Джаред Тейлър: Защо японците не мародерстват? – Генетично е. Не е културата…

Фактът, че публикувам този текст, не означава, че споделям изцяло идеите на автора. /Живко Желев/

Колкото повече продължава агонията на Япония, толкова повече се учудваме от дисциплинираното и организирано поведение на пострадалите от най-голямата катастрофа в съвременната история. Бездомните японци търпеливо чакат на опашки за храна и вода. Без да роптаят се тъпчат в тесните временни убежища. Не мародерстват.
Но защо следствията от катастрофата в Япония така силно се отличават от станалото след стихийните бедствия в Хайти, Чили или Ню Орлиънс?
Експерт след експерт, все специалисти по Япония, отговарят по един и същи начин – културата. Но това не е обяснение. Тези експерти не обясняват, те само описват това поведение: японците били колективисти, вежливи, честни, мъжествени, грижещи се за собствения си образ в очите на другите и т.н. Но никой не обяснява защо точно те са именно такива.
В резултат от безкрайното повтаряне на мантрата “култура”, възниква впечатлението, че тя просто е паднала от небето или я е довял вятъра, така че на щастливите японци се е паднала хубава култура, а на хаитянците – лоша. Това предполага, че съвкупността на поведенческите реакция е относително понятие и че всяка група може да взаимства всякакъв вид поведение. Ако хаитянците бяха поживели няколко поколения в Япония, и те щяха да реагират като японци.
Но обикновените хора знаят причината. Когато Ед Уест от лондонския “Дейли телеграф” публикува кратка статия с въпроса “Защо не мародерстват японците?”, за три дни той получи около 4 хиляди коментара. И само малка част от тях изтъкваха като причина културата. Читателите изтъкваха други две главни причини: Първо: .Генетичните особености на японците и Второ: преимуществата на тяхната етническа хомогенност.
Преди няколко дни отбелязах на моя сайт “Американски ренесанс”, че главното, което кара японците да се въздържат от мародерство, е това, че не са негри. Това е твърде лаконичен отговор, който се нуждае от подробно разглеждане.
Аз лично поддържам читателите на “Телеграф” и техните наблюдения върху генетиката и етническата еднородност. Но има основания да мислим, че експертите, който разсъждават върху “културата” може би имат известно право. Бихме могли да си представим, че и други народи са способни да придобият свойствата, които днес помагат на японците да се справят с кризата.
Но нека разгледаме гените, етническата еднородност и културата по ред.
Ключовият, генетически обусловен фактор, който обезпечава примерното поведение на японците е интелектът. Либералите твърдят, че дори ако такова нещо като интелекта съществува, то няма морална стойност, и че хората с нисък интелект могат да бъдат също толкова “добри”, както и умните хора. Но както доказа Майкъл Левин в книгата си “Защо е важна расата”/New Century Books, 2005/ това не е истина. Високият интелект неизменно се свързва с високо уважение към законността. Експерти по престъпността като Джеймс Уйлсън казват, че е отдавна известно: престъпниците обикновено притежават IQ под средната стойност. Въпреки впечатленията от съдебните процеси над крупни финансови мошеници и аферисти от финансовите пирамиди, субнормалният IQ е норма даже за “престъпниците с бели якички”.
Ниският интелект е пряко свързан с ограничена способност за състрадание и с нежелание да жертваш днешния ден в полза на утрешния. Тази свойства са характерни за манталитета “да разбиеш и разграбиш”, типични за криминалните личности, както и за мародерите по време на катастрофа. Много често това са едни и същи хора. Общества с висок IQ – а средния за Япония e 103-105 – поставят тази страна на върха на световната класация /Р.Лин “Расовия различия в интелекта”, 2006/. За такива общества е характерна ниската престъпност. Те остават верни на себе си, дори когато силите на реда са парализирани от стихийно бедствие.
