Гайдар Джемал: Светът на Европа ще се обърне с хастара навън

Posted on 21 март 2011

2


Интервю на “Свободная пресса” с Гайдар Джемал, дисидент по времето на СССР, философ, политолог, председател на Ислямския комитет на Русия

* * *

СП: Гайдар Джахидович, защо опозицията в Либия загуби играта, въпреки поддръжката на Запада?

Г.Джемал: Опозицията в Либия и твърде разнородна. Западните политици искаха да помогнат на министрите, които избягаха от Кадафи, за да се приспособят към новото време. Западът считаше, че именно министрите ренегати ще са най-надеждните партньори и посредници при едно бъдещо устройство на Либия.В опозицията, освен тези министри имаше и представители на политическия ислям. Трябва да се каже, че има много либийски араби, които се борят на страната на международните сили в Ирак и Афганистан и също са против властта на Кадафи. Но Западът реши да ги изолира и да състави едно ядро от марионетки, на които би могъл да разчита.

СП: Как стана така, че французите поеха ролята на екзекутори в тази операция, а САЩ стоят в сянка?

Г.Джемал: САЩ имат интерес да вкарат Европа в либийския проблем. Стана ясно, че ако Кадафи удържи властта, той ще започне да отмъщава на своите противници. Това е изгодно за САЩ – допълнителнен хаос в Средиземноморието ще усложни икономическото положение на Европа.

Германците първи усетиха този капан и Германия прояви минимален интерес към участие в либийската авантюра. Що се касае до превъзбуденият Никола Саркози – той е политически труп. Саркози е разобличен като корупционер и финансова марионетка на семейство Кадафи.

Ако документите за тези спонсорства излязат наяве, резултатите от гласуването на президенстките избори от 2007 г. могат да бъдат анулирани. А Саркози може да бъде предаден на Върховния съд за разследване. Ето защо ударът по Либия и премахването на семейство Кадафи за него е въпрос на политическо оцеляване.

СП: Защо събитията започнаха да се развиват по най-лошия възможен сценарий?

Г.Джемал: Западът нямаше как да отстъпи – в противен случай трябваше да признае, че Кадафи ги е направил на идиоти. Но военното вмешателство ще предизвика ответни мерки на полковника. Не изключвам, че Средиземноморието може да стане арена на събития, сравними с ядрената катастрофа в Япония. Това ще стане, ако Кадафи реши да взриви нефтените терминали, да изпусне нефта в морето и го запали. Ако заедно с това нанесе и терористични удари по Франция и Италия, европейският свят ще се обърне с хастара навън. Впрочем, те сами се докараха дотам, заради идиотизма на лидерите си.

СП: Ако Кадафи се разгневи прекомерно, ще успее ли да задържи властта в Либия?

Г.Джемал: Мисля, че той държи в ръкава още няколко “фокуса”, с които може да вгорчи живота на европейците. Но в случая не е важно ще издържи ли Кадафи, или не. А от глобална гледна точка и съдбата на Либия няма особено значение.

От гледна точка на ислямския свят и на САЩ – а в този случай интересите им съвпадат – по-важно е Европа да получи урок. Политиката на “хирургически намеса” в Либия ще доведе до рязко усложняване на социално-икономическото положение в Европа. Ще се вдигнат цените на нефта, а като прибавим и японската катастрофа, жизненото равнище на европейците може да се свие двукратно в следващите две години. Ще видим тогава как ще реагират социалните низини на Европа.

СП: Саркози ще запази ли президентското кресло, ако успее да елиминира Кадафи?

Г. Джемал: Днес Саркози се опитва да заглуши скандала като премахне семейството на диктатора. Струва ми се обаче, че кланът Кадафи ще успеят да публикуват необходимите документи, в случай, че въпросът стане на живот и смърт. Има много инструменти от типа на wikileaks за тази цел. А Саркози има достатъчно политически противници, като започнем с Марин льо Пен, които ще бъдат във възторг от това. Мисля, че Саркози направи голяма глупост да се навира в тази история, след като знае, че над главата му виси такъв компромат.

СП: Ако Кадафи бъде елиминиран в хода на тази операция, това ще разцепи ли Либия?

Г.Джемал: Няма накъде повече да бъде дестабилизирана Либия. От месец и половина тя е в гражданска война. Ще унищожат, или не Кадафи – каквото и да направят европейците, всичко ще се върне на тяхната глава. САЩ ги изтикаха в авангарда на тази авантюра. Пентагонът по никой начин не иска да поеме отговорност за активните мероприятия там, тъй като си дава сметка, че военна намеса в Либия – това е абсолютна глупост.

Европа сама се набутва там. Но унищожаването на Кадафи, дори да бъде привествано от отделни арабски лидери заради приповдигнатост на момента, утре или вдругиден ще стане обвинително заключение за Европа в очите на мюсюлманския свят.

СП: Получава се така, че САЩ печелят от цялата тази история?

Г.Джемал: Тактически да – но губят стратегическата игра. На практика САЩ са привързани към Европа. Има такива понятия като общия Запад и общото му присъствие в световните дела. А подобна европейска криза неминуемо ще отслаби НАТО и привързаността на Европа към САЩ. Като гледам накъде отиват нещата, ще станем свидетели на вълни от социално недоволство в Европа, което ще застраши вертикалите на власта. А това ще направи Европа недееспособна в качеството й на съюзник на САЩ.

СП: Как ще се отразят тези събития на Русия?

Г.Джемал: Мисля, че президентът Медведев направи сериозна грешка като обяви Кадафи за “персона нон грата” на територията на РФ. С това той демонстрира липса на самостоятелност във външната ни политика. Изглежда се е впечатлил от обещанията на вицепрезидента Джоузеф Байдън при посещението му в Москва. Тази обещания касаят президентските избори през 2012 година. Сега Медведев иска да докаже, че е добрият и на него може да се заложи.

СП: Нима за нас това е стратегически неизгодно?

Г. Джамал: Не съществува никакво “нас”. Има клан на Дмитрий Анатолиевич Медведев, има клан на Владимир Владимирович Путин и има клан на Семейството /Елцин/ и “Алфа”-груп.

Що се отнася до Русия – тя кротко спи във фризера. А когато почне да се размразява – тогава можем да говорим какво е изгодно за всички нас и какво не.

* * *