АТАКА и ДСБ извадиха Първанов от фризера

Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосиева, за да обърне играта в своя полза.

…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР

ИДИ МИ – ДОЙДИ МИ…

Играта на „иди ми – дойди ми“ при подкрепата на бъдещото правителство е непонятна.
Може би има някакви много сложни съображения, с които ние, обикновените люде, не сме запознати.
Дори да изключим варианта, че малките се назландисват заради позиции и влияние в бъдещото правителство, пак остава един неприятен привкус, че реденето около „Герб“ може да повтори въртенето на коалиционната баница през последните осем години.

Второто неприятно впечатление е свързано пак със стара версия – да нагласяме бъдещото управление, чрез спекулации по медиите и по метода „проба-грешка“. Партиите от дъното на таблицата пробват най-голямата, чрез типично нашенското „А бе, аз да се изпъча, пък да видим какво ще стане“.
И то стана в отговора на Борисов – или безусловна подкрепа, или отиваме на избори.
Това ще е най-добрия вариант за „Герб“, но в същото време най-балканския , че и най-махаленския.

Другия неочакван ефект от цялата тази история, е че Волен Сидеров си изигра картата блестящо. Не заради евентуалните облаги, които ще получи от безусловната си подкрепа за „Герб“. Той явно се цели по-далече и демонстрира класическо европейско поведение – признавам безспорния победител и го подкрепям в името на националния интерес. Ние тука можем да си говорим за „Атака“ каквото ни скимне, но негативния имидж на тази партия бавно и сигурно се променя към по-добро в средите на европейските политици. За което Сидеров работи поне от две години насам.

За съжаление, последното размътване на водата, непосредствено преди да бъде съставено правителството, може да създаде впечатление, че процесите на българската политическа сцена се диктуват не от политиците, а от други играчи. Никой у нас не се съмнява, че тия дни кукловодите яко дърпат конците. Работата е там, че при това дърпане най-високо скачат най-малките. Това, че моя милост има такива опасения е бял кахър. По важното е как изглежда това отстрани. От западна посока, имам предвид. И доколко се връзва с очакванията на Европа за стабилитет и ново начало след проваления преход.

Струва ми се, че малките партии, пък и не само те, трябва да си дадат ясна сметка, че българският народ гласува против статуквото. Не просто срещу тройната коалиция.
И не просто за „Герб“.
Хората изпратиха в дълбока изолация БСП и компания. В което няма нищо лошо, тъй като най-сетне в България трябва да се появи модерна лява партия, вместо групата от либерални опортюнисти, които си внушават, че са социалисти.
В този смисъл „Герб“ и така наречените „малки“ имат огромно мнозинство и отговорност. Тук ДПС не влиза в сметката, тъй като лидерът им окончателно доказа, че този вот, освен етнически е и полусъзнателен. Той се влияе от иширети, салтанати, курбани, ненужни страхове и азиатска кабалистика с бюлетините.
Което ме навежда на мисълта, че е крайно време българската държава да влезе във владение и при тези наши съотечественици.
Чрез Министерство на Движението, Правата и Свободите на Малцинствата – МДПСМ. Както е навсякъде по света.

Ще бъде жалко, ако която и да е от партиите, които заявиха, че се борят против статуквото, направи опит да повтори упражнението на ДПС като политически балансьор.
Нека си дадем сметка, че живеем в България, а не в страната на курбаните, бедствията и авариите.

ТЪНКИ СМЕТКИ БЕЗ КРЪЧМАРЯ

Анализаторите няма защо да се тюхкат чак толкова, че като влезели много партии в парламента, положението щяло да стане твърде нестабилно.
Помним стабилни мнозинства, когато си носехме чаршафи при влизане в болница. Когато ни слагаха насила стикери по колите, къщите и магазините.
При които имаше само един мобилен оператор и за да си сложиш телефон в колата, трябваше да извадиш 2000 долара.
Помним стабилни мнозинства, при които вдигаха тока и парното на всеки три месеца и широки коалиции, при които сиренето вечерта е 4 лева, пък на другата сутрин 7.50.
Тъй, че – аман от стабилитет, приемственост и консенсус.
Поради този консенсус хората от Харманли и Свиленград всяка събота са на пазар в Одрин. И поради факта, че там маслините са 2 лева, пък в Харманли – осем.
Във връзка с този стабилитет половин западна България това лято отива в Гърция на море. А половин южна – в Турция.

Тъй, че политоракулите, вместо да тръпнат като плачущи върби, да внесат малко пояснения. По следните въпроси.

