АТАКА и ДСБ извадиха Първанов от фризера

Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосиева, за да обърне играта в своя полза.

…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР

СТИГА С ТАЗИ ГЛОБАЛНА КРИЗА БЕ, ГОСПОДА…

Така наречената глобална финансова криза е криза на световния пазар на финансовите и виртуалните банкови спекулации с ипотеки, и фючърсни сделки на суровинния пазар – нефт, газ, метали. И криза на сръхпроизводството, както първи се досети руския милардер Олег Дерипаска.

Франсиз Фукуяма ли трябва да дойде да го обясни лично на нашите „елити“, че да престанат да си бършат ръцете с международното положение като с универсална пачавра.

Като почнем от банките и свършим с МВР – всичко що мърда по телевиизиите започва да размахва световната криза, веднага щом получи въпрос за текущите безобразия „в нашата си къщичка“. Както обича да казва премиера.

Ние, видите ли, сме били част от глобалната икономика. Може би по тази причина глобалните банки свалиха в пъти лихвите, пък нашите тук се правят на ударени. И правят пачки, разбира се.

Някаква голяма глава от МВР обясняваше онзи ден, че отвличанията щели да се увеличат, заради глобалната криза. Щото досега бяха намалени. Зловещите тарикати, дето ги вършат тия мерзости, може би първо гледат индекса Dow Jones, пък после отвличат. Глупости на търкалета.

Основния политически въпрос в парламента се върти около тезата, че Станишев не бил предвидил кризата.Това в известна степен е вярно, тъй като по времето, когато се появиха първите остри признаци, вместо да се възползува от тях, Сергей откриваше голф-игрищата на своя приятел Краси Гергов. Тези двамата визионери вероятно и до днес са убедени, че локомотиви на българската икономика са голфа, рекламата и шоу-програмите. Ама не е така, с извинение…

Напоследък специализираните издания ни информират, че износът на цветни метали и други суровини бил паднал с до 30 процента.

Ами как да не падне, след като предприятията, произвеждащи суровини са или дъщерни /ама дадени без зестра/, или обикновени ишлемеджии. Такива харизани моми не се котират, те не могат да си избират ерген /пазар/. Налага им се да духат супата само в една посока – тази на временния чорбаджия. По същата причина шивашката промишленост се сви с 19 процента, а общите загуби от износ били 43 милиона евро. Там пък случая е уникален, тъй като в този бранш сме ишлемеджии на големите ишлемеджии. Няма как да стане така, че цял живот да шиеш чанти „Гучи“ в пловдивските села и да се правиш на ударен, че ишлемето не е узаконена котрабанда.

Тъй, че г-н Станишев само донякъде е виновен, загдето не усети глобалната криза.

Ама и той и цялата камарила на прехода са тотално виновни за това, че държаха страната в перманентна криза цели 20 години.И тъкмо облаците почнаха да се проясняват с наливането на някой друг милиард мръсни пари в туризма и няколко хайдушки врътки около европейските фондове, не щеш ли дойде глобалната.

Така е, господа – вечно щастие няма.

Вечно щастие /а и то е относително/ има в икономиките, които са структурирани около традиционните стопански и технологични умения и белези на нацията.

Да сте чули някой от „Фолксваген“ /народната кола/ да е изплакал по повод кризата? Няма и да чуете. Но всеки шофьор ще ви каже – Фау-ве-то е здраво като германска каска.

Да сте чули оплаквания от производителите на токайското вино в Унгария, или на световноизвестния им ликьор „Уникум“? Няма и да чуете.

Да сте чули за криза при швейцарските часовници?

Или при холандските лалета?

Както, впрочем, глобалната криза не засегна почти никак и българската фармацевтична и козметична индустрия.

И обратно – щастието е временно в икономиките-въртиопашки. Като нашата и нейните капитани.

Които провалиха каростроенето, харизаха производството на стъкло на турците, не се разбраха с руснаците за производството на най-добрия автомат в света – българския „Калашников“, забатачиха производството и пазарите на соди, оставиха на произвола киселото мляко. Последното до такава степен, че „Данон“ го пробутват за раслабително. Истинското кисело мляко, каквото го знам от моето детство, не помагаше при запек, но затова пък можеше да се яде. А това продължава да важи за почти всичко, което купувате и поглъщате, докато не се върнат вълшебните три букви БДС – Български държавен стандарт.

