Благодаря за доверието, NEWS.BG

Преглеждам си вчера новините, като съзнателен член на гражданското общество, и не щеш ли – в NEWS.BG ми се мярна една позната снимка на генерал Владимир Шаманов, когото назначиха за шеф на въздушно-десантните войски в Русия.
После ми се мярна един познат текст. Ама толкова познат – все едно аз съм го писал.

NEWS.BG:
Истинската изненада дойде когато официалният „Първи канал“ на руската телевизия някак под сурдинка съобщи, че с десанта на руските войски там е прехвърлен генерал Владимир Шаманов – твърде спорна, да не кажем мрачна фигура от умиротворяването на Кавказ през 90-те години.

Армейските силовици го наричат „Суворов на нашето време“, нему се приписват думите: „Бандидът си е бандит. Жена му и децата му – също“, казани в разговор с покойната Ана Политковска.

През 2004 година ген. Шаманов е уволнен от армията, заради прекомерната му твърдост в „умиротворяването“. Три години по-късно, на 27 март 2007-ма изненадващо е приет в Белия дом лично от Джордж Буш, този път в качеството му на съветник при руското военно министерство. През ноември същата година е върнат в армията като началник на Главното управление по боева подготовка. Награден е със златна звезда „Герой на Русия“.

Дайте да видим сега текстчето от 17 август миналата година:
http://robstvo.wordpress.com/2008/08/17/kavkazka_plennica/

Истинската изненада дойде когато официалният “Първи канал” на руската телевизия някак под сурдинка съобщи, че с десанта на руските войски там е прехвърлен генерал Владимир Шаманов – твърде спорна, да не кажем мрачна фигура от умиротворяването на Кавказ през 90-те години.

Армейските силовици го наричат “Суворов на нашето време”, нему се приписват думите: “Бандидът си е бандит. Жена му и децата му – също”, казани в разговор с покойната Ана Политковска.

През 2004 година ген. Шаманов е уволнен от армията, заради прекомерната му твърдост в “умиротворяването”. Три години по-късно, на 27 март 2007-ма изненадващо е приет в Белия дом лично от Джордж Буш, този път в качеството му на съветник при руското военно министерство. През ноември същата година е върнат в армията като началник на Главното управление по боева подготовка. Където вероятно щеше да си остане до пенсия, въпреки че носи златната звезда “Герой на Русия”.

Известно ми е, че „копи-пейста“ в днешно време няма почивен ден, ама ми е много сложно за произнасяне това понятие. Предпочитам нашенско-френското – мотамо.
Ама нейсе…
Само искам да кажа на колегите от NEWS.BG – като пействат да го правят овреме. Ако го бяха направили, нямаше да пишат през август, че Русия е нахлула в Грузия. Вместо това щяха да видят фактите, такива каквито са.
http://robstvo.wordpress.com/2008/08/09/tzhinvali/
А дали щяха да го напишат – това е отделен въпрос. Евро-атлантически, така да се каже…

DNI.RU – МИЛИОННО ПРОКЛЯТИЕ ЗА СААКАШВИЛИ

Под това заглавие руският електронен вестник „Дни.Ру“ съобщава, че само за няколко дни документалния филм за конфликта в Южна Осетия е бил видян от над 1 милион посетители в Рунет.

Лентата предизвика огромен интерес във форумите и беше преведена неофициално от ползватели на мрежата на няколко езика и поместена в You tube.

Авторите на филма, наред с другите документи, са се добрали до голямо количество записи, правени от грузинските войници на собствените им мобилни телефони при нападението на Южна Осетия. На кадрите се вижда как танкове и друга тежка техника стрелят с право мерене в жилищни сгради в столицата Цинвали.

Във „Войната 08.08.08. Изкуство на предателството“ се изброяват държавите, които в продължение на години са въоръжавали режима на Михаил Саакашвили. Името на България е в първата тройка, веднага след това на Украйна.

Филмът може да си види през посочените по-долу линкове:

http://www.russia.ru/video/war080808/
http://www.youtube.com/watch?v=sOUYkAY3hgg
http://video.mail.ru/inbox/russia_ru/221/293.html
http://vkontakte.ru/club5290880

http://smotri.com/video/view/?id=v6880595988

http://vkadre.ru/videos/19492159
http://static.liveresult.ru/links/rutube.html

БЕНИТА ФЕРЕРО-ВАЛДНЕР: „Длъжни сме да приемаме Русия такава, каквато е.“

Комисарят по международните отношение на ЕС отговаря на пет въпроса, зададени от Ерик Бонзе

- Понастоящем ЕС преразглежда своите отношения с Русия. В каква точка се намират преговорите, какво показва анализа на Еврокомисията?