Освен чрез усреднения IQ, различните национални групи могат да бъдат описани и чрез характерните “усреднени личностни профили”. Въпреки че личността не се изучава от психолозите така интензивно като интелекта, известни са и други нейни свойства, които помагат при анализа на междугруповите различия. В “Камбановидната крива” Ричърд Хернстейн и Чарлз Мъри откриват съществени междугрупови различия в нивата на престъпност, незаконни раждания, бедността и професионалните успехи, които се проявяват даже след контрола по IQ. Например, чернокожият с IQ-115 има по-голям шанс да попадне зад решетките или да направи незаконно дете, отколкото белия със същото IQ. Белият на свой ред се оказва в същата ситуация, по сравнение с емигранта от Североизточна Азия, който има същото интелектуално ниво. Очевидно е, че IQ обяснява много, но не всичко.
Ричард Лин открива устойчиви междурасови различия в разпределението на психопатните личности, измерени чрез стандартните тестове. По Скалата за психопатии на теста MMPi американците показват устойчив тренд:
най-високи стойности на психопатия показват чернокожите, след тях за индианците, следват ги белите, а най-нисък процент психопати има сред японците и китайците. /RaceandPsychopathicPersonality, 2002 г./.
В крайна сметка стdва ясно, че при японците се съчетава удачна комбинация от генетични свойства: висок среден интелект и ниска честота на личностни качества, свързани с престъпността.
Що се отнася до етническата еднородност, читателите на английския “Телеграф” демонстрират, че не вярват на модната глупост за “етническото многообразие като силна страна на нацията”. И по тази тема интуицията не ги е подвела. В безспорно най-пълното изследване по този въпрос, финландският професор Тату Ванханен открива корелация между степента на нееднородност на популациите и нивото на междуфракционното насилия вътре в тях. ( EthnicConflictsExplainedbyEthnicNepotism, JAI Press, 1999)
Смесените общества като тези в Ливан, Судан и бившата Югославия се отличават с хроническа вътрешна напрегнатост. Докато еднородните общества на Исландия, Япония и Корея са далеч по-благополучни в това отношение.
В мултикултурните общества част от хората неизбежно започват да се чувстват отхвърлени и това се отразява на поведението им. Независимо от това кому принадлежи страната, хората се доверяват и симпатизират повече на онези, които приличат на тях, а не обратно. По московските улици руските просяци получават повече подаяние от руснаци, а кавказците – от своите съотечественици. Във Флорида възрастните бели плащат с неудоволствие данъци за издръжка на училищата, в които основно се учат децата на негри и латиноамериканци. Но в Мейн, Върмонт и Западна Вирджиния го правят с удоволствие, тъй като децата там са от тяхната раса и буквално са техни внуци.
Подобни прояви на расова солидарност са така добре изучени, че бяха описани като: “Ефектът Флорида”.
“Етническото многообразие” е източник на конфликти и напрежение, а не на сила и японците най-добре знаят това. Благодарение на крайно ограничената имиграция, в Япония живее една от най-еднородните нации на планетата. Народът там знае, че страната му принадлежи и японците се отнасят един към друг и към земята си по подобаващ начин. Ако Япония беше приела макар и неголяма група желаещи да живеят там иракчани или пакистанци, картината на самоконтрол след бедствието щеше да бъде по-различна.
Но ние не трябва да забравяме, че благонравните японци губят самообладание пред лицето на “етническото многообразие”. След като великото земетресение в Канто през 1923 г. уби повече от 100 хиляди души, сред японците се разпространиха слухове, че местни корейци мародерстват и правят умишлени пожари. Японците се отнасят към тези хора като към “колониален материал”. В последващите наказателни акции загиват над 6 хиляди корейци.
През Втората световна война японците се отнасят с крайна жестокост към военнопленици и граждански лица на окупираните територии. Тамошните националисти се опитват да умаловажат мащаба на жестокостите, но днес японското правителство признава, че Имераторската армия безразборно е грабила и унищожавала хора по време на “Кланетата в Нанкин”.
Именно конфронтацията с чуждите по време на кризи провокират най-лошите, убийствени черти у японците. В случая с военноплениците и гражданите на покорените територии, в очите им те са изглеждали като чужди и низши същества. Докато оцелелите от последното земетресение в наши дни, това са хора от собствения народ. И те се отнасят към тях вежливо и с уважение.

