ЕС отзад и ЕС отпред – ами сега?

Когато в света започват да стават глобални размествания, българските полит-елити обикновено се втренчват в „нашата си къщичка“ – по любимия израз на премиера. Само и единствено той се качва на покрива, отправя проникновен взор на запад и дава акъл на закъсалите европейци. Белким им светне, че рязане на пенсиите му е майката. Три процента дефицит в бюджета и вървящата в комплект висока смъртност – показател, по който ние нямаме стигане.

Мераклиите за президенския пост са се вторачили в „нашата си къщичка“, както следва:

Плевнелиев – от 2.7 млн. работещи българи само 500 хил. работели във високотехнологичните /фармацевтични и химически/ отрасли. Ами то е така, г-н Плевнелиев – колкото по-високи технологии, толкова по-малко заети хора. Заради автоматизацията на производството, с извинение, че Ви открехвам. Няма как всички да се трудим над българските аналгини, аспирини и вазелини, въпреки че отделни групички направиха пачки от амфетамини. Проблемът не е дори в това, че у нас има само 2.7 милиона работещи, а защо други 1.7 милиона работят за чужди икономики.

Калфин-Данаилов са изпаднали в размисли и страсти за повсеместната бедност и всенародната любов, която ги посреща на всеки километър. Що се отнася до километража, той в България е константна величина от десетилетия – и надлъж, и на шир. А виж, повсеместната бедност доста се разтегна в последните 20-тина години и окончателно се утвърди, след като техния партиен шеф г-н Станишев въведе най-ниския и най-плосък данък в Европа.

Меглена Кунева се жалва, че й хакнали профила във Фейсбука…

Волен Сидеров зове всички на финален дебат, че да видим – кой, аджеба, ще се покаже най-ачикгьоз по телевизора…

Алексей Петров – хората на полето не искали молитвите на София, а мотиката на милениума, демек Трактора…

Ето така – в шеги, закачки и „визии“ върви нашата предизборна кампания, насочена изцяло към вътрешнополитическото дередже.

По същото време на изток /че и на запад/ от нас стават едни неща, на които нашите полит-елити не реагират, като изключим клишетата за световната криза, която ни е виновна за всичко.

Преди десетина дни действащият президент на Русия Дмитрий Медведев обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат и остави това на своя съратник от тандема – Владимир Путин, който пък заяви, че когато бъде избран, ще го назначи за министър председател. Познайте от първи път кой ще е следващия президент на Русия.

Два дни след тази очарователна рокада, Путин на практика си влезе в правомощията, обявявайки се за създаването на единно икономическо пространство между бившите републики на СССР – този път Евразийски съюз. Стартът ще бъде даден от началото на идващата година когато между Русия, Казахстан и Белорусия падат митниците и започва свободно придвижване на стоки и капитали. За митническия съюз, който някои наричат „малкия ЕС“, се говори отдавна. Но в последните дни става ясно, че към бъдещия Евразийски съюз гледат с надежда и Киргизия, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан… За разлика от визионерския, идеологически и съвещателен характер на сега действащия Съюз на независимите държави, новият ЕС /Евразийски съюз/ е обща икономическа зона, която ще граничи с Иран, Афганистан, Индия и Китай. Тъй, че аз лично не виждам какво му е малкото на „малкия ЕС“.

„Файненшъл таймс“ коментира новата ситуация така: „Владимир Путин няма да възстановява СССР. Той иска да създаде аналог на Европейския съюз на територията на постсъветското пространство. Страните от Митническия съюз /Русия, Казахстан Белорусия/ преговарят за създаването на Евразийски съюз през 2013 г., за въвеждането на единна валута и за свободна търговия с Европейския съюз. Това е най-успешния проект за интеграция на постсъветското пространство.“

Успоредно с огласяването на идеята за Евразийския съюз, настоящият премиер и бъдещ президент на Русия участва в ежегодния форум на ВТБ /Внешторгбанк/ „Русия зове“. Пред повече от 400 представители на световния бизнес и банков елит Путин започна изказването си, отговаряйки на американски бизнесмен:

„Това, което чух ме развълнува. Вие казвате, че САЩ все още са най-голямата икономика на света, но скоро ще отстъпи палмата на първенството на Китай. И сега ние какво да правим, да държим валутните си резерви в юани, а Китай да държи своите в долари. Получава се много интересна матрьошка…“

Мистерията около валутната матрьошка се проясни няколко дни по-късно, при посещението на Путин в Пекин, където бяха сключени договори за милиарди долари, но стана ясно, че взаимното разплащане между страните ще става рубли и юани. В близо двадесет междудържавни споразумения се уточнява, че Русия, освен с нефта, газа и въглищата, ще помага на Китай в космическите, ядрените и оръжейните технологии. Китай от своя страна ще инвестират в корабостронето на Русия, в LED технологиите, в соларните системи и в цифровите металорежещи машини. Стокообротът между двете страни тази година ще надхвърли 70 милиарда долара, за догодина се очаква да бъде 100 милиарда, а до 2020 – ще нарастне на 200 милиарда. Русия на практика измести Германия от първото място в китайската листа на външнотърговските партньори.

В същото време, пак тия дни, беше огласено намерението на Руската федерация, под егидата на БРИКС /Бразилия,Русия,Индия,Китай,Южна Африка/ да изкупи държавните облигации на Испания, с цел да бъде предотвратен очертаващия се срив в Еврозоната.

Направих това лирическо отклонение за монументалните процеси, които произтичат на изток , с надеждата, че кандидатите за президенти на България малко от малко ще извадят главите си от нашенските далавери – кой нарязал вагоните, кой похарчил резерва и кой циганин се прави на цар в Катуница.

Бъдещият президент на страната може би трябва да ни каже в каква поза ще застанем през годините на мандата му.

Ако останем изцяло обърнати към Запада, рискуваме да се оголим отзад по отношение на ЕС-2 /Евразийския съюз/.

Същото ни чака, ако се обърнем изцяло на изток – отзад ще ни застане ЕС-1 /Евросъюза/.

Има и трети, разумен вариант – просто да водим суверенна външна политика. В което дълбоко се съмнявам. Въпреки, че вече не са малко „малките“ държави, които го правят.

Но подозирам, че вместо това ние ще почнем да правим „врътки“.

Тези, които сравняват политиката със секса знаят, че в секса бързите врътки са най-сладкото нещо.

* * *

Tagged: белорусия, брикс, бързи врътки, владимир путин, евразийски съюз, европейски съюз, живко желев, казахстан, кандидат-президенти, китай, митнически съюз, политика и секс, русия, таджикистан, туркменистан, узбекистан

Posted in: Всички публикации