КОМПЛЕКСАРИТЕ ПАК СЕ НАПРИКАЗВАХА

В България има едни хора, които изпадат в тежко душевно разстройство, колчем чуят думичките “Москва-Русия-Газпром”. Тази частушка ги паникьосва до степен, че май ще трябва да им “леем куршум”, както казва народа.
Но бедата не е в това, че у нас има русофоби.
Нито в това, че има русофили.
Бедата е там, че и първите и вторите, но особено първите – безпрепятствено ползват телевизиите, за да пренасят собствените си комплекси върху главите на хората.
Модерният българин отдавна не се интересува от “дългата ръка на Москва”, дори тя да е протегната за братска прегръдка. На него му е абсолютно ясно, че руснаците са абсолютни прагматици. Малко са грубички. И малко жестоки..
Каквито впрочем са всички в тази – жадувана от провинциалистите на света – глобална икономика.
Под чиито знамена свръхлиберална Америка десетилетия наред въртеше пачки за сметка на други държави и континенти.
Докато не набута себе си и жадуващите в поредния цикъл на глобалната криза.
С тази разлика, че Америка наесен ще започне да излиза от кризата, а ние, жадуващите, ще почнем да вдигаме парното.

Тъй, че няма какво да им се чудим на руснаците. И те искат да набутат някого, ако мине номера. Да спестят стотина километра тръба за чужда сметка и малко транзитни такси, с извинение.
Добре, де – номерът общо взето не мина. Язък за Станишев, че го разкарваха 24 часа като бригадирска количка, преди да го приемат в Кремъл. Ама това е положението – който се опитва да седне на два стола, все някога присяда за кратка почивка на Червения площад.
Докато премиерът се унижаваше в Москва, което впрочем му влиза в служебните задължения, телевизиите в България започнаха и продължават да унижават населението, натяквайки на хората колко сме безпомощни пред бившия Голям брат. Ако някой случайно не беше разбрал колко фатално сме зависими от Русия, вече разбра. И вуйчо ми от Ямбол, и Сулю, че и Пулю.
В уж експертното предаване “Референдум” водещата Чешмеджиева, вместо да слуша какво говорят експертите, непрестанно чупеше пръсти: “Ах, ама това ще ни постави в голяма зависимост от Москва! Ах, тая Русия! Ох, тоя “Газпром”!.
Ами като толкова треперим от руснаците, да не бяхме крали 20 години – първо от себе си, а после и от Европа. Да си бяхме направили байпасите с Гърция и Румъния, вместо днес да просим 40 милиона евро от ЕС за същите байпаси, продължавайки да крадем от фондовете.
Не стигат всичките ни тарикатлъци, ами Стояна Георгиева, началничката на “Медиапул” възроди издуханото клише за България като Троянски кон на Русия в ЕС.
Станишев бил троянския кон, чакащ пред коневръза на Кремъл.
Добре казано, уважаема, но няма нищо общо с действителното положение.
Както става ясно и от публикациите в собствения Ви пул, ние не сме нищо повече от циганския кон на Европа.
А Троянският кон в регионален, че и в междуконтиненталния мащаб е Турция.
Направете справка при международниците в сайта си и ще видите че турския троянски кон е вързан на всички коневръзи – на руския /Син Поток/, на Азърбайджанския и Грузинския /Баку-Джейхан/, на Иранския, на Иракския, на Сирийския, а оттам и на Египетския. Все коневръзи – някои вече действат, другите се строят.

