Бащата не рейгъномиката: ДОЛАРЪТ ТРЯБВА ДА УМРЕ

Тук публикувам откъси от интервю с Пол Крейг Робъртс, известен икономист и публицист, зам.министър на финансите при президента Роналд Рейгън, автор на реформите в данъчната система на САЩ, носител на наградата „за изключителен принос в икономическата политика на САЩ“, наричан още „Бащата на рейгъномиката“ и кавалер на ордена на Почетния легион.
По времето на Рейган той е изтъкнат „съветолог“ – ярък критик на тоталитарните системи, какъвто си остава и до днес. В същото време понастоящем на Робъртс се гледа като на един от най-изтъкнатите дисиденти в Америка.
Цялото интервю можете да видите на slon.ru – електронни издание за икономически новини и блогове.

…
Въпрос: Нима днес наблюдаваме залез на независимата журналистика в САЩ?
Робъртс: Независима журналистика в САЩ на практика няма. Отвреме-навреме излиза нещо интересно – да се чудиш как е успяло да се промъкне. Неотдавна в предаването Frontline показаха сюжет за това как председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, финансовия министър Робърт Рубин, заместника му Лари Съмърс и шефа на комисията по търговия с ценни книжа Артър Левит са възпрепятствали шефа на комисията по фючърсна търговия да регулира спекулациите с опции, тоест пречели са му да направи това, заради което комисията е създадена. Такива материали днес попадат в телевизията много рядко. Ролята на опозиция, която медиите играеха по времето на Виетнамската война, показвайки нейната лъжа и безмисленост, остана в миналото. Първо медиите, а след тях и публиката приеха войната в Ирак…
Въпрос: Дори когато се оказа, че заплахата от Ирак е мнима?
Робъртс: Даже след като се оказа, че в Ирак не е имало никакви оръжия за масово поразяване, медиите не проведоха нито едно разследване. Конгресът проведе изслушванията, които се очакваха от него. Въпросът за военните престъпления не се обсъжда, за мъченията нищо не беше направено, пленниците, срещу които няма обвинения, още са в затворите. Никой не знае какво точно правим в Афганистан. А между другото американкското правителство е в банкрут, нямаме пари за тази война. Само морските пехотинци изразходват гориво за 320 млн. долара всеки ден. Войната се превръща за нас в непосилно бреме. Ние сме банкрутирала държава. Отрицателното салдо се покрива за сметка на чуждестранни кредити. Саудитска Арабия, Китай, Япония и даже Русия, който кой знае защо купуват нашите държавни облигации, които скоро ще се обезценят. Раздуват дълга, за да го отпишат. А после ще започнат да печатат пари, както е прието в банановите републики. Международната платежна система, основана на долара, ще бъде разрушена. Днес нищо подобно не се обсъжда в нашите водещи медии. Можете да го видите или в малките, независими издания, или зад граница, или в интернет, в частност от моите статии.

