикация озаглавена „Медведев постави задача на американския президент“руското електронно издание dni.ru цитира думи на Дмитрий Медведев от пресконференцията му след срещата с испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро.
Медведев подчертава, че основания за нова студена война няма, тъй като главната предпоставка – идеологическите разногласия – вече не съществува. И допълва в прав текст:
„Който и да дойде на власт след президентските избори през ноември, първата му задача е да се оправи със собствената си /на САЩ/ икономика. Ето с това трябва да се захване, макар че да полемизираш по международните въпроси е далеч по лесно, отколкото да вземаш необходимите икономически решения.“
Руснаците, впрочем, нагледно показаха как се вземат правилните решения. При най-малкото сътресение на фондовата борса, те просто я спират. Докато се уталожат страстите на спекулантите.
В този смисъл американците с пълни шепи черпят от техния опит – като фалира някой банка, те просто я национализират. В последните две седмици този финансов „колхоз“ придоби „активи“ от над един трилион долара.
Add comment 2 октомври 2008
КАВКАЗКА ПЛЕННИЦА НА ГЛУПОСТТА
След третия ден на конфликта в Южна Осетия, когато стана ясно, че руснаците вече са хвърлили примката около привидно необуздаемия Саакашвили, медиите в САЩ и Европа тушираха антируската реторика и вероятно започнаха да осъзнават какво се е случило всъщност. Маркус Бернат написа в „Дер Щандарт“:
„На изкуството да управляваш държава едва ли можеш да се научиш от кавказка страна като Грузия. Там да си държавен глава означава преди всичко да си част от епоса, който е останал неизменен с векове, и се основава на отмъщението, честта и други мними мъжки достойнства. Михайл Саакашвили, днешният президент на Грузия, стана типичен пример за това, след като издаде заповед да се атакува Южна Осетия, което доведе до катастрофални последици.“
Ден преди това грузинския геополитически джигит получи още по-сериозна диагноза от един руски криминален психолог, доктора на медицинските науки Михаил Виноградов, чието изказване се вписа „правилно“ в мейнстрийма на руската пропаганда. Думите на Виноградов бяха цитирани от големите вестници и електронни издания в Русия. Диагнозата звучи така:
„Саакашвили е човек с неустойчива психика и с големи амбиции, които не съответстват на неговите възможности като личност. Този човек се подава на чужди влияния и няма собствена гледна точка. Неговите лутания са резултат от препоръките, които му дават различни съветници… Аз бих определил Саакашвили като социопат. Това е по-дипломатичното определение за психопат. Социопатията се е развила у него вследствие ендокринна непълноценност. Той има мозъчно увреждане на органично ниво. Обръщението му към народа на английски език е пълно неуважение към нацията. Пълно пренебрежение към националност и традиция…. За мен той е абсолютно отписан…“
Въпреки, че е твърде удобна за информационната война, която Русия поведе със запада, тази диагноза изглежда логична що се отнася до хаотичните действия на грузинския президент. В един и същи ден той заявяваше, че „Грузия е поставила Русия на колене“, а в същото време търсеше контакт с Медведев и го призоваваше да спре „това безумие“. Обръщаше се за помощ към естествения си съюзник САЩ, после към Европа и накрая към Китай, като се надяваше китайците да осъдят Русия в ООН – една внезапна фантазия, непочиваща на никакви реалности.
Конфликтът в Южна Осетия светкавично обрасна с геополитически спекулации.
Саакашвили се опитва години наред да докаже пред запада, че Грузия е някаква световна гара разпределителна на нефт и газ. И форпост на кавказката демокрация. Първата теза е твърде съмнителна, както впрочем, и втората.