На всичкото отгоре Турция се стреми да купува и продава нефт и газ с горница за себе си, вместо да прибира стотинки от транзита.
На всичкото отгоре поставя условия за бъдещото си членство в ЕС, ако кандиса на транзитни такси.
Турция, вместо да размахва призраци от Студената война, води активна външна политика с непосредствените си съседи и с тези, от които зависи недалечното й бъдеще, когато всички тръби ще минат през нейната територия.
Преди няколко месеца в средите на същия този проклет “Газпром” се заговори за втора тръба по трасето “Син поток”, но вече с 32 милиарда дебит. “Тюрк петролери” до миналата година е инвестирала 200 милиона долара в сеизмични проучвания на дълбоководните запаси от газ и нефт в шелфа на нашето Черно Море.
Вместо да внушава на населението си, че е троянски кон, и въпреки членството си в НАТО, турската държава сключи миналата година договор с “Атомекспортстрой” за построяването на четири блока по 1300 мегавата атомна електроцентрала за 20 милиарда долара, която ще си изгражда в съкратени срокове.
Когато тези проекти се осъществят, южната ни съседка ще се прехвърли от троянския на белия кон и ще влезе в Европа.
При това на “юруш”, а не с предпазни клаузи.
Анадънмо, уважаема?

……………………………………….

Два дни след публикуването на този текст по медиите излезе следната новина:

Турският държавен министър главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш каза, че присъединяването на Турция към ЕС е проява на здрав разум и „здравият разум ще надделее“, съобщава Анадолската агенция. Багъш изнесе вчера лекция в Лондън скул ъф иткономикс за процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз.

По въпроса за „привилегированото партньорство“ на Турция с ЕС, каквото предлагат някои страни от съюза като алтернатива на членството й в съюза, Багъш посочи, че в европейското право няма такова понятие и то няма юридическа основа. Турция няма да приеме алтернатива на пълноправно членство, каза държавният министър.

…………………………….

Новият турски външен министър Ахмет Давутоглу отхвърли в петък всякакви алтернативи на пълното членство на Турция в ЕС, съобщава europe.bg

„Всичко, което искаме е ЕС да спази обещанията си. Предлагането на алтернативи на членството е неуважение не към нас, а към самата европейска култура“, заяви Давутоглу на среща с европейските посланици в Анкара.

„Ние сме готови да изпълним ангажиментите си, но очакваме нашите европейски приятели да действат спрямо моралните принципи на Европа“, подчерта Давутоглу. Миналия вторник френският президент Никола Саркози предложи ЕС да създаде общо икономическо пространство и зона за сигурност с Турция, като алтернатива на пълноправното членство в съюза.

Също в петък турският главен преговарящ с Европейския съюз Егемен Баъш обеща Анкара да ускори проевропейските реформи, включително необходимите конституционни промени.

„Имаме период от две-три години без избори и това е ключово време за приемане на реформите“, заяви той.
NEWS.BG

ПУСТИТЕ ОСМАНЦИ, СТАНАЛИ МОСКОВЦИ…

В петък президентът Първанов обясняваше по телевизията колко били ползотворни срещите му в Москва. Той започна с прословутия дълг на Русия към България, изразяващ се в колосалната сума от 38 милиона долара:
„38 и половина милиона щатски долара бяха върнати без остатък, без никакъв дисконт, по българската формула, въпреки съпротивата на руснаците буквално до последния час на преговорите“, каза президентът с желязна нотка в гласа. Демек – дружбата си е дружба, ама сиренето е с пари.
Да им се чуди човек на тия руснаци, защо са се опъвали толкова за 38 милиона. Дали защото тия дни дадоха на Беларус 2 милиарда, че и на Киргизия още два, пък на опашката чакат Украина за пет и Исландия за още четири?
Това ще да е причината. И са се притеснили хората. А пък президентът Първанов е поставил ребром въпроса, както стана ясно. Аман-заман, ще трябва да се връщат тия пари. Предполагам, че в последния момент някой от хората на Путин е отърчал до барчето в Кремъл да събере джобни от олигарсите.

В същия ден, петък, 13.02.09 – в Москва се срещнаха Дмитрий Медведев и президента на Турция Абдула Гюл. Този петък 13, може да се окаже черен, ама не за турците. Нито за руснаците.
Между двете страни бяха постигнати следните споразумения:
1.През следващите 15 години Турция ще внесе електрическа енергия от Русия на стойност 60 милиарда долара.
2. Русия в най-скоро време ще започне строителството на Атомна електроцентрала в Турция с 4 блока – всеки от които с мощност /по различни данни от пресата/ между 1200 и 1500 мегавата. Стойността на проекта е между 18 и 20 милиарда долара.

