ПУТИН КЪМ БОРИСОВ: „Южен поток“ ще бъде построен – с вас или без вас“

Със съкращения от белгийското седмично издание „Нова Европа“

Неотдавнашното заявление на Румъния за възможното й участие в „Южен поток“ и подписания в началото на август протокол между Путин и турското правителство за използване териториалните води на страната за полагането на южната тръба към Европа, дава ясен сигнал на българите, че начинанието може да мине и без тяхно участие.

Канстантин Симонов, директор на независимия Фонд за национална енергийна сигурност казва пред „Нова европа“:

„Путин вижда, че България се опитва да се заиграва с Русия и аз мисля, че той ще отговори в типичния си стил. За мен няма да е сензация ако Русия реши да промени маршрута на „Южен поток“.“

Крис Уйфър, главен стратег на московската банка „УралСиб“:

Всъщност Москва каза на България, че може да мине и без нея. – казва Уйфър.

В Москва имат усещането, че България протака преговорите, за да даде в крайна сметка приоритет на „Набуко“ Ето защо в последно време Русия разви активна дипломация в Турция, а също така в Румъния, с която се договарят предварителни условия и някои други сделки.

По време на визитата си в Анкара, Путин усили натиска към България като се съгласи да участвува в проекта Самсун-Джейхан – нефтопровода, който трябва да достави суровината от Черно в Средиземно море. Тази тръба е чиста алтернатива на договореното с Гърция и България трасе „Бургас-Александропулис“.

Русия и България „в някаква степен изчакват на кого по-дълго ще издържат нервите“ – казва Уйфър. – „Но Путин дава ясно да се разбере, че България може да загуби и двата транзитни проекта.“

…

Още по темата:
КОМПЛЕКСАРИТЕ ПАК СЕ НАПРИКАЗВАХА
САМОДЪРЖЕЦЪТ И МАТРИЦАТА

ПУСТИТЕ ОСМАНЦИ, СТАНАЛИ МОСКОВЦИ…

В петък президентът Първанов обясняваше по телевизията колко били ползотворни срещите му в Москва. Той започна с прословутия дълг на Русия към България, изразяващ се в колосалната сума от 38 милиона долара:
„38 и половина милиона щатски долара бяха върнати без остатък, без никакъв дисконт, по българската формула, въпреки съпротивата на руснаците буквално до последния час на преговорите“, каза президентът с желязна нотка в гласа. Демек – дружбата си е дружба, ама сиренето е с пари.
Да им се чуди човек на тия руснаци, защо са се опъвали толкова за 38 милиона. Дали защото тия дни дадоха на Беларус 2 милиарда, че и на Киргизия още два, пък на опашката чакат Украина за пет и Исландия за още четири?
Това ще да е причината. И са се притеснили хората. А пък президентът Първанов е поставил ребром въпроса, както стана ясно. Аман-заман, ще трябва да се връщат тия пари. Предполагам, че в последния момент някой от хората на Путин е отърчал до барчето в Кремъл да събере джобни от олигарсите.

В същия ден, петък, 13.02.09 – в Москва се срещнаха Дмитрий Медведев и президента на Турция Абдула Гюл. Този петък 13, може да се окаже черен, ама не за турците. Нито за руснаците.
Между двете страни бяха постигнати следните споразумения:
1.През следващите 15 години Турция ще внесе електрическа енергия от Русия на стойност 60 милиарда долара.
2. Русия в най-скоро време ще започне строителството на Атомна електроцентрала в Турция с 4 блока – всеки от които с мощност /по различни данни от пресата/ между 1200 и 1500 мегавата. Стойността на проекта е между 18 и 20 милиарда долара.

Извън двете официални точки, са били обсъдени и други въпроси, за които ние обикновените хора не сме осведомени. Това, което знаем е, че Турция през 2008 година излезе на първо място сред външнотърговските партньори на Русия.
Стокообменът между двете страни днес се изчислява на повече от 34 милиарда долара. Преди десетина години не е надвишавал 1 милиард. А на срещата в петък Абдула Гюл заяви, че очаква в близките години той да достигне 50 милиарда.
Близо 3 милиона руснаци почиват всяка година по турските курорти, което означава, че всяко лято те оставят там около 5 милиарда долара.
Но тази цифра може да е занижена, ако вземем предвид „националните особености на руския годишен отпуск“.
Турците печелят и от строителството в Русия, където през последните десетина години техни фирми са изпълнили договори за над 20 милиарда долара.