Вътре в Русия също подеха кампания, която на места звучеше доста лековато със спекулации от сорта, че Кондолиза Райс е дала карт бланш на Саакашвили за нападението над Южна Осетия. Тези елементарни заключения са несъстоятелни дори заради това, че руските спецслужби са били наясно какво може да се случи още преди посещението на Райс. Провеждането на мащабните учения „Кавказ-2008″ в района евентуалния конфликт доказват това. Те започнаха на 15 юли, а за такова придвижване на войски – 8000 души, 700 тежки машини, бойна авиация и ракетни установки, задължително се уведомяват партньорите, както Медведев все още нарича САЩ. Ако трябва да се търси някаква американска намеса в тази посока, по-логично е да се разгледа отблизо топлата връзка, за която РИА „Новости“ съобщи още в първия ден на конфликта, цитирайки големи американски медии:
„Главният съветник по националната сигурност на кандидата за президент на САЩ Джон Маккейн – Рандъл Шунеман няколко години е представлявал интересите на грузинското правителство и даже е бил регистриран в Министерството на правосъдието като „чуждестранен агент“ на Михайл Саакашвили. Както съобщава АВС, Шунеман е собственик на лобистката агенция Orion Strateges, на която Грузия е заплатила близо 900 хиляди долара. Задачата на агенцията е била „да подпомогне усилията на Грузия в достигане на нейните цели за покриване критериите за членство в НАТО“.
Данните от Министерството на правосъдието показват, че Шунеман и неговият партньор Майк Митчел са провели заради интересите на Грузия 40 телефонни разговори и срещи с щаба на Маккейн. Шунеман е придружавал Маккейн при неговото посещение в Грузия, където са се срещали с Михаил Саакашвили. Понастоящем Шунеман заема поста директор на предизборната кампания на Маккейн по външната политика.“
С идването на Медведев в Кремъл Русия преживява сложен етап в развитието си към така наречената суверенна демокрация. Новият президент замисли и провежда поход срещу корупцията от най-високото институционално ниво. Въвежда перманентен имуществен мониторинг върху съдиите, държавните чиновници и силите на реда. Обявява се за върховенство на закона и за максимална свобода на малкия и средния бизнес, болезнено орязва правомощията на тежката руска администрация, която според него се е превърнала в кошмар за инициативните хора. Наистина е странно, че сравнително демократичния Медведев изостри стари политически комплекси в страните от Запада и особено сред новите „западняци“, които в съзнанието на руските силовици са „близкое зарубежье“.
Въпросът е – какъв е смисъла от периодичните атаки срещу Русия и то с похвати от времето на студената война?
Какво постигна Саакашвили като даде команда на ракетните системи „Град“ да избият за по-малко от 24 часа 1600 невинни хора и 12 руски миротворци в Цхинвали? Кому са нужни днес разрушените – болница, родилния дом, университета, че и гробищата на миниатюрната осетинска столица? Нужни са единствено на огромния екип /над 100 души/ от следователи, които Медведев изпрати, за да регистрират престъпленията под графата „геноцид“. Още отсега можем да бъдем сигурни, че Владимир Путин, който бе „разпределен“ да отговаря за хуманитарната катастрофа и възстановяването, ще въведе необходимия ред, както във възстановяването, така, и най-вече, в събирането на доказателства за геноцида. Той отдели от руския бюджет 500 милиона рубли /21 милиона долара/ за непосредственото овладяване на ситуацията с бежанците и още 10 милиарда /над 416 млн.долара/ за бъдещото възстановяване на Цхинвали. Но последното ще стане след като международните наблюдатели и общественото мнение на запад се запознаят из основи с безмислените разрушения и жертви там.
Това, което Саакашвили направи, освен да се покаже няколко пъти по Си Ен Ен, беше да развърже ръцете на руснаците. По неприятното е, че той събуди онези инстинкти, които не са просто съветски или сталински, а родилни петна на Империята от времето когато руските царе са играели шах с Персия и Турция местейки по дъската малките кавказки княжества. Едно от тях, Картли-Кахетия, бива наречено Грузия чак в началото на 20 век по топонима Гюрджистан – неголяма територия около тогавашния Тифлис.