Извън двете официални точки, са били обсъдени и други въпроси, за които ние обикновените хора не сме осведомени. Това, което знаем е, че Турция през 2008 година излезе на първо място сред външнотърговските партньори на Русия.
Стокообменът между двете страни днес се изчислява на повече от 34 милиарда долара. Преди десетина години не е надвишавал 1 милиард. А на срещата в петък Абдула Гюл заяви, че очаква в близките години той да достигне 50 милиарда.
Близо 3 милиона руснаци почиват всяка година по турските курорти, което означава, че всяко лято те оставят там около 5 милиарда долара.
Но тази цифра може да е занижена, ако вземем предвид „националните особености на руския годишен отпуск“.
Турците печелят и от строителството в Русия, където през последните десетина години техни фирми са изпълнили договори за над 20 милиарда долара.

Спекулациите около срещата Медведев-Гюл тръгнаха в посока, която може би не ни изнася, ама това е положението.
Вестниците говорят за стратегическа среща между две страни, които имат амбицията да осигуряват в значителна степен енергийните нужди на Европа, включително и чрез проекта „Набуко“.
Други коментатори твърдят, че Турция днес дава своята оферта на Русия за влияние в Кавказ и прикаспийския регион.
В замяна на това отваря икономиката си, в която и днес „Газпром“ доставя 63% от синьото гориво, а утре „Атомекспортстрой“ и Обединени енергийни системи /ОЭС/ ще завоюват стабилни пазарни позиции.

Какво може да последва от това, че Турция – най-мощния член на НАТО в региона – се обвързва с Русия до такава степен?

Възможни отговори:
- Турция не е в час, защото не си дава сметка за имперските амбиции на Русия.
- Мони Паси не е в час, защото си мисли, че ако стане шеф на НАТО ще сложи ред в кавказките „демокрации“, най-паче в Грузия.
- НАТО винаги е в час, за разлика от Мони Паси.
- България не е в час, защото не усеща как енергийния възел на Балканите се мести в посока Босфора.

Това, последното, би трябвало да го почувстваме отдавна, ама в последните години бяхме заети да доказваме своята независимост от Русия.
През идващите десетилетия ще ни се наложи да почувстваме една друга зависимост.
Ама в това отношение поне имаме исторически опит.

„ГАЗОВА ТРОЙКА“ ИЛИ ГАЗОВА ПРИМКА

Катар, Русия и Иран се съгласиха да си сътрудничат при сключването на договори за износ на газ. Може да се каже, че голямата газова тройка /major gas troika/ е сформирана.
Шефът на „Газпром“ Алексей Милер каза това, след разговори с представители на Катар и Иран в Техеран. Думите на Милер означават, че в света е създаден „газовия ОПЕК“, организация, която бединява най-големите производители на газ.
Русия заема първото място, Иран – второ, а Катар е трети по запаси. Заедно трите страни притежават над 60% от световните находища на природен газ.

В хода на преговорите шефът на „Газпром“ е заявил, че трите страни виждат в ценовите колебания на световните пазари – краят на „епохата на евтините въглеводороди“. Той добавил, че страните ще се ръководят от това заключение в бъдещата си работа.

От своя страна иранският министър на нефтодобива Голамхюсейн Нозари е заявил, че „газовият ОПЕК“ ще успее, подобно на нефтения, да защити интересите на производителите и износителите на газ, като регулира цените на световните пазари.

През април 2007 година Палатата на представителите на САЩ се обърна със специално писмо към Кондолиса Райс за възможното създаване на такъв картел, в което той бе определен като „глобална организация за изнудване и рекет“.

