ДИМИТЪР СЪБЕВ: СРЕЩУ ДЕФЛАЦИЯТА ВАЛУТНИЯТ БОРД В БЪЛГАРИЯ Е БЕЗСИЛЕН

Следва пълният текст на статия от Димитър Събев, публикуван в MONEY.BG.
Засега това е едно от малкото разумни мнения за кризата, които се появават в публичното пространство, без да обслужват нечии интереси.
…

СРЕЩУ ДЕФЛАЦИЯТА ВАЛУТНИЯТ БОРД В БЪЛГАРИЯ Е БЕЗСИЛЕН
Автор: Димитър Събев

Сред базовите уроци, които българският гражданин получи след отказа от планова икономика бе, че цените могат само да растат и никога не падат. Разбира се, цените растяха и през годините на строеж на социализма, но тогава „всички бяха щастливи и не мислеха за пари“, т.е. нямаше внимание към публичните финанси. Хиперинфлацията от 1997 бе българското кръщене по глобални финанси, а скокът на цените от 2008 г. стана наше зрелостно свидетелство.

Основното послание, което отправят международните икономисти в последно време, е опасността от дефлация. Падащите цени могат да се съчетаят със забавяне на икономическия растеж и рецесия -тази седмица Нуриел Рубини нарече това „стаг-дефлация“, опасен капан на дефлацията на дълга. Докато цените на пазара падат, дефицитите в правителствените бюджети се раздуват.

Нещо като ужас безработица, както писа Петкан Илиев. На 5 декември се разбра, че през ноември броят на работните места в САЩ е спаднал с 533 хиляди бройки, 6.7% безработица. В условията на несигурност за работното място е трудно да се правят покупките, които поддържат умерения, но постоянен ръст на цените на пазара.

Генералният директор на ОИСР заяви, че заплахата от дефлация е реална и не трябва да се подценява. Натискът за понижаване върху цените на активите на пазара ще се подсили и от фалитите на големите финансови институти, да очакваме в скоро време нови фалити, уточнява Пиер Карло Падоан.

Световните агенции съобщават, че цените на имотите на пазари като Великобритания и САЩ падат заради негативните очаквания за икономиката. Световните борси се смъкнаха с над 40% от началото на годината, суровините драстично поевтиняха. През октомври потребителските цени в САЩ са намалели с 1%. Нужни ли са още аргументи, че има ерозия в цените на активите?

Българският икономист с основание се пита дали можем да предвиждаме спад в търсенето и цените и за нашата страна. Ако използваме следните лакмуси: цени на жилищата, цени на горивата вкл. природен газ, цени на храните, покупателна сила на валутната единица, стокова и фондова борса, ръст на работни заплати, банкови разплащания, ще получим един комплексен и във всички случаи много разнороден сигнал от България.

Инфлацията на потребителските цени в България през октомври остава двуцифрена. Да не забравяме, че България не помни понижение на цените по Коледа и не познава истински разпродажби по западен образец. Инфлационните очаквания за следващите месеци намаляват предимно за мениджърите в промишления сектор и отчасти в строителството, показват месечните анкети на НСИ. 44.7% от търговците на дребно в България все още очакват увеличение на цените. В услугите също няма чувствителен спад.

На първо място в строителството и имотния пазар се търси ориентир за понижение на цените. Големият брой брокери у нас все още не искат „да вдигнат белия байрак“, а говорят за ограничено предлагане, тъй като продавачите, които не бързат да продадат имотите си на по-ниска цена, се оттеглят от пазара. Трябва да знаем, че този сценарий бе приложен за обяснение от Великобритания, преди да се разбере, че там цените наистина спадат.

Сякаш засега единствените, чиито действия намекват за дефлация, са монополистите на пазара на горива у нас ЛУКОЙЛ. Малко по малко те свалят цените си до ниво, което остава високо, но е по-поносимо от болезнените 2.40 лева за литър бензин през летните месеци.

