Постове с етикетикитай
СЕДМИЦАТА НА ЕКАТЕРИНБУРГ
THE TIMES:
Вчера /16 юни/ бе създаден нов политически блок, който отправя предизвикателство към световното господство на САЩ. В основния призив на първата в историята среща на БРИК се съдържа призив към установяване на многополюсен световен ред. На дипломагически език това означава несъгласие със статута на САЩ като единствена глобална свръхдържава, пояснява кореспондентът на „Таймс“.
Лидерите на БРИК са разработили план от антикризисни мерки за съгласуване при следващата среща на G-20. Те настояват за разширяване влиянието на развиващите се пазари в международните финансови институции и се договориха да си сътрудничат в сферите на енергетиката, продоволствената безопасност, науката и образованието.
Приетата декларация удовлетворява едно от ключовите искания на Москва – за необходимостта от по-диверсифицирана международна валутна система.
Едновременно със срещата на БРИК в Екатеринбург се проведе и редовния форум на ШОС, който допълнително подчертава намеренията на Москва и Пекин да се противопоставят на Запада. Това е очевиден сигнал за Обама, че не бива да се пренебрегват руските интереси в региона.
Страните ожт БРИК /Бразилия, Русия, Индия, Китай/ – се стремят към нов световен ред – отбелязва изданието. Главните действуващи лица там се държаха така, сякаш в Екатеринбург се провежда пресконференция на емисионата банка на САЩ, или среща на G-8. Цитиран е експерт на HSBC, който заявява: „Вече никой не може да заобиколи БРИК“.
В съвместна декларация участниците настояват за стабилна, предсказуема и диверсифицирана валутна система, което ще лиши долара от статуса му на водеща световна валута – пише изданието.
Президентът Медведев нарече Екатеринбург „епицентър на световната политика“ – пише Ди Велт – И наистина, понастоящем тези четири икономики представляват 15 процента от световното стопанство, контролират 13 процента от международната търговия и притежават почти половината от световните валутни резерви.
Страни от БРИК на този етап се разминават в някои виждания за бъдещето на долара. Докато Русия се опитва да го изтласка от позицията му на световна резервна валута, Китай засега се въздържа, тъй като притежава несметни количества американски долари.
В Близко време БРИК ще обсъди функционирането на т.н „специални права на заимстване“ като своего рода световна резервна валута на МВФ. Понастоящем техния курс се определя от стойността на валутната кошница – долар,евро,йена и фунт стерлинг. Русия настоява в кошницата да влязат – рублата, китайския юан, канадския и австралийския долар и златото. Други членове на четворката изразяват по-предпазливи позиции.
Доларът се колебае на фона на преговорите в Русия. В един ден се появиха две на пръв поглед противоречиви изказвания. Алексей Кудрин, министър на финансите на Русия, заяви, че доларът може би ще остане световна резервна валута, докато съветника на Медведев, Аркадий Дворкович каза на срещата на ШОС, че Русия разглежда вариант да прехвърли доларовите си запаси в ценни книжа, емитирани от Бразилия, Индия и Китай. Всъщност и двете твърдения могат да се окажат верни – те потвърждават, че в средносрочен план значението на долара ще намалява.
Изданието цитира лидера на Евразиското движение Александър Дугин, който заяви: „ШОС се превръща в организация на страни, които се чувствуват изключени от глобалната система и жертви на еднополярния свят, в който доминират САЩ. Сега този еднополярен свят преживява дълбока криза и упадък на империализма. Време е да се изгради проект за многополярен свят“.
По време на двете срещи на ШОС и БРИК президентът Медведев се обяви за въвеждане на „наднационална валута“, която да замени американския долар в световните икономирески отношения и призова да се разшири използването на националните валути в търговията между страните членки на ШОС. Повечето от окспертите са на мнение, че в близко бъдеше ШОС няма да се превърне в „НАТО на Изтока“. На този етап тя е по-скоро форум за сдържане на съперничеството между Китай и Русия, тъй като и двете държави имат амбиции да играят лидерска роля в региона.
Шанхайската организация за сътрудничество на световната карта
Add comment 18 юни 2009
ЗАЩО ТАКА, БРАТЯ КИТАЙЦИ…
Вчера нашите телевизии не спряха да повтарят една новина на „Синхуа“ за отношението на китайската държава към рушветчиите. С известна доза снизходителност и насмешка към тамошните методи, от гледна точка на нашия либерален, евроатлантически ценностен модел.
„Бившият заместник кмет на Пекин Лю Чжихуа е признат за виновен за взимане на подкуп и получи смъртна присъза. Това съобщи агенция Синхуа.
Лю Чжихуа заемаше поста на заместник кмет от 1999 до 2006 година.
Според събраните факти от следствието, посредник по корупционните скандали е била любовницата му.
Общата сума, посочена в обвинението, е за почти 7 милиона юана, или около 1 милион долара.“
По този повод се сетих за един стар текст по същата тема, писан преди повече от година, където се опитвам чрез математически изчисления да направя съпоставка между гигантския тоталитарен Китай, който явно е затънал в корупция, и нашата малка, но горда демокрация, в която всеки се радва на безгранична свобода и още никой не е „вътре“.