Днешните измерения на същата игра могат да се видят в някои „подробности“, които останаха встрани от новинарския мейнстрийм. Няколко часа след като Путин пристигна във Владикавказ и се убеди лично от бежанците какво са правили грузинските военни в Цхинвали и особено в селата наоколо, в Южна Осетия бяха прехвърлени спецчасти от двата чеченски батальона „Изток“ и „Запад“. Тези формирования възникват като паравоеннии структури по време на чеченската криза, когато един от командирите там е бил самият Шамил Басаев. По-късно тези професионални войници преминават на страната на федералните власти и днес са под прякото командване на президента на Чечня, където, както е известно, отдавна няма проблеми с уахабити и джихадисти. Не е ясно каква е била ролята на чеченския спецназ, но 12 часа след пристигането им съпротивата на грузинците останали в Цхинвали беше потушена, а снайперистите – елиминирани.
Докато Саакашвири чакаше САЩ да пристигнат на бял кон в Тбилиси, от Абхазия му отвориха втори фронт. Което се очакваше. Истинската изненада дойде когато официалният „Първи канал“ на руската телевизия някак под сурдинка съобщи, че с десанта на руските войски там е прехвърлен генерал Владимир Шаманов – твърде спорна, да не кажем мрачна фигура от умиротворяването на Кавказ през 90-те години.
Армейските силовици го наричат „Суворов на нашето време“, нему се приписват думите: „Бандидът си е бандит. Жена му и децата му – също“, казани в разговор с покойната Ана Политковска.
През 2004 година ген. Шаманов е уволнен от армията, заради прекомерната му твърдост в „умиротворяването“. Три години по-късно, на 27 март 2007-ма изненадващо е приет в Белия дом лично от Джордж Буш, този път в качеството му на съветник при руското военно министерство. През ноември същата година е върнат в армията като началник на Главното управление по боева подготовка. Където вероятно щеше да си остане до пенсия, въпреки че носи златната звезда „Герой на Русия“. Но не стана така.
Авантюрата на Саакашвили буквално извади от нафталина фигурата на Шаманов, който олицетворява крайно твърдите подходи към Северен Кавказ и е автор на най-успешните „зачистки“ на тази територия. Появяването му в Абхазия и подходящото огласяване на този факт вероятно е една от причините грузинците да напуснат в паника позициите си на Кодорското дефиле, изоставяйки тонове американско оръжие, оперативни карти и дори лични документи.
Но чеченските спецназовци и твърде специфичния „Суворов“ нямат особено практическо значение в конкретните военни действия. Те са по-скоро знаци за твърдата позиция на Дмитрий Медведев, че именно Русия и никой друг е „исторически гарант“ за стабилността в този регион. Използуването на такива знаци е ясно послание към онези, които внимават, или би трябвало да внимават, в „несиметричните“ отговори, които руснаците излъчват при подобни провокации. Към тези отговори трябва да добавим – засилената активност на ксенофобската ДПНИ /Движение против нелегалната емиграция/, които започнаха да правят списъци на нелегалнопребиваващите в Русия грузници. Но също така и безрезервната подкрепа, която получиха християните-осетинци от мюсюлманите в Кабардино-Балкария. Можем да прибавим и острата реакция на казачеството от Новисибирск, което подготви полкове за участие в тридневната война. Но също така и категоричната позиция на руските интелектуалци, които до един се обявиха за незабавно спиране на военните действия.
Без да декларират официалната си подкрепа за действията на Русия по време на кризата, Казахстан и Азърбайджан един след друг изтеглиха танкерите си от грузинските пристанища Батуми и Кулеви и започнаха да обсъждат възможности за транспортиране на нефта през тръбата Баку-Новоросийск. И така свалиха последния пагон от геополитическия мундир на Саакашвили.
Който в крайна сметка постави себе си и Грузия в положението на някаква кавказка пленница на глупостта.
——————————————————
Оше по темата: НОВА СТУДЕНА ВОЙНА = НОВ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ
3 comments 17 август 2008
