Обичам случайните съвпадения…

Съвсем наскоро се развихри един плитък и доста жалък медиен пазарлък. Както обикновена става у нас, той бързо се превърна в панаир.

Двама медийни “босове”, каквото и да значи това в България, започнаха да се ритат под масата и по телевизора – кой да води бащина дружина. Сещате се, че иде реч за пресгрупата – 24 часа, Труд и 168 часа – една формация със затихващи функции и предпенсионен имидж.

Любомир Павлов и Христо Грозев се изправиха един срещу друг да доказват кой е по-голям собственик на пресгрупата. Включително чрез освидетелстване при психиатър и пред детектора на лъжата. Стана ясно, че единият вече бил минал при доктора с резултат психо-позитивен.

Господата около половин час размахваха едни милиони пред камерите, което вероятно е събудило черна завист у журналистите от посочените издания – най-активните, да не кажа единствени, зрители на това “шоу”. От което нищо не стана ясно, освен че и двамата претенденти са обикновени изполичари, по-точно измекяри. Нека последното да не звучи обидно, тъй като арабската /впоследствие турска/ дума “измекяр” означава “ратай, наемник на служба”.

Причината е, че цялото бащино имане на ВАЦ, барабар с интелектуалния потенциал, е заложено в Булбанк.

След като донякъде се избистри финансовата схема, стана ясно, че борбата наистина е за мениджмънта на бащината дружина, чийто действителен собственик предвидливо на участва в кавгата.

На другия ден след този тв панаир, Центърът за анализи и маркетинг излезе с един бърз, но задълбочен сондаж, от който трябваше да ни стане ясно, че бат Бойко няма алтернатива в близко и по-далечно бъдеще.

Изследването беше тутакси публикувано и в “Труд” и в “24 часа” буквално под шаблон, с едно и също заглавие:

Център за анализи и маркетинг: ГЕРБ води с 31,7% при избори днес  

Директор на Центъра за анализи и маркетинг е Юлий Павлов. В една негова стара биография намерих няколко умилителни изречения, който направо ме просълзиха.

“Юлий беше лоялен към брат си – Любомир, но в средите на СДС двамата братя не бяха разглеждани (1989-1991) като тандем. Те бяха достатъчно различни и имаха собствени политически пътища. Мнозина дори не знаеха, че са братя.”

Единствената грешка тук е в последното изречение. Впоследствие стана ясно, че „мнозината“ в СДС са били от ДС. Ерго – не „мнозината“, а „малцината“ не са знаели за тази братска дружба между двамата братя.

С което искам да кажа, че и аз като малцина други, искрено се зарадвах на това случайно съвпадение между покупко-продажби и социологически сондажи.

Да крепне и процъфтява братско-братската дружба!

 

* * *

 

 

 

 

 

 

Tagged: живко желев, 24 часа, труд, любомир павлов, вац, бат Бойко, христо грозев, 168 часа, булбанк, собственици на вестници, българска медийна група, юлий павлов, център за анализи и маркетинг, рейтинг на бойко борисов

Posted in: Всички публикации