Тук публикувам пълния текст от ироничния коментар на Михаил Леонтьев в неговата програма “Однако” /Обаче/ по Първи канал на руската телевизия. “Спецназът” на руската тв журналистика остроумно обяснява излишната паника, която се вдигна през последната седмица, по повод конфликта между Южна и Северна Корея.
Програма “Однако” с Михаил Леонтьев, Първи канал, 23.11.2010 г.
Артилерийският дуел на границата между Севера и Юга едва не постави двете Кореи на ръба на войната. Поне на пръв поглед изглежда така, според информационните потоци.
В последните 20 години въоръжените стълкновения между Севера и Юга са достатъчно редки. Обаче през тази година ситуацията там за втори път се придвижва до границата на сериозен конфликт.През март отношенията сериозно се усложниха заради потопяването на южнокорейския корвет “Чхонан”, за което Сеул обвини Северна Корея. В хода на сегашния инцидент и двете страни използваха артилерия. Южна Корея изпрати в района на конфликта изтребители Ф-16 и постави армията си в пълна бойна готовност.
Ау, колко страшно! А в крайна сметка това е една малка, недоносена студена войничка на 21 век. Между новите велики държави. Кураторите на двете разделени Кореи - Китай и САЩ. Именно по тази причина никаква сериозна война там не може да се получи. Разбира се, Южна Корея е независима и горда, но във военно и политическо отношение – напълно зависима от САЩ. Просто казано – тя бива охранявана от американската армия.
Северна Корея е още по-горда и неукротима, но в същото време абсолютно зависима от Китай. Днес Северна Корея просто усвоява опита на китайските другари от 60-те години, когато те разиграваха пред света новоизпечената си атомна бомба.
Китай изрази загриженост за конфликта на Корейския полуостров. Както заяви официален представител на външното министерство на КНР – “ние се надяваме, че двете страни ще полагат повече усилия за мира и стабилността на полуострова”.
И наистина – повече от това няма накъде. В крайна сметка конфуцианския тон на китайското заявление говори сам по себе си. Китай и Щатите едва ли ще се откажат от удоволствието да си разменят ритници под масата за чужда сметка. Но никакъв сериозен конфликт не може да има между тези, меко казано, взаимосвързани държави. Това са игри между двете половинки на една и съща икономика. Тези игри могат да бъдат опасни за световния мир колкото са опасни разногласията по обменния курс на юана. Що се отнася до Русия, която поне в този случай, няма нищо общо, съществува съблазън тя да изграе роля на някакъв посредник.
Обаче, в светлината на гореизложеното, американците и китайците май нямат нужда от посредник. Те, някак, сами си общуват достатъчно добре. Друга работа е ако бяхме просто брокер, който с никой не се кара, но винаги си гледа личните интереси. Най-общо казано, борбата за ядреното неразпространение в Корея е далеч по спокойно и почтено занимание от това в Иран. Очевидното преимущество на корейската ядрена програма е, че Пхенян все пак има някакво ярдено оръжие, а Иран няма нищо. И в Ирак нямаха. Затова и страдат.
Както отбеляза професора в Сеулския университет Андрей Кукмин: “Никой нямаше да приема сериозно Северна Корея, ако не беше ядреното й оръжие. Това че тя получава такива огромни помощи без всякакъв контрол над тяхното разпределение, е “заслуга” на това оръжие.”
Тоест, севернокорейците превърнаха своята маргинална ядрена програма в инструмент на социалистическото стопанство. Иначе казано – могат да сеят ориз, но могат и вежливо да помолят, с елегантно потракване на пръсти върху пулта с червеното копченце.
Тук война не е необходима. А просто така, скромна борба за мирно съвместно съществуване.
Posted on 24 ноември 2010
0