Анди Кофлан, Дебора Маккензи, NEW SCIENTIST
Във времето когато по целия свят се изля вълна от протести срещу финансовите брокери, тази седмица науката потвърди най-лошите опасения на протестиращите.
Един анализ на 43 000 транснационални корпорации изкара на бял свят относително неголяма група компании, основно банки, които имат несъразмерно голямо влияние върху световната икономика.
Резултати от това изследване предизвикват и критически бележки, но специалистите по анализ на сложни системи, привлечени от „New Sciеntist” казват, че това е сериозен опит да се разплете кълбото от интереси, които контролират световната икономика. Продължението на този анализ, казват те, би могло да стане основа за по-стабилен път в развитието на глобалния капитализъм.
Идеята, че няколко банкери контролират световната икономика не е нещо ново за ръководителите на движението „Окупирай Уолстрийт“. Но изследването на трима учени – специалисти в областта на сложните системи в швейцарския Федерален технологичен институт – Цюрих, е първият опит да се прекрачи отвъд идеологията и да се анализират реалните мрежи на икономическата власт.
За да съставят картата на собствеността и икономическите връзки между транснационалните корпорации /ТНК/ учените от Цюрих са използвали отдавна известния математически модел за природните системи и са го наложили върху възможно най-пълната корпоративна база данни.
„Действителността се оказа толкова сложна, че ние отхвърлихме догми като теориите за световния заговор, както и тези за свободния пазар“ – казва Джеймс Глатфелдър. -“Нашият анализ е основан изключително на реалностите“.
В предишни анализи се казва, че няколко ТНК притежават значителна част от глобалната икономика, но тези иследвания са обхващали само ограничен кръг компании и са пренебрегвали непреките собственици, без което е невъзможно да се определи как е повлияло това на глобалната икономика – по-стабилна ли е станала тя или не.
Учените от Цюрих отговарят на този въпрос. От най-голямата и актуална /към 2007 г./ база данни „ORBIS-2007”, която включва 37 милиона компании и инвеститори по целия свят, те са извлекли сведения за всичките 43 060 транснационални корпорации и дяловете собственост, който ги свързват. След това са направили структурен модел на икономическата власт, в който едни компании контролират други с помощта на мрежа от пакети акции, включително оперативните доходи на всяка компания.
Изследването показва, че съществува ядро от 1318 компании с кръстосана собственост. Всяка от тези 1318 е свързана с една, две или повече компании, а средно – с 20 други. Освен че получават 20 процента от световния доход от производствена дейност, тези 1318 получават още 60 процента тъй като владеят огромни пакети акции на световните производители от реалната икономика.
Разплитайки паяжината на собствеността учените от Цюрих установяват, че вътре в тази супер-група съществува и плътно ядро от 147 компании, чиято собственост принадлежи изцяло на членове на супер-групата. Чрез това ядро те контролират 40 процента от всичките капитали на света. „По същество под 1 процент от компаниите контролират собствеността на цялата мрежа“ – казва Дж. Глатфелдър. Повечето от тях са финансови институции. В топ 20 влизат такива имена като Barclays Bank, JPMorgan Chase & Co, и Goldman Sachs Group.