Сините теменужки и други преходни политически фактори държаха страната близо 15 години във вакуума на липсващите приоритети. И в молитвена поза пред либералния идол – свободния пазар в качеството му на пенкилер.

Стигнахме дотам, че да си купуваме български домати, както при бай Тошо портокалите – на бройка. И по празниците.

Бившите комунисти, които станаха либерали, до степен да си затрият партията, добавиха към това и своите фантасмагории за България. България на туризма, голф игрищата, спа-центровете, тръбите /руски и неруски едновременно/ и защитата на атлантическата солидарност с втора ръка корвети и фрегати, дето сега не можем да ги платим.

Докато отговаряме на тези „глобални предизвикателства“, ще продължаваме да ручаме найлонови домати от Турция и „български“ от Македония. Последното за радост единствено на Божидар Димитров, който ни обяви за неделимо цяло. Ама бюджетите ни съвсем не са едно цяло.

Не съм привърженик на тезата, че новото правителство трябва непременно да извади някаква точна програма, разписана по срокове.

Не съм убеден, че „Герб“ и подкрепящите я партии трябва да бързат по тази тема.

Струва ми се, че това, което прави правителството в момента и което външно прилича на метода „проба-грешка“, всъщност е хитра тактика.

Трябва да ти е изпила чавка мозъка, за да кажеш открито какво ще правиш, че и да определиш срокове.

Тарикатите на статуквото и техните братовчеди от „национално отговорния бизнес“ само това чакат, за да хвърлят серкметата и да заложат даулите.

Стига с този плач, че се свивало потреблението.

Това означава, че българите започват да си правят сметката. Което не успяха да направят през последните 5-8 години, подмамени от фалшивите мръвки на лесните кредити.С които си купиха плазмите „Сони“, които са толкова „Сони“, колкото им е платено митото. И които изпляскаха или ще изпляскат далеч преди да върнат „лесните“ кредити.

На чие рамо плачем за свитото потребление? На рамото на народа, на рамото на макрорамката или на раменете на онези десетина картела, които правя каквото си искат с цените и качеството на продуктите?

Тъй, че нека още малко да се свие потреблението.

Нека на тарикатите да им стане ясно, че балъците намаляха. И искат качество срещу парите си. И докато не го получим, няма да си отворим кесиите. Които и без това не са в завидно положение.

Поредната врътка, която замислят с преминаването на евро, също няма да стане, поне в близките години.

Тъй, че – да шиткат бентлитата, докато не са се скапали. Че и бентлитата им такива, какъвто им е бизнеса – ако не са крадени, са купени с крадени пари.

 

 

 

 

За плоския данък в една плоска държава

Георги Н. Георгиев, икономист, САЩ

След няколко подканяния и от ляво, и от дясно ГЕРБ да изработи собствена антикризисна програма, президентът на страната реши да нанесе изпреварващ удар и предложи програма, изработена от неговия икономически екип. Най-силна реакция предизвика предложението да се премахне плоският данък и да се премине към прогресивна скала на облагане. Министър Дянков побърза на нарече идеята малоумна, председателят на БСК я окачестви като безумна, подобна беше реакцията и на бившия финансов министър Милен Велчев.
Няма да се спирам на изразните средства на тези високопоставени мъже по няколко причини, най-важната от които е, че първите седем години, когато може да се коригира нечие възпитание, явно вече са пропуснати. Не е допустимо един финансов министър да се изказва по подобен начин за президента на страната, но какво да се прави, след като неговият изказ направо бледнее пред този на премиера, а и самият президент демонстрира поведение, което постоянно кара противниците му да ни подсещат от коя географска точка всъщност е тръгнал. Просто това е равнището в “държавата”.

Няма да коментирам програмата на президента като цяло, а ще се спра на плоския данък именно като мярка за равнището на тази територия.