За „джобните лидери“
Въпрос: Отличава ли се ситуацията в САЩ от тези в другите демократични страна – в Европа, в Канада?
Робъртс: Мисля, че медиите в тези страни играят по-активна роля в това отношение. Въпреки, че правителствата на тези страни са американски марионетки. Пример – когато в Съвета за сигурност на ООН се подготвя някакво решение против Израел, всички наши приятели гласуват против. По едно време се съпротивляваше само Франция, но с идването на Саркози и те станах част от нашето куклено шоу. Това така, защото лидерите на всички тези страни са ни в джоба.
Въпрос: Какво имате предвид?
Робъртс: Ние им даваме чували с пари. Да вземем, например, Тони Блеър. От мига, в който напусна поста премиер, веднага бе назначен за съветник на няколко финансови корпорации, с годишна заплата от 5 милиона фунта стерлинги. Какво разбира Блеър от Финанси? Нищо. В САЩ му организирахме поредица от лекции, за всяка от които получаваше между 100 и 250 хил. долара. Кой ще дойде да слуша Блеър? Но да е само той. Организираха и на жена му подобно турне – и тя да вземе своето. Преди тях по същия начин постъпиха и с Джон Мейджър. Вкараха го в директорските съвети на десет американски корпорации. Без да се напряга, той започна да получава по сто хиляди от всяка една годишно. Същите групировки, които осигуряват тези пари, оказват влияние върху американската политика. В други случаи направо им превеждаме по сметки в швейцарски банки.
Преди много години, когато получих докторска степен, моят научен ръководител беше назначен за зам. министър на отбраната по международните въпроси /министър тогава беше Мелвин Лърд/. Той ме покани в Пентагона и ми предложи работа във Виетнам. Аз отказах, но му зададох следния въпрос: „Как успяваме да заставим толкова много страни да ни играят по свирката?“ Тъй като виждах, че тези страни не защитават собствените си интереси, а интересите на САЩ. Той каза: „Ние им даваме пари.“ Аз попитах: „Имате предвид международните помощи?“ А той: „Не, ние даваме пари на техните лидери. Ние купуваме ръководителите им.“ Самият той не харесваше това, знаеше, че рано или късно този балон ще се спука, но тази практика вече се беше утвърдила.
…
Залезът на Америка
Въпрос: Кризата ли е виновна за това, което става в САЩ?
Робъртс: Американската икономика беше силно подкопана не само от кризата, която започна, както казах, от търговията с опции, колкото от пренасянето на работни места иззад океана – при това не само неквалифицирани, а инженерни, управленчески, счетоводни. Дейностите, които извършваха випусниците на американските университети, които са ядрото на средната класа, днес са в ръцете на чужденци. Сто хиляди американски програмисти стоят без работа, а корпорациите продължават да бомбардират Държавния департамент да им разреши работни визи за индийци и китайци, на които ще плащат по-малко. Вкарват и медицински сестри и даже учители. Посредством визата P-1 докарват тук млади момчета и момичета, които работят в супермаркети, по курортите във Флорида като камериерки, а през лятото – като сервитьори… До такава степен, че днес американските „червени вратове“ /работническата класа/ не могат да си намерят работа за минимална надница. Ако се измери безработицата по критериите, които съблюдавахме, когато аз работих в Министерството на финансите, тя ще се окаже не 10, а 21%.
Като изключим супербогатите, доходите на населението през 21 век не са мръднали. Потреблението се покачваше само защото хората потъваха в дългове и харчеха кредити, получени срещу заложена недвижимост. Сега стоят без работа и дотолкова са задлъжнели, че повече няма какво да харчат, потреблението пада и всички приказки за изход от кризата са пълни глупости.
Минете по шопинг центровете и ще видите, че е пълно с незаети площи. Американската икономика е толкова зависима от вноса, че е невъзможно да обуздаем ръста на търговския дефицит. Когато една американска корпорация пренася производството си зад океана, тя започва да прави китайски или индийски БВП, който после влиза в Америка като внос. Така че ние режем клона на който седим. На плюс са само акционерите и топ-мениджърите и по тази причини пропастта в доходите става все по-голяма.

Въпрос: Как виждате изхода от тази ситуация?
Робъртс: Изходът от ситуацията аз виждам в срутването на долара. Не мога да разбера защо Русия, Китай и други страни още не са се заели с това. Ако Китай хвърли на пазара всичките си доларови активи, след един час САЩ ще се превърнат в страна от третия свят, молеща МВФ за кредит, за да плати вносните си стоки.

Въпрос: Но какво ще стане с китайската икономика, ако Америка вече не е в състояние да купува всичко с марката „Made in China”?
Робъртс: Не знам. По обем техния вътрешен пазар е пет пъти по-голям от нашия. Той би трябвало да бъде развиван. Но бюрократите навсякъде по света си приличат – утре ще правя това, което правих вчера… Но докога ще ни дават реални стоки срещу хартийки, чиято цена пада? Аз не мисля, че Китай ще ни позволи да доминираме над него дипломатически и политически, само заради привилегията да ни продава стоки. Мисля, че те работят над създаването на свой вътрешен пазар. Преди няколко години бях в Китай и видях, че техните ръководители далеч не са глупаци. По онова време те бяха дълбоко разтревожени от милитаризма и агресивността на САЩ при Буш и Чейни.
…

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ПЕЧАТНИЦАТА

VIVA ACADEMIA, VIVA PROFESORES

Не мога да си обясня защо проф. Евгений Дайнов така неочаквано се хвърли в джаза да защитава вицепремиера Симеон Дянков.

