Косово: етническата чистка

Posted on 5 ноември 2011

2


Ексклузивно, 5.11.2011 г.
Бившият офицер от KFOR Кристиян Каш напусна мисията и премина на барикадите. Той казва, че истината за етническата чистка на 250 000 сърби и хора от други националности е била скривана.

На барикадите в Зубча в четвъртък се появил неочакван гост. Бившия майор от норвежкия контингент на KFOR Кристиян Каш се извинил на косовските сърби, за това което правел като офицер от информационните служби на международните сили в Косово и се присъединил към хората на барикадите.
Днес той признава, че е бил наивен, когато през 2000-та година е дошъл тук с убеждението, че НАТО са нападнали Сърбия и вкарали войски в Косово, заради защита правата на човека.
„Нашата задача, в съответствие с резолюция 1244 и военно-техническите договорки беше да защитим сърбите от мъстта на албанците, но ние се провалихме в това.“ – казва Каш в интервю за вестника. – „За времето, в което ние гарантирахме сигурността в Косово, тук се проведе етническа чистка на около 250 000 сърби и други неалбанци. Ето защо, като бивш офциер от KFOR, считам за свой дълг да поднеса извиненията си“.
Нашият събеседник признава, че „решил да постъпи в норвежката армия и в KFOR заради силната еуфория в медиите“. Благодарение на журналистическото си образование и опита си е получил званието „майор“, а до пристигането си тук дълго е изучавал ситуацията Косово в Норвежкия институт по международни отношения.
„Моят преподавател още тогава ми казваше, че бомбардировките в Югославия са катастрофална грешка, и че албанската мафия осигурява най-големите наркодоставки в Европа – спомня си Каш. - Аз фактически не бях подготвен за реалността. Не знаех, че KFOR на практика не изпълняват своите задължения. Ние бяхме страхливци, защото позволихме на АОК да се превърне Корпус за защита на Косово, а след това в полиция на Косово. По този начин статуса на криминалните елементи беше узаконен.“
Каш не отрича, че веднага го е завъртяля военната машина, в която няма място за лично мнение:
„Днес се срамувам от това, което пишех, то беше предвзето и без позоваване на реални источници. С информацията, на практика, се занимаваха британските и американски професионални офицери, а аз отговарях за разпространението на така формулираните пропагандни тези. Целта беше да се скрие истината за преследването на сърбите“.
Съмненията започват да терзаят майор Каш, когато получил забрана да съобщи за албанско нападение на автобус на ООН пълен със сърби, в резултат на което загинали трима човека.
„Бях потресен и уплашен. Навсякъде имаше кръв и парчета от човешки тела, а ние скрихме всичко това – спомня си Каш. – След това се нагледах на още много сръбски трагедии, за които не искам да си спомням. Последната капка беше срещата ми със семейство Попович, които през 1999 г. били принудени да напуснат родния си град Печ. Най-възрастния член на семейството останал да пази къщата и до ден днешен се счита за изчезнал. Разговарях с албанците, които сега живеят в техния дом. Те хладно ми казаха, че нямат представа за какво говоря“.
След седем месеца работа в Косово, Каш завършил работата си като офицер и не пожелал да продължи договора.
„Най-страшното чувство изпитах, когато през 2001 г. край Подуево албанска бомба се взриви в автобус и загинаха 11 сърби, в това число едно момче на 2 годинки – казва Каш. - След Косово, отидох в Белград и бях шокиран от топлия прием на хората, независимо от това че моята държава беше взела участие в бомбардировките. Такова отношение никога не съм усетил от албанците“.
След Косово и Белград, Каш работи като кореспондент в още няколко горещи точки по света и накрая се прибира у дома в Норвегия. По неговите думи „през цялото това време изпитвах нужда да се върна в Сърбия, която започнах да чувствам като втора родина“.
„Бях много объркан, когато през 2008 г. властите на Норвегия признаха Косово и депортираха 70 косовски сърби, които искаха политическо убежище в моята страна. Тогава норвежкото правителство реши, че сърбите повече нямат право на защита, макар че именно заради нас, страните от НАТО възникна проблема с бежанците.“

Бившият майор от KFOR казва, че пише книга за своя опит в Косово и скритата етническа чистка на сърбите там. Книгата ще излезе на норвежки, английски и сръбски.
„Надявам се, че норвежките и западните политици ще прочетат тази книга и ще се замислят каква голяма отговорност поемат, когато решат да започнат една война. Те не разбират последствията от своите решения. Поради това в моята книга аз анализирам военната риторика и динамиката на средствата за масова информация, които предшестват всяка война. В Рамбуйе Сърбия беше поставена пред несъществуващ избор. Опасявам се, че международната общност се готви да приложи същата рецепта и за северно Косово.“

* * *