В Бенгази ежедневно се събират хора, които празнуват освобождението на града от властта на Кадафи. Речите им се предават от европейските телевизии. Те призовават Триполи да се присъедини към “революцията”.
Но даже с невъоръжено око се вижда, че натискът на опозицията, който в началото изглеждаше като неукротима лавина, отслабва сблъсквайки се с укрепилия се в Триполи диктатор. В Бенгази революционните структури все още са убедени, че цялата страна ще ги последва. Но по-всичко личи, че конфликтът в Либия влиза в нова, неопределена фаза, коментира Би Би Си. Опитът да се свали Кадафи с един удар не успя.
И това не е всичко.
Полковникът излезе от “бункера” и започна да взема активно участие в разгръщащата се информационна война, ловко манипулира фактите и изпраща своите стрели в различни посоки. Това стана видно от речта му пред неговите поддръжници, която беше насочена към либийската, но и към чуждестранната аудитория. Той ловко разви идеята, че Либия се управлява не от него самия, а от народа и той няма как да мине в оставка. Заяви, че няма никакви богатства, че дворците из градовете на страната са му подарък от “благодарните либийци”, и говореше за нефта.
Кадафи каза, че заради вълненията добивът на нефт може да спре, а в същото време изтъкна че има външни “колониални” сили, които се стремят да окупират Либия, за да завладеят нефтените й богатства. Думата “колониализъм” не е употребена случайно: сред либийците зрее убеждението, че ако народът не е разединен, с огромните енергийни ресурси, които има Либия, тя може да стане нов център на сила в световната политика. Речта, в която се говори, че из страната безчинства Ал Кайда, е насочена към онази част от международната общност, която подозира, че Вашингтон е “сключил съюз с дявола”, тоест с международната терористична мрежа Ал Кайда.
Случайно или не, но точно в този момент Международният комитет към Английския парламент озвучи един любопитен доклад. В него се казва, че усилията на оглавяваната от САЩ коалиция в Афганистан не дават резултати, а нивото на сигурност в тази страна е опасно ниско. Цитирани са изявления на високопоставени военни, че идеята да се преговаря с талибаните едва след евентуална победа над тях е неправилна, тъй като “няма никакви предпоставки за победа в Афганистан днес”.
Авторите на доклада правят извод, че САЩ трябва да предприемат мерки, така че преговорите с талибаните да започнат час по-скоро.
Ако такива преговори се считат за желателни, защо да изключваме задкулисен диалог на Вашингтон и Лондон с Ал Кайда, пита телевизионния канал “Ал Джазира”. И добавя, че това е много умна стратегия на Кадафи, който отъждествява протестните движения с тероризъм, зад които стоят Запада и Ал Кайда.
В полза на Кадафи играе и факта, че в Тунис за пръв път беше легализирано ислямисткото движение “Елнада”, което е забранено преди 35 години, още при създаването му. Движението се готви да участва в изборите през юли. В същото време, към протестите в Йемен се присъедини мюсюлманския религиозен лидер шейх Абдел Маджид ал-Зиндани, когото САЩ вкараха в списъка на терористите, след като през 2004 г. той призова последователите си на джихад срещу Израел. Още повече, че президентът на Йемен Али Абдала Салех открито обвини Израел в организиране и финансиране на протестите в неговата страна. Той осъди президента Барак Обама за неговата критика, че арабските лидери се подават на “революционния натиск”. По думите на Салех, Обама се държи така, сякаш е “президент на целия свят.”. С една дума – по отношение на Запада се създава неблагоприятен информационно-политически фон, в момента когато се обсъжда използването на сила за сваляне на либийския режим.
И тук възникват много проблеми. Въоръжената намеса трябва да бъде санкционирана или от ООН /Съвета за сигурност/, или от регионални организации като ЕС, Африканския съюз и НАТО. Русия и Франция вече заявиха, че за въоръжено нахлуване в Либия е необходима резолюция на Съвета за сигурност при ООН.
По думите на Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН, настоящите санкции, приети спрямо режима на Кадафи не дават “даже косвена възможност за силово вмешателство, което само би усложнило обстановката”.
