Към въпроса за националните рекламни символи на България

Това е изключително сложен въпрос, който нашите пишман рекламисти тутакси сведоха до собствения си джоб – зер, три милиона лева хич не са малко за да предложиш няколко символа на държавата.
Искрено се учудих, обаче, защо един сериозен играч в блогърските среди като Иван Стамболов е седнал да изчислява масрафите на чужда сватба. Ето какво пише той:
Макар да съм старо куче рекламист, не се наемам да ви обясня какво точно значи това, защото и аз не го разбирам съвсем, но ако приемем, че става въпрос за производство на гайдлайн (за което се споменава и на пресконференцията), нека допуснем, че ще струва не повече от 10 хиляди лева. Има да се прави и един „пилотен регионален бранд”, който предлагам да разглеждаме като „под-бранд” и щедро да го оценим на още 5 хиляди лева. Остана агенцията, защото за този проект ще бъде обявен конкурс по ЗОП и този конкурс ще бъде спечелен от определена рекламна агенция (аз даже знам какви ще бъдат изискванията и знам кой може да ги покрие, но това е тема на друг разговор, за който тук нямаме нито пространство, нито време), та остана агенцията, на която нека с широка ръка пишем по 5 хиляди лева месечно за ангажимента й към проекта през цялата 2011 година, тоест още 60 хиляди лева и с това приключваме. Получаваме с всички завишения 320 000 лева, макар че реалната оценка на нещата не е по-голяма от 130 000. Но нека са 320 хиляди лева за 50-тина страници текст и десетина производни една от друга картинки! Остават още два милиона петстотин и две хиляди и деветстотин лева до изчерпване на проектния бюджет.
Стамболов се съмнява, че разликата от реално похарчените пари до предложените близо три милиона ще потънат в “съпътстващи” дейности и джобове. Моя милост също изпитвам съмнения, че вече се знаят хората от “обкръжението”, който ще налапат лъвските пайове. Съмнявам се обаче и в другото: Г-н Стамболов като “старо куче рекламист” явно е твърде наясно с неясните игри в този бизнес. А неясните игри ти се изясняват, когато самият ти си в играта, нали? Иначе няма как да стане.
Кучетата тепърва ще се разлайват около този проект, но за това няма да са виновни кучетата-претенденти , а самото министерство.
Защото не се прави така – ето ви мазната баница на масата, дайте сега да ви видим какво ще измислите. Дайте да видим кой е най-големия измисляч, или както сега е модно да се казва, криейтър. Запомнете ми думата – който и да е този победител, във в. “Шоу” вече точат зъбки за рушвети, любовници, конспирации и други зависимости.
Раждането на успешен национален символ, знак, пилотен бранд – никога и никъде не става в главата на един човек или между стените на една рекламна агенция за “креатив”.
По мое скромно мнение, Министерство, вместо изпреварващо да хвърли тлъстия кокал от три милиона на масата, трябваше да направи следното.
Първо: Да обяви национален конкурс за снимки, рисунки, текстове, видео на тема “Покажи ни собствената си представа за най-съкровените и величествени образи на Родината”. Да определи три достатъчно апетитни награди и да разгласи конкурса по националните медии. Безплатно. Тъй като така наречените национални медии би следвало да засвидетелствуват известна лоялност към патриотичната идея, пък и към МИЕТ, ако ме разбирате правилно.
Второ: Министерството би трябвало да организира елитна фокус-група от: бизнесмени в туризма, психолози, историци, писатели, художници, шефове на телевизии, чуждестранни консултанти по брандиране – общо двадесетина личности, които имат отношение към работата със символите и символиката. Тези същите, в режим на мозъчна атака, би трябвало да излъчат трите награди, но което е по важното – да определят пилотните линии, по които се движи масовото съзнание на българина, когато става дума за красотата, величието и уникалността на собственото му отечество. Една или две от тези линии би трябвало с консенсус да се отделят, като притежаващи най-силен потенциал за въздействие.
Трето: Чак тогава МИЕТ би трябвало да обяви конкурса за водещ национален бранд между рекламните агенции. Които да работят върху най-състоятелните колективни представи, определени от гореспоменатата фокус-група.
Вместо това МИЕТ предпочете да “аутсорсва” цялата тази дейност, хвърляйки 3 милиона на масата.
Поради което рискува да “инсорсва” следните негативи, когато клиповете излезат на екран.
Ще ги представя тук под формата на заядливи реплики:
- А бе, стига сте показвали страната ни с тия връзки лук, сушени чушки, сайванти, потури, гайди и цървули. Това ли е модерна България?
- Глей, глей – хотелите на едикойси са показани три пъти, пък хотелите на едикой си – нито веднъж. Ясно ми е коя е рекламната агенция. Той сега едикой си нали е по-близък до премиера, ясна е работата…
- Стига сте ги показвали тия магистрали, бе. При бай Тошо не ги показваха толкова. Германците ли ще учим на пътища? Или ще продаваме на ескимосите хладилници?
- София не е достатъчно представена, само морето и планините, че България да не някаква провинция.
- София най-много я показват, ама България не е София и София не е България.
И така нататък…до безкрай.
В заключение: Силно съм притеснен от затварянето на дълбоката, сложна, проникновена и същностна представа за България в главата на един или няколко “криейтъри”. Тази същностна представа може да излезе само от колективното съзнание на хората. А думата CREATOR в английско говорящите страни се употребява, когато става дума за Създателя, тоест за Господ Бог. Тук, обаче, можем да я видим по визитките на личности, които са, меко казано, далече от божественото.
Това вероятно се дължи на факта, че “Магията живее тук”.

Tagged: МИЕТ, живко желев, иван стамболов, креатив, криейтъри, магията живее тук, рекламни агенции, рекламни символи на българия

Posted in: Всички публикации