От друга страна, тук следвайки западните тенденции, цената на кредита у нас е отказващо висока. Висока е и цената, която банките плащат на клиентите, които си откриват депозит. Държавата е дала думата си пред Европа, че гарантира влоговете на гражданите и фирмите до 100 хиляди лева, което поне за гражданите е твърде успокоително. Но скъпият кредит всъщност вещае понижаване на крайни цени, което се усеща по-болезнено по този косвен начин.

Има основания да се очаква тенденция, в която изтъняващите „топли“ частни парични потоци към България и преобладаващите „конюнктурни“ пари (държавните инвестиции, държавата е стиснат инвеститор) следва да понижат общото ниво на цените на активите в България, в случай на по-продължителна рецесия в Западна Европа.

В такъв случай за пръв път българската икономика няма да има основания да се смята за Графството на хобитите, оградено от зли беди.

Ако от предпазливост и „заради кризата“ българите намалят инвестициите и консумацията, общите равнища на търсене, дори за българските имотни брокери и търговци на дребно ще е трудно да не реагират с подобаващо намаляване на цените, нищо че „базата е ниска“, както е прието у нас да се говори.

Намаляващата трудова популация поддържаше топъл пазара на труда у нас, но ако демографският поток действително се обърне, можем да очакваме социална колизия. Тя всъщност не би трябвало да донесе ниски цени, а напротив – ново търсене и нов стандарт на консумация от завръщащите се емигранти. Но това е позитивният сценарий. Негативният е: уволнения и по-свити работодатели.

В същия план, Световната банка установи, че паричните преводи от чужбина през 2007 г. са почти $2 млрд. Това се равнява на почти 5% от БВП на България. На тези средства, отиващи главно за крайно потребление, както и на чуждестранни инвестиции в наши недвижими имоти, по-добре вече да не разчитаме.

Държавата има възможност да възвърне част от разклатеното доверие сред гражданите, като своевременно започне да се бори с дефлацията с публични инвестиции. Сегашното и следващото правителства са задължени да успеят да разпределят инфраструктурните инвестиции добре. Инфраструктурата, особено културна и пътища, в България е на ниско равнище, така че тук обективната необходимост съвпада с необходимите антикризисни мерки.

Публични инвестиции биха помогнали и на българските строителни компании, които ще имат нужда от стимул, за да се съвземат след резките спирачки в новото строителство и срива във ваканционните имоти. Те очакват обществени поръчки и между другото ако тези поръчки се проведат правилно, конкуренцията ще донесе на българския данъкоплатец ако не дефлационни, то поне приемливи цени.

Може би са прави индустриалците, предлагащи българското правителство да покровителства български предприятия, като направи малък завой от тоталната глобализация на нов член на ЕС към протекционизма.

Казахме, че държавата е стисната. Да не стане „скъп на трици, евтин на брашно“. Засега министърът на финансите Пламен Орешарски показва, че е достатъчно запознат с благотворната опция на публичните инвестиции. Оказва се, че в условията на паричния съвет на финансовото министерство ще се наложи да отговаря за фискалните и монетарните стимули, с които българската икономика ще може да излезе от трапа на стагнацията с най-малко сътресения.

Тук стигнахме до ключовия момент, който ще покаже дали българските макроикономически политици ще могат да оставят портретите си, без да изпитват срам: стабилността на валутния борд.

Бордът се използва за ограничаване на валутната маса и по този начин за възпиране на инфлацията. Това е изпитано оръжие при поскъпване на активите, но въздействието на борда (и по-важно въздействието върху борда) в случай на дефлация е слабо познато. Показателно е, че дефлационните ефекти са сред основните критики против въвеждане на валутни бордове за нововъзникващите икономики.

Ще е повече от неприятно, ако по вина на дефицита по текущата сметка и в следствие заложената в закона за БНБ пропорция се приложи „дезинфекция на лева“, тоест изваждане на левова маса от обращение, в случай че резервите се свият. Възможен е и противоположен сценарий: свиването на вноса в следствие на дефлационните процеси да се отрази в намаляване на ликвидния натиск към валутния борд.