От друга страна Китай даде да се разбере, че ще наложи вето на евентуална такава резолюция.
Колкото до НАТО, Турция чрез Реджеп Ердоган заяви, че НАТО “няма основания да се намеси и това би било голяма грешка, тъй като ситуацията в Либия не е заплаха за натовските страни, нито за страните свързани с този блок.” Впрочем Анкара намекна, че би могла да стане посредник между Кадафи и опозицията. Доста оригинален ход, доколкото Западът със своите твърди санкции лишава полковника от възможност за диалог с опозицията, в които биха могли да се решат ред проблеми, включително предаването на властта.
Арабската лига, от своя страна, разглежда плана на венецуелския президент Уго Чавес за мирното разрешаване на политическата криза в Либия. Той предложи да бъде изпратена делегация от Южна Америка, Европа и Близкия изток, която да посредничи между властта и опозицията. Истина е, че засега няма консесус по реализацията на такива проекти, но самият факт, че международната общественост се активира в посока разрешаването на проблема по мирен път свидетелства, че Кадафи все пак успява да изгради отбраната си и да печели време. Самият той предложи на ООН да изпрати следствена комисия, която да изясни гибелта на хора, настъпила в резултат на въоръжените стълкновения.
Всичко се свежда до известни нюанси в действията Кадафи, който издържа първия натиск на опозицията, започна да маневрира и да търси съюзници сред арабските и други страни в региона. Ако в Близкия изток, извън ставащото в Либия, избухне още един въоръжен конфликт, ще последват събития, които не са за хора със слаби нерви. Неслучайно се появиха съобщения, че Бенямин Нетаняху е готов да предложи на палестинците “междинно споразумение” докато бъде подписан договора за официалния статус на Палестина, който “би решил наведнъж всички остри въпроси”.
И накрая – стана ясно, че Кадафи и неговите съратници няма да бъдат предадени на Международния съд. До такова решение стигнаха участниците в изънредното заседания на Съвета за сигурност, въпреки, че няколко дни по-рано Съветът взе решение за ред санкции против Либия – забрана за внос на оръжие, замразяване активите на Кадафи и неговите приближени, както и забрана да напускат страната.
Полковникът има оръжие да води война години напред. По някои сведения той отдавна е превел активите си в надеждни банки, а да излиза от страната към този момент е равносилно на самоубийство. Между впрочем премиерът на Турция Реджеп Ердоган осъди международната общност за санкциите срещу властите в Либия, като каза, че общността е “обезпокоена на първо място за нефтените запаси на Либия, а не за съдбата на народа в тази страна”.
Какво следва?
Американските аналитици считат, че т.н. миротворческа операция в Либия е възможна само ако ситуацията там рязко се промени към по-лошо. Такава възможност съществува, ако Кадафи реши да използва всички сили и средства, за да си върне контрола над регионите, които сега държи опозицията.
Слабоизразеният, на този етап, дрейф на САЩ към търсене на компромисни решения, може да се тълкува като опит да се консервира ситуацията, при която е възможен разпад на Либия на три отделни части. На Кадафи му беше ясно подсказано, че ако ескалацията на насилието продължи, целта на една международна операция ще бъде сваляне на неговия режим. Но ако се стигне до военен сблъсък между САЩ, Англия и либийската войска, това няма да бъде миротворческа операция, а начало на война, чиито последствия за Близкия изток никой не би могъл да предскаже.
Професорът от Станфордския университет Майкъл Бърнстам смята, че на този етап САЩ ще протакат във времето, разчитайки на опозицията в Либия сама да вземе властта.
Впрочем и шефът на Пентагона Робърт Гейтс призова към балансиран подход при обсъждането на планове за военна интервенция в тази страна.
Той предупреди, че евентуалното създаване на зона забранена за военни полети над Либия, предполага да бъдат унищожени съоръженията на ПВО. Което, на практика означава война.
Гейтс каза, че в момента САЩ и Англия не разполагат с необходимия арсенал да извършат такава операция.
Така, че на този етап полковник Кадафи запазва режима и ресурсите си за борба. Освен ако не бъде отстранен по друг начин.
* * *
наблюдател
7 март 2011
Интересно инфо: http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/56059/