ПРОЗРАЧНАТА ОГРАДА НА ДАНС

Ние тука и с прозрачността се оляхме, както с всичко останало.
Откак Румен Петков повлече крак да осветява Алексей Петров, този човек го размахват по медиите като прочетен вестник.

Преди много години, в началото на прехода имах възможност да се срещна с един уж журналист от „Лос Анджелис таймс“, а всъщност бивш полковник от ЦРУ. Самият той ми каза в прав текст, че не е журналист, а отговоря в изданието за опазване на държавната тайна.
Той преглеждаше, а може би още го прави, някои чувствителни текстове и снимки, но не за да ги цензурира, а за да отбележи дали в тях не се съдържат технологични и чисто технически данни и обекти, свързани с националната сигурност. Ако попадне на такъв случай, обсъжда с редакторите до каква степен този обект – сграда, номер на кола, телефонен номер – може да бъде осветена.
Аз съм невежа относно технологията на работа в спецслужбите, но обичам да гледам новините и си падам по хубавите сгради.
Каквата е сградата на ДАНС, погледната през окото на камерите.
Да не говорим за ажурната ограда и парадния вход.
Напомня ми за нещо между дипломатически клуб и виенска сладкарница.
Истински рай за оператори и фотографи.
Ако си бях направил труда – досега да съм записал поне триста номера и марки на автомобили, които влизат в пространството, което се води секретно и вероятно със специален достъп.
На всичкото отгоре – след като автомобилите влезат и паркират, операторите продължават да снимат хората, които излизат от колите, вадят куфарчета и папки и се упътват към сградата на ДАНС.
Един стоп кадър от телевизора му е майката.
И можеш да си направиш албумче.
По-горе казах, че съм невежа в тази област.
Може би ДАНС си имат таен вход, откъдето влизат баш-разузнавачите. Сигурно е така, а пък аз съм изпаднал в конспиративни теории.
Ама като гледам репортажите на ВВС за Скотланд ярд виждам само онази табела, дето се върти, а после някаква размазана снимка на сътрудник, който говори по телевизията и то с предварително модулиран глас.
Може би в нашата ДАНС през парадния вход влизат само чистачките и технически лица без значение за държавната тайна.
Ама много странни тия чистачки – колите им с регистрации от Русе, Стара Загора, Варна, Бургас и откъдето се сетите.

След като новият шеф на Агенцията заяви, че тя се превръща в истинска тайна служба, да вземат малко да се загърнат, така да се каже. Ажурните огради не подхождат много на такъв род дейност. В тесния и по-широкия смисъл.

Ако не им достигат средства за една по непроницаема ограда, да вземат материалите от оградата на Доган, след като бъде премахната, както чуваме.С нивата на достъп ДПС бяха доста напред в последните години.

Следват няколко примера с фриволни снимки направени през оградата на секретната агенция.

Бившата говорителка на ДАНС Зоя Димитрова – заснета през оградата по време на фалшивата тревога за бомба в агенцията.

Ето и други служители при същата ситуация, които са трудно разпознаваеми, ама само защото ми е кофти компютъра.

Пак по причина на моя кофти компютър, не мога да видя ясно дипломатическите автомобили на кое посолство са заснети в двора на ДАНС.

Бележка: Всички снимки са свалени от мрежата. Представям си какво има по лентите на фотографите.

ДИВАЩИНА

С цялото ми съчувствие и отвращение от това, което се случи с главния редактор на „Фрог нюз“, няма как да не си спомня за поредицата от диващини, сполетели и други хора, които търсят и знаят истината.

А истината е, че у нас съществува паралелна власт, която раздава „правосъдие“, в случаите когато официалната не може да си го позволи. Тъй като е принудена да се движи в рамките на формалната демокрация.

Диваците в случая са не онези четирима маскирани последни дупки на кавала, пребили Огнян Стефанов – малоумни слуги, които се водят някъде на трудов договор.