Спекулациите около срещата Медведев-Гюл тръгнаха в посока, която може би не ни изнася, ама това е положението.
Вестниците говорят за стратегическа среща между две страни, които имат амбицията да осигуряват в значителна степен енергийните нужди на Европа, включително и чрез проекта „Набуко“.
Други коментатори твърдят, че Турция днес дава своята оферта на Русия за влияние в Кавказ и прикаспийския регион.
В замяна на това отваря икономиката си, в която и днес „Газпром“ доставя 63% от синьото гориво, а утре „Атомекспортстрой“ и Обединени енергийни системи /ОЭС/ ще завоюват стабилни пазарни позиции.

Какво може да последва от това, че Турция – най-мощния член на НАТО в региона – се обвързва с Русия до такава степен?

Възможни отговори:
- Турция не е в час, защото не си дава сметка за имперските амбиции на Русия.
- Мони Паси не е в час, защото си мисли, че ако стане шеф на НАТО ще сложи ред в кавказките „демокрации“, най-паче в Грузия.
- НАТО винаги е в час, за разлика от Мони Паси.
- България не е в час, защото не усеща как енергийния възел на Балканите се мести в посока Босфора.

Това, последното, би трябвало да го почувстваме отдавна, ама в последните години бяхме заети да доказваме своята независимост от Русия.
През идващите десетилетия ще ни се наложи да почувстваме една друга зависимост.
Ама в това отношение поне имаме исторически опит.

РУМЕН ЛЕОНИДОВ – пред LiterNet

ПРЕД ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ.
ИНТЕРВЮ С РУМЕН ЛЕОНИДОВ

Николай Фенерски

Николай Фенерски: За пореден път отбелязваме Деня на будителите. Но не е ли опразнено от смисъл това отбелязване в тази чалгизирана и комерсиална обстановка?

Румен Леонидов: Денят на будителите наистина буди противоречиви чувства в чалгизираното ни общество, в което духът е на заден план, материалното е напред. Този ден още не може да се наложи като истински празник. Сякаш хората, загрижени за собственото си битуване, а не битие, не могат да възприемат, че е имало и по-свестни, по-качествени духовни и не само духовни водачи, които са били готови да се жертват в името на нацията, на свободата, бих добавил, на демокрацията. И все пак този празник трябва да съществува. Има традиции, които са били прекъснати по времето на социализма, така наречения социализъм.

От всеки човек не става будител, от всеки човек не става герой. Във всекидневието си мнозина от даскалите, от тогавашните даскали, от тогавашните духовни лица в Църквата, от онези, които за първи път са отпечатвали книгите, въобще тази огромна, безименна, за съжаление, за мнозинството армия от духовни люде, те всички са будители. А ние се въртим все около едни и същи. Но ако попитаме случайни хора кои са будителите, едва ли ще се сетят за кого става дума.

Мен лично ме тревожи, че май не мърдаме като маса, не мърдаме особено от онова заспало време, когато Паисий възкликва: „О, неразумни и юроде…“. Въобще има нещо доста кофти във факта, че един народ трябва да се буди. Тъй като този, който е заспал, и да го събудиш, пак ще заспи. Сега имаме особена нужда от национално самочувствие, в тази икономическа ситуация, в този изтощителен преход. Смениха се поколенията. Но тази нация трябва да остане, да се запази, да остане име, да си запази духовните корени. За съжаление, много е постно днешното съвремие. Най-големите ни писатели от близкото минало починаха. Сега политолозите, социолозите и някакви случайни депутатчета са всеки ден по медиите. Те са духовните водачи. Хора, които нямат нищо общо с духовното. На които в монитора на очите им вървят само сметки нагоре и надолу. Сметки лични най-вече, не обществени. Или обществени, които са за източване към личните. И това е проказата, която въздейства върху разложението на цялото общество. Няма примери, отчаянието е тотално. Светлите образци са само от миналото. А човек не може да живее само с миналото. Не може нашето българско семейство да гледа само назад. Настоящето е отвратително. Трябва да гледаме напред. Но ние вече нямаме ясна национална кауза, нямаме парламент, който да приеме една национална доктрина. Какви са най-важните приоритети на нашите деца, на нас самите, докато сме живи в следващите 20, 30, 40, 50, а защо не и 100 години.

Нашите съседи го правят това много отдавна. И гърци, и сърби, и македонци, и албанци не само че имат доктрина, но се работи за лобирането двупосочно. Как държавата да лобира за българите примерно, които живеят в чужбина, и как самите българи да лобират за България. Това е напълно естествено. Само че, както винаги, ние винаги сме накрая. Но този празник трябва да се изпълни със съдържание. Трябва да се намери нова, модерна, интелигентна форма, достъпна за младите.