Защо им се колебаят прогнозите за „Герб“ – от 27 до 35 процента? Това означава ли, че динамиката при електората на тази партия, може да я доведе и до пълно мнозинство?

Защо са толкова различни прогнозите за разликата между БСП и „Герб“ – от 5-6 до 11 процента? Очаква ли се срив в лявата партия, или напротив – максимална консолидация. Дайте поне някаква тенденция при електората на социалистите, бе господа социолози.

Защо, с изключение на няколкото плахи намека, не си кажат открито, че „Атака“ върви нагоре? Според някои твърде нагоре. А според самите хора от „Атака“ – до втора политическа сила.
Това, което оракулите премълчават се появява като тенденция на други места. В електронни сайтове като Избори 2009 / www.vot2009.com / , където картинката е с главата надолу.

Защо продължават да държат „граничните“ партии – Лидер,НДСВ,РЗС на ръба? Видно е, че поне една от трите ще изскочи нагоре, но по въпроса коя ще е тя – витае мълчалив консенсус.

И защо, в крайна сметка, вместо да ни дадат ясни и открити прогнози, родните анализатори са седнали на една маса с партиите и медиите да сглобяват пишман-коалиции?
Май си правят сметката без кръчмаря. Който ще се изкаже в неделя.
И както върви – ще удари чертата на онези желаещи, които приемат желаното за действителност.
На демокрацията това и е хубавото, че веднъж на 4 години влиза кръчмаря.
Мен ако питате, трябва да влиза по-често.
Този път ще настояваме да се зачеркне от менюто попарата, която ни дробиха през последните 20 години.

Григор Лилов: СОЦИОЛОГИЯТА Е ТОЧНА НАУКА – ПЛАЩАШ И ПОЛУЧАВАШ

Тук ви представям текст на Григор Лилов. Текстът не е редактиран, тъй като не е публикуван в нито един вестник и не се очертава да бъде.

