Румен Петков вече може да бъде спокоен. Той ще остане в аналите на историята, включително в секретната й секция – “Wikileaks”.
Подгонени от БИВОЛЪ електронните медии от Блиц.BG, та чак до уж сериозния Днес.BG са хукнали да размахват един стар чаршаф от 2006 г. – секретна грама на бившия американски посланик Байърли, пълна с общи лафове за СИК, ВИС, ТИМ, Мултигруп, Васил Божков-Черепа и други националноизвестни групировки, които се радват на добро здраве до ден днешен. Някои от тях дори постигнаха забележителен напредък, овладявайки изпълнителната власт и преливайки свежа кръв в тялото на парламентарното представителство.
Върху общия фон от банални истини Байърли е сложил и закачливи фльонги, съобщавайки под гриф “строго секретно” как Румен Петков бил “уринирал” във фонтана на Плевен, при това в качеството си на кмет. Петков е характеризиран като “здраво пиещ и здраво работещ човек” и прагматик. Байърли може би не си е дал сметка, че последната квалификация предизвиква единствено и само положителни емоции в загадъчната балканска душа.
Колегите от БИВОЛЪ са разчели секретните послания на Байърли както дявола Евангелието. Защото на финала бившият посланик всъщност дава положителна оценка на “уриниращият във фонтани”:
14. (C) Petkov is a pragmatist. He understands that
Bulgaria’s interests, as well as his own, lie in rapid
integration into Europe and a strong bilateral relationship
with the U.S. Despite his checkered past, he is our prime
contact on counter-terrorism, counter-proliferation and law
enforcement. He should be praised for his cooperation in the
first two areas and pushed to show results in the last.
Което мотамо означава следното:
“Петков е прагматик. Той разбира, че интересите на България, както и неговите собствени, се основават на бързата интеграция с Европа и на здравите двустранни отношения със САЩ. Въпреки пъстрото му минало, той е пряката ни връзка с контратероризма и борбата с разпространението на наркотици, както и с усилване ролята на закона. Петков би трябвало да бъде похвален за първите две и подтикван да покаже резултати в последното.”
Но тъй като финалните изречения в секретната грама са скучни, колегите от електронните медии са се фиксирали върху театралната постановка “Пикаещия във фонтани”, която се радва на пълни зали вече толкова години.
От моя скромен опит в литературата съм научил едно: художественото творчество никога не повтаря действителния живот точ в точ.
С това не поставям под съмнение, че горепосоченият, бидейки почерпен, евентуално се е изчуруликал във фонтана. Но не мога да си представя как, аджеба, са го арестували, като си спомних каква безгранична власт имаше в Плевен Румен Петков. Почерпен или не.
В тази връзка аз си представям далеч по-реалистична сценка – полицаите, а вероятно и градския прокурор, вежливо са го изчакали да се изчурулика във фонтана и добре да си закопчее дюкяна. След което са му съобщили, че се налага да образуват дело срещу неизвестен извършител.
Такава е простата шаячна правда, дами и господа.
А Петков днеска тръгнал да се обяснява, че ни бил уринирал в шадравана, ами го бил реконструирал.
Ако изходим от презумцията, че “Петков е здраво пиещ и здраво работещ човек”, не трябва много фантазия, за да си представиш как след здравата работа по реконструкцията на съоръжението, група другари здраво са се почерпили и са отишли да се полюбюват на новия шадраван, преливайки го, та да върви всичко по вода.
Но вероятно Петков е допуснал фатална грешка стъпвайки на жълтите плочки, тоест в централната власт. Продължавайки в характерния си стил на “здраво пиещ и здраво работещ” един ден той се срещнал с новия посланик Уорлик – здраво пушещ и много приказващ. Двамата поработили здраво по организираната престъпност, после здраво се почерпили, а накрая Петков по невнимание се изчуруликал в пунгийката на Уорлик, обливайки прелестното лице на любимата му Мери Джейн, позната в някои среди като Мари Хуана.
В резултат – чуруликащия в шадравани изгуби американската си виза.
Сидеров поиска 2 милиарда долара неплатени наеми за американските бази у нас.
Петков нарече Уорлик наркоман.
И стана такава каша, че се наложи да отваряме секретните досиета на “Wikileaks”.
“Така е то.” – обичаше да казва великия Курт Вонигът.
Без да подозира, че е имал предвид България.
* * *
P.S. Снимката е взета от bivol.bg. Пък те откъде са я взели, не знам – вероятно от wikileaks.
