Въпросът не започва и не свършва с Васа Ганчева

Самата тя ще излезе като морален и вероятно юридически победител от поредния водевил.

Тези, които си мислеха, че ще се скрие в миша дупка след нескопосаната скрита камера, явно не я познават.

Васа Ганчева е старо куче. Тя е наясно не само с плитките игри в нашенския медиен бъркоч, но и относно по-дълбоките схеми на преходната „журналистика”, ако това, което става пред очите ни, може въобще да се назове с тази дума, дори да е в кавички.

Ако не се повлече по плиткоумните игри на тези, които в момента й изписват вежди, Васа би могла да постави пред колегията, а и пред цялото общество поредица от болезнени въпроси.

Като например:

Има ли у нас място за т.н. „freelancers”, авторите на свободна практика, и какъв е шансът им сред завинтените палячовци, с които изобилства българската медийна сергия. И чиито копчета биват натискани съобразно обстановката, в замяна на което им се позволява отвреме-навреме да се изгаврят с някой като Васа. Просто така, за да се направят на по-интересни, отколкото са всъщност. Докато не ги отвинтят, за да ги завинтят в друга медия.

Но нека първо уточним що е туй автор на свободна практика. Той е свободен не просто заради това, че не е подписал трудов договор, а защото е подписал договор със самия себе си да изгражда собствен стил, да устоява собствена гледна точка и да анализира фактите от позицията на гражданин преди всичко. А не съобразно позицията на поредния „собственик”, който цял ден се чуди коя от голите курви да сложи на първа страница, белким продаде продукта, който в собствените му представи минава за вестник. Въпреки, че думите „вестник” и „нужник” се римуват прекрасно, нормалният човек влиза във вестника, за да намери там вести, а не поради физиологически нужди.

В белите държави авторите на свободна практика обикновено са ерудити, които постоянно се самоусъвършенстват и поради това биват наемани „на парче”, тъй като притежават творческия потенциал и необходимата дистанция да поднесат интересна и обективна гледна точка. За разлика от претоварените редактори и завинтените палячовци, продукта, който те дават на медията е „hand made”, прави се в един уникален екземпляр, поради което е в пъти по-скъп.

Успешните издания в белите държави се състоят от минимум хора „на щат” и максимум автори на свободна практика – експерти по различни теми, а не плямпачи по всичкология.

Аз не познавам лично Васа Ганчева, но от това което знам за нея ми става ясно, че е прочела повече книжки от всички опосуми, съсели, дългучи и костенурки взети заедно.

Тя, разбира се, не е типичен „freelancer”, по-скоро е била принудена да прави това по чисто битови причини.

Но въпросът не е във Васа, а в особеностите на българската медийна среда.

Която е готова да се нахвърли върху всеки „незавинтен” без договор, ползвайки достатъчно големия капацитет от завинтените с договор.

Пък и така се управлява по-лесно. Не само в медиите.

Нима не е по-добре пенсионерите да се тюхкат за злощастната съдба на Васа?

Иначе току виж седнали да разсъждават с колко ще им вдигне пенсиите Бат Бойко.

И току виж стигнали до извода, че светлата перспектива за 20-30 лева отгоре може да се сведе до 8.

Което, впрочем, е щастливо число.

* * *

Tagged: васа ганчева, живко желев, журналист на свободна практика, иван и андрей, мартин карбовски опосуми, медии в българия, рушвет на васа ганчева, скрита камера, съсели, хлебарки

Posted in: Всички публикации