Независимо от предубежденията, социологията е много точна наука – получаваш точно толкова, за колкото си платиш.
Също толкова афористична е и действителността в България. Само с подобна прецизност на социологическата наука могат да се обяснят редица странни прогнози на изследователите на общественото мнение, прокламирани едва ли не като сбъдваща се реалност, но останали в историята единствено като научна фантастика.
Например досега нееднократно агенциите за измерване на обществените настроения са бъркали генерално в подредбата на победителите. Например през 2001 г. на президентските избори те подредиха кандидатите така – първи Петър Стоянов, втори Богомил Бонев, а след тях – всички останали. Повториха своя избор и в часовете непосредствено след вота. Но точно един от „останалите“ – класираният от тях на трето място Георги Първанов се изкачи единствен на стълбицата на победителите. На последните парламентарни избори възходът на „Атака“ не беше забелязван буквално до дни преди вота, а реалният й резултат се оказа два пъти по-висок.от прогнозирания в последния момент. Между впрочем, и ДПС надмина всички очаквания и прогнози, което породи нестихващи и до днес дискусии за броенето на гласовете.
Българската социология наистина се оказа точно наука – тя тотално недогледа поразителния успех през 2001 г. на личното движение на цар Симеон – НДСВ, като за секунда не се усъмни в победа на сините. Изследванията й също внесоха своята лепта в загубата на Командира, иначе овладял с желязна ръка цялата политика и икономика. Само четири години по-късно на парламентарните избори половината социологически агенции прогнозираха, сякаш като реванш за гафа си преди, най-много гласове за НДСВ и пак не познаха. Другата половина им даде равен брой с БСП, а истинските резултати изненадаха всички.
Какво сочи тази точна наука за сегашните евроизбори?
Оценката ще се дава от агенциите, регистрирани за изборите: НЦИОМ, Алфа рисърч, Маркет линкс, Медиана, BBSS Галъп, МBMD, Асса-М, Сова-Харис, Естат, Афис, Скала. Седем от тях ще правят проучвания в деня за гласуване, а 5 ще съобщават данните си по националните медии.
Например според последното изследване на агенция „Сова Харис“, на изборите за Европейски парламент за ГЕРБ ще гласува всеки трети избирател, за БСП – всеки четвърти, за ДПС и „Атака“ – всеки десети, за синята коалиция – всеки дванадесети. Останалите гласове се пръскат за малки партии, сред които е поставена и НДСВ.
Обаче е добре известно, че вотът за ДПС е етнически. Почти всеки десети избирател е турчин, сочи статистиката и вероятно това предизвиква подобни очаквания. Но има две „но“. Всеки пети трудов емигрант извън България също е турчин, сочат данните от движението на нацията ни по света. В този случай ДПС ще има значително по-малко гласове – вместо всеки десети – всеки тринадесети. Второто „но“ обаче е по-съществено – на евроизборите гласуват предимно твърди електорати, което може рязко да „поправи“ картината на обществените настроения, отчетени от социологията и да повиши резултата на хората на Доган.
И двете хипотези са напълно реални – според първата резултатите могат да стигнат до 15% от гласовете, според втората – не повече от 6.5%. Родната социология обаче не хваща подобни разлики. По правило тя не може да отчете достоверно и очакваните гласове за по-малките партии.
Защо?
Едната причина е в договорите, които социолозите имат с различни политически партии. Политиците обикновенно искат от агенциите “корекция” на данните в рамките на така наречeната стохастична грешка – хем своето в своя полза, хем чуждото във вреда на най-яростния си опонент. Така ще видите как онези, които работят за БСП например дават възможно най-ниските прогнози за подкрепа към ГЕРБ, “Синята коалиция” и към всеки друг неудобен на БСП. Естествено, има я и обратната картина. По неписано правило един от удобните начини за кражбата на влияние е от по-малките партии – там нито грешката ще се забележи очевадно, нито пък ще предизвика голям скандал. Затова например залите на събранията на партията Янe Янев са пълни, а кошницата при социолозите му остава празна, докато не си я напазарува – едва 2.5% от гласовете.
Втората причина е много по-съществена. Както е известно, социoлозите работят с извадка от населението – обикновено около 1 000 души, подбрани по специални критерии, за да дадат цялостната картина в обществото. Много или малко е това? На пръв поглед достатъчно – в САЩ при 300 млн. души население представителната извадка не надвишава 5 000 души.
Проблемът обаче е, че в САЩ статистиката знае всичко – от броя на различните националности до бройката по възраст и години, от образованието до подоходното равнище – т.е. кой колко точно е богат. Статистиката там знае дори такива детайли като ритъмът и обхвата на пътуванията, начините на съжителство на мъжете и жените…
А у нас, както се казва, е тъмна Индия. Дори МВР трудно може да извади бройката на хората, напуснали завинаги или временно България. Няма актуални данни, а само експертни оценки за богатството на българите. А е добре известно, че всъщност преди всичко гласува джобът, а не толкова пристрастията.
Не се знае точния образователен ценз на обществото. Не се знае дори това – колко точни са избирателните списъци и колко фантоми са намърдани в тях. Парадоксално е, че от първите 100 решения на ЦИКЕП за евроизборите половината – 54 на брой, бяха за поправка на сбъркани имена и данни на нейните собствени членове и на членовете на районните избирателни комисии! За миналите парламентарни избори над 100 000 ЕГН с гласовете си по някакъв причудлив начин се оказаха над записаните в списъците на упражнилите вота си. Какво става, кой пие и плаща е такава мъгла, че в нея може да се напипа всичко – от купуването на гласове до откритата манупилация и фалшификация на резултатите.
При такава ситуация никаква социологическа извадка от 1000 души не може да прeдстави картината в обществото. Специалистите чудесно знаят, че заради тези причини у нас действителни и прецизни изводи могат да се правят върху подборка от поне 10 000 души.
Обаче нейната цена е много висока – социологическите агенции не могат да си го позволят, а партиите не искат да я плащат.
Тя ще е точна или представителна, както се изразя науката, само ако се знае структурата на обществото – по възраст, години, образование, имотно състояние, социални групи, по отделни окръзи, райони, градове и села в България. Сегашната ситуация обаче е все едно да се съди за гората по първото изпречило се на пътя дърво. Парадоксът на науката социология е в това, че за да зададеш истинските въпроси, трябва да знаеш по-голямата част от отговорите им.
Затова изненадите на изборите ще продължават – от ДПС до „Атака“, от големите партии до малките като РЗС.
—————————————————————-
„Най-големият дефект на сегашната политическа ситуация е несигурността“ – Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“
„Правим прогнози над врящо гърне – и не знаем дали няма да гръмне“, твърди Кольо Колев от „Медиана“
——————————————————
ПОСЛЕДНО ОТ „АЛФА РИСЪРЧ“ – ВЕСТНИК „ДНЕВНИК“

——————————————–
БАРОМЕТЪР ИНФО

За Европарламент

ГЕРБ – 26,07% – 5 деп.

БСП – 17,54 – 4 деп.

ДПС – 15 – 3 деп.

Синя коал. – 9,24 – 2 деп.

