Най-добре е да дойде „Четвърти километър“

Най-добре е да дойдат танковете.

Петър Младенов

Скандал е избухнал в парламента след срещата с политически съветници към посолствата на европейските страни у нас, инициирана от „Ред, законност и справедливост“ (РЗС), съобщи БГНЕС.

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е пресрещнал на вратата излизащите политически съветници и с грозни епитети е нападнал депутата Яне Янев по повод участието му снощи в предаването „Шоуто на Слави“.

Пред Слави Трифонов Яне Янев коментира идеята за референдум за новините на турски език.По думите на Янев предложението за този референдум е фактическо обявяване на коалицията между ГЕРБ и „Атака“.

Сидеров нарече Янев хомосексуалист.

„Хомосексуалната зависимост, която е публична тайна за Яне Янев, че е такъв, го превръща в зависим човек, на който му дърпат конците. „

Янев реагира така:

„Съжалявам, че Волен е толкова долен, но аз винаги съм бил и ще остана хетеросексуален и той може да пробва, като доведе Капка, но да си купи един фенер. Аз съжалявам този човек за неговото безплодие – политическо и друго, но не мога да му помогна, или мога, но по друг начин“, каза Янев.“

Мой коментар:

Добре, Янев предлага да докаже своята сексуална ориентация като му доведат Капка. И ако тя все още го вдига, вероятно ще се получи.

Въпросът е: Кого трябва да доведем, за да ни стане ясно дали Сидеров пак не е влязъл в цикъл, щом си позволява да говори тия простотии пред политическите съветници на чуждите посолства.

 Най-добре е да дойде целия „Четвърти километър“.

И Б.Борисов. Ама да носи онази риза с дългите ръкави, дето се връзват отзад.

БЪЛГАРИЯ, ТУРЦИЯ И ЕСПЕРАНТОТО

 

Тя всичката Мара втасала, че сега и новините на турски. Че и референдум.

Ами да бяха питали народа, когато държавата ги въведе силово в програмата на БНТ.

По времето, когато нашите полит-елити въртяха безметежен танц, раздавайки си взаимни бонуси. Аз на тебе новини, пък ти на мене гласове.

И Доган, естествено, им го набута, ама в такива случаи се казва – кьорав карти не играе.

Вчера по радиото толкова народ се изказа, че не можах да запомня едно име – все медийни и специалисти по европейските директиви и правата на човека.

Една дама заяви, че не може и дума да става за такова „посегателство“. А водещата я пита: Ами тогава и на цигански ли да въведем новини? А дамата: – Разбира се.

Такива били директивите.

Давайте тогава да пускаме – на цигански, арменски, еврейски, руски /имаме 50-60 хил. руснаци от времето на съветските специалисти, ако сте забравили/, на гагаузки и на кардарашки, щото те са бамбашка цигани, както се изрази Дон Цеци, дето сега за малко е в пандиза.

Пък като пуснем на всичките тези езици, аз предлагам Централната емисия да я пуснем на есперанто.

След като съвсем се овъртолим в мултиетническата визия, ще се наложи втори референдум.

Че да минем официално на есперанто. Хем и латиницата ще въведем без сътресения.

Майтап!

Упражненията с новините на турски ще спрат от мига в който политиканите престанат да развяват партийните байраци и признаят пред хората, че въпроса е от организационно-технически характер. И няма смисъл да вдигаме рейтинга на Сидеров, плащайки референдуми от бюджета.

БНТ спокойно може да изпълни евроангажиментите си, без да излъчва тези новини по Канал 1. Който е официалния канал на една държава с официален език – български.

Просто г-жа Уляна Пръмова трябва да си припомни, че в състава и в програмния лиценз на поверената и телевизия влизат – БНТ Пловдив, БНТ Север, БНТ Море и БНТ Пирин. Всичките имат собствени честоти за ефирно излъчване, собствени предаватели, собствени програми и са прекрасно разположени в така наречените чувствителни райони. Последното, благодарение на другаря Живков, с извинение…

Разширяването обхвата на телевизионните центрове – Пловдив, Варна, Русе и Благоевград – така щото да снабдят с качествен сигнал смесените райони е въпрос на още десетина предавателя и леко навиване на бурмите в СЕМ и КРС, където са си въобразили, че са независими регулатори и над тях е небе. Нека не си въобразяват, че са нещо като МАГАТЕ на електронното разпръскване в България. Няма такова нещо. Ако започнат да го увъртат, че няма честоти, да им се напомни как в началото на прехода бързичко раздадоха такива на „Свободна Европа“ – във връзка с повелята на времето.