Истинските диваци живеят в джунглата на властта и упражняват ритуалите на фасадната демокрация.
Те в последните години до такава степен се изпедепцаха в размазването на действителността, че започнаха да менкат европейските призиви за промяна в съдебната система срещу арести във футболното съдийство.

Те продължават да се преструват, все едно не разбират белите хора, които от години им повтарят, че канибализма не е присъщ на човека.

Хората, търсещи и работещи с истината, са принудени да играят техните първобитни танци, накичени с примитивните висулки на класифицираната информация, спецслужбите и парламентарните плямпачи.

Цялата фантасмагория около сайта „Опасните“ – президентските любовници и класифицираните данни, уж изнесени от ДАНС, Сертов, Алексей Петров, Татяна Дончева и компания – всичко това е поредния племенен ритуал, който подменя действителността с криви огледалца и евтини дрънкулки.

Може би ще намерим горчивата истина там, където разследващият журналист е настъпил поредния мазен кокал, който си е заплюл някой от модерните неандерталци на днешна България.

Няма да се учудя ако опитът за убийство се окаже поредното маркиране на територии, поредното показно препикаване на нашите си вътрешни дворове.

Искрено се надявам да не е така.
Но нека не се заблуждаваме – сред нас живее племе канибали, което се храни с хора от четвъртата власт.

Това, всъщност, е петата власт в България.
Тази глутница е всеядна и никоя власт не е застрахована от внезапните набези на диващината.

СИНЯ КРЪВ – репортаж от прочистването

В стройните редици на една от автентичните десници в България започна предизборно прочистване на синята кръв.

Беше отчетено, че по лицето на тази именно десница са започнали да избиват младежки пъпки /bouton d*amour/ вследствие злоупотреба с луксозно нескафе, което се оказало долнокачествена индонезийска робуста.

На извънредната конференция по този повод, група делегати предложиха стара народна рецепта – да се пие бирена мая и да се забрани четенето на еротични списания от зората на демокрацията. Поради отпечатаните там секс-символи.

Други делегати остро се противопоставиха на това предложение със следните аргументи:

- първо: бирената мая, нейните производни и техните производители гравитират около бившите комунисти, ерго – тези продукти са вредни за синята идея

- второ: визираният секс-символ от зората на демокрацията вече няма онова възбуждащо влияние, тъй като е придобил нови, благородни качества, в актуалните днес стилове – „мачкан лак“ и „старо пиано с относително запазена клавиатура“.

В залата настъпи известен смут, тъй като бившият секс-символ присъствуваше на място – от плът и кръв. Чуха се откъслечни ръкопляскания, въздишки и подмятания от сорта „Стара риба няма“.

Решитeлният поврат към хепиенд настъпи, когато на сцената се появи една от иконите на българското дисидентско движение. В свойски разговори симпатизантите наричат този човек „Хубавия ден за българската демокрация“ и „Дебелата Берта на антикомунизма“.

Сред нестихващи овации на подиума се въздигна фигурата на видния аристократ с потомствена синя кръв – Почетен Амбасадор Алекзандър-Македонски Jordan-off, Ambassadeur en Pologne, Ambassadeur en Macedonia, Doctor Honoris Causa на Шуменския институт за начални учители, син на виден дисидент от варненския окръжен комитет и потомък на гагаузите.

Като типичен гигант на мисълта Почетен Амбасадор Jordan-off предложи радикална мярка за прочистване на синята кръв. Да бъдат изхвърлени от сините редици всички, които са съдействали на спецслужбите, били те ДС, НСС, ДАНС, ДЕНС или РИТЪМ ЕНД БЛУС.

През колективното тяло на партията премина като мълния свещената искра на просветлението. Симпатизантите отдавна подозираха, че за всичко са виновни ченгетата, ама такъв хит не бяха очаквали. Група младежи спонтанно започнаха да скандират: „Много яко, Алекс! Jordan-off is the best! Fuck БКП, Fuck ДСБ, Fuck мръсните ченгета!“

Почетния Амбасадор бе заобиколен от тълпа журналисти. На въпроса имал ли е неформални контакти със службите като посланик в Полша той отговори:

- Неформални контакти съм поддържал единствено с някои винарски изби от родния ми край. И не от користни подбуди, а за да прославя българското вино зад граница.