/от New Scientist,със съкращения/
New Scientist публикува и списъка на първите 50 компании от плътното ядро на 147-те, които контролират световните финанси:
1. Barclays plc
2. Capital Group Companies Inc
3. FMR Corporation
4. AXA
5. State Street Corporation
6. JP Morgan Chase & Co
7. Legal & General Group plc
8. Vanguard Group Inc
9. UBS AG
10. Merrill Lynch & Co Inc
11. Wellington Management Co LLP
12. Deutsche Bank AG
13. Franklin Resources Inc
14. Credit Suisse Group
15. Walton Enterprises LLC
16. Bank of New York Mellon Corp
17. Natixis
18. Goldman Sachs Group Inc
19. T Rowe Price Group Inc
20. Legg Mason Inc
21. Morgan Stanley
22. Mitsubishi UFJ Financial Group Inc
23. Northern Trust Corporation
24. Société Générale
25. Bank of America Corporation
26. Lloyds TSB Group plc
27. Invesco plc
28. Allianz SE 29. TIAA
30. Old Mutual Public Limited Company
31. Aviva plc
32. Schroders plc
33. Dodge & Cox
34. Lehman Brothers Holdings Inc*
35. Sun Life Financial Inc
36. Standard Life plc
37. CNCE
38. Nomura Holdings Inc
39. The Depository Trust Company
40. Massachusetts Mutual Life Insurance
41. ING Groep NV
42. Brandes Investment Partners LP
43. Unicredito Italiano SPA
44. Deposit Insurance Corporation of Japan
45. Vereniging Aegon
46. BNP Paribas
47. Affiliated Managers Group Inc
48. Resona Holdings Inc
49. Capital Group International Inc
50. China Petrochemical Group Company
* * *
Ивайло
4 ноември 2011
Хубава статистика, но авторите на статията подминават тихомълком главния проблем: неправомерното – и както се вижда, катастрофално – политическо влияние, което тази концентрация на финансов ресурс позволява. На практика, понятието “държавен суверенитет” отиде в миналото. Днес финансовата олигархия – т. нар. “пазари” – диктува вътрешната политика на уж “суверенни” страни — Гърция е най-актуалния пример, но в това число са, в една или друга степен, всички развити (и не до там развити) страни, вкл. и милата ни Татковина. Демокрации на теория; на практика, Олигархии с елемент на общо избирателно право, май така се очерта… За каква демокрация може да става дума, когато фундаменталните насоки и решения за икономическа и социална политика се спускат (и налагат принудително ако се наложи) от един неизбран елит на избраните представители, които често са дошли със съвсем друг мандат?!?
В тази концентрация на влияние и ресурси няма нищо “естествено”, както неколкократно се пробутва в статията. Напротив, съвсем противоестествена е, и процесът започва с преднамереното де-регулиране на финансовия сектор през 1970-те в духа на Неолибералната идеология, достигайки кулминация в прехвърлянето на финасирането на държавния дълг от държавни в частни ръце. Докато в недалечното минало държавите самофинансират чрез Централната (си) банка инвестиции в инфраструктура и социални програми, днес за същата цел повечето страни биват принудени да заемат срещу лихва от международни частни фанансови институции.
И тук е сърцевината на криминалната история… Когато същите тези раздути концентрирани частни финансови институции се провалят поради неразумно инвестиране, вместо да фалират, те, благодарение на неправомерното си влияние, източват огромни обществени средства чрез корумпираните политици на власт. Получените пари отново ги влагат в държавни дългови инструменти и след това качват лихвите на същите тези държави!!! В световната история просто няма аналог на грабеж на обществени средства в такъв мащаб, които биват източени в частни джобове.
Комичният (или кошмарният, въпрос на гледна точка) момент е, когато авторите на статията изказват преположение, че този анализ на структурата на глобалната икономическа мощ би могъл да допринесе тя да бъде направена по-стабилна… Wishful thinking или по-нашенски казано, голи благопожелания.
Живко Желев
4 ноември 2011
Така е, но по принцип не можем да очакваме тримата теоретици от Цюрих да правят някакви политически внушения – в техните среди това би се възприело като лековатост. Те демонстрират приложението на един математически модел върху база данни от 2007 г. Затова в списъка на първите 50 компании е Lehman Brothers Holdings Inc* , която вече не фигурира в пространството поради фалит. Това пък иде да каже, че само една 147-ма част от твърдото ядро на мрежата е пострадало от кризата. Или умишлено е било хвърлено на вълците, за да се успокои донякъде общественото мнение.
tutankhamon661
21 ноември 2011
Аз не бих отхвърлил световния заговор. Същото може да се нарече и по този начин, защото е дирижирано и целенасочено.
На края ще стане, както един познат каза: “Ще сваляме ония от джиповете и по булевардите ще ги млатим – на място”.