Кокошарник. BG

България не прави изключение от повечето страни на Балканите, където липсват истинските държавници, каза д-р Клаус Шрамайер, пред радио “Дойче веле”

Последната врява около дипломатите и ДС окончателно ме убеди, че нашия политически живот прилича на кокошарник, в който е влязъл пор.
Като почнем от президента, та стигнем до премиера и обратно – хвани единия, че удари другия.
Помислете само какво би станало, ако го нямаше този излишен шум.
Представете си следното: външният министър взема под мишница “оня списък” с хората зависими от ДС, отива при президента и започва да му говори. Говори му дипломатично, но смисълът е нещо подобно:
“Виж, г-н Първанов. Списъкът излезе. Или ти изтегляш тези хора и после ги огласяваме в медиите. Или аз пускам списъка по дипломатическите канали и ги дискредитирам до степен, че пак ще трябва да ги изтеглим. По настояване на нашите партньори от ЕС и НАТО, ако ме разбираш правилно. И пак ще ги огласим, защото такъв е закона. Навит ли си, или да?”
Малко намирисва на рекет, ама какво друго е политиката, ако не рафиниран рекет?
Ако нашите политици са политици, подобен разговор би трябвало да се е състоял, още преди да се вдигне тази пушилка с неизвестен финал.
Но ако президентът въпреки всичко се е запънал, Младенов би трябвало да запали пушилката откъм Европа, а не по нашенските кабеларки.
Ето защо ми се чини, че такъв разговор не е имало.
Вместо това първо се изцепи Комисията по досиетата, откривайки топлата вода – тези и тези дипломати били агенти. Какво прозрение! Пък ние си мислехме, че са обикновени виолончелисти.
После Синята коалиция, вместо да преброи националноизвестните комунисти в собствениците си редици, тръгна да печели местните избори чрез ултиматуми. Само дето не излязохме по площадите да викаме “Кой не скача е червен”.
Успоредно с това група съвестни люде, обединени в граждански организации призоваха да немедлено да се отграничим от агентите. Същите организации /точ в точ/ навремето искаха да проверяваме и Кристалина Георгиева за принадлежност към ДС. Че за малко да останем и без еврокомисар въобще.
После Соломон Паси /прави му чест/ хвърли всички в джаза, като заяви, че този списък е бил известен на всички външни и вътрешни министри. И че тези агенти са популярни, включително като агенти, в нашите и чужди дипломатически среди. Тъй че – нищо ново под слънцето.
После, както се очакваше, премиерът започна онова дивно танго – две напред, една назад:
- Най-напред се направи на шашнат от “недопустимия” брой на агентите
- След това се зарече да ги изчисти до един
- По-нататък отбеляза, че навярно сред тях има хора, които са работили честно и са дали своя принос
В този момент Първанов се показа като кукувичка и допълни:
- Ами да, тъкмо тези “агенти” ни вкараха в ЕС и НАТО. И Борисов първо да се огледа около себе си, пък после да руши родната дипломация.
Тогава Премиерът на аржентинското танго направи драматична крачка напред:
- Ако се наложи, ще се лиша от Божидар Димитров, за да спечеля доверието на Европа. Но Божидар не е типичен случай – дето се казва, ако един човек веднъж се е напил, не значи, че е алкохолик. /От което излиза, че Божидар е пристанал на ДС в нетрезво състояние/.
Последва красива крачка в страни:
- Ще уволня Божидар, когато Първанов изтегли посланиците-агенти.
Сега остава и президента да се хване на тангото и да каже:
- Ще изтегля дипломатите-агенти, когато Борисов уволни Божидар.
Докато се разгръщат тези политпируети – отстрани обикаля дежурната групичка социолози и невъобразимо кряка по телевизиите на тема: Що е туй дипломация, що е туй агентура, КГБ и ЦРУ. Тя, социологията по принцип е наука, произлязла от статистиката. Но българските социолози са произлезли от две пословици: “Дето не го сееш, там никне” и “На всяко гърне мерудия”. Понастоящем проникновено разсъждават върху съдбата на дипломата-разузнавач. Сякаш са били асистенти на Ким Филби, а не асистенти в АОНСУ.
Е, как мислите, цялата тази врява не ви ли напомня кокошарник, в който току що е влязъл пор. На мен лично – да.
В момента се питам: кой е този пор, дето има интерес да ни направи за резил пред целия свят, само и само да спечели още няколко кмета на местните избори.
Смешна държава, смешни хора.
Смешни, та чак страшни.

Tagged: бойко борисов, георги първанов, дето не го сееш там никне, дипломати-агенти на ДС, живко желев, ким филби, комисия по досиетата, на всяко гърне мерудия, николай младенов, соломон паси, социолози

Posted in: Всички публикации