Разговорите за създаването на такава организация започнаха още през 2006 година. Тогава експерти на НАТО прогнозираха в свой доклад, че Русия може да създаде картел на страните-износителки на газ, в който да влезат страните от Централна Азия, а също така Алжир, Катар, Либия и Иран.

През януари тази година Казахстан и Таджикистан дадоха съгласието си да обсъдят участието си в подобна организация на страните от СНГ. /Съюз на независимите държави, бивши републики на СССР/.

ПАРНОТО – ВЕРСИЯТА НА ГРИГОР ЛИЛОВ

Тук публикувам пълния текст на статия от Григор Лилов, отпечатана във в. „Седем“. Надявам се тя да предизвика нови мнения и най-вече нови факти около тази афера. На снимката виждате как Вальо Топлото се моли богу да не му задават тъпи въпроси.

ЗА ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ПАРНОТО ЗАПОВЕДТА Е: „СЕДМО – КРАДИ!“

Автор: Григор Лилов

РАДИАТОРЪТ – ВЛАСТ И БУНТ

Радиаторът е власт!
Сегашната криза и възможността от бунт над 1 млн. граждани на страната го доказват.
Но в България кризите не се решават. Те се превръщат единствено в основа за поредната далавера. Провинциалните топлофикации вече са приватизирани, остана само софийската. За нея е борбата. Заради това раздържавяване сметките се надуват до небето, за да не се платят. По този начин хем то ще бъде мотивирано в очите на общественото мнение, хем ще се извърши на безценица – за не повече от 100 млн. лв при натрупаните дългове и многото несъбрани вземания.
Затова в парното се кръстосват интересите на различни политико-икономически лобита, на много пари, и колкото и да е странно: на удържането на властта – независимо от кое правителство и в какъв цвят е то.
Последното обстоятелство е безспорно, понеже е документирано в документ на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В своята „Стратегия за България“, утвърдена от Борда на директорите на 15 октомври 2003 г., на стр. 46 в „Приложение 5А-ТС проекти“ фигурира под шифър GERK 2000-01-02 наименованието „политически консултант по централната топлофикация“.
Но политически консултации по една обикновена приватизационна процедура не може да има, ако около нея не съществува политически риск! А щом това се признава от такава авторитетна институция като ЕБВР, то и нашите управници спират да пасат тревата.
Бойко Борисов стартира похода си към върха на централната власт именно с топлофикацията в София – с разкриването на далаверите на Вальо Топлото. Кабинетът я удържа, като с мъка на сърцето жертва енергийния министър Румен Овчаров.
Ето защо нито решаването на проблема с цените на парното, нито раздържавяването му няма да бъде типичния за нашите географски ширини пореден финансов обир на клиентите му и данъкоплатците в страната. Почтено или мошеническо, всяко действие в тази област ще е скандал – на опонентите срещу властта, на боричкащите се кланове и крила вътре във властта, на извадените шпаги, размахани от опозицията дори вътре в самата нея.
Освен генералът-кмет на ул. „Московска“, и обитателите на двете големи бели къщи на бул. „Дондуков“ – правителствената и президентската, чудесно го разбират. За тях клиентите на парното са като брачното ложе – чудиш се как да се отървеш от него, но пък разводът излиза скъпо и можеш да останеш без жилище. По-добре е да стиснеш зъби.
Доказва го фактът, че на толкова болният проблем с топлината през зимата, вълнуващ над милион обитатели на топлофицирани жилища, в „Национален план за развитие на Р България за 2007-2013 г.“ е посветен един-единствен ред в 186-те му страници: „допълнителни усилия ще бъдат положени за подобряване и обновяване на общинските топлофикационни системи“. (стр. 157)