 Подобни орг.-технически мероприятия ще позволят новините на турски, цигански и ако се наложи на бразилски – да се излъчват в прайм тайм, а не както сега, някъде по икиндия.

Освен това, считам, че не само държавната телевизия трябва да поема евроангажименти. На частните кабеларки, които се титуловат национални, също трябва да им се вменят такива лицензионни задължения. Новини на турски по СКАТ? Защо не? Не беше ли тя любимата телевизия на г-н Сидеров? Нека и тя да поеме малко от тежестта на международното положение. Лесно е да стоиш и да коментираш отстрани какво става в Гунтанамо.

 Тъй че управляващите да се стегнат малко и да проведат посочените по-горе мероприятия.

Вместо да излизат с предизборни иширети под формата на референдуми.

Етническите турци и етническите бразилци да си гледат новини в прайм тайм от собствени, близки до сърцето им предаватели.

И да не се получават гафове от сорта: Европейски комисар по разширяването си кара ски на Витоша, прибира се в хотела, пуска телевизора на Канал 1, за да види как се развива България и не щещ ли на екрана – HABERLER.

“Fuckin shit – простенва комисарят. – Докато аз тука карам ски, нашите в Брюксел са приели Турция“.

 

 

 

ДПС ВНИМАТЕЛНО НИ ГЛЕДА СЕИРА

               
Премиерът Борисов не трябва да приема желаното за действително. Плаващите ледове около партия „Герб“, които за вътрешна употреба наричаме плаващо мнозинство, могат да му изиграят лоша шега. Не толкова по отношение на плитките игри, които се въртят в българския парламент, а на много по-високо ниво.
Това, че Тагарински е напуснал РЗС, както и нестабилните отношения в Синята коалиция и съмнителните вътрешни избори в СДС са само подробности от пейзажа. Дайте да погледнем нещата такива каквито са – Мартин Димитров има десетина депутата, половината от които не са твърде щастливи от неговото лидерство. Иван Костов, извън собствената си личност разполага с 4 човека, което го прави относително парламентарно стабилна група. Щеше да бъде още по-стабилен, ако беше сам, разбира се. Доколко Костов и неговата файтонджийска партия може да бъде сигурен съюзник на „Герб“ в трудни моменти е сложен въпрос. Неговият отговор се крие далеч в началото на прехода, в дълбините на матрицата „Луканов“.
Идваме до прословутата монолитност на „Атака“, която е монолитна само в парламента. Но в общопартиен план е разцепена на две. При това не е ясно, коя от двете половини притежава повече възможности – във финансов, организационен и медиен план.
Г-н Борисов няма как да не знае, че европейските политици гледат на безрезервната подкрепа от „Атака“ като на нож с две остриета. Волен Сидеров в последните две-три години се опита да направи много за да промени ксенофобския образ на партията си. Но в Европа или са злопаметни, или имат актуална информация, че фашизоидно-реваншистките тенденции в „Атака“ всеки миг могат да рецедивират. Впрочем дилетантският реваншизъм наскоро взе връх, когато ДСБ и Атака поискаха отстраняването на президента с комичния аргумент „петрол срещу храни“. Те не постигнаха нищо – само гдето извадиха Първанов от фризера и му дадоха прекрасна възможност да демонстрира, че не е случаен играч. А кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари.
Представете си как изглежда откъм Европа вечният, според Сидеров, тандем Герб-Атака.
Изглежда като комбинация от голяма парламентарна група с неизяснена идеология, състояща се от хора с различни политически възгледи, влезли в парламента единствено чрез харизмата на своя лидер Бойко Борисов. А към нея е залепена една по-малка – „Атака“ – с твърда идеология и кристално ясна позиция по въпроса за малцинствата. Като прибавим към това тоталитарния маниер на Премиера да решава въпросите чрез ръчно управление, картинката няма как да очарова класическия европейски демократ.
Тъй, че на „малките“ в парламента не трябва да се гледа пренебрежително. Някои от тях, като РЗС например, съвсем не са пренебрежимо малки. По простата причина, че формират едно активно и силно подкрепяно от Европа консервативно-реформистко ядро. Което е решило да стигне докрай, за да изтръгне спецслужбите от управлението на държавата. В партия като РЗС трябва да се прибавят, а не да се изваждат консерватори, какъвто твърди че е самият Тагарински.
Излишните движения в сектора център-дясно днес прилича на цирк, но лошото е че в ложата стои Доган и гледа сеир. Със своите 38 депутата и 600 хиляди избиратели, които според него ще отидат до милион. А тези цифри хич не са пренебрежимо малки. Включително в социален аспект. Може би поради тази причина в последните една-две седмици наблюдаваме доста лицеприятни жестове между „Герб“ и ДПС, включително консенсус по бюджета и приемане на техни предложения.
Но нима някой има интерес вечният балансьор ДПС да се върне в оркестъра?
Да, има. Това е БСП, ако случайно сте я забравили.

