Автор: Дийна Страйкър
Една история за несекващата революция в Исландия, расказана по италианското радио, е ярък пример за това как нашите средства за масова информация ни информират за ставащото по света. През 2008 г. в началото на финансовата криза Исландия банкрутира в буквалния смисъл. Причините бяха споменати между другото и от този момент нататък тази малкоизвестна страна-членка на ЕС буквално изчезна от радарите.
И тъй като европейските страни една след друга се оказват на прага на банкрута, заплашвайки самото съществуване на еврото, последното което биха искали властимащите, е Исландия да стане пример за другите.
Ето защо:
За пет години чист неолиберален режим Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки там бяха приватизирани и за да привлекат повече средства те въведоха онлайн-банкирането, а минималните разходи им позволиха да предложат относително висока доходност. Специалните сметки IceSave привлякоха множество малки и средни хондски и британски инвеститори. Но заедно с ръста на инвестициите растеше и външния дълг на банките. През 2003 г. външния дълг на Исландия беше 200 процента от нейния БВП, а през 2007 година достигна 900 процента. Световната финансова криза през 2008-ма нанесе смъртоносния удар. Трите главни банки на Исландия – Landbanki, Kapthing и Glitnir обърнаха коремите и бяха национализирани, а кроната изгуби 85 процента от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.
Въпреки че от непосредственото прилагане на демокрацията следваше да се очаква друго, кризата накара исландците да възстановят суверенните си права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това стана по трудния начин.
Премиер-министърът на социал-демократическото правителство Геир Хорде започна да води преговори за предоставяне на 1.2 милиарда долара кредит, към който северните страни трябваше да добавят още 2.5 милиарда. Но международното финасово общество натискаше Исландия да проведе радикални мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат този дълг, твърдейки, че това е единствения начин Исландия да се разплати с Великобритания и Холандия.
/След фалита на исландските банки правителствата на Великобритания и Холандия възстановиха вложенията на своите граждани от собствените си бюджети – б.м./.
Протестите и бунтовете продължиха и накрая правителството падна. След изборите през април 2009 г. на власт дойде лява коалиция, която осъди неолибералната икономическа система, но веднага се предаде под натиска върху Исландия за изплащането на дълга от общо 3.5 милиарда евро. Това означаваше всеки жител на страната да плаща ежемесечно 100-130 евро в продължение на 15 години, за да се погасят задълженията на частни лица към други частни лица. Тази капка преля чашата.
И тогава се случи невероятното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополисти, че цялата страна трябва да се обложи с данък, за да погасява частни дългове – рязко промени отношенията между гражданите и техните политически институции и в крайна сметка лидерите на Исландия взеха страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който трябваше да вмени на исландските граждани отговорност за дълговете на исландските банкери и се съгласи да свика референдум.
Разбира се международният натиск над Исландия се засили. Великобритания и Холандия заплашиха страната със сурови репресии, които биха довели до пълната й изолация. Когато исландците започнаха да готвят референдума МВФ заплаши да спре всякакво финансиране. Британското правителство заплаши да замрази спестяванията и текущите им сметки. Както сполучливо отбеляза държавният глава Гримсон: „Говореха ни, че ако не приемем условията международната общност, ще се превърнем в северната Куба. Но ако бяхме ги приели, щяхме да станем северната Хаити“.
В мартенския референдум от 2010 г. – 93 процента от исландците гласуваха против изплащането на дълговете. МВФ веднага спря кредитирането на страната. Но революцията, която не бе отразена от нито една световна медия, не можеше да бъде изплашена. С поддръжката на разгневените граждани правителството започна граждански и углавни разследвания на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издаде международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing – Сигурдур Ейнарсон. А другите банкери замесени в банкрута на Исландия избягаха от страната.
Но исландците не са задоволиха с постигнатото. Те решиха да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.
За да напише новата си конституция народът на Исландия избра 25 безпартийни граждани измежду 522 видни представители на обществото, всеки от които беше препоръчан от други минимум 30 души. Основният закон не се състави от тясна група политици, а беше писан в интернет. Учредителните заседания се провеждаха онлайн, и гражданите можеха да дават своите коментари и предложения, наблюдавайки как документът постепенно придобива окончателната си форма. Този основен закон, написан демократично и с широко народно участие, ще бъде представен в парламента за утвърждаване веднага след предстоящите избори.
Днес на гърците, италианците, испанците и португалците се предлага приватизация на държавните сектори като единствен изход от кризата.
Нека погледнат към Исландия. Към нейния отказ да се подчини на чужди интереси и към малкия народ, който ясно заяви, че е суверенен.
Ето защо Исландия не присъства в новините.