Аз като един приложен националист, прагматичен човек, смятам, че в България трябва да гледаме не към националния отбор по футбол, а към националния отбор по духовност. Там имаме наистина големи завоевания в миналото. Но все пак имаме много читави хора и днес. Те са разпръснати, те не са обединени, те са повечето скромни, скрити в областта, в която работят. И от честния учител, натоварен с мизерията на заплатата си и агресията на своите разлигавени възпитаници, които пушат скъпи цигари и се возят в скъпарски автомобили, до обикновените книжари, книжовници, до хората, които работят в изкуството, а те не са малко. Духовността е това, да имаш съзнание за минало, настояще и бъдеще. Не трябва да се допусне ние да надживеем България. Защото има и такива мрачни перспективи. Все пак аз съм един умерен оптимист, тъй като във всяка една епоха са се оплаквали от властта и от тази паплач, която не разбира духовните си представители.

Цялото интервю:
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2008, № 10 (107)

В Америка вече разбраха какво е „мутра“

И не само в Америка, тъй като сами виждате, какво пише под логото на „Интернешънъл хералд трибюн“ – там пише, че това е световното издание на „Ню Йорк таймс“. Пак се прочухме. На цели четири страници книжното издание прави широка панорама на тъмната страна от живота в България. Срещу името на страната ни читателите от цял свят днес гледат снимки като тази.
Какъв би могъл да бъде текста около такива снимки. Ние си го знаем тука положението, тъй че журналистите от „Херълд“ не ни казват нищо ново. Статията е водеща на страница „Европа“ и започва с друго подобно изображение.

По-голямата част от нещата, които са казани в статията можете да прочетете в сайта на KAFENE.NET, а тези, които търсят оригинала – да натиснат ТУК.
Най-симпатичната страна на цялата история е един видеоклип, поместен в електронния сайт на изданието със заглавие „Гробниците на българската мафия“. Можете да го видите и чуете на английски език от устата на млада репортерка, която много сладичко нарича нашенските пехливани в кожени якета – THE MUTRI – демек, мутрите. Но тя, горката, го произнася толкова сериозно, че тамошните хора сигурно си мислят: А, бе тези MUTRI трябва да са някакво важно съсловие от българското общество. И няма да са далеч от истината.
Вижте последния ни резил в световната медийна мрежа.

…………………………………………………………………………………
Още по темата: ОТКЪСНЕМ ЛИ ОПАШКАТА, КЪСАМЕ ОТ ХЛЯБА НА ДЕЦАТА СИ

Още по темата: МАФИЯТА – ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ

„ПРАВДА“: БЪЛГАРИЯ ИГРАЕ ОПАСНА ИГРА С РУСИЯ И ГРУЗИЯ

Цитат от INVESTOR.BG:

Правда“: България играе опасна игра с Русия и Грузия
18.09.2008 13:22

„Доставя оръжие на грузинския агресор, предоставя военни бази на НАТО, „заиграва се” с Русия, и още, надява се да стане проводник на енергийните ресурси в Европа. За малка България това е вече прекалено. Затова нейното ръководство по въпроса за войната в Кавказ като че ли „нагълта вода”…”, се казва в началото на публикуван днес коментар на руския вестник „Правда”.

В материална се отбелязва, че през 2007 г. България е доставила на Грузия оръжие и военна техника на стойност над 70 млн. долара. Съгласно официалната статистика, цитирана от изданието, общият обем на износа на отбранителни средства от България за чужбина през миналата година възлиза на около 200 млн. долара, което означава, че Грузия е на първо място в списъка на страните, получаващи български оръжия, с една трета от целия износ.

В Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия за 2007 г. се дават данни от грузинското правителство, според които от България страната е закупила 46 противотанкови ракетни комплекса „Фагот” и 150 ракети за тях, също така 10 000 неуправляеми ракети S5KP, 30 броя 60-милиметрови миномети S6-210, 3500 бр. автомати AR-M.

В предишни години България е доставила на Грузия малки десантни кораби 106К, противотанкови ракетни комплекси „Конкурс” и „Корнет”, 120-милиметрови миномети М-43, зенитни установки „Шилка”, ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7 и РПГ-22, както и различни видове боеприпаси, в т.ч. противотанкови и зенитни управляеми ракети, патрони за стрелково оръжие и др.

България е разположена на кръстопът на най-важните морски транспортни пътища, преминаващи от Черно и Средиземно море до Атлантическия океан, което й позволява да поддържа тесни търговски отношения не само с европейските страни, но и със страните от Азия и Африка, се казва по-нататък в материала на „Правда”. „И от това тя иска откровено да се възползва, независимо от всичко”, заключава изданието.

Според вестника България има множество аргументи в подкрепа на своята гледна точка: ако победят САЩ и Саакашвили – тя е европейска страна и борец за демокрация; ако победителят е Русия – тя може да се спомни за славянските корени и общата борба с турците за освобождението на България.

ПОДРОБНОСТИ НА:
http://pravda.ru/world/europe/east-europe/18-09-2008/

283850-bulgaria-0