ГЕРБ твърде е центрирана около една личност, твърде малко около идеология или около каквото и да е друго, което да я държи, заяви политологът проф. Тодор Танев в интервю за БГНЕС.
В този смисъл тя е залог на един човек и на неговите вкусове. Това няма политическо бъдеще, заяви ръководителят на катедра “Публична администрация” при “СУ “Св. Климент Охридски”. Според него ерата на политическите партии постепенно, в целия свят, по някакви причини съвпада и у нас, си отива. “Политическите партии не могат повече да изпълняват тази силна роля в политиката, която 100-200 години са имали. И на запад, и тук, се появяват партии “ad hoc” – в момента, около някакви фигури. В България ние вече го изстрадахме този момент с НДСВ, около конкретна личност, партия”, казва проф. Танев. “Тази нова партия, която е ГЕРБ, е наистина “ad hoc” и наистина гравитира около тази фигура на сегашния премиер, и около неговата воля. И това са хора, които са гумени печати, за да бъдат 100, 10, 1000 или 500 хил. пъти волята на своя обединител”, добавя проф. Танев. “В този смисъл водовъртежът – това, което виждаме в момента близо до Дантевия “Ад” (въпросът с уволненията и назначенията – б. р.), ще продължи до края на управлението на това правителство, тъй като то принадлежи на една квази-партия с доброто и лошото, което тя носи”.
Според политолога “зависи дали нейният шеф, нейната душа, пружина, двигател, силовото устройство, както казват инженерите, ще направи следващата крачка в своята кариера, а именно – дали ще отиде на президентски избори. Ако това стане, той губи една голяма част от властта, която има, защото в България основната власт винаги е била в министър-председателя. България е министър-председателска, не е президентска, нито парламентарна на практика. Независимо какво пише в Конституцията, този който реди кои са в Парламента е шефът на партията, т.е. той е министър-председател. Както и да се казва министър-председателят, дали е бил коронован, или е от село, това няма никакво значение. Така че ако той направи тази крачка, ще изгуби 20-30 % , грубо казано, от своята власт в момента, а тя вече започва да не му достига, за да държи цялата структура в ръцете си достатъчно добре. Второ – тази партия наистина зависи твърде много от него и тандемът, който имат до голяма степен с Цветан Цветанов, само с един играч танго няма да стане. Не виждам партия “ad hoc”, поне историята до момента не показва някакви такива изключения, не може да трае така, както траят другите партии. Тя ще се преиначи, тя ще се прекрои в нещо друго или нейният “материал” ще бъде изконсумиран, ще отиде като съставна единица в други някакви бъдещи “ad hoc” партии”, казва Танев.
“Бъдещето е на отделните публични политики, отделните политики, които са зад конкретен интерес, които обединяват и партии, и администрация, неправителствени организации, обединяват и частници”, заявява политологът и продължава: “Ако стратегията на политическия преход в миналото беше Европа и НАТО, то сега трябва да се появят тези стратези, които трябва да кажат, а вътре в България какво да се случи. Оставете нали, как България подкрепя Резолюция “x” и “y” на ООН и колко подкрепя тази или онази политика на ЕС. Ние какво правим с турците, с турското население на България имам предвид, ние какво правим с циганите, говорим за ромското население на България. За всичко това трябват стратегии, не и политики. За това трябват стратегии – какво ще бъде след 20 години, ако сега започнем дебата им. За това нещо сега подготвени кадри, особено сред политиците, нямаме.
В България има достатъчно много фигури. Въпросът е, че ние политически живеем в 19 век, ние само биологически живеем в 21 век. Политиката ни е много архаична, тя разчита изключително много на достиженията на английската политика по времето на Дизраели. Парламентаризмът не че е лош, но той не може да бъде единственото, да разчита на политически партии, чудесно, по-добре да има партии, отколкото еднолична воля, но те партиите много отдавна престанаха да бъдат идеологически и станаха държави в държавата, т. е. вид мафии навсякъде по света.
Един Тони Блеър, например, който нашите недовиждат или недолюбват, не че аз го обичам, се сети, че не е въпросът как влизаш, с каква идеология, а един път като си във властта, трябва да знаеш как да управляваш – така че по време на мандата да събираш, а не да губиш подкрепа, по време на мандата да правиш дясна политика, когато трябва да е дясна в здравеопазването, лява ако трябва да е в образованието, но и в единия и в другия случай събираш и десни и леви, защото те са съгласни с твоята, било то дясна, било лява политика, защото тя е адекватната политика. Така че, когато свърши мандатът, той имаше повече подкрепа, отколкото в началото.
Нашите политици действат като старите английски, или френски, или всякакви други световни – те гледат да вземат в началото, колкото се може повече подкрепа, а след това смятат, че мандатът е като в сателитите в Космоса – по инерция. Не е по инерция, губи се. Тези, които са влезли с 50 %, остават с 15 %, онези, които са влезли с 50 % понякога губят толкова много, че по време мандата ги изгубват и трябват други избори. Ние сме пред такова положение. Тони Блеър беше преизбран и още един път преизбран, т.е. той мина през три избора. Нашите правителства не минават през повече от един”, казва проф. Танев. /БГНЕС
Posted on 27 май 2011
0