БИТКАТА ЗА БЕЗПЛАТНИТЕ ПАРИ

В същата стратегия на ЕБВР пише, че „възползвайки се от натрупания си опит, Банката ще подкрепя рехабилитирането и комерсиализирането на топлофикационните мрежи“.
В точка 3.2.3 „Съфинансиране и предприсъединителни фондове“ е посочено, че „Банката ще продължи да играе ролята на основен катализатор за мобилизирането на съфинансиране, както търговско, така и безвъзмездно, подобно на наскоро приетите проекти за „Марица-Изток ІІІ“, „Столична топлофикация“ и „Столичен транспорт“.
В този текст е укрит шперцът за вечния проблем с топлината – думичката „безвъзмездно“. Заради нея се водят войни в олигархията и естествено – проблемът не се решава. Точно този шперц отключи приватизацията на много от топлофикациите в страната.
Всяка година бюджетът разпределяше субсидия за всяка от тях, която падаше като дъжд от небето – независимо дали и как се изпълняваха задълженията. Така се стигна до парадокса затънали до гуша или фалирали топлофикации като сливенската например, не събираща и файтон хора за абонати, да бъдат закупени от едри бизнесмени като Христо Ковачки. А когато субсидиите се изрязаха от държавата, придобивките отново бяха предложени за собственост на местните общини.
Всъщност идеите за приватизация стартираха от 2001 г. – тогава, когато предприсъединителните фондове на ЕС набраха мощ и паричната река към България потече. Сега отново има европейски фондове – съединителните. Те са още по-големи и сладки за опапване. Един от най-благите е този за екологията. Всеки ТЕЦ замърсява атмосферата и се нуждае от реконструкция, за да спази изискванията за парниковите газове. Те са обект на търговия – първо вътре в страната, а после – и навън в чужбина. Заради експорт-импорта България протестира в Брюксел определената ни минимална квота от тях. Но и тя стига – под претекста „грижа за природата“ от топлофикациите могат да се изгребат немалко пари, а за столицата – поне няколкостотин милиона евро!
Друг благ европейски фонд е онзи, свързан с енергийната ефективност. И там може да се очаква безвъзмездно финансиране в големи мащаби. Известно е, че в строителството не е проблем да се отчетат далече повече пари, отколкото са действително вложените. Или пък да се „инвестират“ в лимузини, любовници, лични сметки и служебни джакузита като онова на Вальо Топлото. Заради подобен трик Европа ни спря парите – от пътищата до селското стопанство, а ОЛАФ заговори за мафия у нас.
Още един извор на финансови блага блика от софийското парно. Справките сочат, че в него са инвестирани общо 71 млн. евро и са модернизирани част от съоръженията. Парите са част от заема на Световната банка и ЕБВР. По него имат да се получават още десетки милиони евро. Но заемът е „захаросан“ от бюджета – ако получателите му не платят, с държавната гаранция върху него ще се бръкне хазната.
Една-единствена е пречката – парното засега, поне в столицата, е обществено. А апетитите към безплатните пари са частни! Този възел се решава просто – чрез фалит!
Ето как освен власт радиаторът е и афери!