Според Радослав Райков от Центъра за икономическо развитие, сегашната икономическа криза има нужда от гъвкави методи, които увеличават наличната ликвидност, а валутният борд е безполезен. Но премахването му е недопустимо в този момент, тъй като ще се отрази негативно на доверието на инвеститорите, твърди икономистът.

Можем да твърдим, че наличието на валутен борд не изключва от само себе си развитието на дефлационни процеси, както прави с инфлацията. Дефлацията е резултат на негативни нагласи и очаквания, може би в по-голяма степен от инфлацията, защото дефлацията по-тежко засяга инвестициите на предприемачите в частния сектор. В борбата с дефлацията валутният борд се оказва дори спънка – макар и в останалите случаи да запазва ценността си – за правителството, което би могло да стимулира падащата икономика с кейнсианския мултипликатор.

В огромния пазар на САЩ не липсват анализатори, които съветват Бен Бернанке да хвърли още пари от хеликоптера и сигурно това там е добър начин за справяне с кризата на ликвидността. Посоката за нормализация в България според мен все пак не минава през увеличаване, а през промяна в преразпределението на паричната маса: от непроизводителни инвестиции, които спират в лични банкови сметки, към потребление и предприемаческо кредитиране на граждани и фирми. Дори растежът на БВП у нас догодина да е по-скромен , производителното му преразпределяне би направило живота на българите по-добър в крайна сметка.

…

ДИМИТЪР СЪБЕВ – ОЩЕ ОТ АВТОРА

ИЗЛИШНИТЕ ПРИКАЗКИ ЗА ИЗЛИШЪКА

публикуван текст – в. „Седем“

Не беше много отдавна, когато ние българите масово карахме обикновени автомобили – кой соцнаправа, кой западна, ама всичките – карбураторни, без сервоапарат и електроника. Тогава се бяхме изхитрили да пестим бензин по нашенски. Засилим колата, хеле ако има нанадолнище, изключим двигателя и се радваме на безплатно пътуване до следващия баир. После се оказа, че това има точно обратен ефект. Защото като „омалее“ на баира, колата харчи три пъти повече, за да влезе в ритъм, ако въобще запали. Това, впрочем го пишеше в „Наръчник на водача на МПС“. За намаляване на разхода се препоръчваше плавно подаване на газ и заострено внимание в пътната обстановка. Ама ние винаги сме били по-големи тарикати от някакви си наръчници.

Нещо подобно се опитват да правят нашите правителства в последните години, но тройната коалиция ги удари в земята всичките. В дебелите „наръчници“ по икономика е записано с големи букви, че бюджетният излишък трябва да бъде по-скоро изключение, отколкото правило. А в повечето случаи е дори по-вреден, отколкото умерен или малък дефицит.

Ама нашите управници счетоха, че сега не е времето да занимават народа с очевидни истини, осъзнати преди два века в света на капитала. И дадоха команда на телевизиите да тиражират радостни възгласи около онези 210 милиона, които щели да разхвърлят по джобовете на 2 милиона и половина социално слаби и пенсионери, което както и да го смятаме си е 84 лева на калпак. Няма лошо.

За да бъдем обективни, трябва да признаем, че този път при раздаването на баницата има доста разумни постановки като: увеличаване издръжката на всеки ученик, подпомагане на социалнослабите и хората в неравностойно положение, детските надбавки, помощи за първокласниците, увеличаване броя на здравните пътеки и други.
Мисълта за тези бъдещи успехи до такава степен инспирираха социалната министърка Масларова, че тя се хвърли с главата надолу в някакво джакузи от цветя и рози, аранжирано от вестник „Сега“.

От 1 януари ще бъде повишен и гарантираният минимален доход, който не е мърдал от 2005 г. По него се изчисляват прагът за достъп до социално подпомагане и самият размер на помощта. Той ще бъде увеличен от 55 на 65 лв. „Това означава, че бедните у нас ще разполагат с 2.17 лв. на ден, вместо с 1.76 лв., колкото е фиксираната линия на бедност от Световната банка“, обясни министър Масларова.