Хем лесен, хем справедлив – данък като слънчице

Може да прозвучи невероятно, но и привържениците, и противниците на плоския данък в България използват като основен аргумент за или против него идеята за “справедливост”, която се връзва с данъчната материя колкото сметанов сладолед с магданоз. Или както се казва – няма данък, който да е достатъчно нисък.

За едните плоският данък е справедлив, защото “всички са еднакво третирани от данъчните власти и имат еднакви стимули да забогатеят и живеят добре” (Красен Станчев). За другите справедливо е прогресивното облагане на доходите, защото товари по-богатите, тези с по-високи доходи. Има и трето разбиране за “справедливост”, което се споделя от много икономисти – според него трябва да се премахне корпоративният данък и данъкът върху доходите и да се премине към някаква форма на данък, който да облага най-вече потреблението – който купува и респективно потребява повече, да плаща повече данъци.
От казаното дотук става ясно, че няма единно мнение за това кой тип данъчно облагане е “най-справедлив”. Причините са много, но водещата е, че няма единен критерий за това какво всъщност е “справедлива” данъчна система. Различните страни преценяват различните данъчни подходи през различи критерии за справедливост. Доколкото практиката може да се счита също за критерий, огромната част от държавите прилагат прогресивното облагане на доходите, единици са привържениците на плоския данък, а данъчна система, която да премахне корпоративните данъци и тези върху доходите и да се фокусира единствено върху потреблението, все още е в сферата на академичните дискусии, макар и от много години. Тук трябва да отбележа, че ДДС в ЕС и други страни и данъкът върху продажбите на дребно (retail tax) в САЩ в някаква степен адресират проблема с потреблението, но не и по начина, който се обсъжда в академичните среди.
Защо след като огромната част от държавите (с леви и десни правителства на власт) предпочитат да прилагат някаква прогресивна система на доходно облагане, България избра да приеме екзотичния плосък данък? Дали защото сме по-умни от останалите или по-прости, т.е. по-плоски?
Кои са основните причини (скрити и официално заявени), които доведоха до въвеждането на плоския данък, какви са резултатите и респективно аргументите за неговото премахване или запазване:

Андрешко в огледалния свят на Мургина

Масовото укриване на данъци в сивата и легалната икономика и данъчната администрация, която абсолютно не можа да се справи с проблема, бяха сред основните аргументи за въвеждането на плоския данък. На първо четене приходите в хазната се увеличиха, реализираха се бюджетни излишъци, но не стана ясно дали това се постигна благодарение на плоския данък или най-вече поради мощния ръст на икономиката във фазата на бурен растеж – повече печалби за капиталистите и повече доходи за работниците автоматично доведоха до постъпления в хазната. Всъщност излишъци се реализираха и при предишните администрации, когато икономиката се развиваше добре, но нямаше въведен плосък данък.
Показателен е фактът, че още в началото на рецесията излишъците не само изчезнаха, но се стигна и до сериозен бюджетен дефицит. Интересен е въпросът сега, когато икономиката тръгна на юг, доколко плоският данък ще е фактор фирми и наемни работници да продължат плащат данъците си редовно или фокусите ще започнат отново. Много от тях, естествено, изобщо не са спирали укриването на данъци. Скандалите около Мургина категорично показаха, че мишката не само че не е способна да лови плъхове, но е направо ортак с разбойниците. Ако данъчната администрация не влезе в час, и ниският данък няма да спаси бюджета, особено сега в криза, когато фирмата се опитва да задържи всеки лев за собственото си оцеляване. Няма какво да се заблуждаваме, за Андрешко няма предпочитана данъчна система.
Изобщо аргументът, че не сме дорасли за модерни данъчни системи и че не сме в състояние да накараме данъчната администрация да си върши работата качествено, та трябва да разчитаме на семпли (плоски) решения, в крайна сметка води до въпросите защо да не отменим данъците изобщо и какво търсим в ЕС, след като не ни е това равнището?

