Wikileaks – Завистта, която няма почивен ден

Последните документи от Wikileaks, публикувани в “Гардиън” са ярко свидетелство за някои особености на американската дипломация. От тези текстове президентът Обама би трябвало да изпита дълбоко неудобство.
Предишните разкрития – за “мониторинга”, който са провеждали щатските амбасадори в самата ООН по разпореждане на Хилъри Клинтън, минаха някак между капките.
Ала сегашните публикации няма как да обясниш с някакъв “вътрешен жаргон”, който посолските чиновници използвали, ама той, видите ли, не се отразявал на сериозните решения.
Последното, което публикува Гардиън от сайта Wikileaks, говори, че стилът на американската дипломация с нищо не се отличава от булевардния тон на възможно най-провинциалната жълта преса.
Телеграмите на американските дипломати описват Азърбайджан като феодално “средновековно господарство”, което се управлява от няколко свързани помежду си семейства.
Цитат:
“Най-общо казано, изглежда, че между тези фамилии има генерално споразумение да си поделят плячката /spoils/ и да не си пречат взаимно по географски признак и като бизнес контрол.”
Въпросът е: по каква причина щатските амбасадори описват така драматично именно Азърбайджан, а не, да кажем, тяхната любима Саудитска Арабия? Отговорът следва в същата телеграма:
“Фамилиите, използвайки държавните механизми, съгласуват действията си, за да държат надалече чуждестранните предприемачи, а до граничния контрол и митниците могат да се домогнат само посветени.”
Което е ясен знак, че американските дипломати не са между “посветените”.
Що се отнася до чуждестранните предприемачи – Азърбайджан е пример за отворени врати в разработката на нефтените и газови находища.
Държавната нефтена компания ГНКАР /SOCAR/ е публикувала на официалния си сайт достатъчно световни и регионални играчи, с които си партнира.
Между държавите, за които Азърбайджан изнася своята продукция /а тя е близо 80% въглеводороди/ четем: Италия – 44.7%, Израел – 10.7%, Турция -6.1%, Франция – 5.5%, Русия – 5.1% и т.н.
Но в този списък САЩ ги няма. В списъка за вноса – също.
Което изглежда е постоянен дразнител за амбасадорите на САЩ, за да обрисуват по този начин Азърбайджан, президента на страната Илхам Алиев, а за всеки случай и първата дама – Мехрибан Алиева /с моминско име Пашаева/, както и нейните роднини до девето коляно. Цитат:
“Жените от рода Пашаеви са съзнателно модни и дръзки, в сравнение с мнозинството жени от мюсюлмански Азърбайджан. Първата дама Мехрибан Алиева, по всичко личи, е претърпяла основна пластична хирургия, вероятно в чужбина и носи рокли, които бихме оценили като предизвикателни дори за западния свят. На телевизионния екран, на снимки и при жив контакт тя изглежда, сякаш трудно владее мимиките на лицето си.”
“Гардиън” от своя страна са изкопали отнякъде единствената снимка на Алиева, където тя изглежда малко неглиже и са я публикували.

Както и да е, дори Алиева да има някакви козметични корекции, това е обяснимо, тъй като тя е майка на три деца и вече се радва на две внучета. Не е ясно, обаче, каква връзка има дамската козметика с двустранните отношения Азърбайджан – САЩ, та американските дипломати толкова са се вторачили във външния вид на президентската съпруга. Освен ако не са искали чрез своите “грами” да създадат впечатление във Вашингтон, че Алиева е някаква посредствена личност, която дължи всичко на съпруга си.