Атака – 8,53 – 2 деп.

Напред – 6,16 – 1 деп.

РЗС – 5,45 – 0 деп.

Лидер – 4,5 – 0 деп.

НДСВ – 2,84 – 0 деп.
———————————————
ПОСЛЕДНО ОТ АГЕНЦИЯ „ФОКУС“
Най-вероятно засега изглежда до урните да отидат около 2 300 000 или около 35-38% от реалните избиратели. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Петър-Емил Митев преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Проф. Петър-Емил Митев посочи, че при свръхниско участие (под 25%) първа може да се окаже ДПС; при ниско участие (25-34%) първа може да бъде БСП; при 35-40% малка разлика между БСП и ГЕРБ или един мандат в повече за ГЕРБ. Над 40% ГЕРБ може да има два мандата повече от БСП .
„Мисля, че с последните си действия – скандала на Околчица, „Атака” загуби шансове да конкурира ДПС за третото място. Синята коалиция е в граничната зона, в рамките на стохастическата грешка, по-вероятно е да влезе. При подчертано ниска активност може да получи и два мандата. НДСВ е също в граничната зона – между четирипроцентовата и шестпроцентовата бариера, и продължава да качва. РЗС също има шансове, но качването при партията на Янев спря. Другите нямат шансове”, каза още проф. Петър-Емил Митев.
————————————————-
Н Ц И О М
4 юни 2009 | 20:26 | Агенция „Фокус“
София. На изборите за Европейски парламент на 7 юни избирателната активност ще бъде между 28 % и 32 %, което означава, че ще гласуват около 2 милиона от имащите право на глас. Това сочи прогноза на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), изготвена на базата на данни от изследвания на центъра към 1 юни, съобщиха от НЦИОМ.
За спечелване на един мандат в Европейския парламент ще бъдат необходими около 117 000 гласа.
При тези условия – ГЕРБ получава 5 мандата, Коалиция за България – 4 мандата, ДПС – 4 мандата, „Атака“ – 2 – 3 мандата и „Синята коалиция“ – 1 мандат.
При избирателна активност по-ниска от прогнозираната, резултатите на големите партии се приближвата, а „Синята коалиция“ има шанс за втори мандат.
През последната седмица е регистриран ръст на декларираната готовност на респондентите да гласуват за РЗС, за ЛИДЕР и за НДСВ. Ако някоя от тези формации спечели мандат, той ще е за сметка на големите партии.
Могат да настъпят промени в така заявените електорални намерения и поради това, че 12 % от интервюираните в последното проучване на НЦИОМ признават, че биха продали гласа си. Влиянието на подобни фактори не може да бъде отчетено със социологически и математико-статистически методи.
НЦИОМ не отчита промените, които може да настъпят като резултат от кампанията през последната седмица.

Те дават ли си сметка? А ние?

Анархията на либерализма превърна България в безпомощна, силнозависима от външни фактори държава, с реален сектор, който не покрива нуждите на все по-намаляващото население. Бюджетът на страната се крепи върху данъци и акцизи от внос, пенсионните осигуровки на хората, външни помощи и квазиданъчното бреме, което периодично и безконтролно се увеличава за сметка на минималните постъпления от корпоративния сектор.

Традиционни, същностни за страната дейности като селското стопанство и свързаните с него преработващи индустрии на практика са заличени от икономическата физиономия на България и техния дял в добавената стойност на икономиката непрекъснато намалява. През 1998 г. – 18.8%, 2002 г. – 12.5%, 2004 г. – 10.8%, 2007 г. – 9.3%.
Целият сектор е в ръцете на няколко монополни групи прекупвачи, които безконтролно натискат изкупните цени надолу, превръщайки земеделския производител в крепостен селянин, който няма никакъв шанс да излезе на реалния пазар, при непосредствения потребител. Чрез своите ортаци в митническата система, тези хора безнаказано диктуват цените на вътрешния пазар посредством масов контрабанден внос на стоки от първа необходимост и суровини за преработка с ниско качество и изтекъл срок на годност. Те превърнаха България е в най-големия бит-пазар на Европа.

България е страната с най-ниска производителност на труда в ЕС.
В същото време почти няма българин, който да е напуснал страната и да не е намерил мястото си в стопанствата на други страни.
Българинът е дотолкова успешен, че внася ежегодно близо 2 милиарда евро, за да поддържа стандарта на своите роднини и близки останали тук. Управляващите, кой знае защо, се хвалят с това унизително положение на трудовия човек, когото са изгонили от собствената му страна.
Азбучна истина е, че в модерните общества производителността на труда отдавна няма нищо общо с мускулната сила и количеството отработени часове.
Управляващите постоянно натякват на хората за ниската производителност, но винаги забравят примитивната технологична база и безобразния мениджмънт на повечето български предприятия, които те подариха на своите братовчеди. От времето на масовата приватизация, замислена от Луканов, подписана от Виденов и осъществена от Костов, в българската индустрия не е направена нито една съществена крачка за нейното технологично обновяване и усъвършенстване.

