Ех, бедни ми рибарю…

Можех да озаглавя този текст „Сиромах човек – жив дявол“, но в случая не виждам на терена никакви сиромаси.

Точно обратното – става дума за партиите на статуквото, които тия дни изплакаха по медиите, че нямали пари за изборите, та били принудени да теглят кредити от банките. БСП повлече крак – теглят само два милиона, щото кампанията им щяла да бъде евтина. Поради сиромашията, педполагам.

Чуваме, че и ГЕРБ били сиромаси, поради което и те ще задлъжнеят по същата схема. Те са я закъсали още от 2009-та, когато Борисов и Цветанов си хвърлиха имотите в жадната паст на банката, белким вземат някои лев, че да победят на изборите – „Home, sweet home…”

„Така е то.“ – обичаше да казва Курт Вонигът, светла му памет.

Така е – защото понастоящем партиите могат да се финансират еднократно от фирми с до 10 хил. лева дарение и еднократно от физически лица с до 1000 лева. Но фирмите трябва да докажат, както и физическите лица, че реално са заработили парите, които даряват. Пък в България това е трудна работа, нали знаете…

И тук на сцената излизат банките, които дават кредит на съответната партия. Което е законно, разбира се.

Само че банките не се интересуват кой ще им връща парите, ами от самите пари, стига да бъдат върнати със съответната лихва. Парите не миришат, да не говорим за лихвата.

Тъй, че да не ги ожалваме много бедните рибари, особено когато са му намерили цаката да ловят риба в мътна вода.

* * *

Tagged: борисов, бсп, дарения за партиите, живко желев, избори 2011, кредити за партиите, цветанов

Posted in: Всички публикации