Мехрибан Пашаева /Алиева/ е дъщеря на Ариф Пашаев, ректор на Националната авиационна академия, и внучка на Мир Джалала Пашаев, писател, литературовед и доктор на филологическите науки. Дядо й по майчина линия е изтъкнатия изследовател на Изтока и съвременната арабска литература, доктора на науките Насир Имангулиев.
Самата Мехрибан Алиева завършва гимназия със златен медал, постъпва в Азърбайджанския държавен медицински институт, продължава обучението си в Московския държавен медицински университет “М.И. Сеченов”. След което работи близо 5 години в Московския научно-изследователски институт по очни болести под ръководството на световноизвестния академик Михаил Краснов.
С това искам да кажа, че съпругата на Илхам Алиев, за разлика от повечето първи дами на САЩ, си има реална професия – тя е офталмолог.
Що се отнася до пластичните операции, които се въртят в главите на американските дипломати, бегъл поглед върху достъпните семейни снимки на президентската двойка говорят достатъчно.
Истината е, че съпругата на Илхам Алиев е една от най-красивите и очарователни първи дами в евразийското пространство, а може би в целия свят. Както отбелязва “Уошингтън Таймс” в репортаж от Баку:
“Тя говореше – на азерски, руски и английски, превключвайки елегантно от единия в другия език, за да демонстрира своята конфиденциалност. Мисис Алиева е вдъхновяващ модел на поведение за своята нация – и особено за жените.”
Цитирам репортаж от откриването на Международния форум “Разширяване ролята на жената в междукултурния диалог” – Баку, 2008 година. На който присъстват както “Уошингтън Таймс”, така и американското дипломатическо тяло. Както виждате – американските журналисти пишат едно, а американските амбасадори – друго.

“Завистта няма почивен ден” – обичаше да казва Иван Андонов.
А държавата на азерите е достатъчен повод не само за завист, но и за раздразнение в некои среди. С около 5 милиона икономически активно население, Азербайджан има само 4 процента безработица и за последните 8-10 години е редуцирал броя на бедните хора от 40 на под 11 процента. По темпове на икономическо развитие сред страните от СНГ /бившите съветски републики/ Азърбайджан е на първо място, а Украйна – на последно. БВП на глава от населението е 10 594 долара, а инфлацията /2009 г./ – само 2%.
На всичкото отгоре – някои специалисти твърдят, че никой не може да каже с точност колко нефт и газ има в Азърбайджан, тъй като залежите се намирам между 7-900 метра и няколко километра дълбочина. Изключително дразнещ е и факта, че Алиев се ориентира към строеж на нови рафинерии в родината, но също така в Грузия и Турция. Което означава, че делът в износа на суровини ще намалява за сметка на готовите продукти.
На всичко отгоре президентът Илхам Алиев е отворен към всички, но не цепи басма никому – нито на Русия, още по-малко на САЩ.

Тайните телеграми за “пластичните операции” на Мехрибан Алиева едва ли ще вгорчат живота на първата дама.
Но това не е сигурно за американските мераци в района на Каспийско море. Щом амбасадорите на САЩ са си позволили да пишат такива неща за съпругата на Илхам Алиев, мога да си представя какво са натворили за първите дами на останалите от “петицата” – Иран, Туркменистан, Казахстан, Русия…

Жалкото е, че в дипломацията на САЩ работят личности, които са замръзнали не просто в ерата на студената война, а си представят Средна Азия като колониална територия от 19 век. Когато в Баку са вадели нефта на ръка от кладенци, а бакинските жени са ходели забулени, в очакване на “белите хора”. Когато по улиците на града тече нефт и след всяка първа копка бликва фонтан.
Струва ми се, че подобни стари филми докарват до истерия някои среди в САЩ, които след покоряването на Дивия запад, си въобразяват, че ще направят римейк на тема “Покоряването на Дивия Изток”.
В такива случаи руснаците казват – ЗРЯ. Труднопреводима дума – нещо между – “напразно”, “няма да стане”, “късно е” и “вие нещо сте се объркали”.

Tagged: азърбайджан, баку, газ, дипломатически грами, живко желев, илхам алиев, иран, казахстан, каспийско море, мехрибан алиева, нефт, първа дама, русия, сащ, туркменистан, хилари клинтън, WikiLeaks

Posted in: Всички публикации