Да започваме да харчим ли? Че на какво отгоре, бе г-н Дянков?

Posted on 24 юли 2011

1


Нашият “Брат Пит с очилата” пак се изказа.

Цените на горивата щели да започнат да падат след десетина дни.

На какво отгоре, след като фючърсите за суров петрол с опция септември скочиха над 97 долара за “брента” и над 110 долара за нефта от Северно море?

Ако международните цени почнели да падат, пък нашите стояли високи, държавата щяла да се намеси.

Как по-точно, бе г-н Дянков? Като отнемете лиценза на Лукойл, който според Красимир Стефанов /НАП/ осигурява една четвърт от данъците и акцизите в бюджета на България? Или ще намалите акциза и ДДС върху бензина, след като на всички ни е ясно, че повече от половината от цената на горивата всъщност са преки и непреки данъци, плащани от самите нас? За сметка на онези 360 големи средни фирми “които занижават печалбите си изкуствено” /пак по Красимир Стефанов/ за да не плащат и без това офшорния 10-процентов корпоративен данък?

На Лукойл, чийто химн би трябвало да бъде песничката от зората на чалгата “За кокошка няма прошка, за милиони няма закони”, им предстои да въведат в действие над 500 фискални устройства. Малките играчи в този бизнес го направиха и са наясно, че цената на едно такова устройство може да достигне от десетки до стотици хиляди лева, в зависимост от обемите на данъчния склад. Г-н Дянков може би си мисли, че Вагит Алекперов и Валентин Златев ще извадят тези мангизи от собствените си джобове, разпродавайки собствените си бентлита. Няма как да стане тая, г-н министър. Цената на тези устройства ще я платим ние, по познатия ни начин.

На този оптимистичен фон с падащи цени по бензиностанциите, г-н Дянков ни съветва да започваме да харчим. Не било време за пестене, а за пилеене на пари, тъй като кризата била отминала. Но кой да харчи? Може би онези нови 183 100 лица, които НСИ определя като “икономически неактивни” в повече – за второто тримесечие на 2011-та, по сравнение с 2010 г.?

“През второто тримесечие на 2011 г. броят на заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години е 2 895.3 хиляди. Коефициентът на заетост на населението на същата възраст e 58.2% и намалява с 2.0 пункта спрямо същия период на 2010 година.” – казват от НСИ.

То отдавна е ясно, че принцовете на икономическите евфемизми са на заплата в националната статистика. Не ни е ясно, обаче, как – при 40.8 процента “икономически неактивно” население, безработицата е едва 10-11 процента. Разликата може би се получава от мързеливците и пасивно-съзерцателните будисти, които чакат да въведем еврото, пък после да се хванат на работа. И които нищо няма да дочакат, тъй като г-н Дянков заяви, че в обозримото бъдеще се отказваме и от еврото.

Неолибералните клишета от сорта “Харчете повече, че да спасим икономиката” вече не предат. Откакто стотици хиляди хора се хванаха на банковата въдица да теглят потребителски и ипотечни кредити, които изплащат, а всъщност не могат да изплатят и до днес. А “плазмите” и пералните, които си купиха, отдавна са изпляскали. Тъй като плазмите “Сони” в България са толкова SONY, колкото им е платено митото.

Но в опита на г-н Дянков да ни убеди, че трябва да почваме да харчим, има и нещо положително. Това е последната залъгалка в историята на недъгавия ни преход – масовият потребител отново да плати масрафа, вместо “мениджърите” на масовата приватизация и техните ортаци от т.н. политическа класа.

Само че българинът, когото от ЕС определят като най-бедния европеец, и който нашите либералчета провъзгласиха за таен богаташ, криещ парите си в дюшеците, не е човек за един ден.

В годините на прехода той извади от дълбините на националното подсъзнание аксиомата – “Бедни не… целуваме”.

Иначе казано – който е беден – било държавата или “национално-отговорния бизнес”,  да му мисли.  Още по-иначе казано – това, дето държавата и нейните говорители ни напътстват какво да правим с парите си – не ни… целува.

“За бога, братя, не купувайте!” се оказа най-жилавата формула при изграждането на нашенския капитализъм. И тъй като народът хич не се е засилил да харчи, пак ще стане по трудния начин – след изборите ни чака нов скок на монополните цени в иначе крайно отворения български пазар. В противен случай няма как да излезе далаверата на свещената “макрорамка”.

И все пак – нека г-н Дянков да внимава с напътствията си относно съкровената връзка народ-власт и съпътстващото я харчене. Това не е любовна история, нито секс между либерални фетишисти.

* * *