АТАКА и ДСБ извадиха Първанов от фризера

Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосиева, за да обърне играта в своя полза.

…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР

СТИГА С ТАЗИ ГЛОБАЛНА КРИЗА БЕ, ГОСПОДА…

Така наречената глобална финансова криза е криза на световния пазар на финансовите и виртуалните банкови спекулации с ипотеки, и фючърсни сделки на суровинния пазар – нефт, газ, метали. И криза на сръхпроизводството, както първи се досети руския милардер Олег Дерипаска.

Франсиз Фукуяма ли трябва да дойде да го обясни лично на нашите „елити“, че да престанат да си бършат ръцете с международното положение като с универсална пачавра.

Като почнем от банките и свършим с МВР – всичко що мърда по телевиизиите започва да размахва световната криза, веднага щом получи въпрос за текущите безобразия „в нашата си къщичка“. Както обича да казва премиера.

Ние, видите ли, сме били част от глобалната икономика. Може би по тази причина глобалните банки свалиха в пъти лихвите, пък нашите тук се правят на ударени. И правят пачки, разбира се.

Някаква голяма глава от МВР обясняваше онзи ден, че отвличанията щели да се увеличат, заради глобалната криза. Щото досега бяха намалени. Зловещите тарикати, дето ги вършат тия мерзости, може би първо гледат индекса Dow Jones, пък после отвличат. Глупости на търкалета.

Основния политически въпрос в парламента се върти около тезата, че Станишев не бил предвидил кризата.Това в известна степен е вярно, тъй като по времето, когато се появиха първите остри признаци, вместо да се възползува от тях, Сергей откриваше голф-игрищата на своя приятел Краси Гергов. Тези двамата визионери вероятно и до днес са убедени, че локомотиви на българската икономика са голфа, рекламата и шоу-програмите. Ама не е така, с извинение…

Напоследък специализираните издания ни информират, че износът на цветни метали и други суровини бил паднал с до 30 процента.

Ами как да не падне, след като предприятията, произвеждащи суровини са или дъщерни /ама дадени без зестра/, или обикновени ишлемеджии. Такива харизани моми не се котират, те не могат да си избират ерген /пазар/. Налага им се да духат супата само в една посока – тази на временния чорбаджия. По същата причина шивашката промишленост се сви с 19 процента, а общите загуби от износ били 43 милиона евро. Там пък случая е уникален, тъй като в този бранш сме ишлемеджии на големите ишлемеджии. Няма как да стане така, че цял живот да шиеш чанти „Гучи“ в пловдивските села и да се правиш на ударен, че ишлемето не е узаконена котрабанда.

Тъй, че г-н Станишев само донякъде е виновен, загдето не усети глобалната криза.