И така: кога идва моментът, в който културата започва да надмогва влиянието на наследствеността и етническата хомогенност? Сложен въпрос. Ако имахме налице достатъчно еднородни японски популации, живеещи далеч от Япония достатъчно дълго, за да изгубят много от културните качества, които наричаме “японски”, то бихме могли да направим полезни сравнения по данните за нивото на престъпност и социалната солидарност.
Можем да се спрем на една такава популация: американските японци, знаменити със зачитането на закона, висока академична успеваемост, ниски нива на незаконни раждания и пр. въпреки че живеят в Америка вече много десетилетия. Въпреки че живеят в САЩ, където големи групи са известни със своите склонности към бунтове и мародерство, съвсем не е трудно да видим, че американските японци се държат като японците в Япония – дори да са напуснали страната си отдавна, забравили родния език и равнодушни към Императора. Нещо от “японското” в тях се е запазило невредимо.
Нека видим още един пример: японците емигрирали в Бразилия през първата половина на 20 век започнали да се връщат в Япония през 90-те години. По-голямата част от тях са напуснали Япония между 1906 и 1941 г . и повечето станали работници по плантациите. Болшинството от завърналите се в Япония към началото на 90-те вече не знаели родния език и реинтеграцията им била доста трудна. Коренните японци гледали на тях като на тъпи, склонни към криминални прояви, ненадеждни и дори не ги считали за истински японци. Във връзка с високата безработица в Япония правителството започнало да им предлага пари, за да се върнат обратно в Бразилия. [Sun Sets on Migrants’ Japanese Dreams, by Lindsay Whipp and Jonathan Wheatley, Financial Times (London), August 26, 2009.]
Съгласно официалната статистика нивото на престъпността сред “бразилските” японци действително е по-високо от нивото при коренните жители – с около 20%. Но много ли е това или малко? Зависи от гледната точка. В страна с едно от най-ниските нива на престъпност в света, може да се окаже проблем. Но дайте да сравним това със САЩ, където нивата на престъпност се различават с 1000% – между негрите и белите, или между негрите и североазиатците! [Color Of Crime, 2005(PDF)] Даже вътре в расата има огромни междурегионални разлики. Белите в Тексас попадат в затвора много по-често от белите в Минесота. В САЩ някаква 20-процентова разлика е направо незабележима.
Но каква е причината за тези различия? Дали защото “бразилските” японци са били нискоквалифицирани още преди да напуснат Япония и ако бяха останали в родината си щяха да демонстрират същото ниво на престъпност? Или заради това, че когато са се завърнали, вече не знаят родния език, дискриминирани са и получават лоши работни места? Или заради това, че недораслата бразилска култура им е оказала лошо влияние? Много е сложно да се ориентираме в тези заплетени предпоставки. Но все пак в японците има нещо особено – даже при бедните и безперспективните – нещо по-дълбоко от културата.
Нека сравним японците с други азиатски народи. Генетикът Луиджи Кавали-Сфорца доказва, че най-близки до японците са корейците, макар че генетическата дистанция между двата народа е подобна на тази между италианците и баските, които съвсем не си приличат. /Виж таблицата/
Корейците, включително американските, в много отношения се държат като японци – ниска престъпност и значителни постижения в живота.
В Япония, където има неголяма корейска диаспора, на корейците се гледа като на по-големи индивидуалисти, които по-малко уважават закона. Там има поговорка, че десет японци винаги ще победят десет корейци, но ако се изправят един срещу един – изходът от състезанието е непредвидим.
Нивото на убийствата в Корея е по-високо от това това в Япония. Но нивото на нападенията с цел убийство е по-ниско. В същото време нивото на престъпност сред 600 хилядното корейско малцинство в Япония е по-ниско, от това при коренното население на Япония. Виждаме, че генетическите сходства резултират в сходно поведение. Но каквито и да са генетичните различия между японци и корейци, аз мисля, че ако настоящата катастрофа се бе случила в Корея, населението там щеше да демонстрира почти същото добро поведение.
Разбира се – съгласно днешната догма за политическа коректност, би трябвало да предоположим, че хората по целия свят се различават само по външни белези и че в една и съща обстановка биха действали по един и същи начин. Само че в подкрепа на това твърдение няма нито едно доказателство. Африканците, където и да живеят се държат като африканци. Същото важи и за хората от северните части на Азия.
Има доказателства, че различните човешки култури са дълбоко вкоренени в биологичните различия между отделните популации. Безспорно е, че хората се променят съобразно обстановката в която живеят. Японците емигрирали в Бразилия говорят португалски, а не родния си език. Но в тях се е запазило нещо от японския им произход. По същия начин различни популации могат да живеят в Япония с поколения, но няма да се държат като японци.
Не очаквайте да чуете нещо подобно от “експертите” в средствата за масова информация. Всичко, което ще научите е, че японците не мародерстват защото са случили на “добра” култура.

* * *

Tagged: генетика на японците, джаред тейлър, земетресения в Япония, източната раса, мародери, негри, престъпност, радиация от япония, расизъм, расионализъм, фукушима, японска култура

Posted in: Всички публикации