* * *
/с незначителни съкращения/
* * *
Съобщение от Ж.Желев: Една седмица след като този текст беше преведен от мен и публикуван тук, той се появи и във форума на kaldata.com – едно към едно, копи-пейст или мотамо, както повече ви харесва: http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=63b7227d5daa1e300240b7117e7f965f&showtopic=187067&pid=2123000&st=0
Публикувал го е някой, който се подписва “просто луд” и се е самообявил за глобален модератор. А за редактор се е обявил някои си
Trichocephalus.
Не виждам какво има да му се редактира на копи-пейста, ама нейсе. На всичкото отгоре тези двамата са провъзгласили за преводач на текста една девойка – Мая Лилова, на която аз още сега изпращам въздушна целувка, като се надявам отношенията ни да не свършат дотук. Тъй като тя е надминала себе си, превеждайки Дийна Страйкър от български… на български. Подозирам, че Глобалният модератор “просто луд” и редакторът Trichocephalus имат обща приятелка – Мая. Която страстно иска да стане преводач. Няма проблем, момчета. Аз пък изпитвам нужда от преводачки. Тъй че ако е добре с френския – да ми звънне.
tutankhamon661
20 ноември 2011
Телевизия не гледам и не мога да кажа кое отсъства. Аз лично не съм видял да съобщават.
Първия път, когато чух за премълчаването на събитията в Исландия, после го споделих с едни съседи, които предпочитат телевизията пред Интернет. Те направо се възмутиха – не било вярно, че не са споменавали. За Исландия говорили по телевизията повече, отколкото за Гърция. Видя ми се странно разминаване.
За Интернет съм се убедил, че всеки сайт или форум спазва своя политика като често прилага цензура.
Живко Желев
21 ноември 2011
Аз сравнително редовно следя новините на BBC,CNN, DW,Euronews… Има отвреме-навреме нещо, но не знаех например, че техния топбанкер се издирва от Интерпол. Тези вашите съседи да не гледат исландската телевизия?
tutankhamon661
21 ноември 2011
Ха-ха! Нямам представа.
Може и да преувеличават.
Анонимен
25 ноември 2011
От кога Исландия е член на EU?
Коя е Дийна Страйкър?
И с незначителни съкращения от къде?
Хора, цитирайте си източниците…
Miggle
26 ноември 2011
Статията е абсурдна и пълна с фрапиращи фактологически неточности. Прочетете коментарите на исландците към оригиналната статия:
http://www.dailykos.com/story/2011/08/01/1001662/-Icelands-On-going-Revolution#comments
Какъв е смисълът да се превеждат и публикуват такива смехории? По-добре информирани ли са българите от това?
Живко Желев
26 ноември 2011
Моля, когато пишете коментарите си да се обозначавате с някакъв поне ник, тъй като машинката на блога изпраща анонимните в “спам”, пък после съм принуден да ги вадя ръчно.
Що се отнася до Дийна Страйкър:
Deena Stryker is the only political observer to have foreseen the fall of the Berlin Wall and the disintegration of the Soviet Union. Her insights were made possible by an unusual life and career. Born in the United States, Baccalaureat in Paris, graduate work at the University of Massachusetts-Amherst, Deena Stryker has lived and worked in France, Italy, Cuba, Holland, the U.S. and Eastern Europe.
http://otherjones.com/OtherJones_-_ABOUT_Deena_Stryker.html
Още при превода забелязах, че авторката е допуснала грешка с “присъединяването” на Исландия към ЕС, но това е оригиналът и го оставих така, тъй като не съм й редактор.
Като изключим тази неточност, нейната история съвсем не е абсурдна – достатъчно е да погледнете някои коментари около исландската финансова система през последните пет години. Има достатъчно информация в Мрежата, но ще трябва да се потрудите и да я намерите.
Няма как да се извиня от името на Страйкър за нейната неточност, но ви уверявам, че тук неправдоподобни истории не публикуваме.
Ако историята на Страйкър ви се струва неправдоподобна, вижте Уикилийкс:
http://wikileaks.org/wiki/Financial_collapse:_Confidential_exposure_analysis_of_205_companies_each_owing_above_%E2%82%AC45M_to_Icelandic_bank_Kaupthing%2C_26_Sep_2008
Студент
26 ноември 2011
“Още при превода забелязах, че авторката е допуснала грешка с „присъединяването“ на Исландия към ЕС, но това е оригиналът и го оставих така, тъй като не съм й редактор.”
То да беше само това грешката …, във всяко второ изречение има груби грешки, въобще статията на тази Страйкър е пълен абсурд.
