Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г., Бургас. Ръководител на Учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна; гл. ред. на Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease; организатор на Биомедицински форум. Програма за непрекъснато медицинско образование; председател на Българско дружество по клетъчна биология. Гост-професор в Kanazawa University Medical School (Kanazawa, Japan), Nis University Medical School (Nis, Serbia), Institute of Neurobiology and Molecular Medicine, National Research Council-European Brain Research Institute (Rome, Italy). Консултант в Центъра по нутригеномика към Медицинския университет, Варна. Научно-изследователска област: васкуларна биология, адипобиология, невробиология, нутригеномика. Член на международни научни организации: International Atherosclerosis Society, European Atherosclerosis Society, International Academy of Cardiovascular Sciences, European Vascular Biology Society, European Cytoskeletal Club, Japan Pathology Society, American Diabetes Association.
* * *
Заради липса на пирон, подковата беше изгубена.
Заради липса на подкова, конят беше изгубен.
Заради липса на кон, ездачът беше изгубен.
Заради липса на ездач, битката беше изгубена.
Заради липса на битка, кралството беше изгубено.
И всичко това заради липсата на един пирон за подкова.
Бенджамин Франклин
неговия “Алманах” (Poor Richard’s Almanack), 1758 г.
Наред с откритията на Айнщайн, теорията на хаоса е едно от големите научни събития на XX век. От времето на Нютон до края на XIX век повечето учени и капитани на кораби (1) са били и метеоролози. Един от тях е математикът Едуард Лоренц (1917-2008) – професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology, световно известният MIT) – в Кеймбридж, Масачузетс (2).
“Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката. Първоначално в заглавието на лекцията е било използвано sea gull (гларус, чайка) вместо butterfly (пеперуда), но председателят на заседанието го променя и така се появява “пеперудата на Лоренц” и, съответно, “ефектът на пеперудата” става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса (3).
Или както Маската – приятелят на Марио Варгас Льоса – казва за индиануците: “Най-важното за тях било самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство, селото може да изгори от светкавица.”
Това също е “ефект на пеперудата”. Както и една българска пеперуда, която изкривява двуметров пирон в центъра на Париж – една от бронзовите скулптури на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско… И още: “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена”, написано от Борис Христов. Подобно на Едгар Алън По, който в лекцията си “Вселената”, изнесена на 3 февруари 1848 г. в Ню Йорк, казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета. По-късно Карл Юнг ще нарече такива сходни мисли “криптомнезия” и “колективното несъзнавано”.
Може би “пеперуди” има и в нашето “денят се познава от сутринта.” Но не и в съвременната ни демокрация, при която в началото имаше пеперуди и гларуси, може би и черни лебеди (4), но впоследствие им бе забранено да летят в България.
И си спомням за “Котката и гълъба” на (д-р) Калин Терзийски
От смешна пушка,
Стреляща със въздух
Беше лишен гълъбът от правото си на летене
Във неговия роден въздух.
Все пак, “България е много хубава, но в нея има… много българи” – казва проф. Иван Славов.
Като метафора, историята на пеперудата може би идва от разказа A Sound Like Thunder (“Глас като буря”) на Рей Бредбъри, публикуван през 1952 г. Там “паднала в калта, светеща зелено и златисто и черно/ беше една пеперуда, много красива и много мъртва” – и тя промени резултатите на едни президентски избори.
България е много красива, но в нея има… много кандидати за президенти, депутати и кметове. Когато Макбет пита трите среднощни вещици “какво е това, което правите?”, те отговарят: ”действие, което няма име”. Това обаче не се отнася за социологичните и медийните вещици в България – техните действия се наричат “малигнен конформизъм” и “корупция”.
Пеперудата на Лоренц ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” (minimum necessary changes) в началото. Това, което изглежда като хаос, в което не се забелязва ред, има определен порядък. Ако си представим, че има един свят, където пеперудите размахват криле, и друг, където те не правят това, то тази малка разлика ще означава, че торнадо ще има само в единия свят. В кой свят предпочитаме да живеем – в детерминирания хаос на демокрацията или в детерминирания ред на комунизма?
Във филма “Матрицата” има такъв мотив: “Това е твоя последен шанс – казва Морфей. След това няма връщане назад. Вземаш червеното хапче и историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото си поискаш. Вземаш синьото хапче и отиваш в Страната на Чудесата и аз ти показвам колко дълбока е заешката дупка. Запомни, че всичко, което ти предлагам е истината. Нищо повече.”
Хаосът е синьото хапче. Помага и на сърцето и мозъка (5,6).
This is going to be difficult, but rewarded – продължава Морфей в началото на “Матрицата – Презареждане”.
* * *
Posted on 5 юли 2011
0