[ Сряда, 11 Юли 2007 г. ]
ЗАЩО ТАКА, БРАТЯ КИТАЙЦИ
На 10 юли в Китай екзекутираха техния шеф на Държавната агенция за храните и лекарствата. Не се съобщава дали са му теглили куршума насред площада Тянънмън, както имат обичай в тази азиатска страна.
Чен Сяоюй напусна този свят заради получени подкупи в размер на 840 хиляди долара.
Населението на Китай е 1 милиард и 300 милиона. Ако разделим 840 хил. долара на целия китайски народ ще получим числото – 0.0064 долара.
Чен, който вече е в един по добър свят, е ощетил всеки свой сънародник с по-малко от една българска стотинка.
Ако съберем грубо паричките на Вальо Топлото по света и у нас, ще получим някъде към 10-12 милиона лева на първо четене. Което означава, че докато ги е „управлявал“, този исполин на финансовия мениджмънт е ощетил всеки от нас с близо лев и половина, а по-точно със 143 стотинки.
Като вземем предвид, че екзекутираният китаец е ощетил всеки свой сънародник със сума равна на 0.89 стотинки, то излиза че Вальо Топлото е близо 150 пъти по виновен от китайския рушветчия.
Въпросът има, обаче, и друга страна. Ако Топлото работеше в китайската топлофикация, ощетявайки всеки гражданин на страната с лев и половина, той щеше да прибере към 23 милиарда лева. Което си е цифра, мама му…Цеца!
Но да оставим настрани тънките сметки. Чудовищната истина, е че ако нашия топлофикатор бе съден от Китайския народен съд – щяха да го разстрелят около 150 пъти. И тъй като това е невъзможно, вероятно щяха да застрелят други 150 човека свързани с него.
Да благодарим на господ и на демократичните сили, че живеем в страна, която е около 150 пъти по-хуманна от някои други.
………………………………………………
Послепис: Извинявам се, ама тъй като доларът малко падна, вероятно сме не 150, а някъде към 170 пъти по-хуманна държава от Китай.
ВАЛЬО ТОПЛОТО СЕ МОЛИ ДА НЕ ДОЙДАТ КИТАЙЦИТЕ
Add comment 19 октомври 2008
ОТВОРЕН КОД ИЛИ ОРТАКЛЪК
Петият вот на недоверие към правителството беше сполучливо определен като петия крак на масата. Тоест – абсолютно излишен. По тази тема да му мисли опозицията.
Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси – далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е – защо в България всяко правителство се издънва – ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?
Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората – по кръчми и интернет форуми – ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.
Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно – заради качеството му на такъв.
Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.
В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.
В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.
Ако г-н Станишев няма време да направи справка – що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила – защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.
След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.
Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката – била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава – “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” – нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.
Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.
Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.
Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?
Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.
Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.
Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.
Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.
Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.
Нито на тебе, нито на шефа ти.
5 comments 15 април 2008
ЕДНО СТАРО ПАРЧЕ
[ Сряда, 11 Юли 2007 г. ]
ЗАЩО ТАКА, БРАТЯ КИТАЙЦИ
На 10 юли в Китай екзекутираха техния шеф на Държавната агенция за храните и лекарствата. Не се съобщава дали са му теглили куршума насред площада Тянънмън, както имат обичай в тази азиатска страна.
Чен Сяоюй напусна този свят заради получени подкупи в размер на 840 хиляди долара.
Населението на Китай е 1 милиард и 300 милиона. Ако разделим 840 хил. долара на целия китайски народ ще получим числото – 0.0064 долара.
Чен, който вече е в един по добър свят, е ощетил всеки свой сънародник с по-малко от една българска стотинка.
Ако съберем грубо паричките на Вальо Топлото по света и у нас, ще получим някъде към 10-12 милиона лева на първо четене. Което означава, че докато ги е „управлявал“, този исполин на финансовия мениджмънт е ощетил всеки от нас с близо лев и половина, а по-точно със 143 стотинки.
Като вземем предвид, че екзекутираният китаец е ощетил всеки свой сънародник със сума равна на 0.89 стотинки, то излиза че Вальо Топлото е близо 150 пъти по виновен от китайския рушветчия.
Въпросът има, обаче, и друга страна. Ако Топлото работеше в китайската топлофикация, ощетявайки всеки гражданин на страната с лев и половина, той щеше да прибере към 23 милиарда лева. Което си е цифра, мама му…Цеца!
Но да оставим настрани тънките сметки. Чудовищната истина, е че ако нашия топлофикатор бе съден от Китайския народен съд – щяха да го разстрелят около 150 пъти. И тъй като това е невъзможно, вероятно щяха да застрелят други 150 човека свързани с него.
Да благодарим на господ и на демократичните сили, че живеем в страна, която е около 150 пъти по-хуманна от някои други.
2 comments 16 февруари 2008