Последва втори въпрос за връзката на някои от тези изби със сенчестата групировка ТИМ. На което Алекс отговори, че връзката му с ТИМ е комунистически МИТ. Журналистите бяха парирани от желязната логика на синия колос и се втурнаха за новини към един делегат, който тихо ридаеше в ъгъла.

- Защото плачете, г-н делегат? – попитаха те. – От умиление ли?
- Не от умиление, а защо ме изхвърлиха зад борда, поради моята принадлежност към ДС и ДАНС едновременно.
- Как така едновременно?
- Ами като Алексей Петров.
- Разгеле сте от службите, кажете имате ли разработки за агент Алекс, ама не този Петров, ами за нашия Алекс?
- Вижте, разработки имаме за всички, включително и за този гражданин. Две от тях – за едни далавери с вино в Полша и други далавери с паспорти в Македония – бяха спрени от бившия президент.
- Да но бившият президент вече излезе от политиката! – парираха журналистите.
- Да де, тъкмо сега му е времето да влезат разработките. – отговори през сълзи покрусеният бивш делегат.

Край низвергнатия симпатизант бавно отминаваха весели групички партийни членове, спокойни за своето бъдеще.

По материали от спецслужбите
ДЕНС и РИТЪМ ЕНД БЛУС

БЕДНА ИМ Е ФАНТАЗИЯТА

Видно е, че у нас има хора, който не страдат твърде по спрените фондове.
Взеха да се чуват гласове, че като са ги спрели – ще ги извадим от бюджета. Милион-горе, милион-долу – какво му плащаш.

В излишъка вече има 4 милиарда. Отскубнати от заплатите на учителите, здравеопазването и мизерните дажби на пенсионерите. Но ако попитате нашите капитани на макрорамката защо през септември миналата година не осигуриха човешко съществуване за учителите, те ще отговорят както миналата година: Ако вземем безконтролно да вдигаме заплатите, ще се вдигне инфлацията. Само, дето забравят, че преди това вече я бяха вдигнали, още през юли. Тогава те очевадно си затвориха очите пред поредица от картелни схеми на близките до тях тарикати, които буквално за една седмица вдигнаха сиренето от 3.50 на 7 лева, олиото от 1.80 на 4 лева, хляба от 0.65 на 1.20 лева, да не говорим за пилешкото, захарта, обикновените колбаси и т.н, и т.н.

През юли 2007 година правителството окончателно капитулира пред картелизацията на пазара. През същия този юли министър Петър Димитров се правеше на голям либерал по телевизиите, повтаряйки, че 8% инфлация е нормално нещо и законите на пазарната икономика щели да се задействуват къмто есента и цените да си дойдат на мястото. Всъщност стана точно обратното – в периода септември-ноември последва втори ценови шок – този път по линия на онези стоки, които в съзнанието на редовия човек вече са луксозни. Като обикновения кашкавал,например, който от 7 отиде на 12 лева и си стои така до днес. Инфлацията се качи на 13.6 процента /според ДПА/, но според министър Димитров и НСИ – на 8%. Разбира се министъра и статистиката по онова време гледаха отвисоко на инфлацията. Техният „стратегически макро-поглед“ обхващаше най-голямата възможна потребителска кошница – от саламуреното сирене до мерцедесите и яхтите. През октомври имах удоволствието да обрисувам картинката във в. „Класа“ по следния начин:

Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените “потребителски кошници”. По принцип у нас /а вероятно и по света, в което съмнявам/ се отчитат най-малко две “потребителски кошници” – голяма и малка. У нас даже е по-сложно – съобразно обстановката “кошниците” биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, “кошницата” е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено сирене, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори “SONY”, които са толкова “Сони”, колкото им е платено митото. Към графата “сирене” се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 – 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. “One dollar is one dollar” – се казва в тези случаи. Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. “средна класа”, които по официални данни у нас са между 4 и 7%. Ако погледнем “кошницата” на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното – наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените – те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.