Palauzoff
19 май 2011
Стар чаршаф казваш, от 2006 г… Ама и преди и след нея всичко набележено от щатския амбасадор е абсолютно вярно, кво като е старо? Иначе елегантно внушаваш, че “общите лафове за СИК, ВИС, ТИМ, Мултигруп, Васил Божков-Черепа и други националноизвестни групировки…” били общи лафове. Друг път. Локумите в посолска грама могат да се срещнат само в кадри от “Мисия Лондон”. Въпросните групировки се радват на добро здраве и до ден днешен + забележителен напредък включително и благодарение любезното съдействие на този плевенски пичага. Както е известно, американската дипломатическа душевност прави ПРАГМАТИЧНА разлика между романтичното и прагматичното. С първото са пълни всичките им филми, с второто командорят една-две трети от познатата ни Вселена. А двете им качества бликат релативно от Хистъри ченъл. Пък това, дето казваш, че според (така преведени и тълкувани) заключенията на Байърли предизвикват само възторзи в “загадъчната балканска душа” е кърваво верно и продължава да биде големиот проблем на тая Душа, мамкаму. Щото Грамата е адресована до едни други вашингтонски души, дето им е през кура за нашите лирически протуберанси. Дето викаше Доктора (Тони Филипов), цитирайки Достоевски “истината е достъпна само ретроспективно”. Освен това “хора, които се напиват с бира, не могат да разберат хората, които изтрезняват с бира”. И не знам кой е разчел телекса на посланика “като дявола Евангелието”, понеже оценката, дето ти се мержелее като положителна, от нея ми се изчервяват ушичките, ако да би се отнасяла до мен. (слава Богу, няма такава опасност заради пословично известният ми здравословен битовизъм) Пък и ти Шефе, (ех, Шефе) леко избирателно цитираш част от нея, пасажа, който ти устройва тезата, при това с обезоръжаващия подход – в английския оригинал. Така де, кой ще тръгне да се рови, че и да се опозори с признанието за англолексикална безкнижност. Та, пак ще цитирам Доктора, който (като мен) е допрочел Грамата в оригинал, но се позовавам на Него поради сломяващото му интелектуално превъзходство: „…сложността” на Петков била в това, че хем е поддръжник на американската политика в Ирак и на базите в България (един потенциален получател на сметката на Сидеров!), хем е “представител на всичко неправилно в БСП: нереформирана, непокаяла се и със съмнения за корумпираност…”. Сюжетната нишка в есето на Байърли е колкото скрита, толкоз и ярко пламтяща – “Р. Петков е здраво пиещ и здраво работещ човек”. Това вече е безспорно – много хора са го виждали да влиза в кръчма, а някои са го виждали и да излиза. Обаче, това е и присъдата. Хубаво е, когато виждаш един пич да се възхищава на друг себеподобен по секретната дипломатическа поща. Прочее, Байърли тоже е здравопиещ професионалист, ама по американските стандарти за пиене (до 2 големи бърбъна-около 135 БГ грама наведнъж). Тва е визуализирано от няколкото ми дълготрайни срещи с него, на които трябваше да бъда зашеметен (и го изиграх учтиво де) от перфектният му български, включително и с демонстрацията на регионални диалекти. С дозирана интимност, внушаваща конспиративна дискретност той обичаше да си “припомня” младежката кариера като “културно аташе” (хахаха) в София през 1985-87, където (наистина бе!) само от един лингвистичен ентусиазъм се оказало, че успял да научи български за три месеца, абсолютно без помощта на ЦРУ-школата. Всъщност, точно Дж. Байърли, а не днешният Уорлик, откри през 2006 г. първият у нас мемориал на храбрите USA бомбардировшчици, свалени от не-толкова героичните БГ изтребители (които са ги разстрелвали с Месершмити МЕ-109Е) над едно пловдивско село. Докато петдесетина бабички хлипаха от умиление, щото американските хуманитарни роти от хуманитарния отдел на US морската пехота им бяха раздали безплатни очила с диоптри на лотариен принцип, настъпи лек дипломатически конфуз. Преводачката от американското посолство възторжено и с драматизъм преразказа как окървавеният 23 годишен пилот на един, (разпорен от български изтребител) В-17 с последни усилия насочил пламтящата “летяща крепост” към поляната край селото за да не падне върху него, и се разбил там, убивайки целия род от 12 души от същото село, които почивали край нивата след обедния сенокос. В паметника дори бяха вградени овъглените елерони на Бомбъра. Леко встрани лошо гледаха няколко роднини на изпепеленото семейство, далечни братовчеди,поради липсата на преки