VIVA ACADEMIA, VIVA PROFESORES

Не мога да си обясня защо проф. Евгений Дайнов така неочаквано се хвърли в джаза да защитава вицепремиера Симеон Дянков.

Първо – никой не е обидил лично Дянков, нито качествата му, нито научните му приноси в Мичигънския университет, в Световната банка и прочие. Ако някой е изтълкувал думите на президента Първанов като обидни, то си е за сметка на самия Първанов, както и за сметка на тълкуващите го.

Ако някой някого е обидил, то това е самият Дянков, който обрисува българската академична общност и БАН с непристойни епитети – „феодални старчета“ и политически квалификации – „сталинистки структури“.

Това, че медии и блогъри скочиха срещу тази непремерена лексика, всъщност няма никакво значение. Зад вицепремиера стои мощната фигура на Премиера, който пък даде ясно да се разбере, че никой няма да „маха“ БАН и да слага нещо друго на нейно място. А ще се пристъпи към реструктуризация на научната дейност в България и на съответните институции. В нуждата от такива промени, както стана ясно, са убедени и самите „БАН-ски старци“, както ги определя г-н Дайнов.

Тъй, че не е много ясно кому е нужна филипиката на проф. Дайнов в „24 часа“ – Дянкову ли е нужна, или нему самия? Професорът до такава степен се е фиксирал върху величието на Световната банка и нищетата на БАН, че е написал:

 Президентът твърди, че индексът за цитиране на БАН е “600 места” преди Световната банка, откъдето идва Дянков. Цитираният от президента “авторитетен институт” обаче не е институт, а информационна агенция; и след два часа ровене из нейните сайтове аз подобна класация не открих. Което няма значение, тъй като авторитетните световни индекси за цитируемост са два: Google Scholar и Scirus. При Google Scholar виждаме 1 740 000 цитирания на Световната банка и 73 000 – на БАН. При Scirus, където картината е по-подробна, съотношението е дори по-зле: почти 4 милиона цитирания на Световната банка, срещу 46 043 за БАН. Резултатът от мача СБ-БАН е 100:1.

  Във връзка с гореказаното искам да уверя професор Дайнов, че ако първо натисне „порно Азис“, а след това „софийски солисти“ – ще получи подобно съотношение.

Натискането на копчета из интернет и непремерените изказвания явно не са патент само на вицепремиера Дянков.

Дайнов и по телевизията и във вестника натрапва идеята, че академичния труд на българските учени нямал никакво отношение към нашия повседневен живот. Което ме кара да се замисля дали някога въобще е ползвал ксерокс.

 Първото име, записано в “Златната книга на откривателите и изобретателите в България”, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е основа не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

За откриване на новото явление “фотоелектретно състояние на веществата” на акад. Г. Наджаков е присъден първият български диплом за научно откритие рег. № 29479 от 1977 г.

Акад. Георги Наджаков е член на БАН от 1945 г., той е основател и пръв директор на Физическия институт при Българската академия на науките (1947-1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958).

Ще препоръчем на проф. Дайнов да се замисли и когато консумира кисело мляко у нас, или йогурт, по на запад от с. Миндя.

  Само на 27 години един българин се нарежда сред светилата на световната наука, като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Неговото име е Стамен Григоров, родом от трънското селце Извор.

След публикация в авторитетно френско научно списание (1905), в която Стамен Григоров дава пълни сведения за открития млечнокисел бацил, видни европейски учени ще нарекат бацила “българска млечна бактерия” (Lacto bacterium bulgaricum).

Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.”

 Бих препоръчал на г-н Дайнов, когато си сменя джантите на колата, да има предвид и този текст:

 Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане, който е откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа изобретения у нас и в чужбина.

