МЕДИИ И БЛОГЪРИ ПРЕДУПРЕЖДАВАХА, АМА КОЙ ДА СЛУША

Неизвестна албанска групировка пое днес отговорност за нападението срещу мисията на ЕС в Косово, извършено на 14 ноември, и предупреди за възможни атаки срещу сръбското малцинство.
Това съобщи радио „Дойче веле“.
Непознатата досега групировка, която се представя под името „Армия на Република Косово – АРК“, изпрати заплашителни електронни писма до властите, медиите и международни организации в Косово.
Организацията предупреждава за „удари с всичка сила“ заради плана на ООН за Косово, който беше приет вчера на заседание на Съвета за сигурност и се отнася до реконфигурацията на мисията на ООН – ЮНМИК и разполагането на тази на ЕС – ЕУЛЕКС.
„Ако планът на ООН не бъде изтеглен, ще ударим с пълна сила. Няма да има сигурност за сърбите, които живеят в Косово“, пише в имейла на АРК, в който организацията твърди също, че ще „отсече главите на сърбите и ще ги изпрати на сръбските политици“.
Групировката заплашва да взриви ЕУЛЕКС, ако тя остане неутрална спрямо статута на Косово. Отправя се предупреждение също, че в такъв случай ще бъде започнат „нов конфликт, не само в Косово“.
Говорителят на косовската полиция Ветон Елшани заяви пред ДПА в Прищина, че групировката АРК не е известна, но заплахите й се разглеждат много сериозно и се разследват от агенти, отговарящи за борбата с тероризма.
Трима германци, за които се твърди, че са агенти на германското разузнаване, бяха арестувани във връзка с нападението, при което взривно устройство бе хвърлено в двора на сградата, където се помещава мисията на ЕС. Очаква се те да бъдат освободени днес заради липса на доказателства.
…
КОСОВСКИЯТ ДЮШ-ЕШ
27 февруари 2008 at 5:18 pm

Нашите медии някак свенливо подхождат към въпроса. Наблягат повече на чувството за справедливост. Няма съмнение, че всеки народ има право на самоопределение – баските, кюрдите, фламандците, осетинците, ирландците, че и изстрадалия народ на Квебек в далечна Канада, който се гърчи в тежко робство с 4 хиляди долара средна заплата, при това канадски.

Случаят с Косово, обаче според САЩ, бил уникален. Да, уникален е, защото, за разлика от гореспоменатите етнически обособени общности, косоварите всъщност са албанци. Като вземем предвид, че планът “Ахтисаари” категорично забранява на бъдещо независимо Косово да се присъединява към Албания, излиза, че скоро ще имаме на Балканите две албански държави. Освен ако и македонските албанци не решат нещо. Тогава ще станат три.

Нашите държавници са доста разкрачени по въпроса, като изключим Соломон Паси, който осъди БСП за нейната мекушавост и призова бурно и ведната да признаем Косово. Не стана ясно дали изразява становището на НДСВ или просто синята кръв на този атлант е кипнала в жажда да извърти едно арнаутско хоро на жълтите плочки. Като виден стратег Паси вероятно провижда онова недалечно бъдеще, когато евроатлантическото ни отечество ще се възсъедини с някакви остатъчни Македонии и Северозападни покрайнини. Тези неосъзнати блянове трябва да разглеждаме по-скоро в аспекта на политическия фройдизъм. И заради факта, че самият Ахмед Доган, лидер на повечето мюсюлмани у нас, предпазливо мълчи. Докато Паси така се е разбързал, че ако това бързане не е спонсорирано, може да се говори за своеобразна “еакуляция прекокс” в дипломацията.
Не е задължително да се солидаризираме с онези, които определят случая като изключително опасен прецедент и твърдят, че той е елемент от по-голям план – влошаване на отношенията вътре в ЕС и постепенната дезинтеграция на европейското пространство. Но в тези разсъждения има логика, ако погледнем на Косово през лупата на икомическите реалности. В тази ”държава” 75 процента от приходите в бюджета идват от митнически сборове. Икономиката, ако въобще я има, не е помръднала от времето на Милошевич. Безработицата, по различни оценки, е между 40 и 60 процента. Дори да оставим настрани разработките на сръбските спецслужби, които и досега третират Хашим Тачи като крупен наркотрафикант, не можем да не си дадем сметка, че Косово е отправна точка на международната търговия с наркотици, крадени коли и хора. Бихме могли да пренебрегнем и позицията на руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин, който нарече независимостта на Косово “сенчеста” и извоювана с парите от наркотици, щедро раздавани в обмен на международна легитимност.