Неотдавна беше направен анемичен опит да се докаже, че през 2006 г. ние сме достигнали икономическите показатели на страната от времето на Тодор Живков. Опитът не пожъна особен успех, тъй като стана ясно, че са „изпуснати“ някои съществени показатели като: брутен външен дълг, междуфирмена задлъжнялост, постоянния дефицит в съотношението внос-износ, както и структурата на износа в полза на стоки с ниска добавена стойност, тоест суровини.

На този фон, твърденията, че преходът у нас е приключил, би следвало да се разглеждат като индивидуални идеологически изяви.
По отношение на икономическите и структурните тенденции
в България – ПРЕХОДЪТ НЕ Е ЗАВЪРШИЛ, ТЪЙ КАТО ВЪОБЩЕ НЕ Е ЗАПОЧВАЛ.
Започнало е /и е на път да привърши/ безогледно
разграбване на общонародна собственост, създадена след половин век комунизъм, уравновиловка и принудителен труд на нашите бащи и майки.

Казаното дотук е известно на експертите, макар че една част от тях не го споделят. Особено в публичните си изяви, което може да се обясни с политическите им ангажименти.
Но има още нещо, което витае в обществото – това е комбинацията от страх и срам, която сякаш ни забранява да разсъждаваме върху реалностите – очевидните истини, към които се опитват да ни насочат „черновите“ и докладите на ЕС.
Не политическите оценки, а критиките по отношение на структурно-икономическите статуква са най-тревожните – както в оценката на ОЛАФ, така и в “черновите” на ЕК. Там се говори за схеми и вериги от фирми. В окончателните документи присъствува императивно препоръката да се разплетат мрежи от стопански субекти и зависимости между политиката и бизнеса.
Казва се в прав текст, че моделът, който е избран се е провалил окончателно и е необходимо да се започне всичко отначало.

Радикалните послания на Европа бяха възприети от по-новите политически партии – „Герб“ /Б.Борисов: „Когато ние дойдем на власт, това няма да го позволим“/ и в последно време от РЗС /Янев: „Да рестартираме държавата“/.
В името на истината, обаче, трябва да отбележим, че хората от „Атака“ първи заговориха за ревизия на прехода, за възстановяване на справедливоста и възмездие за виновниците.

Основният политически въпрос днес съдържа в себе си два еднакви по сила подвъпроса.
Първият е насочен към избирателите и трябва да изясни доколко те осъзнават същностните очертания на тази радикална промяна.
Вторият касае дейците от горепосочените политически субекти – те дават ли си сметка срещу какво се изправят и докъде могат да стигнат в изпълнение на радикалните си послания. Защото ще се наложи да стигнат докрай.

Що се отнася до неотложната нужда от генерална промяна в България, този въпрос не стои.
Старият континент има достатъчно глобални и трудни задачи за решаване, свързани с утвърждаването на тази уникална общност – Европейския съюз.
Това са огромни предизвикателства, както за моделирането на междудържавните отношения вътре в съюза, така и по отношение мястото на половинмилиардната общност на световната геополитическа карта.
Европа днес живее в условията на световна финансова криза и провежда новата си инициатива „Източно партньорство“, където трябва да се разсекат няколко гордиеви възела – преди всичко въпроса за Украина.
Много е съмнително, че те ще продължават да дундуркат някаква незначителна икономика, заклещена между Турция, Румъния, несигурните Западни Балкани и управлението на собствените й крадци.
Тезата, че веднъж влезли в ЕС с топ не можеш ни извади, е опасна илюзия.
Генералната промяна в България има само една алтернатива – продължителен престой във фризера. Въпреки, че самият ЕС отрече идеята за „Европа на две скорости“, няма да се учудя ако ни оставят за малко на хладно – да си покараме крадените джипове още едно десетилетие.
Тогава окончателно ще забравим думички като атака, рестарт, герб, че и презареждането.
Тъй като ще ни предстои РЕПРИЕМАНЕ в Европейския съюз.
Заедно с Турция, разбира се.
Което, кой знае защо, ми напомня за един известен роман на Иван Вазов.