Плоският данък като кръгъл морков. Магия някаква – работи и без асистенцията на тояга

Идеята за стимулиращата роля на ниските данъци не е лоша, но ако бяхме предприемаческа нация като американците. Уви, извратеният преход, който изгори спестяванията на обикновения българин, доведе до разграбване на абсолютно всички значими активи в страната от шепа разбойници и уби всякакво желание за стопанска инициатива в населението, в крайна сметка изобщо не се връзва с идеята да се използва плоският данък за “справедливо” стимулиране на икономическата дейност на всички.
По същество това е данък, който урежда олигархията и спекулативната икономика. Затова беше и приет. За съжаление този данък не можа да стимулира качествена икономическа активност дори и при тези икономически агенти, защото растежът в икономиката през последните години облагодетелства отделни отрасли като строителната индустрия, където се стигна до буквално закопаване в земята на огромни по размер неликвидни средства, които дълго време няма да имат възвръщаемост, и до развихрянето на туризъм, който докара такива поразии върху екосредата, които няма да могат да бъдат компенсирани дори и да се отнемат за целта доходите и на двете индустрии за следващите десет години. Какво от това, че някой е платил 10% данъци върху доходите от тези безумия? Да има някакви индикации, че едрите български “предприемачи” са инвестирали в развойна дейност, квалификация на кадрите и прочие дейности, които са доказани фактори за повишаване на фирмената и национална конкурентоспособност?

А огромната маса българи си останаха със заплатките от 300–800 лева и очакванията, че държавата със социалните си функции ще компенсира хроничната им беднотия и ще покрие сметката за образование, култура, здравеопазване и т.н. Те отдавна са разбрали, че за капиталисти окончателно са назначени едни други индивиди, и нямат никакво намерение да си правят повече експерименти с предприемачество. За повечето от тях, минали по този буквално трънлив път, са съвсем пресни спомените за насилствените “застраховки”, гарнирани с бухалки, с които бяха охлаждани мечтите им за икономическа независимост. За тези хора е важно не колко е официалната данъчна ставка, а какви са постъпленията в държавата, защото те няма да изпратят с надниците си децата в частни колежи за по 15 000 евро на година. Те всъщност разчитат на държавата, а не на резултатите от своя труд. За тях заплатата продължава да е резултативна и остатъчна като при социализЪма. Резултативна, защото трябва да блъскат по 10–12 часа на ден, и остатъчна, защото “капиталистът” първо заделя каквото му трябва за яхтата, бентлито, пачаврите и т.н. и каквото остане – за “служителите във фирмата”. Ако някой си въобразява, че в България има пазарна икономика, по-добре да си премери температурата.

И ще дойдат едни инвестиции…

Вярно е, че ниските данъци по принцип действат като магнит на инвеститорите. Най-добри примери са Швейцария и Ирландия, а също така и добре известните офшорни зони. Фирмите изнесоха в тях сериозни производствени дейности, а впоследствие прехвърлиха на тези територии основни за бизнеса функции и рискове – развойна дейност, собственост върху интелектуална собственост, управление на дистрибуторски мрежи, формиране на глобална фирмена стратегия и съответното й прилагане и т.н. Всичко това става с една цел – да се изгради съответната аргументация за пред данъчните власти на страната, където е централата на фирмата, че съответните филиали на териториите с ниски данъци наистина извършват доходоносни дейности, които трябва да се облагат на териториите, където извършват тези дейности, а не съответно в Германия или Франция.
Такъв трансфер на доходоносни функции и рискове и съответни инвестиции не беше осъществен на територията на България независимо от абсурдно ниския плосък данък. Консултантите от големите консултантски фирми уведомиха своите клиенти за новите данъчни перспективи, които предлага България, но никоя мултинационална компания не пожела да се възползва. По една проста причина. Те не са луди да прехвърлят интелектуална собственост и да инвестират значими средства на една територия, където цари пълно беззаконие. Каквито и да са данъчните ползи, те са несравними с рисковете една фирма да инвестира значими средства в тази страна. За западните фирми не беше тайна, че плоският данък обслужва вътрешни икономически агенти. Затова и САЩ, и другите развити държави дори не си направиха труда да вкарат България в черните списъци на данъчните пирати, защото на всички беше ясно, че никой няма да си пренесе кошничката със златните яйца в блатото с крокодили, пък дори данъчната ставка да стане и един процент.