ПОЗНАЙТЕ ОТ ПЪРВИ ПЪТ

Предлагам ви части от две публикации, в които нарочно са пропуснати конкретни имена и факти. Едната касае нашата страна, другата – близка нам държава. Познайте от първи път, коя от двете се отнася за България.

ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ:
В писмото си … визираше в над 20 точки конкретни случаи на нарушения …
По повод на въвеждането на … програма, с която … ще следи работата по … и ще дава прозрачен начин на управление и наблюдение на целия процес.
Съобщението, … бе посрещнато в … с подозрението, че това е едва ли не начин на посягане на суверенитета ни.
… заяви, че се опасява да не огорчим европейските си партньори, като непрекъснато повтаряме, че софтуерната система е с цел да ни шпионира и да ни държи под контрол.
“…Това е е една мениджърска програма … Тя дава много прозрачен начин на управление. Става дума за прогноза, наблюдение и контрол на целия процес при залагането, приемането, оценяването, контрактуването, разплащането и усвояването …“, каза …

ВТОРА ПУБЛИКАЦИЯ
Това е специална мисия на …, която, де факто, трябва да създаде … Мисията включва: прокурори, съдии, юристи, митничари, полицаи, включително и специалисти по затворите. Всички те трябва силово да въведат европейските норми в рамките на тази територия. Нейните ръководители … ще бъдат упълномощени да слагат и махат местни висши чиновници, да анулират приети вече закони и да възбуждат наказателни преследвания срещу престъпни структури, включително и такива свързани с местната власт. Всичките им действия ще бъдат гарантирани от контингент на НАТО…

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
ВИЕ УДАРИХТЕ ДЖАКПОТА!
ВЕРНИЯТ ОТГОВОР Е: ДА, ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ СЕ ОТНАСЯ ЗА БЪЛГАРИЯ!

ВТОРАТА ПУБЛИКАЦИЯ НЯМА НИЩО ОБЩО С НАС, ТЪЙ КАТО КАСАЕ МЕРКИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ В НОВОСЪЗДАДЕНАТА ДЪРЖАВА – КОСОВО.

АКО ИСКАТЕ ДА СТАНЕ ОБРАТНОТО – ИЗПРАТЕТЕ SMS ДО КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Стойността на един sms e 1.20 евро, без ДДС.

КОСОВСКИЯТ ДЮШ-ЕШ

И на децата вече им стана ясно, че някой се опитва да хвърли някакъв геополитически дюш-еш със случая Косово. Въпросът е какъв ще да бъде този щастлив зар, който може да вкара ред в безобразното /вече/ състояние на политическите отношения в региона, в Европа, а и в света. Че този зар ще е златен, никой не се съмнява. ЕС има намерение да налее още тази година 1 милард евро в Косово. За руснаците и Сърбия ще говорим по-нататък.

Нашите медии някак свенливо подхождат към въпроса. Наблягат повече на чувството за справедливост. Няма съмнение, че всеки народ има право на самоопределение – баските, кюрдите, фламандците, осетинците, ирландците, че и изстрадалия народ на Квебек в далечна Канада, който се гърчи в тежко робство с 4 хиляди долара средна заплата, при това канадски.

Случаят с Косово, обаче според САЩ, бил уникален. Да, уникален е, защото, за разлика от гореспоменатите етнически обособени общности, косоварите всъщност са албанци. Като вземем предвид, че планът “Ахтисаари” категорично забранява на бъдещо независимо Косово да се присъединява към Албания, излиза, че скоро ще имаме на Балканите две албански държави. Освен ако и македонските албанци не решат нещо. Тогава ще станат три.