- Анализът още не е готов. Чакаме Русия да изведе войските си от буферната зона в Грузия. Тогава външните министри ще дадат оценка на положението. Аз, във всички случаи, настоявам за прагматични отношения. Ние зависим един от друг и сме длъжни да възприемаме Русия, такава каквато е, а не такава каквато ние бихме предпочели да я виждаме. Русия е важен пазар за Европа и важен играч на международната сцена, това не трябва да се забравя.

- Да, но до този момент Русия, по-скоро, създаваше проблеми. Международната конференция по Грузия, която ще се състои на 15 октомври, беше принизена от руснаците до ниво експерти…

- Това не съотвествува на действителността. Ние, тоест външните министри на ЕС и Русия, заедно взехме решението да подготвим конференцията на ниво експерти, тъй като става дума за доста сложни теми. По-късно, разбира се, ще се съберат и министрите на външните работи.

- Но в това решение не бе включен въпроса за спора по метежните грузински провинции Абхазия и Южна осетия?

- По този въпрос ние се придържаме към мнение, съвършено различно от руското. Ние не признахме независимостта на тези провинции и изпращаме там наблюдатели на ЕС. Но всичко това трябва да става стъпка по стъпка. Първо Русия трябва да освободи буферните зони.

- Споделяте ли мнението на президента на ЕК Барозу, че ЕС може скоро да възобнови преговорите по ново споразумение за партньорство?

- За в бъдеще, както и сега, на нас ще ни се наложи да се съобразяваме с Русия като с партньор. Разбира се, сега не може да става дума за „business as usual“. Поведението на Русия в близките седмици безусловно ще повлияе на нашата дискусия. Така, че не мога да кажа дали през октомври ще възобновим преговорите или не.

- Президентът на Франция Саркози предложи да развиваме с Русия тесни икономически връзки. Вие какво мислите за това?

- Ние приветстваме това решение на президента Саркози. Винаги сме казвали, че искаме да сътрудничим с Русия колкото е възможно по-интензивно, дори да създадем свободна икономическа зона заедно. Идеята се роди, но времето за нейната реализация още не е настъпило.
————————————–
Оше по темата: САМОДЪРЖЕЦЪТ И МАТРИЦАТА

„ПРАВДА“: БЪЛГАРИЯ ИГРАЕ ОПАСНА ИГРА С РУСИЯ И ГРУЗИЯ

Цитат от INVESTOR.BG:

Правда“: България играе опасна игра с Русия и Грузия
18.09.2008 13:22

„Доставя оръжие на грузинския агресор, предоставя военни бази на НАТО, „заиграва се” с Русия, и още, надява се да стане проводник на енергийните ресурси в Европа. За малка България това е вече прекалено. Затова нейното ръководство по въпроса за войната в Кавказ като че ли „нагълта вода”…”, се казва в началото на публикуван днес коментар на руския вестник „Правда”.

В материална се отбелязва, че през 2007 г. България е доставила на Грузия оръжие и военна техника на стойност над 70 млн. долара. Съгласно официалната статистика, цитирана от изданието, общият обем на износа на отбранителни средства от България за чужбина през миналата година възлиза на около 200 млн. долара, което означава, че Грузия е на първо място в списъка на страните, получаващи български оръжия, с една трета от целия износ.

В Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия за 2007 г. се дават данни от грузинското правителство, според които от България страната е закупила 46 противотанкови ракетни комплекса „Фагот” и 150 ракети за тях, също така 10 000 неуправляеми ракети S5KP, 30 броя 60-милиметрови миномети S6-210, 3500 бр. автомати AR-M.

В предишни години България е доставила на Грузия малки десантни кораби 106К, противотанкови ракетни комплекси „Конкурс” и „Корнет”, 120-милиметрови миномети М-43, зенитни установки „Шилка”, ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7 и РПГ-22, както и различни видове боеприпаси, в т.ч. противотанкови и зенитни управляеми ракети, патрони за стрелково оръжие и др.