Върнах се година назад, за да кажа, че спирането на европейските пари и грамадното петно върху репутацията на България, не е резултат от политически, а от структурен икономически проблем на така наречения преход. Отдавна се знае, че цели сектори от икономиката са в ръцете на монополисти, които спокойно картелират жизненоважни индустрии, свързани с ежедневното изхранване и конкретния бит на населението. Социално-политическият дневен ред на страната е без значение за лидерите на тези структури. Техният дневен ред се определя от собствените им капризи – от последната мода при автомобилите, например. Само в България производителите на свински уши и карантия се се возят в автомобили, които са по вкуса на Хю Хефнър, примерно казано.

По всичко личи, че някои хора, включително Станишев, искат да обвият тази действителност в димната завеса на политическото говорене – воля за промени, борба с корупцията по високите етажи, реформи в съдебната система и прочие термини, които не са същностни, а следствие от мъртвата хватка, в която се намира стопанския живот на страната.

По тази причина бе направено максималното за да се смекчат някои оценки от черновата на Доклада. Не политическите оценки, а критиките по отношение на структурно-икономическите реалности са най-тревожните – както в оценката на ОЛАФ, така и в „черновите“ на ЕК. Там се говори за схеми и вериги от фирми. Казва се в прав текст, че моделът, който е избран се е провалил окончателно и е необходимо да се започне всичко отначало. Дори в окончателните документи присъствува императивно препоръката да се разплетат мрежи от стопански субекти и зависимости между политиката и бизнеса.

Веднага след излизането на докладите, управляващите един през друг заявиха, че внимателно ще четат и ще тълкуват всяко изречение от докладите.

Не се задълбочавайте дотам, господа. Въпреки омекотения стил, в докладите има достатъчно груби намеци, които вие тепърва ще тълкувате, а хората отдавна са разбрали. При това чрез портмонетата си.

Истината е, че на Европа й е бедна фантазията за какво става дума. В този смисъл, ЕК едва ли си дава точна сметка какво всъщност иска от нас. Европейците май искат да се обърнем с хастара навън. Ама това ще бъде неприятна гледка – мръсна, мазна и с безброй вътрешни джобчета с един пачки, за които нищо не се знае.

Разплитането на порочната взаимозависимост между политиката и бизнеса ще ни отведе в зората на демокрацията, а оттам – направо в безобразната и безогледна масова приватизация. По онова време, докато ние се хвалехме с успехите, шефът на Агенцията за приватизация на Чехия ни пусна първия студен душ, заявявайки по БНТ: „Масовата приватизация е най-срамния елемент от общия приватизационния процес. Гледайте да я завършите максимално бързо и безболезнено“.

Тъкмо обратното направихме в България – проведохме я /и продължаваме да я провеждаме/ максимално бавно, максимално несправедливо и болезнено за редовия гражданин.
Условният рефлекс за преяждане се пренесе и върху европейските фондове.

Тези, които се захлебиха по онова време, днес искат да приватизират и тях. Но ако случайно не успеят /в което дълбоко се съмнявам/, имат друг широк фронт за усвояване на средства и той се нарича – сива икономика, пране на мръсни пари и офшорки. Само по този начин можем да си обясним странния български феномен – луксозни хотели на Черноморието цяло лято стоят празни, посрещат единствено собствениците си и многобройната им охрана. В същото време са построени с кредити от туроператори и банки, но не можеш да ги бутнеш с пръст, тъй като кредитите са върнати буквално на другия ден, всичко е законно и оттук нататък – пей сърце.
Не е задължително /пък и не е здравословно/ да навлизаме в тъмната екзотика на проституцията, наркотрафика и така наречената туристическа индустрия. Достатъчно е да погледнем официалните и актуални действия на „белите“ институции в България.