ПРИМКАТА НА „ГАЗПРОМ“

При социализма най-големи потребители на природна газ бяха металургията и химията, а при демокрацията – гражданите, макар и с посредничеството на топлофикациите.
Данните сочат, че за отоплението на столицата се консумира една трета от синьото гориво в страната. Справките на ДКЕВР сочат, че провинциалните топлофикации изяждат допълнително между 15 и 20 на сто. Накратко – от 3 кубика газ почти 2 изгарят заради градусите в домовете ни.
Тези количества пораждат интереса към топлофикациите. В икономиката е известно, че така наречената „вертикална интеграция“ – от производството на суровината до продажбата на крайния продукт, е сред най-ефективните и печеливши дейности.
Пример е Сливенската ТЕЦ. Тя беше закупена, макар и банкрутирала, от Христо Ковачки. Мотивът беше необходимостта да реализират и продадат произвежданите от него въглища, за да не работят мините му на загуба. Получи се парадоксът губеща фирма да спасява читави пазарни субекти…
Вертикалната интеграция на столичното парно ще е още по-знакова. Оказа се, че не е финансов парадокс при толкова много негови дългове да има бол кандидати за покупката му. Защото за основния кандидат-приватизатор „Газпром“ това е логична пазарна крачка, която затваря продуктовата и ценова примка около потребителите му и му гарантира монопола.
„Има само едно нещо, по-лошо от държавния монопол – това е частният!“ – твърди един от нобеловите лауреати по икономика. Понеже столичната топлофикация е най-големият потребител на газ в страната, руският енергиен гигант, който ни я доставя, освен на входа, ще се намърда и на изхода на националната газова магистрала. В клещите му „Булгаргаз“ ще се изпразни от съдържание като счупена орехова черупка. От „Газпром“ ще зависят производствените и икономически резултати на българския енергиен гигант, „Газпром“ като римска весталка с палец нагоре или надолу ще посочва оцеляването му или фалита с изкупуване на безценица след него.
Ето как като кандидат за нови когерационни мощности на територията на ТЕЦ „Земляне“ се появи свързаната с „Газпром“ фирма „Ню енерджи вижън“. Ясно е, че каквито и други фирми да участват в процедурата за приватизация, те ще бъдат допуснати от сегашната коалиция. Условието й е едно – да отговарят на формулата: да купуват от свое име, но за чужда сметка и чужд интерес!
Така радиаторът освен власт и мафия е на път да се превърне и в национална зависимост!

„ЛИЦЕНЗИИТЕ“ НА ВАЛЬО ТОПЛОТО

Топлофикацията в столицата хем е заболяла от фалит, хем е имунизирана срещу него, сочат финансовите й резултати.
Защото собственият капитал на дружеството (стойността на всички активи минус всички задължения) надхвърля 370 млн. лева.
Предприятието приключи 2003, 2004 и 2005 г. съответно с 4.3, 2.7 и 1.6 млн. лева счетоводна печалба. По размера на печалбата за 2006 г. има спорове, но е факт, че я има – поне на книга. Има я и през 2007 г. – около 5 млн. лв., макар и под въпрос. Приходите му през 2006 г. са над 340 млн. лв., което го класира сред 10-те най-големи фирми в страната.През 2007 г. те са вече 365 млн. Разходите съответно са 298 и 305 млн. лв.
Одитните доклади и този на Държавната финансова инспекция потвърждава тези цифри. Но те акцентират и върху опасността да не могат да се платят настъпващи задължения. Най-вече – заради лошия мениджмънт.
Най-добрия ход на играчите в момента е да приватизират печалбите и да национализират загубите. Това е лицензът на ВальоТоплото, който му осигури чипкане с фолкзвезди и манекенки в служеби джакузита. При него например цената на един доставен шибър подскочи от пазарната – десетина хиляди лева, на 120 000 лева.
Обаче новите „патенти“ за ограбването на гражданите и топлофикацията са далеч по-елегантни и безопасни от тези на бившия бос на столичното парно. През септември м.г. дългът към „Булгаргаз“ – около 150 млн. лева, беше разсрочен за 6 години. Освен това въпреки големите дългове, вземанията на фирмата от гражданите, неплатили засега сметките си, надхвърлят задълженията й. Финансовият механизмът на операцията вече е познат – от скандалната разпродажба на авиокомпания „Балкан“ от Гаад Зееви. Дори да се сторнират борчовете с процент, за да се съберат, пак печалбата ще бъде десетки милиони.
А ако се реализира огласената наскоро идея държавните и общински фирми да продават вземанията си на частни лица, задълженията на „Топлофикация“ могат да се осребрят много добре. Разбира се, това няма как да стане без познатите ни бухалки!
Освен власт, афери, национална зависимост радиаторът е на път да се превърне и в мафия!