Първо – никой не е обидил лично Дянков, нито качествата му, нито научните му приноси в Мичигънския университет, в Световната банка и прочие. Ако някой е изтълкувал думите на президента Първанов като обидни, то си е за сметка на самия Първанов, както и за сметка на тълкуващите го.

Ако някой някого е обидил, то това е самият Дянков, който обрисува българската академична общност и БАН с непристойни епитети – „феодални старчета“ и политически квалификации – „сталинистки структури“.

Това, че медии и блогъри скочиха срещу тази непремерена лексика, всъщност няма никакво значение. Зад вицепремиера стои мощната фигура на Премиера, който пък даде ясно да се разбере, че никой няма да „маха“ БАН и да слага нещо друго на нейно място. А ще се пристъпи към реструктуризация на научната дейност в България и на съответните институции. В нуждата от такива промени, както стана ясно, са убедени и самите „БАН-ски старци“, както ги определя г-н Дайнов.

Тъй, че не е много ясно кому е нужна филипиката на проф. Дайнов в „24 часа“ – Дянкову ли е нужна, или нему самия? Професорът до такава степен се е фиксирал върху величието на Световната банка и нищетата на БАН, че е написал:

 Президентът твърди, че индексът за цитиране на БАН е “600 места” преди Световната банка, откъдето идва Дянков. Цитираният от президента “авторитетен институт” обаче не е институт, а информационна агенция; и след два часа ровене из нейните сайтове аз подобна класация не открих. Което няма значение, тъй като авторитетните световни индекси за цитируемост са два: Google Scholar и Scirus. При Google Scholar виждаме 1 740 000 цитирания на Световната банка и 73 000 – на БАН. При Scirus, където картината е по-подробна, съотношението е дори по-зле: почти 4 милиона цитирания на Световната банка, срещу 46 043 за БАН. Резултатът от мача СБ-БАН е 100:1.

  Във връзка с гореказаното искам да уверя професор Дайнов, че ако първо натисне „порно Азис“, а след това „софийски солисти“ – ще получи подобно съотношение.

Натискането на копчета из интернет и непремерените изказвания явно не са патент само на вицепремиера Дянков.

Дайнов и по телевизията и във вестника натрапва идеята, че академичния труд на българските учени нямал никакво отношение към нашия повседневен живот. Което ме кара да се замисля дали някога въобще е ползвал ксерокс.

 Първото име, записано в “Златната книга на откривателите и изобретателите в България”, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е основа не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

За откриване на новото явление “фотоелектретно състояние на веществата” на акад. Г. Наджаков е присъден първият български диплом за научно откритие рег. № 29479 от 1977 г.

Акад. Георги Наджаков е член на БАН от 1945 г., той е основател и пръв директор на Физическия институт при Българската академия на науките (1947-1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958).

Ще препоръчем на проф. Дайнов да се замисли и когато консумира кисело мляко у нас, или йогурт, по на запад от с. Миндя.

  Само на 27 години един българин се нарежда сред светилата на световната наука, като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Неговото име е Стамен Григоров, родом от трънското селце Извор.

След публикация в авторитетно френско научно списание (1905), в която Стамен Григоров дава пълни сведения за открития млечнокисел бацил, видни европейски учени ще нарекат бацила “българска млечна бактерия” (Lacto bacterium bulgaricum).

Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.”

 Бих препоръчал на г-н Дайнов, когато си сменя джантите на колата, да има предвид и този текст:

 Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане, който е откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа изобретения у нас и в чужбина.