Машините и технологиите, разработени в Института по металознание, се използват от различни фирми в Германия, Франция, Италия, Полша, Австрия, Унгария, Румъния, Русия, Китай, Индия, Канада, САЩ и др. Технологията и машините за леене с противоналягане намират широко приложение в автомобилната индустрия, по-точно за производство на автомобилни джанти. Фирми в САЩ, Канада и Европа използват JET-MAG магнитохидродинамичната технология и повече от 100 машини за запояване на намотките на стартерите за автомобили на фирмите Форд, Крайслер, Дженерал-моторс и други.
Много от разработките на Института са получили грамоти и международни награди: Интернационална награда за технология, 1981 г.; Европейска награда за технология на Френската търговска камара, 1983 г.; Насърчителна награда за Европейска научна разработка на фондацията Кьорбер, 1985 г.; Награда на Световната организаця за интелектуална собственост, 1986 г.; Европейска награда за технология на Френската търговска камара, 1987 г.; Златен медал на Дизел на Германския институт за изобретения, 1990 г.; Наградата Америка за технология, 1991 г.; съвместно с М-Т2001Ltd. Канада; Награда за иновации на Аутомеканика, Франкфурт, Германия, 2004 г.

Методът Балевски – Димов за леене с газово противоналягане е ново научно направление в областта на металознанието и технологията на металите, уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала. Заводите на най-мощния производител на автомобилни джанти в САЩ “Американ игъл уил корпорейшън” работят само с български машини по българска технология за леене с противоналягане. Със създадените в Института по металознание през 1998 г. защитни брони за военни машини от лек, негорящ композитен материал, България е водеща в проекти на НАТО, като “Защита на хеликоптери от противотанкови гранати” и “Защита на пристанища от терористи”, част от общата борба на пакта за борба с тероризма.

 Списъкът на българските научни приноси и приложението им в конкретния живот е много дълъг. Държа да стане ясно, че подавляващото болшинство от учените, които са ги направили, не са сталинисти. Има и сталинисти, както и обикновени професори, които не са били членове на БАН.

Само не ми стана ясно, защо трябваше толкова да се разпеним, около една изпусната от Симеон Дянков фраза. Може би за да му докажем, че имаме световен български принос, включително в „газовото разпенване на органични съединения и пластмаси“, ама вече забравих къде съм го чел.

Тъй че, дайте за го дадем малко по-позитивно по темата. Нали като студенти пеехме:

VIVA ACADEMIA,VIVA PROFESORES.

Да живеят – както Академията, така и свободните професори-рокаджии.

А доколкото си спомням, проф. Дайнов също беше академик – от АОНСУ, Академията за обществени науки и социално управление. Но в такива случаи руснаците обичат да казват:

„Ето было давно… и неправда“.

 

АУ, КАКВА НЕПРИЯТНА ИЗНЕНАДА…

Узбекистан отряза “Набуко“ за газови доставки

6 Ноември 2008

Узбекистан отразя опитите на президента Георги Първанов за ускоряване на проекта за строеж на газопровода “Набуко“ чрез привличането на Ташкент като доставчик на суровина за тръбата.

“Изнасяме газ само за Русия и после тя го изнася където иска. Ще продължаваме да изнасяме газ главно за Русия и не може да търсим алтернативни купувачи в Европа, заяви узбекският държавен глава Ислам Каримов след срещата с българския си колега в четвъртък. Първанов е на тридневна визита в Ташкент, като една от целите му бе да даде тласък на реализацията на “Набуко“.

Със същата мисия в Турция пристигна еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, който има разговори с президента Абдула Гюл и премиера Реджеп Тайип Ердоган. Анкара тихомълком блокира реализацията на “Набуко“, тъй като иска не просто да е транзитираща страна, а да държи контрола над доставките и да е търговец на постъпващите на нейна територия доставки.

…

27 януари 2008 at 10:03 pm

ЦИТАТ:

Върху фона на огромните реки от газ, които текат и ще текат към Европа, ние сме твърде малка терца, дори през сърцето ни да премине романтичната мечта “НАБУКО”. Романтична, прочие, поради сложния геополитически терен на трасето. Най-близката причина е южната ни съседка, която иска да играе в тази опера главната роля и да прибира главната пачка. Което няма да стане поради различни причини, включително отвъдокеански. Наскоро Интернешънъл Хералд Трибюн в прав текст написа, че Турция ще разиграва картата “Набуко” и във връзка с приемането й в ЕС. Което на стара Европа май ще и дойде възгеч. Туркмения, която твърди че добива до 55 млрд.куб.м. газ флиртува с проекта като обещава добиви от 64 млрд. В близко бъдеще. Трябва да се отчита обаче, че “Газпром е закупил за 30 години напред 40 от сегашните 55 млрд. През декември 2007 г. Русия, Казахстан и Туркмения подписаха съглашение за изграждането на Прикаспийския газопровод, който ще насочи суровината отново в посока север. Впрочем споровете там са свързани с цени и конкретни интереси, нежели с геополитически и цивилизационен избор.