Нещо като извод, но да не ме разберете погрешно

Не искам да оставя впечатлението, че съм противник на плоския данък. Прелиствам данъчния кодекс на САЩ – две тухли, над 5000 страници общо. И това е само законът. Правилникът за прилагането му е още 6 (шест) тома, всеки с по 2000–3000 страници. Шрифтът е най-дребният, който съм виждал. При това нямам последното издание, така че може да ми липсва някоя тухла.
Та за какво им е на американците такъв усложнен данъчен кодекс? Има разни мнения, но според мен комплексната икономика изисква комплексни подходи в данъчната политика, защото тази политика не е просто събиране на данъци, а инструмент за управление на стопанството. Ако плоският данък работи у нас и най-добре съответства на социално-икономическото ни равнище, най добре е да вдигнем ръце и да кажем – вярно, навява мисли за десятъка по турско, но поне събираме някакви данъци и връзваме бюджета. Нали американците са измислили принципа KISS за такива като нас (Keep It Simple, Stupid – не усложнявай нещата, тъпако).

Въпросът, естествено, е дали плоският данък наистина работи. Когато имаше бурен икономически растеж и фирмите имаха сериозни печалби, 10-те процента данък добре захранваха приходната част на бюджета. Сега, при рецесия, печалбите и доходите рязко намаляват и приходите, които генерира този данък, може и да не стигнат. Съкращаването на държавните разходи няма да реши проблема. Особено сега, когато държавите и в Европа, и в Северна Америка, а също така и Китай, прилагат активни стимулативни пакети да рестартират икономиките. А България е във валутен борд и не може да действа пряко чрез паричното предлагане, така че какви ще са данъчните постъпления, става решаващ фактор за това дали правителството ще може изобщо да противодейства на кризата. Неприятното е, че ние сме по същество и в данъчен борд с плоския данък. При това положение не е изненада, че правителството не предлага план за справяне с кризата. Дянков и Ко са наясно, че при двата борда (валутен и данъчен) и при практически несъществуващ държавен сектор, чрез който евентуално да въздействат върху икономиката, те могат само да изгледат събитията. Което все пак е в унисон с либералната рецепта за справяне с кризи – не се бъркай, пазарът сам ще възстанови пропорциите. Може и да са прави авторите на тази концепция, лошото е, че в България няма пазарна икономика. Либералните стратегии дават добри резултати в развитите общества. В джунглите обаче някак си облагодетелстват само хищниците.

…
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ПОМОЩ, ИДВА Д-Р ХАУС!

ИДИ МИ – ДОЙДИ МИ…

Играта на „иди ми – дойди ми“ при подкрепата на бъдещото правителство е непонятна.
Може би има някакви много сложни съображения, с които ние, обикновените люде, не сме запознати.
Дори да изключим варианта, че малките се назландисват заради позиции и влияние в бъдещото правителство, пак остава един неприятен привкус, че реденето около „Герб“ може да повтори въртенето на коалиционната баница през последните осем години.

Второто неприятно впечатление е свързано пак със стара версия – да нагласяме бъдещото управление, чрез спекулации по медиите и по метода „проба-грешка“. Партиите от дъното на таблицата пробват най-голямата, чрез типично нашенското „А бе, аз да се изпъча, пък да видим какво ще стане“.
И то стана в отговора на Борисов – или безусловна подкрепа, или отиваме на избори.
Това ще е най-добрия вариант за „Герб“, но в същото време най-балканския , че и най-махаленския.

Другия неочакван ефект от цялата тази история, е че Волен Сидеров си изигра картата блестящо. Не заради евентуалните облаги, които ще получи от безусловната си подкрепа за „Герб“. Той явно се цели по-далече и демонстрира класическо европейско поведение – признавам безспорния победител и го подкрепям в името на националния интерес. Ние тука можем да си говорим за „Атака“ каквото ни скимне, но негативния имидж на тази партия бавно и сигурно се променя към по-добро в средите на европейските политици. За което Сидеров работи поне от две години насам.

За съжаление, последното размътване на водата, непосредствено преди да бъде съставено правителството, може да създаде впечатление, че процесите на българската политическа сцена се диктуват не от политиците, а от други играчи. Никой у нас не се съмнява, че тия дни кукловодите яко дърпат конците. Работата е там, че при това дърпане най-високо скачат най-малките. Това, че моя милост има такива опасения е бял кахър. По важното е как изглежда това отстрани. От западна посока, имам предвид. И доколко се връзва с очакванията на Европа за стабилитет и ново начало след проваления преход.