Нашите държавници са доста разкрачени по въпроса, като изключим Соломон Паси, който осъди БСП за нейната мекушавост и призова бурно и ведната да признаем Косово. Не стана ясно дали изразява становището на НДСВ или просто синята кръв на този атлант е кипнала в жажда да извърти едно арнаутско хоро на жълтите плочки. Като виден стратег Паси вероятно провижда онова недалечно бъдеще, когато евроатлантическото ни отечество ще се възсъедини с някакви остатъчни Македонии и Северозападни покрайнини. Тези неосъзнати блянове трябва да разглеждаме по-скоро в аспекта на политическия фройдизъм. И заради факта, че самият Ахмед Доган, лидер на повечето мюсюлмани у нас, предпазливо мълчи. Докато Паси така се е разбързал, че ако това бързане не е спонсорирано, може да се говори за своеобразна “еакуляция прекокс” в дипломацията.

Не е задължително да се солидаризираме с онези, които определят случая като изключително опасен прецедент и твърдят, че той е елемент от по-голям план – влошаване на отношенията вътре в ЕС и постепенната дезинтеграция на европейското пространство. Но в тези разсъждения има логика, ако погледнем на Косово през лупата на икомическите реалности. В тази ”държава” 75 процента от приходите в бюджета идват от митнически сборове. Икономиката, ако въобще я има, не е помръднала от времето на Милошевич. Безработицата, по различни оценки, е между 40 и 60 процента. Дори да оставим настрани разработките на сръбските спецслужби, които и досега третират Хашим Тачи като крупен наркотрафикант, не можем да не си дадем сметка, че Косово е отправна точка на международната търговия с наркотици, крадени коли и хора. Бихме могли да пренебрегнем и позицията на руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин, който нарече независимостта на Косово “сенчеста” и извоювана с парите от наркотици, щедро раздавани в обмен на международна легитимност.

Но ако Рогозин хиперболизира поради общото раздразнение на Русия от действията на косовското ръководство, как да тълкуваме действията на самия Европейски съюз? Онези 1800 души, които предстои да влязат там не са просто полицейски сили. Това е специална мисия на EULEX, която, де факто, трябва да създаде бъдещата държава от нищото. Мисията включва: прокурори, съдии, юристи, митничари, полицаи, включително и специалисти по затворите. Всички те трябва силово да въведат европейските норми в рамките на тази територия. Нейните ръководители ген. Ив де Кермабон и извънредния посланик на ЕС Питер Файт ще бъдат упълномощени да слагат и махат местни висши чиновници, да анулират приети вече закони и да възбуждат наказателни преследвания срещу престъпни структури, включително и такива свързани с местната власт. Всичките им действия ще бъдат гарантирани от контингент на НАТО, който ще замени този на KFOR.

Остава въпросът – тези които прибързаха да признаят Косово, чия независимост всъщност признаха? На новата “държава”, или независимостта на група “ентусиасти” около Хашим Тачи и Агим Чеку?

В този смисъл, действията на изчакване отстрана на българската дипломация изглеждат разумни и прагматични. Западните Балкани в момента напомнят необезопасена лаборатория, в която се извършват експерименти от голямата политическа химия. При това на твърде малка и опасна територия. Ако Русия все пак преглътне отделянето на Косово, това ще бъде за сметка на активни икономически и други действия в региона. Стана ясно, че в сравнение с периода 2001-2006 г. руските инвестиции в Сърбия ще нарастнат многократно. Само тези на “Газпром” се изчисляват на 1.5 милиарда долара. ЕС от своя страна предвижда 1 милиард евро за мероприятията по превръщането на Косово в “образцов дом” на Балканите.

Най-невероятния сценарий за развитието на региона ще се осъществи ако ЕС от една страна и Русия от друга започнат да налагат влиянието си с икономически инжекции и без военна конфронтация. Косовската рана никога няма да заздравее за сърбите, освен ако не бъде лекувана с много скъпи лекарства. Ако Западните Балкани станат своеобразни витрини за демонстрация на икономическа мощ, не е изключено това да доведе до сближаването между Русия и ЕС по ред други въпроси. Което едва ли ще се хареса на САЩ. А впрочем и на самите нас, които обичаме да си въобразяваме, че мястото ни в региона е някак особено.

ОЩЕ ЕДНО СТАРО ПАРЧЕ

КОСОВО КАТО „БЛИЗКОЕ ЗАРУБЕЖИЕ“

22.07.2007 г. – публикувано – в. Поглед

С термина „близкое зарубежие“ в съвременната външна политика на Русия се обозначават територии свързани с нейните специални интереси. В голямата си част това са бившите съветски републики, сега вече суверенни държави. След распада на СССР, /най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век, по определението на Вл.Путин/ с активното участие на Запада в тези страни бяха проведени така наречените „цветни революции“, целящи по-нататъшното им отдалечаване от и противопоставяне на Руската федерация. За никого не е тайна, че тези революции се провалиха. В държави като Беларус и Казахстан въобще не се състояха, а в Украйна, която трябваше да стане „оранжевата“ промоция на западното влияние, днес цари институционално безвластие, в което доминира проруската „Партия на регионите“ и нейния лидер Янукович.