Но за нашия политически елит въпросът не е в “Набуко”. Въпросът е постоянно да има някаква опера, в която да припяват, белким ги чуят някъде из посолствата. По тази причина през последните две седмици беше поставена многоактна кантата по темата за диверсификацията и троянския кон. Постановката беше смешна и скучна. Тъй като тези опери ги поставят големите режисьори. А те живеят в онези части на света, където тръбите или започват или свършват. А не по малките гари, където посред зима все спира парното.

МАЖОРИТАРНОТО ПРОДУХВАНЕ НА СИСТЕМАТА

Защо всички се нахвърлиха върху плахите предложения на президента Георги Първанов за засилване на мажоритарния елемент в изборното законодателство? Защо умните глави в медийното пространство започнаха да говорят, че парламентът щял да се напълни със случайни хора и подставени лица? Като че ли сега е пълен с аристократи. Защо почнаха да вадят вода от девет кладенеца, само и само да се запази статуквото – как в Англия и Франция имали проблеми с чистия мажоритарен избор? Пък там, където мажоритарното било обуздано в рамките на пропорционалното – проблеми нямало./Германия/.

Всъщност проблем има в България, а не в горепосочените три държави, независимо как избират там своите депутати. Този проблем се нарича – системна и окончателна криза на представителността. А във връзка с продължителната употреба на пропорционалните партийни листи, това е криза на българските партии. Не е ясно защо си мълчим по въпроса – българските партии в този им вид не представляват българския народ. Вече никой не иска да гласува за тях. А тези, които гласуват, го правят за пари.

Може би и поради тази причина Президентът предизвиква подобен дебат. Доколко това е съзнателно или се търси палиативен изход от тежката ситуация – няма как засега да разберем. Трябва обаче да отчетем, че г-н Първанов е опитен апаратчик. Той е наясно как се управлява партия от класическия български тип. Явно е дошъл до извода, че моделът на такова управление стигна до задъдена улица.

Почти всички български партии, вече над 380, не са продукти на идеологии. Те са организации, създадени от външни за тях сили – лобита, групи от бивши или настоящи представители на службите, местни величия, икономически кръгове. В най-добрия случай те са дъщерни предприятия на т.н. големи партии на прехода. По тази причина се управляват като ЕООД-та. Тесен кръг от хора, приближени до вожда или на тези, които му дърпат конците, определят поведението им в политическото пространство. Резултатите са налице. Тук дори не става дума за търговията с гласове. Такива партии нямат никаква политическа стойност, освен ако не станат акционери в националното политическо АД. Оказа се обаче, че бизнес-елитът /каквото и да значи това в България/ се оправя по-добре в материята с покупко-продажбите и дяловите участия.

В този смисъл призивът на Президента за засилване на мажоритарния дух е някакъв опит да се възстанови автентичната идеологическа физиономия на българския партиен живот. Трудна работа, да не кажем невъзможна.

Ако погледнем от този ъгъл, на терена в момента се отличават няколко политически субекта.

БСП – социалдемократическа, със залязващо ляво крило и доста размита физиономия, що се отнася до социално-икономическата политика, да не говорим за външната. Партия на опасните политически компромиси, които са опасни преди всичко за нейната цялостност. С носталгично настроен, смаляващ се електорат, гарниран от неголяма група млади прагматици, които са автори и двигатели на безкрайните компромиси.

АТАКА – националистическа радикална партия със силен ляв уклон, елементи на консервативност и етатизъм. С неголям електорат, който неуместно бива определян като маргинален. Електоратът на партия Атака има голям потенциал за внезапно нарастване по ред причини. Заради своята радикална идеология партията печели от всеки провал на управляващите. Несправедливо обвинявана, че не търси контакти с други партии. С добре изградени структури из страната.

ДПС – лява етническа партия с твърд електорат и по същество корпоративна структура. В голяма степен зависима от лидера си, що се отнася до нейната цялостност.