родственици от първо ребро. До тях, ниско приведен се извисяваше седемдесет и кусур годишен дедо, който се оказа, че тогава, сополиво хлапе, е единствения оцелял от аварийното кацане, щото за късмет бил си пощил бълхите край вадата. Нарекох го “Умирай трудно”. Казах му го и му го показах на посланика, преведох му го – кой и какъв е (Die Hard) смачкания старец. Висока топка е тоя Байърли, да знаеш. Без да му мигне окото, ухилен до уши, амбасадорът се втурна връз завалията и му разтърси ръката, и пак на чист български го похвали, че присъства на този празник, дето затвърждавал общата дружба, моля ви се. Че и снимка си направи с него – поперек “паметника”. Журналистите защракаха, настана неловка тишина, в Долната махала проблея овца, черна вдовица изплака тежка клетва на английски… Облаците се снишиха, въздуха натежа, с трион да го режеш. В този момент гръмотевен съсък разпра небесата – отпочна се предвиденото за събитието ограничено авиошоу. (Визитата на посланика в туй село бе случайно съвпаднала с поредното много-въздушно-съвместно ВВС учение). От едната учтивост, може би, два-дни-преди-това-отремонтираните БГ сандъчета с надписа МиГ-29 първи увиснаха над поляната, изпълниха щастливо завършила маневра и се заклатиха към спасителната писта. След по-малко от цигара време американските гости (F-15 NAVY-AF) арогантно и гръмовно разпориха родната синева на пределно ниска височина, изпускайки, предполагам тактически, дълга струя черен дим от крилата и соплата. Тук вече реших, че е наложително и уместно да се избъзикам с посланика : “Аве, йор екселенци, що така толкоз много масло горят ваште аероплани? Да не би нещо – с карбуратура?!” Байърли пак се ухили до зад-уши и безмълвно ме почерпи с българско Виктори, аз го приех, след което “екцеленци” припна към бабичките с новите им очила, направи си 2-3 снимки и се изхлузи към служебния Хамър. Паметника беше открит, парчетата от сваленият от българите USA-Бомбър останаха гордо да стърчат в гранита над селската чешма, символизирайки своята закрила над новите съюзници. С нищо непредизвиканото ни след дни неофициално разследване установи, (беше твърде лесно) че бе-ге изтребителят, разпарчатосал увековечената летяща крепост е бил свален в същия въздушен бой, улучен от кърмовата картечница (разположена в опашката) на фланговия Либърейтър и се е разбил в нивята двайсетина километра северозападно. По дипломатически съображения там не бе счетено за уместно да има негов паметник. Та, тъй Шефе, НЕЩАТА НЕ СА ТАКА ПРОСТИ, ТЕ ПРОСТО НЕ СА ТАКА!
Живко Желев
19 май 2011
Не за първи път възклицавам – Владееш го ти коментара, г-н Палаузов! Особено галят ухото онези елементи от “потока на съзнанието”, които направляваха и моите мисловни терзания в първата ми младост. Но – млъкни сърце! Както и да е – обаче не си прав да ме обвиняваш, че цитирам избирателно част от грамата, тъй като това е самия финален “COMMENT” на Байърли, а на дипломатически език то се превежда така: “Какво в крайна сметка ще правим с този човек /Р.Петков/”. Симпатиите на експосланика към Петков проличават и в други детайли – той определя миналото на “чуруликащия в шадравани” като “пъстро” /checkered/, дори не като противоречиво /controversial/.
Разбирам от коментара ти, че си имал дълги и в известен смисъл напоителни контакти с г-н Байърли, който умилително-конспиративно ти е доверил за годините си на “културно аташе” у нас 1985-87 г. Но е трябвало да го почерпиш още един двоен бърбън, за да ти каже, че преди това 1983-85 е бил сътрудник в политическия отдел на посолството на САЩ в Москва. Каквото и да означава това. Тъй, че експосланика наистина не е учил български в ЦРУ, а е усвоявал славянските напеви в една друга школа, далеч на изток. Сигурно не ви останало време да си покажете един друг мили семейни потрети, както става в американските филми. Ако го бяхте направили щеше да видиш бащата на Байърли в съветска униформа. Цитирам: “Его отец, Джозеф Байерли, был заслуженным ветераном Второй мировой войны и являлся единственным солдатом этой войны, который служил в двух армиях — армии США и Советской армии.”
Такъв е жизнения път на Бъйърли – джуниър: Москва-София-Москва-София-Москва.
Тъй че наистина “нещата не са така прости” – този път цитирам теб.
Що се отнася до прагматизма и романтиката, БСП неотклонно следва американската мечта, но единствено във връзка с прагматизма.
Те затова са на дереджето, на което са.