Живко Желев
26 ноември 2011
До Студент,
Щом имате аргументи за това, Ви предлагам да напишете контратекст и ще го публикувам веднага. Изпратете го на мейл comm@mail.bg
Ако не желаете да излиза името Ви – подпишете с псевдоним.
Ивайло
30 ноември 2011
Аз също намирам статията за малко повърхностна, макар да ми е трудно да преценя, автора ли е интелектуално мързелива или просто се опитва да седне на два стола – хем да каже две справедливи думи за кризата в Исландия, хем да не засегне Англо-Саксонските идеологически догми.
Зародишът на исландския крах не е, както тя наивно (и неточно: Исландия е член на НАТО и има военни разходи) го поднася:
“За пет години чист неолиберален режим Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки там бяха приватизирани и за да привлекат повече средства те въведоха онлайн-банкирането, а минималните разходи им позволиха да предложат относително висока доходност.”
Фаталната стъпка бива направена, когато през 2001 по Англо-Саксонски модел исландския финансов сектор бива дерегулиран, отприштвайки не само безотговорно-рискови финансови операции, но и сливането на инвестиционно банкиране с комерсиално-спестовното. По такъв начин, съвсем легално, както в US и UK, инвестиционите крила на банките източват депозитите и приходите от комерсиалните банкови операции. И това е само едно поточе… Огромна част от дълговете на трите исландски банки идват от заеми теглени на международните пазари. Към определен момент, само дълговете на Landsbanki надхвърлят (!)6 пъти БВП на цялата исландска икономика.
Пасажът по-долу също е подвеждащ:
“Но заедно с ръста на инвестициите растеше и външния дълг на банките. През 2003 г. външния дълг на Исландия беше 200 процента от нейния БВП, а през 2007 година достигна 900 процента. Световната финансова криза през 2008-ма нанесе смъртоносния удар.”
До 2008, когато Landsbanki, Glitnir, и Kaupþing влизат в администрация и банкрутират те са частни институции и техните задължения не са “външния дълг на Исландия”! Задължения на частни институции и държавен дълг са две много различни неща. Това бива и базата по-късно исландски политици и референдумите да отхвърлят 100% погасяване на тези задължения.
А иначе въпросът в заглавието – за преднамереното НЕ-отразяване на значими събития/процеси – е много интересен и заслужава поне един пост/статия посветен изцяло на него.
Longin
1 декември 2011
тая статия може да се обобщи с краткото “на чужд гръб и сто тояги са малко”;
каква революция и независимост са постигнали не ми е ясно, но ми е ясна част от цената:
- 2007 г една евро беше 80 крони, а после стана около 280 за известно време преди да се стабилизира на 180
- бях там няколко пъти 2007-2008 и всичко беше доста доста скъпо, много по скъпо от Германия, по близо до нивата на Швейцария; 95% от храните и стоките там са внос (с изкл. на рибата и агнешкото) та какви са им сега цените и как се живее не мога да си представя ама са едно-две нива над цените от 2007 г
- лихвата по ипотеката на един приятел исландец( имаше нещастието да си купи жилище баш на върха на имотния им балон 2007-8 г) беше стигнала 20% след “революцията”; а друг клас масова ипотечна лихва беше станала 25 % !! след година и нещо се е понормализирала – за тия които са оцеляли ;
- който е имал пари/спестявания в банка в исландски крони ….. много е доволен че вече е “независим” от спестяванията си
Ивайло
2 декември 2011
@Longin Личният опит е неизменно ограничен и въпрос на интерпретация: между 2005 и 2008 аз например живях последователно в (Южна) Германия и Швейцария и моите впечатления са коренно противоположни на твоите: в Швейцария (с изключение на наеми) бе по-евтино и качеството на живот консистентно по-високо в сравнение с Германия.
Колкото до Исландия, мнението ти изглежда доста пристрастно и едностранчиво… Бегъл поглет в нетта очертава доста различна картина: главно експорт-ориентирана икономика (износ на риба и рибни продукти, алуминий, съоръжения и софтуеърни продукти, банкови услуги); очакван разстеж за 2011 – 2.5%; безработица 6.7%. За 2011 Исландия е наредена 14та най-развита страна по ООН Human Development Index; и 4та с най-висока производителност на глава от населението.
Това са шокиращи резултати за страна “вчера” претърпяла тежка челна катастрофа! За сравнение, безработицата в Испания – около 20% (за младите под 40г. – близо 50%!!!); Латвия, благодарение съветите на МВФ, срив на БВП с 25%(2008) и безработица около 22%; Гърция – направо касапница!
Вън от съмнение е, че тези успехи са свързани, и са резултат на културата – вкл. политическата – на исландците. Много жалко, че си така пренебрежителен спрямо експеримента им в упражняването на директна демокрация.