КРАЖБАТА ПРАВИ ЦЕНАТА

Софийската топлофикация е уникум в страната – тя е официално узаконена кражба за стотици милиони годишно от джобовете на потребителите. Законът за енергетиката, наредбите към него, министерските постановления, общите условия и всички нормативни документи са създадени с тази цел.
Неизвестни на специалистите технически понятия и дори физически величини се появиха в най-авторитетни държавни документи.
Има „енергия за отопляем обем”, “двукомпонентна цена на енергията” с “такса за мощност”, “енергия от сградна инсталация”, “технологични разходи в АС”, „специфичен разход на енергия за подгряване на вода БГВ – 240 квтч/куб.м вода”. Всичко е изчислено и подредено от специализирани фирми за дялово разпределение на топлинната енергия в данъчни фактури, които (всички до една!) са документи с невярно съдържание.
Количествата енергия, изписана в тях, никога не са били измервани и отчитани с уреди. В абонатните станции няма топломери! Има само един единствен “общ топломер”, с който измерват цялото количество топлоенергия, подадена в абонатната: в “кюпа“ са отоплението, топлата вода и технологичните разходи, които трябва да са за сметка на доставчика. А когато всичко е в „кюпа“, той може да се наглася и така, и така. Най-сетне водомерите ни се сертифицират (проверяват) на 5 години, но топломера – никога. Няма сила, която да контролира начина, по който той отчита.
По някои оценки на специалистите, по този начин от населението само за столицата хайдушки са обирани по стотина милиона лева годишно или над милиард досега!
При такъв механизъм радиатора на парното произвежда всекидневно бедност!

ТУКА ИМА – ТУКА НЕМА

За втората кражба обаче никога и никъде не се говори. Тя е като „топ секрет“ – от ДАНС може и да изтече класифицирана информация, както се видя от сайта „Опасните“, но от „Булгаргаз“ и Топлофикацията за отношенията помежду им – никога!
Нейният механиъм е от прост по-прост: завишават се разходните норми за газ и така се отклоняват стотици милиони кубометри от синьото гориво. Те се разтварят сякаш в „небитието“. В действителност се продават на световните пазари чрез частни фирми, а парите се делят от властниците, покриващи аферата.
За какво става дума?
По-предишната зима отбеляза климатични рекорди като много мека, а миналогодишната се започни със студа й, когато температурите слязоха до -15 градуса. Обаче разходът на гориво не се промени. Официалните данни сочат, че през 2006 г. са изразходвани 777 млн. кубометра газ, а през миналата – близо 756 млн.
Ако се сравни миналото на топлофикацията и настоящето й, веднага лъсват парадоксите. В последната година на социализма тя е потребила малко над 900 млн. кубометра газ. В днешни времена абонатите й икономисват чрез спрени радиатори и вентили, сложени на 3. Числото им е над два пъти по-малко, отколкото в годините на социализма. Потреблението на газ би трябвало да спадне поне 2 пъти. В действителност то е намаляло едва с една пета! А към газа се е прибавил и мазут – 23 903 тона за м.г.
Финансовият отчет за паричните потоци и балансите го доказват. Разходите за газ са били 190, 471 млн. лв. за 2007 г. Цената е била средно 332 лв. без ДДС. Де-факто са платени 537 707 000 кубометра газ. Обаче отчетът сочи разлика в повече – цели 218 137 млн. кубически метра! Получил се е гаф – паричните стойности на стоката не са съвпаднали с количествените й! Износ на укритите обеми газ на световните пазари би донесъл десетки и десетки милиони, спечелени сякаш от въздуха.
Според енергетиците 1 кубометър газ произвежда 9.34 квтч. енергия. В България обаче действат други „природни“ закони. Според сметките на топлофикацията използваните 756 млн. кубометра вместо над 7 млрд. Мвтч. енергия са направили само 5.3 млрд. Родната „физика“ е спестила близо 2 милиарда!
Като се прибави и ценовия поклон пред „Газпром“ на тройната коалиция, става ясно защо „топлото“ е на път да банкрутира. Неизплатените сметки на гражданите са онова оправдание, което с магическа пръчка скрива ставащото зад кулисите на топлофикациите!
Радиаторът се оказа новия Сезам – власт, лесни пари, зависимост… Той е мутра, узаконена в дома ни от елита, управляващ страната!