Не е ясно защо САЩ точно в този исторически момент продължават да поддържат с всички сили и средства сепаратисткото правителство на сръбската провинция Косово-Метохия. Като изключим доминацията на мюсюлманското население в тази област, нищо в историко-политически план не оправдава такава политика. Косово-Метохия, освен че има сакрално значения за сръбската нация, е един от най-значимите центрове на православието в Източна Европа. Не само конспиративно настроените коментатори вече съзират в тези действия на американската администрация един по-голям план – този за всеобщата дезинтеграция на евразийското пространство. Балканите винаги са били /а вероятно хората на Буш се надяват и в бъдеще да бъдат/ идеалния инструмент за постигане на тази цел. Поради това, че оттук са тръгвали много войни – етнически, за територии и ключови позиции в проливите и проходите, икономически и световни.

Европейският съюз, въпреки всичките въпросителни около конституирането му като обща държавност на много държави, вече изпреварва САЩ по БВП с около 1 трилион и 300 милиарда долара. На този етап и на пръв поглед Русия не дава вид да е твърде разтревожена от този факт. Тя и за в бъдеще остава най-големия снабдител на европейската свръхдържава със суровини и енергия.
Наред с това бившата съветска империя запазва, повече или по-малко, влиянието си сред своите неотдавнашни сателити.

В тази обстановка премиерът на областта Агим Чеку обяви, че ще провъзгласи независимостта на Косово на 28 ноември, тъй като ООН, по неговите думи, се е провалила във възложеното й задължение да реши въпроса чрез Съвета за сигурност /Ройтерс/.

Неотдавна по световните медии мина едно заявление от страна на Сърбия, което сякаш бе потулено в потока на новините. При встъпването си в длъжност вицепремиерът Божидар Джелич, известен като ревностен привърженик на ЕС, заяви че ако Европа върви по стъпките на САЩ за признаване независимостта на Косово, Сърбия няма да приеме такава цена „…заради приемането ни в ЕС. За да запазим Косово ние сме готови да сложим кръст на Евросъюза и ако се наложи да влезем в състава на Руската Федерация.“ Някои руски наблюдатели оцениха това изказване като твърде екстравагантно и допуснаха, че разсъждения в тази посока могат да доведат най-много до членство на Сърбия в ШОС.
Което, ако се случи, не е по-безобидно от геополитическа гледна точка и със сигурност ще има далеч по-непредсказуеми последици.

Може би заради подобни намеци и твърдата позиция на политическата класа в Сърбия, на 20 юли авторите на поредната и последна резолюция за Косово я оттеглиха от Съвета за сигурност и възложиха на контактна група с представители от Русия, Германия,Великобритания, Италия, Франция и САЩ да инициират преговори между Прищина и Белград. / Ройтерс/.
Представителят на Великобритания в ООН заяви пред журналисти следното: „Ние не искаме да разиграваме драма, която ще има последствия за региона. Ние сме длъжни да постъпим отговорно.“

Ако и това не е достатъчно ясен знак за Агим Чеку, който пък иска да обяви независимостта на Косово навръх националния празник на Албания, значи той не си дава сметка какво ще последва когато се задействува руската матрица. Дори да изключим екзотичните сценарии за ответни симетрични и несиметрични действия на Русия, едно е сигурно – там ще тушират окончателно колебанията си относно изкупуването на структуроопределящите сръбски компании като например нефтената NIS и авиопревозвача JAT.

След като руснаците стъпят здраво на сръбска територия, балканските съседи на тази смаляваща се държава много скоро ще придобият статуса на „близкое зарубежие“.

Агим Чеку, за разлика от английските дипломати, явно не разбира за какво става дума. Въпросът е дали другите съседи – България, Македония а и самата Албания – ще участвуват в авантюрата на САЩ, която в крайна сметка ще ги върне към този позабравен статус.

Текстът е писан в края на юни 2007 г.