ДСБ – дясна, либерална партия с твърдо ядро, силно зависима от лидера си, със силен, но твърде „клубен“ интелектуален потенциал. Стеснен електорат, който има потенциал за се разшири до известна степен.

За съжаление това са идеологическите репери на българското парламентарно представителство. В парламента има и други партии, които отдавна са изгубили физиономиите си – като НДСВ, СДС и производни. Картинката е доста рехава и небалансирана – социалисти, които всъщност са социалдемократи, радикални националисти, постоянно етническо присъствие и слаба десница.

В това броене на пилците няма как да минем без ГЕРБ. Която социолозите нареждат на втора, че и на първа позиция в новия парламент. Ама кой вярва на социолозите в днешно време.
ГЕРБ си имат лидер като слънце и той вероятно ще ги изведе на по-предно място. Особено ако партийните физиономии на другите субекти продължат да линеят. Друг е въпросът, че освен лидер, те трябва да изкарат на сергията и някаква програма. Това, което видяхме неотдавна като икономическа платформа беше толкова свъхлиберално, че даже либертиянците си подсмиваха под мустак. Удивителната способност на Б.Борисов да печели избори може да му изиграе лоша шега, ако в най-близко време хората не видят написани няколко ясни послания и ангажименти. Не стига само дежурното „ГЕРБ като дойде на власт, това няма да го допуснем“. „Гаранция-Франция“, казваме в такива случаи.

Тъй че Президентът има основания да се опасява от общия политически баланс на силите в страната. Умерената мажоритарност, която иска да въведе, е някакъв опит за продухване на склерозиралите кръвоносни съдове на политическата система.

Само, че въпросът е в дозата. Първанов прави първи опит с капкомера. Белким всички около масата се навият да си глътнат илача. Ама не се навиват. Достатъчно голям брой мажоритарно избрани депутати, плюс свободна от квоти преференциална партийна листа – това ще обърне с главата надолу политическото статукво. Че кой ще се навие? След двадесет години безпрепятствено лапане. Трябва да са луди, г-н Президент.

ПАК ЩЕ НАВИВАТ БУРМИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Ами тя, демокрацията, ако не е представителна, не е никаква демокрация. Понятието „представителна демокрация“ е тавтология. Самата дума демокрация има малко неудобно за някои видни дейци значение. Демокрация означава народовластие, власт на народа. Това е точния превод, с извинение – от старогръцки, от новогръцки, че и от американски.

Срещата при президента Георги Първанов, която той самият обяви за максимално представителна, не доведе до конкретни резултати. То се очакваше.

Още във встъпителното си слово Президентът даде тон за потягане на гайките. Става дума за пренавиването и евентуалната подмяна на ръждясалите крепежни елементи на онова, което у нас наричаме демокрация.

А у нас демокрация няма. Има някакво съмнително държавно управление с тежки елементи на партокрация /власт на партиите/, клептокрация /власт на крадците/ и наченки на олигархия, с която първите две се опитват да си измият ръцете.

По тази причина президентът прави плах опит да промени статуквото, белким заприличаме на управляема държава. Чрез избирателната система. Благородни намерения, за които повечето от нас дълбоко му съчувстваме..

Първо, защото виждаме, че самият той не знае какво точно иска да постигне. Или обратното – той много добре знае, пък ние не се усещаме.

Смешните спекулации, че искал да си вдига рейтинга с оглед някаква бъдеща суперпрезидентска партия, ала „Единая Россия“, са плод на анемични фантазии. У нас путинския модел не може да се въведе по един милион причини. С това управляващите са наясно. Поради което прекопираха от този модел само плоския данък. Уж да създадат някаква „upper middle class“ – средна класа и тук-таме богаташи. Ама забравиха, че в Русия държавата прибира под различни форми от 72 до 85% от печалбите на т.н олигарси. Част от печалбите раздава на пенсионерите, инвалидите от войната и социално слабите. Въпреки официално обявения плосък данък. Тези, които не са навити на такъв „плосък данък“ отиват в СИЗО /Следственый изолятор/ „Матросская тишина“.

У нас това вече не може да стане. Уви. Кой крал-крал и кой таковал-таковал.
Тъй, че президентът Първанов вероятно прави опит на законодателно ниво да спаси положението. Ама хем иска да спаси положението, хем иска да спаси партиите.