Машините и технологиите, разработени в Института по металознание, се използват от различни фирми в Германия, Франция, Италия, Полша, Австрия, Унгария, Румъния, Русия, Китай, Индия, Канада, САЩ и др. Технологията и машините за леене с противоналягане намират широко приложение в автомобилната индустрия, по-точно за производство на автомобилни джанти. Фирми в САЩ, Канада и Европа използват JET-MAG магнитохидродинамичната технология и повече от 100 машини за запояване на намотките на стартерите за автомобили на фирмите Форд, Крайслер, Дженерал-моторс и други.
Много от разработките на Института са получили грамоти и международни награди: Интернационална награда за технология, 1981 г.; Европейска награда за технология на Френската търговска камара, 1983 г.; Насърчителна награда за Европейска научна разработка на фондацията Кьорбер, 1985 г.; Награда на Световната организаця за интелектуална собственост, 1986 г.; Европейска награда за технология на Френската търговска камара, 1987 г.; Златен медал на Дизел на Германския институт за изобретения, 1990 г.; Наградата Америка за технология, 1991 г.; съвместно с М-Т2001Ltd. Канада; Награда за иновации на Аутомеканика, Франкфурт, Германия, 2004 г.

Методът Балевски – Димов за леене с газово противоналягане е ново научно направление в областта на металознанието и технологията на металите, уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала. Заводите на най-мощния производител на автомобилни джанти в САЩ “Американ игъл уил корпорейшън” работят само с български машини по българска технология за леене с противоналягане. Със създадените в Института по металознание през 1998 г. защитни брони за военни машини от лек, негорящ композитен материал, България е водеща в проекти на НАТО, като “Защита на хеликоптери от противотанкови гранати” и “Защита на пристанища от терористи”, част от общата борба на пакта за борба с тероризма.

 Списъкът на българските научни приноси и приложението им в конкретния живот е много дълъг. Държа да стане ясно, че подавляващото болшинство от учените, които са ги направили, не са сталинисти. Има и сталинисти, както и обикновени професори, които не са били членове на БАН.

Само не ми стана ясно, защо трябваше толкова да се разпеним, около една изпусната от Симеон Дянков фраза. Може би за да му докажем, че имаме световен български принос, включително в „газовото разпенване на органични съединения и пластмаси“, ама вече забравих къде съм го чел.

Тъй че, дайте за го дадем малко по-позитивно по темата. Нали като студенти пеехме:

VIVA ACADEMIA,VIVA PROFESORES.

Да живеят – както Академията, така и свободните професори-рокаджии.

А доколкото си спомням, проф. Дайнов също беше академик – от АОНСУ, Академията за обществени науки и социално управление. Но в такива случаи руснаците обичат да казват:

„Ето было давно… и неправда“.

 

Г-н Премиер, приберете си либералчетата в детската стая…

Не се лишавайте от тях, щом са ви толкоз близки на сърцето.
Ама не ги пускайте в стаята за гости /пред медиите/ защото всички виждаме, че напоследък се занимавате единствено със смяна на памперси.

Вълна от недоумение и възмущение заля медиите и мрежата след изявленията на Симеон Дянков по адрес на Българската академия на науките и нейното бъдеще.
Изцепката да се намали наполовина бюджета на БАН ще затвърди образа ни на бананова република в очите на международната научна и интелектуална общност.
А изявлението на г-н Дянков, че в Академията работят „сталинистки старци, които само събират заплати“, не доказва нищо. Освен факта, че в правителството на Б.Борисов работят крайни визионери от сталински тип. Министър Дянков явно споделя тезата, че премахването на нещо, което има проблем, е най-прекия път за решаването на проблема.
Само така можем да си обясним идеята на вицепремиера имуществото на БАН да бъде разпродадено, за да се образува някакъв неясен фонд „Наука“, а фундаменталните изследвания да минат изцяло към университетите.
Тук е мястото да напомним на г-н Дянков, че разпродавайки имуществото и сградите на Академията, той посяга върху волните дарения на личности като Иван Евстатиев Гешов – 120 000 златни лева през 1908 г., както и на още 3 милиона златни лева, дарени на Академията от нейни членове-академици през 1926 г.
Своя принос, включително и финансов, в развитието Българското книжовно дружество /впоследствие БАН/ са направили личности като проф.Марин Дринов, Васил Друмев, Гаврил Кръстевич, княз Александър Първи и още плеяда дейци, чиито паметници почитаме и днес.
А паметникът, който никога няма да се появи в България, е този на юпи-либерала и неговите вредни действия за решаването на финансовите проблеми чрез конюнктурни врътки. Нагледахме се на такива „приноси“ още по времето на царедвореца Милен Велчев.
Българската академия на науките е институция, възникнала преди да се учреди последната българска държава.
Нейната съдба не може да бъде решавана от счетоводители, дори да са доктори по икономика на университета в Мичигън.