Аз с удоволствие бих подържал хавлията на г-жа Масларова, докато излезе от джакузито. Хем ще имам време да й обясня, че когато Световната банка определя праг на бедност, тя има предвид най-затънтените кътчета на Световната Нищета. Да, този праг е около долар на ден. Ама в някои части от Африка, където 24 години не е паднала капка дъжд, някои части от Северна Корея, където партията въобще не плаща, а раздава купички с ориз и районите, където на власт са Тамилските тигри. Ако от Световната банка разберат, че министър от държава член на ЕС размахва такива сравнения, ще се хванат за главата. А пък ако прочетат следващите редове от същия вестник, направо ще ни вземат на отчет.

През октомври 840 000 бедни българи и пенсионери ще получат еднократна помощ „инфлация“. Точният размер на добавката ще бъде определен от лидерите на тройната коалиция, но със сигурност ще е между 90 и 110 лв. „Помощ ще получат 360 000 лица и семейства на енергийно подпомагане и още 480 000 пенсионери на минимална пенсия, които остават без увеличение при преизчислението на пенсиите от 1 октомври“, съобщи зам. социалният министър Лазар Лазаров.

Да, ще ни вземат на отчет, но при положение, че най сетне им бъде обяснено следното:

1. Колко от посочените 840 хил. бедни българи, са просто бедни и колко – бедни пенсионери?
2. Колко от тези 360 хиляди „лица и семейства“ са отделни лица и колко – семейства. Ако са фифти-фифти, това означава ли, че още половин милион трябва да получат енергийни помощи?
3. Тези 480 хил. с минимална пенсия, който ще останат без увеличение, влизат ли в общия кюп за помощи, или са отделна бира?

Аз лично трудно се ориентирам в този казус, но ако Световната банка се заеме, ще получи ясна картинка на положението. А именно, че близо една трета от населението получава помощи, както и в Северна Корея. Ама не купички с ориз, ами кофи с кюмюр. Все пак – има разлика. Корейците има да сънуват ЕС още дълги години.

Но да се върнем на излишъка, икономиите на бензин с изгасен двигател и тарикатлъците, чрез които смятаме да качим баира. Нашите управници година след година въртят старата плоча: ако заложим в бюджета увеличение на доходите, ще вдигнем инфлацията. Тоест, ако им увеличат минималните пенсии от безобразно ниската база с, примерно, 20 процента, родните пенсионери ще хукнат да купуват плазми и мерцедеси, та ще вдигнат потреблението и следователно инфлацията. Ето защо управляващите изгасиха двигателя на доходите, белким стигнат в подножието на баира, разбирай изборите. Същата съдба сполетя и учителите, всички в образователната система, много от лекарите и най-вече медсестрите, които просто си вдигнаха чукалата от България.

Да, ама инфлацията, въпреки тези строги рестрикции /чудно защо?/ отиде на 13-14 процента, а за хората, които преживяват с хляб и сирене – на повече от 50%. Всъщност няма нищо чудно. Още през октомври, когато управниците ни обясняваха, че не вдигат заплатите заради инфлацията, техните присъдружни тарикати вече я бяха вдигнали, като качиха двойно /юни-юли/ цените на основните хранителни продукти. Картелните структури, които у нас правителството нарича „национално отговорен бизнес“ се бяха разбрали със същото това правителство – да изпомпат последните пари на масовия потребител, за да си върнат кредитите и да влезат в ЕС на чисто. По същата схема са се разбрали, че ще натискат фермерите с ниски изкупни цени на млякото и месото, а пък държавата, тоест техните хора, ще извадят субсидии от бюджета.

Но защо от бюджета? Защо, например, да няма минимални изкупни цени на млякото? Ами защото парите в бюджета не са на тарикатите. Последната справка от юли тази година показва следната картинка на приходната част. „Бурнорастящата българска икономика“ осигурява само 12 процента от приходите. Близо 35 процента вкарваме ние, потребителите, плащайки 20 стотинки ДДС за всеки купен хляб и 500 лева за всяка плазма.