Струва ми се, че малките партии, пък и не само те, трябва да си дадат ясна сметка, че българският народ гласува против статуквото. Не просто срещу тройната коалиция.
И не просто за „Герб“.
Хората изпратиха в дълбока изолация БСП и компания. В което няма нищо лошо, тъй като най-сетне в България трябва да се появи модерна лява партия, вместо групата от либерални опортюнисти, които си внушават, че са социалисти.
В този смисъл „Герб“ и така наречените „малки“ имат огромно мнозинство и отговорност. Тук ДПС не влиза в сметката, тъй като лидерът им окончателно доказа, че този вот, освен етнически е и полусъзнателен. Той се влияе от иширети, салтанати, курбани, ненужни страхове и азиатска кабалистика с бюлетините.
Което ме навежда на мисълта, че е крайно време българската държава да влезе във владение и при тези наши съотечественици.
Чрез Министерство на Движението, Правата и Свободите на Малцинствата – МДПСМ. Както е навсякъде по света.

Ще бъде жалко, ако която и да е от партиите, които заявиха, че се борят против статуквото, направи опит да повтори упражнението на ДПС като политически балансьор.
Нека си дадем сметка, че живеем в България, а не в страната на курбаните, бедствията и авариите.

ТЪНКИ СМЕТКИ БЕЗ КРЪЧМАРЯ

Анализаторите няма защо да се тюхкат чак толкова, че като влезели много партии в парламента, положението щяло да стане твърде нестабилно.
Помним стабилни мнозинства, когато си носехме чаршафи при влизане в болница. Когато ни слагаха насила стикери по колите, къщите и магазините.
При които имаше само един мобилен оператор и за да си сложиш телефон в колата, трябваше да извадиш 2000 долара.
Помним стабилни мнозинства, при които вдигаха тока и парното на всеки три месеца и широки коалиции, при които сиренето вечерта е 4 лева, пък на другата сутрин 7.50.
Тъй, че – аман от стабилитет, приемственост и консенсус.
Поради този консенсус хората от Харманли и Свиленград всяка събота са на пазар в Одрин. И поради факта, че там маслините са 2 лева, пък в Харманли – осем.
Във връзка с този стабилитет половин западна България това лято отива в Гърция на море. А половин южна – в Турция.

Тъй, че политоракулите, вместо да тръпнат като плачущи върби, да внесат малко пояснения. По следните въпроси.

Защо им се колебаят прогнозите за „Герб“ – от 27 до 35 процента? Това означава ли, че динамиката при електората на тази партия, може да я доведе и до пълно мнозинство?

Защо са толкова различни прогнозите за разликата между БСП и „Герб“ – от 5-6 до 11 процента? Очаква ли се срив в лявата партия, или напротив – максимална консолидация. Дайте поне някаква тенденция при електората на социалистите, бе господа социолози.

Защо, с изключение на няколкото плахи намека, не си кажат открито, че „Атака“ върви нагоре? Според някои твърде нагоре. А според самите хора от „Атака“ – до втора политическа сила.
Това, което оракулите премълчават се появява като тенденция на други места. В електронни сайтове като Избори 2009 / www.vot2009.com / , където картинката е с главата надолу.

Защо продължават да държат „граничните“ партии – Лидер,НДСВ,РЗС на ръба? Видно е, че поне една от трите ще изскочи нагоре, но по въпроса коя ще е тя – витае мълчалив консенсус.

И защо, в крайна сметка, вместо да ни дадат ясни и открити прогнози, родните анализатори са седнали на една маса с партиите и медиите да сглобяват пишман-коалиции?
Май си правят сметката без кръчмаря. Който ще се изкаже в неделя.
И както върви – ще удари чертата на онези желаещи, които приемат желаното за действителност.
На демокрацията това и е хубавото, че веднъж на 4 години влиза кръчмаря.
Мен ако питате, трябва да влиза по-често.
Този път ще настояваме да се зачеркне от менюто попарата, която ни дробиха през последните 20 години.