Г-н Премиер,
откакто е започнал прехода, България е подложена на систематични либерални експерименти.
Либералчетата, г-н Премиер, са онези хора, които си въобразяват, че държат в джоба на средноскъпите си костюми пенкилера за изваждане на страната от кризата.
Махат едно, слагат друго – и готово.
Ако си спомняте – именно либералчетата разпарчетосаха земята и унищожиха икономиката, след което се заеха да ни въвеждат латиницата. Не сме гласували за промяна на статуквото за да им ядем попарата още веднъж.
Тъй че, приберете ги в детската стая и им обяснете:
Първо – да не лепят етикети върху това, което хората са създали с труда си, независимо по кое време. Тоест да не обявяват с лека ръка научната общност за сталинистка. Обяснете им, че след като махнат БАН защото била комунистическа, ще трябва да махнат яз. Искър, Аспаруховия мост, ТЕЦ Марица-изток и виадуктите на Витиня. Пък да видим после как ще се приберат по родните си дестинации.
Второ – покажете им портрета на първия спонсор на Българското книжовно дружество /БАН/ Иван Гешов.

 

Обяснете им, че когато този човек е плащал за бъдещето на науката в България, националния герой на САЩ е Бъфало Бил – известен единствено с това, че е избил 75 000 бизона и незнайно колко индианци.
Иван Гешов /наследник на банкерите Гешовци/ е ученик в Пловдивското класно училище „Св.св.Кирил и Методи“ при Йоаким Груев, основател на БКД / БАН/ и учител на Тодор Каблешков, Иван Вазов и Константин Стоилов. Завършил е престижните Оуенс Колидж, Университета Виктория и е приет лично от английската кралица, след като  печели националния конкурс за английски правопис на Острова. 

По същото време икономиката на САЩ процъфтява на гърба на няколко милиона роби.

Обяснете на момчетата от детската стая, че в САЩ науката не случайно се развива само в университетите. По времето когато Платон е създал първата Академия на няколко часа път от София, в Америка е имало само два университета – на пуйките и на бизоните.

…

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: VIVA ACADEMIA

АТАКА и ДСБ извадиха Първанов от фризера

Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосиева, за да обърне играта в своя полза.

…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР

ПЕЧАТНИЦАТА

Фрагменти от статията на Олег Сулкин в списание „Итоги“

Къде са парите, Елизабет?
Своите опасения по повод безконтролното печатане на долари експертите започнаха да изразяват още в началото на тази година. По тяхно мнение Федералният резерв, Министерството на финансите и Агенцията по застраховане на депозитите са готови да отделят за спасяването на финансовата система до 9.7 трилиона долара. По някои оценки антикризисните мерки на правителството включват 1 трилион за стимулиране на икономика, около 3 трилиона за кредити, и 5.7 трилиона под формата на съглашения с банки и корпорации за финансова помощ на същите. Отначало се говореше само за евентуалната възможност да бъде пусната такава емисия. Днес експертите смятат, не без основания, че този план е изпълнен и преизпълнен.
Между другото балансът на Федералния резерв към настоящия момент е около 2.5 трилиона долара. Тази цифра, с някои уговорки, може да се приеме за официалната сума на новата антикризисна емисия. Но къде са тогава другите 7 трилиона, за които говорят експертите? Този въпрос е разтревожил американския Конгрес, където се проведени няколко красноречиви изслушвания. В архивите на Белия дом съществува запис на диалога между конгресмен Алън Грейсън и генералния инспектор на Федералния резерв на САЩ Елизабет Колман.