Още 23 процента вкарваме чрез нашите социални и медицински осигуровки и още близо 10 процента чрез данъци върху нашите къщи и друго имущество. Близо 17 процента влизат от мита и акцизи, като половината от тях, ако не всичките, ги плащаме пак ние, тъй като един чифт маркови дънки в София струват 200 лева, а в Германия 30 евро.

Ето защо управниците могат пак да си карат на изключен двигател.

А пък като дойде баира – газ до дупка. Както се казва – какво му плащаш? Има кой да плаща.

ДОМАТИ И СИРЕНЕ

Публикуван текст – в. „Класа“, 22.10.2007

Този наш министър – Петър Димитров, докато беше в опозиция, изглеждаше нормален, здравомислещ човек. Но така е в България – колкото по-навътре управникът влиза във властта, толкова по-отчетливо му се губи връзката с главния мозък.

Изследване на ДПА /за сведение на министъра – DEUTSCHE PRESSE-AGENTUR GmbH, една от петте най-влиятелни в света/ казва, че в България августовската инфлация от 12% е скочила през септември на 13.9%. Г-н Министърът казва, че въпреки всичко, в края на годината тя нямало да надвиши 8%. Ама не ни съобщава колко е към днешна дата, всъщност. Когато през юни-юли инфлацията беше 8-9%, същият г-н Димитров твърдеше, че тя е в рамките на нормалното.

Откак сме се захванали да градим капитализма, интуицията на управляващите и предчувствията на широките народни маси все нещо се разминават. Може би защото мисленето на народа тъне в хаос и потребителска паника, за разлика от министерските интуиции, които се основават на трезви разчети.

Част от „разчетите“ вече прозвучаха в публичното пространство. Видни правителствени икономисти, примесени с либертиянци, в началото на септември заявиха, че няма нищо страшно – цените щели да се уталожат от самосебе си, тоест по законите на пазарната икономика. Във връзка с универсалните лечебни свойства на пазарната икономика, ми се ще да съобщя на либералите следното – преди една седмица в Берлин едно кило домати струваше 1.50 евро. А в гаражните магазинчета на София – между 2.80 и 3.40 лева.

Инфлацията е сложно нещо. Не е за нашите прости потребителски глави. Ние едно си знаем – през април за 3.50 лева купувах едно кило сирене, сега купувам половин. Според нас инфлацията може да се укроти по два начина. Или тарикатите да свалят цената на сиренето, или да се вдигнат заплатите. Първото не е ставало от времето на другаря Антон Югов и както върви – няма да стане. Второто също няма да стане – както, впрочем, се изказа г-н Станишев по повод исканията на учителите. Добре де, след като премиерът твърди, че ако се вдигнат заплатите на учителите ще настъпи хиперинфлация, защо г-н Димитров твърди, че тя ще е не повече от 8% къмто края на годината? Значи ли това, че учителите ще пият една студена вода?

Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените „потребителски кошници“. По принцип у нас, /а вероятно и по света, в което съмнявам/, се отчитат най-малко две „потребителски кошници“ – голяма и малка. У нас даже е по-сложно – съобразно обстановката „кошниците“ биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, „кошницата“ е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено „сирене“, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори „SONY“, които са толкова „Сони“, колкото им е платено митото. Към графата „сирене“ се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 – 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. „One dollar is one dollar“ – се казва в тези случаи.

Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. „средна класа“, които по официални данни у нас са между 4 и 7%.

Ако погледнем „кошницата“ на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното – наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените – те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.
Тъй че, в крайна сметка, г-н министъра Петър Димитров може да се окаже прав. Към края на годината инфлацията няма да надвиши 8% – най-общо погледнато.

Има само един проблем – в агенциите за недвижими имоти е настъпило известно раздвижване. А когато българинът започне да купува с последните си пари недвижимост, това значи, че не е навит да купува българско сирене на цената на френското. Иначе казано – не ще да духа по френски саламурата на родната политикономия.