Ама и той и цялата камарила на прехода са тотално виновни за това, че държаха страната в перманентна криза цели 20 години.И тъкмо облаците почнаха да се проясняват с наливането на някой друг милиард мръсни пари в туризма и няколко хайдушки врътки около европейските фондове, не щеш ли дойде глобалната.

Така е, господа – вечно щастие няма.

Вечно щастие /а и то е относително/ има в икономиките, които са структурирани около традиционните стопански и технологични умения и белези на нацията.

Да сте чули някой от „Фолксваген“ /народната кола/ да е изплакал по повод кризата? Няма и да чуете. Но всеки шофьор ще ви каже – Фау-ве-то е здраво като германска каска.

Да сте чули оплаквания от производителите на токайското вино в Унгария, или на световноизвестния им ликьор „Уникум“? Няма и да чуете.

Да сте чули за криза при швейцарските часовници?

Или при холандските лалета?

Както, впрочем, глобалната криза не засегна почти никак и българската фармацевтична и козметична индустрия.

И обратно – щастието е временно в икономиките-въртиопашки. Като нашата и нейните капитани.

Които провалиха каростроенето, харизаха производството на стъкло на турците, не се разбраха с руснаците за производството на най-добрия автомат в света – българския „Калашников“, забатачиха производството и пазарите на соди, оставиха на произвола киселото мляко. Последното до такава степен, че „Данон“ го пробутват за раслабително. Истинското кисело мляко, каквото го знам от моето детство, не помагаше при запек, но затова пък можеше да се яде. А това продължава да важи за почти всичко, което купувате и поглъщате, докато не се върнат вълшебните три букви БДС – Български държавен стандарт.

Сините теменужки и други преходни политически фактори държаха страната близо 15 години във вакуума на липсващите приоритети. И в молитвена поза пред либералния идол – свободния пазар в качеството му на пенкилер.

Стигнахме дотам, че да си купуваме български домати, както при бай Тошо портокалите – на бройка. И по празниците.

Бившите комунисти, които станаха либерали, до степен да си затрият партията, добавиха към това и своите фантасмагории за България. България на туризма, голф игрищата, спа-центровете, тръбите /руски и неруски едновременно/ и защитата на атлантическата солидарност с втора ръка корвети и фрегати, дето сега не можем да ги платим.

Докато отговаряме на тези „глобални предизвикателства“, ще продължаваме да ручаме найлонови домати от Турция и „български“ от Македония. Последното за радост единствено на Божидар Димитров, който ни обяви за неделимо цяло. Ама бюджетите ни съвсем не са едно цяло.

Не съм привърженик на тезата, че новото правителство трябва непременно да извади някаква точна програма, разписана по срокове.

Не съм убеден, че „Герб“ и подкрепящите я партии трябва да бързат по тази тема.

Струва ми се, че това, което прави правителството в момента и което външно прилича на метода „проба-грешка“, всъщност е хитра тактика.

Трябва да ти е изпила чавка мозъка, за да кажеш открито какво ще правиш, че и да определиш срокове.

Тарикатите на статуквото и техните братовчеди от „национално отговорния бизнес“ само това чакат, за да хвърлят серкметата и да заложат даулите.

Стига с този плач, че се свивало потреблението.

Това означава, че българите започват да си правят сметката. Което не успяха да направят през последните 5-8 години, подмамени от фалшивите мръвки на лесните кредити.С които си купиха плазмите „Сони“, които са толкова „Сони“, колкото им е платено митото. И които изпляскаха или ще изпляскат далеч преди да върнат „лесните“ кредити.

На чие рамо плачем за свитото потребление? На рамото на народа, на рамото на макрорамката или на раменете на онези десетина картела, които правя каквото си искат с цените и качеството на продуктите?

Тъй, че нека още малко да се свие потреблението.

Нека на тарикатите да им стане ясно, че балъците намаляха. И искат качество срещу парите си. И докато не го получим, няма да си отворим кесиите. Които и без това не са в завидно положение.

Поредната врътка, която замислят с преминаването на евро, също няма да стане, поне в близките години.

Тъй, че – да шиткат бентлитата, докато не са се скапали. Че и бентлитата им такива, какъвто им е бизнеса – ако не са крадени, са купени с крадени пари.