Грейсън: Агенция Блумбърг съобщи за трилиони долари транзакции, извън рамките на балансовите документи, направени от септември 2008 г. Знаете ли за такива транзакции?
Колмън: Аз съм ген.инспектор на управителния съвет и имам право да пряка инспекция на програмите на този съвет и операциите които извършва. Можем да проверяваме и функциите, които съвета е делегирал на резервните банки. Но дейностите на конкретните търговски банки са извън нашата юрисдикция.
Грейсън: Все пак, аз Ви питам – действително ли вашето ведомство, по информация на Блумберг, е наобещало 9 трилиона кредити, което между другото означава по 30 хил. долара на всеки жител на САЩ, включително децата? Бих искал да знам, ако вие не носите отговорност за инспекцията и разследването по тази тема, тогава кой?
Колман: Ние действително носим отговорност за одита и разследването на операциите на Федералния резерв. Что се отнася до това, кой е отговорен за раследванията… Може ли да повторите въпроса си?
Грейсън: Предприемали ли сте разследване или одит на извънбалансовите транзакции на Федералния резерв на САЩ?
Колман: В настоящия момент ние реализираме проект за обследване на кредитирането на достатъчно високо ниво и още не сме стигнали до детайлите, за да отговорим на вашия въпрос.

В крайна сметка Елизабет Колман признава само за една сума. По нейни думи доларовата маса за една година се е увеличила със 108 процента. Двукратният ръст на американските долари в обращение е достатъчен повод за паника на валутните борси. Но това е само върхат на айсберга.
Следвайки горещите следи на дебатите в Конгреса Алън Грейсън заключи:
„Аз съм в шок от това, че никой във Федералния резерв, включително генералния инспектор, няма понятие какво се случва в крайна сметка“.
С други думи американският Конгрес, който санкционира и контролира всички разходи на Федералното правителство, не е на ясно с какво точно количество свежоотпечатани долари се залива пожара на световната финансова криса.Може би това не е известно и на повечето ръководители на резерва. Федералният резерв се състои от 12 резервни банки, които са практически самостоятелни, включително и в емисионната си политика /тоест да печатат пари/.
…
„Зелените гущери“ станаха твърде много и неизбежно поевтиняват по отношение на реалните активи. Миналата седмица златото на Лондонската борса удари рекорд от 1100 долара за троеунция.
Тревога бие и „оракулът от Омаха“, най-богатият човек в света Уорън Бъфет. В специална статия той заяви, че безконтролнито печатане на долари подкопава покупателната стойност на американската валута. Към него се присъедини нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който заяви, че доларът е лош инструмент за спестяване и предсказа появата на нова резервна валута.
…
Привържениците на катастрофичната теория предсказват неизбежната гибел на долара. Накратко тяхната логика е следната. Съвременната банкова система е построена на експонентния ръст. Тоест – влакът върви напред и само напред, а къде е следващата спирка не е ясно. Всяка година се налага да се вземат нови държавни заеми /под формата на облигации в търговските банки/ за сумите представени към платените проценти по държавните книжа от предната година. Ако не се правят заеми, няма да се обслужва държавния дълг, следва дефолт и крах на цялата световна финансова система.Въпросът е доколко може да се надува този балон. Правителствата и инвеститорите биха платили скъпо за да получат отговора. Но такъв няма. Само хипотези в широкия спектър – от „доларът ще преживее и нас и вас“ до „остава съвсем малко до пълния крах“.
…
„Винаги когато правителството печата твърде много пари, започват да се случват странни и лоши неща – пише Стив Форбс, гл.редактор на списание „Форбс“ – Сапунените мехури на пазара за недвижими имоти никога нямаше да се разрастнат до такива критични размери ако Федералния резерв не печаташе толкова много пари и не държеше толкова ниски ставки“.Но колко е това – „ много пари“?
От редица източници идват сведения, че сумата излязла от печатницата за долари достига 10 трилиона. Но Федералния резерв на САЩ и Министерството на финансите мълчат като пленници в Гуантанамо. И никакви призиви за свобода на информацията не ще помогнат да се измъкнат от тях каквито и да е точни сведения.
А може би така е по-добре.
Бащата на американското автомобилостроене Хенри Форд някога беше казал: „Хубаво е, че американците нямат никакво понятие от собствената си банкова и финансова система. Ако имаха дори малка представа какво се случва, революцията у нас щеше да чука на вратата…“

————————-
Бележка: 10 трилиона = десет хиляди милиарда долара