България е разположена на кръстопът на най-важните морски транспортни пътища, преминаващи от Черно и Средиземно море до Атлантическия океан, което й позволява да поддържа тесни търговски отношения не само с европейските страни, но и със страните от Азия и Африка, се казва по-нататък в материала на „Правда”. „И от това тя иска откровено да се възползва, независимо от всичко”, заключава изданието.

Според вестника България има множество аргументи в подкрепа на своята гледна точка: ако победят САЩ и Саакашвили – тя е европейска страна и борец за демокрация; ако победителят е Русия – тя може да се спомни за славянските корени и общата борба с турците за освобождението на България.

ПОДРОБНОСТИ НА:
http://pravda.ru/world/europe/east-europe/18-09-2008/

283850-bulgaria-0

НОВА СТУДЕНА ВОЙНА = НОВ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ

публикуван текст – „Либерален преглед“ / www.librev.com /

Специалистите твърдят, че след Карибската криза, един от най-критичните моменти в епохата на студената война настъпва през 70-те години на миналия век. Двете ядрени суперсили /САЩ и СССР/ окончателно са осъзнали, че масирано нападение на противника неминуемо ще доведе до ответен удар, който ще върне човечеството в каменната ера. Пентагонът, който по онова време е далеч преди руснаците в разработката на високоточни оръжия от типа на крилатите ракети, издига тезата за т.н. ограничени ядрени удари. Разработена е схема за елиминиране на командните пунктове на ракетните войски и авиацията чрез маломощни атомни заряди, които да парализират съветската военна машина, без да се стига до масово унищожение на индустрията и населението.

Понятието ПРО /противоракетна отбрана/ по онова време все още е в папките на теоретиците. Особено в СССР, където акцентът пада върху броя и мощта на междуконтиненталните ракети, подводниците и стратегическите момбардировачи Ту-95. На американската тактика за елиминиране на врага чрез високоточни удари, руснаците противопоставят така наречената система „Периметър“, известна още като „Мъртвата ръка“.

Тя все още е забулена в полусекретност и митове, главно поради чудовищните последици от евентуалното и пускане в действие. И заради пълното елиминиране на т.н. човешки фактор. Най-грубо казано „Периметър“ действува така: веднага след високоточна ядрена атака върху който и да е от руските командни центрове, чрез поредица от автоматични команди се задействува целия ядрен арсенал. Автоматиката отменя всяка човешка намеса, включително ядреното куфарче на Генералния секретар на ЦК. Всичко, което е във въздуха, под водата, в шахти и на мобилни установки се изстрелва в посока САЩ. Няма междинни преговори за съдбата на света, няма червени телефони. При тогавашния съветски арсенал /над 6 хиляди, а по някои оценки до 10 хиляди атомни и водородни глави/ това би превърнало Северна Америка в пустиня.

Ако се опитате да научите нещо повече за „Мъртвата ръка“, ще се натъкнете на митове и легенди от една страна, а от съветските и руски военни коментатори – на недомлъвки, включително от сорта, че такава система е била предвидена, но не е въвеждана никога.

Дори всичко около „Периметър“ да е било контрадезинформация и пропаганден трик, безспорно е, че през 70-те той изиграва своята роля на „сдържащ фактор“ в безумната ядрена надпревара.

По-важното е, че в историята на глобалното противопоставяне, чрез „Мъртвата ръка“ руснаците за пръв път използуват това, което днес наричаме „несиметричен отговор“.

Асиметричното действие за постигане на определана цел обикновено се смята за оръжие на по-слабия. И в случая с днешна Русия това изглежда логично. Нейният ядрен арсенал е намалял в пъти. Мрачни шегобийци в Ру.нет описват ситуацията така: днес САЩ могат да ни унищожат 3-4 пъти, а ние тях – само два. Руската икономика е в пъти по-малка от тази на САЩ и от тази на „стара“ Европа. Въпреки нескончаемите реки от петродолари, модернизацията там буксува. В най-широкия смисъл на тази дума. Продължава изтичането на мозъци – наскоро бе огласен фактът, че в последните години зад всяка четвърта иновация в САЩ стои етнически руснак. Колко от тези хора ще се върнат в родината си е голям въпрос. Той опира не толкова до парите, а до онази същностна за всеки интелигентен човек естествена среда, която Дмитрий Медведев се опитва да създаде чрез обявения поход срещу корупцията и „кошмарното“ чиновничество, за оформянето на жизнена средна класа и стимулиране на дребното и средното предприемачество, които са направили от Америка това, което е.

