Бат Бойко и Карл Густав Юнг

Бесове.БГ в репортаж от Созопол:

 “И още култови фрази от една съботна разходка на премиера из Стария град. Забелязахме, че на лявата му ръка има червен конец против уроки
„Бари, ела тука да те снимаме с Бойко Борисов“, казва млада жена на рижавия си лабрадор и го тика в краката на премиера, който се навежда, гали песа, докато се снима заедно с Бари:

“Лабрадор, мноооо хубаво куче…“

Жената връща жеста: „И вашите са хубави, г-н Борисов“,

„Мойте са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат.“

За да изрече това един министър-председател, и то пред репортерите, които неотклонно го следват, трябва да е бил на два паркизана плюс три бири. Другото обяснение е, че следва съветите на някакви имидж-мейкъри, които залагат на неговата така наречена непосредственост.

Третото е много по-дълбоко.

Но преди това – изглежда има нещо крайно сбъркано в представите на премиера за качествено куче, собствените му каракачанки и българите като народ.

Качественото – “мнооо хубаво” и “страхотно” – куче не предполага връзване, здраво държане и строги нашийници. Тъкмо обратното е видно на някои сантиментални снимки, заради които мерцедесът на овчарките  носи името – немска овчарка.

Както сами виждате нашийникът на това куче играе ролята на бижу, нежели на оглавник, с който да бъде дърпано насам и натам. Окончателната селекция на т.н. “немска овчарка” продължава дълги години, но не в Германия, а някъде между Швейцария и Австрия.

Доколкото ми е известно любимите каракачанки на премиера се родеят с кавказките овчарски кучета и са плод по-скоро на имбрийдинг /вътрешнородово кръстосване/ поради липса на достатъчно качествени екземпляри за нормална селекция в планинските райони. На някои от тези кучета вероятно им трябва оглавник или строг нашийник, поради настъпилите генни мутации. Що се отнася до българина – в исторически план той се е формирал като резултат от вековна и здравословна селекция на границата между евразийския и персийския гео-субстрати. Тъй, че да сравняваш българина с каракачанското овчарско /чобанско/ куче е, меко казано, ненаучно.

Но четейки репортажа от Созопол, където премиерът отишъл да премести свещените християнски реликви на Йоан Предтеча, носейки езически червен конец против уроки на китката и ръсейки афоризми за общото между хората и животните, у мен се породи страстно желание да прелистя отново Карл Густав Юнг.

Юнг, който е ученик на прочутия Зигмунд Фройд, и до днес се счита за най-задълбочения тълкувател на човешките инстинкти и комплекси, на масовите фантазми и архетипните културни матрици. Карл Густав Юнг е починал не така отдавна – през недалечната 1961 г. По онова време палавият Бойко от Банкя е бил вече на две годинки и вероятно е посягал към първите си филии, намазани със свинска мас.

Ако Юнг беше поживял още някоя и друга година и бе имал честта да посети тогавашна Банкя, може би щеше да отбележи в дневника си архетипите /праобразите/, които са формирали личността на местния тийнейджър от времето на класическия соц. от 60-те. Самият Борисов, вече министър-председател, рисува живописната картина на своята първа младост в един от прословутите си лафове:

“Агнешка плешка ядяхме само на празника на Кирил и Методий. Имахме прасе, кокошки и зайци. Аз се грижех за тях и не отивах на курс по китара, докато не накося трева за зайците и не взема от почивните станции помия за прасето.”

Тази идилична картина на стопанско самозадоволяване удивително кореспондира с архетипната културна матрица на първобитния Едем, където има всичко и всичко ти е под ръка – от кокошките и зайците до курса по китара.

Единственият негативен щрих тук е т.н. “помия за прасето”. Но това не е помия в класическия смисъл. По времето на соц.-а така се наричаха остатъците от храна, на която днес дължат съществуването си плеяда от висшисти, ровещи в кофите за боклук.

Карл Юнг, както и Зигмунд Фройд, описват някои от човешките странности и неуместни шегички като внезапна агресия отстрана на една съставна част от човешката личност – несъзнаваното ТО. /То, Аз-ът, Свръх-азът по Фройд/. Така се обясняват и неадекватните реакции, които обикновено предизвикват бурен смях в околните, а у нас кой знае защо – някакъв неописуем възторг. Типичен пример: Борисов излиза от официален обяд с президента на САЩ и на въпроса как е преминал той, отговаря:

“Много убаво мина. Имаше първо, второ и трето. Даже две втори.”

Едното от тези “две втори” със сигурност е било предястие / ордьовър/. Но такова понятие на е записано в архетипната културна матрица на Банкянския Едем. Там са записани: зайци, кокошки, прасета, столуващи, купони и курс по китара. И един дядо /праотецът/, който псува като каруцар, или самият е каруцар.

Премиерът се опита да обясни сравнението на българина с каракачанско куче като фраза умишлено извадена от контекста на някакъв разговор между кучкари. Но очевидците на сценката пишат друго:

„Бари, ела тука да те снимаме с Бойко Борисов“, казва млада жена на рижавия си лабрадор и го тика в краката на премиера, който се навежда, гали песа, докато се снима заедно с Бари.”

Тук моя милост като начеващ юнгианец направо падам в черна дупка. Питам се: какви инстинкти карат младата дама, която се е добрала до националния символ на своя анимус /мъжко начало/ да тика кучето си в краката на премиера? Защо самата тя не се снима с Борисов? Нали това е прекия път да осъществи своята еротична фантазия? Защо иска да запечата Бари и Бойко в общ портрет? Нима в подсъзнанието на младата дама праобразите на мъжа и кучето се сливат? И в крайна сметка – каква функция изпълнява Бари и каква Баткото в нейния сложен интимен свят?

Стани от гроба, учителю Юнг! Ела да ни обясниш докъде сме се докарали!

* * *

Tagged: банкя, бат Бойко, българите и кучетата, живко желев, зигмунд фройд, каракачанско куче, карл густав юнг, немска овчарка

Posted in: Всички публикации