Цитат:
„Държа да уточня, че не говоря за чиста мажоритарна система… Говорим за смесена система с преобладаване на пропорционалното, със застъпване на мажоритарното начало в степен, отговаряща на идеите на реформата, на очакванията на обществото. Казано иначе, избирателната система да запази своя пропорционален характер, гарантиращ водещата роля и отговорност на партиите.“

А като спаси партиите, тоест когато ги остави да работят в удобното за тях статукво, всъщност ще спаси и техните спонсори.

Тъй, че истинския, неизречен дебат в президенството, е този за съдбата на партиите. Да ги има ли такива, каквито ни се представят вече 20 години, или не.

Г-н Първанов до такава степен се е загрижил за партийното строителство, че във встъпителното си слово отхвърля дори идеята за преподреждане на партийните листи от избирателя:
„Освен това, не аз трябва да се грижа за проблемите на партийните централи, но преференциалните листи ще пренесат състезанието вътре в самите партии, което неминуемо ще доведе до изострянето на напрежението и конфликтите вътре в партиите. Тогава няма да се получи така необходимият сблъсък на идеи за политиката, за управлението.“

Естествено е , като президент на всички българи, г-н Първанов да милее и за крехката душевност на партийните лидери. Да не би някой от тези топмодели на народната любов да излезе в пенсия, недай боже, да влезе в депресия.

Ама когато става дума за решителни избори и референдум, все ми се чини, че народните маси имат предимство. Те искат силен мажоритарен дух в изборите и преференциална партийна листа без прагове. Така наричаните от нашата „висша“ класа „обикновени хора“ – в 80% са си плюли в устата. Сякаш са прочели дебелите книги за демокрацията. Където пише следното за мажоритарното гласуване:

„… Парламентарният избор е с тенденция да се превърне в правителствен избор. Правителственият екип-победител обикновено може да се позове на стабилното парламентарно мнозинство на своята партия. От друга страна избирателят е улеснен да поиска отговорност от правителството при следващите избори, защото при ясни мажоритарни отношения могат ясно да бъдат разграничени политическите успехи и провали, и евентуални обвинения не могат да бъдат насочени към коалиционните партньори.“
/Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990/

На всички ни е ясно, че мажоритарната система също има своите недостатъци. Но нима пропорционалната няма? Нима последният известен педофил не влезе в парламента през пропорционалната врътка?

Дебатът за изборната система като технология е безмислен. Всички сме наясно, че за двадесетина години апаратните плъхове така се ошлайфаха, че могат да превърнат всяка полумажоритарна система в полупропорционална и обратното.

Във встъпителното си слово Президентът предложи някаква подобна и удобна за манипулиране смесица от идеи:
„Когато се включи мажоритарен компонент, избирателят ще разполага, образно казано, с две менюта – едното на партиите и второто на личностите. Гласовете, подадени за отделните партии, може да не се губят, да съществува връзка между двата избора. Гласовете на всяка партия да се определят според сумата на гласовете, подадени за пропорционалния избор и за мажоритарните кандидати. Има такива системи, такива техники.“

Ако г-н Първанов се надява с такива „менюта“ и „системи“ да вдигне електоралната активност, това си е негово мнение.

Народът много се надява това да не е поредната димна завеса. Хората не искат първо, второ и трето. Не искат първо да духат супата, пък после ще видим.

Те се надяват да гласуват за обикновената тройка с гарнитура – ляво, дясно, център и полагащите се към тях политзеленчуци. Освен това, настояват, този път, сами да си въртят тройката върху скарата и машата да е в техните ръце. Докато това, което е на скарата хубаво се препече. Докато хубаво му окапе мазнината натрупана по време на „прехода“.

На въздух, на открито, на барбекю, ако щете…
А не във ведомствената столова, където готвачите не се виждат.
Тъй, че – главният готвач да му мисли.
Защото веднага след дискусията, проф. Драгомир Драганов каза по телевизията: „Време има достатъчно. Те, партииите да се разберат какво искат и да го дадат на нас, експертите. Ние за един месец ще го подготвим.“

Което означава, че невидимите готвачи във ведомствената столова вече са нагорещили тиганите. Старата супа е претоплена, а зеленчуците, които трябва да минат за основно, са измити и подредени.