Покрай кризата в Грузия, пред световната общественост бе поставен въпросът: Да се изолира ли Русия, или не? Европейският съюз отговори – по-скоро не.

Администрацията на Буш казва – да се изолира. Но същата тази администрация щеше да звучи по-убедително преди да излее в пясъците на Ирак над 500 милиарда долара. Тези, които можеха да направят от САЩ първата водородна икономика в света, вместо днес да се гърчи между Саудитска Арабия, тайфуните в Мексиканския залив и капризите на Уго Чавес.

Пак заради инфантилните действия на Саакашвили, в световната преса, включително и в руската, се налага мнението, че Европа е „клекнала“ пред руснаците заради енергийната зависимост. Което не е точно така. А цифрите говорят, че поне наполовина не е така.

В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200 млрд.куб.м., от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ.

Под диверсификация в ЕС разбират най вече увеличаването на количествата втечнен газ като дял от общия внос. Което ще разгърне допълнителното мощностите на страни като Катар/най-големите новооткрити залежи и 14.4% от световните запаси/, Либия, Мароко, Египет и др. Към това трябва да добавим и мнението на цяла група украински експерти, които твърдят, че с напредването на технологиите, цената на втечнения газ ще пада далеч под 300 долара за 1000 куб. метра, което идва да каже, че тръбопроводите постепенно ще отмират като средство за икономическо и политическо въздействие. Те настояват, че Украина, вместо да влиза в постоянни конфликти заради руските тръби, трябва да се ориентира към терминали за втечнен газ. Което днес може би звучи малко наивно, но е напълно реална перспектива за близките години. Ако държави като Украйна могат да си позволят такава диверсификация, какво остава за Европа, която спокойно би преглътнала разликата от 20-30 долара за 1000 куб. метра.

Тъй, че – не руските тръби са голямата тревога на Стария континент. Американците никога не са воювали пряко с Русия и всички се надяваме това никога да не стане. Географията, за добро или лошо, ги е поставила в положението да не изпитват прякото влияние от гигантските източни пространства.

Но историческата памет на Европа изобилства с примери за „вливания“ от изток, които по правило обръщат с главата надолу свещения за европейците порядък. Достатъчно е да споменем хуните на Атила и падането на Римската империя, авантюрата на Наполеон, която в крайна сметка вкара казашките атамани в центъра на Париж и разбира се Берлинската стена, като последица от маниакалното визионерството на Адолф Хитлер.

Европа днес не се нуждае от някакъв нов „Съветски съюз“, които би възникнал като „несиметричен“ отговор вследствие прекомерен натиск върху все още слабата Русия. Европейците от собствен опит знаят какво се случва, когато Москва започне да се втвърдява. Историческите примери за такива втвърдявания самите ние помним като членове на бившия соцлагер.

Ала новата „съветизация“ днес не върви по идеологическата доминанта, нито чрез анексиране на други държави, както през втората половина на 20 век. Точно обратното – чрез зачитане суверинитета на републики в Средна Азия, колкото и съмнителни да са управляващите в тях режими. Достатъчно е да погледнем страните от ШОС, в която влизат – Китай, Русия, Казахстан, Киргистан, Таджикистан и Узбекистан. А статус на официални наблюдатели имат Иран, Пакистан, Индия, Монголия. Интересен е фактът, че като изключим Китай, през територията на останалите четири от „петорката“ минават магистралните тръбопроводи на руската система „Средна Азия – Център“, контролирана от „Газпром“. За слабо звено се считаше Узбекистан, но още по време на грузинската криза Путин отиде там на официално посещение и постигна съгласие с Ислам Каримов туркменския газ да минава през узбекските тръби, в замяна на технологична помощ, включително и в космическата индустрия.

Не беше много отдавна, когато се чуха гласове за създаване на нов военен блок в рамките на ШОС, като противовес на НАТО. Тези гласове се появиха веднага след американското решение за разполагане на елементи от ПРО в Чехия и Полша. Междубанковото обединение на ШОС предвижда в максимален срок от 20 години да се премине към свободно движение на стоки, капитали и технологии в страните от организацията.