В последно време Комисията за защита на конкуренцията нещо се размърда и измъти няколко санкции за картелни споразумение между производителите на олио, пилешко месо и хляб. Ако не друго, КЗК официално призна, че в България действуват картелни вериги производители на основни хранителни продукти. Управляващите все още се свенят да си го признаят. Санкциите, разбира се, бяха символични – 14-те крупни прозводители на олио бяха глобени с общо 1.8 милиона лева, 26-те боса на пилешкото – с общо два и половина милиона, а хлебарите – с общо 36 хиляди. Коментарът може да се изрази само с три думи – ха,ха,ха! Тук искам да напомня, че омразният Джордж Буш-джуниър през декември 2006 година определи глоба от 2 милиона долара за всяка обикновена бензиностанция, която играе с цените за крайния потребител. Във връзка с това няколко бензиностанции във Флорида и Ню Мексико просто изчезнаха от пазара.
Корпоративната история на капитализма, към който така страстно сме се устремили, ни учи, че картелните споразумения са най-тежкото престъпление в техния свят. То обикновено се наказва със смърт за икономическите субекти, които са хванати да го практикуват.

На ЕК наистина й е бедна фантазията за какво всъщност става дума. Защото в картелната игра, наред с баш-тарикатите на прехода, отдавна се е включила и държавата. И те заедно играят срещу собствения си народ. За последното няма нужда да сезираме ДАНС и КЗК, ами просто трябва да погледнем числата.

Преди драстичното увеличение на млечните продукти от юли 2007 г. цените на обикновеното сирене и кашкавал бяха съответно – 3.50 до 4.50 лв. и 6.50 до 7.50 лв. Изкупната цена на кравето мляко беше 50-60 стотинки за литър. Година по-късно сиренето е 6, 7 и 8 лева, а кашкавала – 12. Но изкупната цена на млякото си остава същата – 50 стотинки. Прекупвачите нито за миг не отпуснаха мъртвата хватка около бедния селянин, който произвежда млякото. И тъй като този последният плаши да изколи добитъка, другия играч в националния картел – държавата, ще трябва да му осигури дотация от 20-40 ст. на литър от бюджета. Тоест от нашия джоб. Да не би случайно кашкавалените босове да се бръкнат малко по-дълбоко.
По същата схема години наред плащахме най-скъпите gsm-услуги в света, а днес – най-скъпите роуминг и sms в Европа.

По същата схема, която у нас официално се нарича регулация, EON, CEZ и EVN ни продават тока по-скъпо отколкото във Франция, например. Но не плащат на собствените си работници френски заплати, а някакъв вид български социални помощи. Да не говорим за поддръжката на преносните мрежи. И няма смисъл да се чудим защо тези гиганти се натискат да идват в България, която била, казват, малък пазар. Малък, ама сладък.

Тъй, че вместо да се прегрупират за местата в следващия парламент, онези политици, които смятат себе си за национално отговорни, да се вгледат в икономическата структура на българската преработваща индустрия – и на индустрията въобще. Да си направят списък на „обръчите“, които самите те създадоха в периода на прехода. Да изработят план как /ако въобще успеят/ да застанат извън тези обръчи и на онова разстояние, което се изисква от елементарната политическа хигиена.

Хората, господа и дами от елита, не пасат трева. Ако си въобразявате, че не се досещат защо 20 дни преди президентските избори, въпреки растящите цени на нефта, бензинът в България слезе надолу с близо 30 стотинки, то вие сте в дълбоко заблуждение.
А последните доклади – чернови и белови – ни дадоха да разберем, че европейците също не пасат трева.
Което, може би, е единствената ни надежда.

——————————————————–
Още по темата: ДЕМОКРАЦИЯТА НА ДИЛЕТАНТИТЕ