На фона на мащабните процеси, които протичат в сърцето на Азия, грузинската криза е твърде незначителен детайл от общата картина. За да се превърне тя в световен проблем, първата причина бе внезапното грузинско нападение на Южна Осетия с методите на откровен геноцид, впрочем официално признат и от ОССЕ.

Втората е така наречения „непропорционален“ отговор на Русия, която след като защити своите граждани и миротворци, в добавка унищожи цялата военна инфраструктура на Грузия и потопи до един корабите и катерите на нейния незначителен флот в Черно море. Тези, последни действия на руската армия вече можем да причислим към „несиметричните“ отговори на агресията.

Но „асиметрията“ в ответните действия се прояви най-вече при вкарването в Цхинвали на спецназовци от чеченските батальони „Изток“ и „Запад“. Те елиминираха за няколко часа картечните гнезда и снайперистите, които продължаваха да избиват цивилни граждани. Дотук добре. Но по-късно се прокрадна информация, че един от тези рамбовци е бил пленен и заровен жив, по стар кавказки обичай. Този непотвърдена история вероятно е контролирана дезинформация – акт за назидание, който обръща в бяг останалите грузинци в района и отприщва слуха, стигнал чак до Тбилиси: „Чеченските главорези идват“. По-важното е, че Русия демонстрира как в рамките на 24 часа може да овладее ситуацията, включително чрез етническо противопоставяне на народите в региона.

Втората „асиметрия“ се появи, макар и само за два дни, в Абхазия. Това бе фигурата на ген. Владимир Шаманов,кавалер на ордена „Герой на Русия“, но също така главен герой в многогодишните „зачистки“ на Северен Кавказ. Информацията за неговото присъствие там бе пусната от „Първи канал“ на руската телевизия, макар и под сурдинка, с гласа на някакъв репортер от мястото на събитието. На другия ден грузинските части се изтеглиха от Кодорското дефиле в пълен безпорядък, изоставяйки тонове оръжие, военни карти, че и лични документи.

Третата и, според мен, главна причина да се превърне южноосетинския конфликт в световен проблем беше желанието на някои сили отвъд океана да тестват възможностите и решителността на Русия в ситуация свързана с така наречения от тях „санитарен кордон“ около бившата съветска империя. Която не бе предприемала военни действия извън границите си от времето на афганистанската авантюра. Американските приятели на Саакашвили нямаха никакво намерение да се намесват в конфликта, което още в първия ден бе предсказано /а всъщност подсказано/ от „STRATFOR“ – най-авторитетната агенция за стратегическо и геополитическо прогнозиране на подобни конфликти. Ама кой да слуша, казваме в такива случаи.

Обществена тайна е, че STRATFOR са пряко свързани с най-високите среди в транснационалните нефтени компании и оръжейните лобита. На всичко отгоре половина от сътрудниците им /включително директора Дж.Фрийдман/ са бивши разузнавачи или анализатори от разузнаването на САЩ.

Така или иначе – американците получиха своя отговор. Да, Русия е достатъчно решителна и достатъчно силна, и макар да не е основен играч на глобалната сцена,тя е фактор в евразийското пространство.

За Европа, обаче, остава далеч по-сложната част от този отговор – а именно неговите „несиметрични“ нюанси. Във вековната памет на Стария континент, наред с хунските нашествия са отбелязани и златните страници от времето на Петър Първи и Екатерина Велика, когато каймака на европейския елит – от френските драматурзи и философи до немските инженери и холандските корабостроители – са били скъпи гости в имперската столица Петербург. Днешните европейски елити си дават ясна сметка, че контактите с Русия никога не са били и не могат да бъдат проста функция от т.н.глобализация. Те са наясно, че отношенията в евразийското пространство нямат нищо общо с „американската мечта“ – ти ми дай твоя нефт, пък аз ще ти дам да сглобяваш шевролети.

Европа предпочита отново да нахлуе в необятните източни пространства, но този път със своята технологична култура, ноу-хау и традиции в изграждането на обществения порядък. Което й гарантира многоспектров и дългогодишен пазар на изток.

В противен случай – ще трябва да дочака „новите хуни“ да дойдат да си вземат необходимото, препускайки към Брюксел, покачени върху руска тройка, недай боже – тачанка.