АБВ – игра по учебник

С какво да си обясним очевидната истерия около проекта “АБВ” на Георги Първанов?
По същество сегашното “подреждане на азбуката” е продължение на поредица форуми, които президентът инициира през годините. Всички те имат една основна теза, обявена още през 2004 година пред УНСС, под заглавието “Европейската интеграция на България – уроци и предизвикателства”. Там той казва:
Ако все пак признаем, че преходът е свършил, ако прием аргументите на тези, които твърдят това, трябва да си кажем, че той е завършил зле. Защото в края на прехода една огромна част от българското общество живее по-бедно, по-несигурно, отколкото в началото на този преход. И за това не е виновен преходът, а начинът, по който го направихме.
Копи-пейст на тази му позиция чухме и при старта на “АБВ”:
Ако все пак преходът е завършил, то трябва да признаем, че е завършил зле. В края на прехода огромната част от българите живеят по-бедно и несигурно, отколкото в неговото начало. Най-вече заради начина, по който беше осъществен.

Става ясно, че години преди и години след приемането ни в ЕС, Първанов е еднакво недоволен от политиките по време на прехода. Това му усещане не е откритие, тъй като го споделят и останалите 7.5 милиона граждани на републиката, ако въобще са останали толкова.
Що се отнася до новите моменти при старта на “АБВ”, повечето от тях също са известни позиции на Първанов. Изключение прави само енигматичната заявка, която прозвуча така:
Това е непартиен, но не е антипартиен проект. АБВ е за консолидация на гражданското около национални цели и платформи. Но отново ще кажа – не е антипартийна платформа.

Въпросът е – защо повече от една петилетка никой не обръщаше внимание на президентските дискусии, пък тия дни всичко що мърда по телевизиите се заплюнчи така яростно?
Тази нервност най-добре пролича в блога на Иво Инджев:
И още нещо за финал: вече след учредяването Първанов лично застана пред журналистическите микрофони, за да каже, че нещо не сме разбрали: нямало учредяване, а било “старт”. С други думи ние или сме глупаци, или той ни прави на такива.
Поради липса на алтернатива избирам да съм глупак: поне си спестявам унижението да бъда “възраждан” от “умник” като Първанов.
Личната неприязън на Инджев към президента е обяснима. Не е ясно, обаче, защо целия политологически, журналистически и политически “хайлайф” се втурна да обяснява как на Първанов няма да му стане играта.
Всеобщата паника, кой знае защо, ме навежда на мисълта, че може и да стане.
Най-напред заради брилятната тактика на екипа му, който успешно разположи във времето старта на “АБВ” – между хумористичното гласуване на бюджета и посещението на Владимир Путин.
После – заради сполучливите прогнози относно реакциите на партийните централи и техните вождове.
Никой не е очаквал друго от Волен Сидеров, освен да поиска поредния импийчмънт. Да си припомним, че със същия ентусиазъм именно “Атака и ДСБ извадиха Първанов от фризера” на президенстката надпартийност.
Никой не е очаквал друго от БСП освен заявления от сорта: “Има само една партия в лявото пространство и това сме ние”. Последвани от изявлението на Станишев, че той самият още не е наясно къде е “АБВ” в координатната система “чужд-свой”.
Само Иван Костов още не се изказал. Тъй като Костов знае що е туй пазар. Където няма чужди и свои. Той е наясно, че президентът влиза на пазара. При това не с отделни продукти, а като “Метро” – с нова политическа търговска марка в стил “cash&carry”
Георги Първанов казва на левицата: Вие се оправете там с въпросите за лидерството, тоест изчистете си соята и другите политсурогати, пък после аз ще ви лепна етикета “Стара планина” /АБВ/. Ако го направите, ще получите като бонус и онези 41% на личния ми рейтинг. Ако не сте навити, продължавайте да се дърлите в парламента кой е по-голям либерал и колко е полезен плоския данък.
Същото предложение “което не можеш да отхвърлиш” получиха и другите десетина политически формации, които се дърлят помежду си кой е по-голям патриот, кой по-комунист и кой по-демократ.
“Това е непартиен, но не е антипартиен проект.” - каза Георги Първанов.
Какви са тези “шменти капели”! – реагираха медийните оракули: Как така – хем непартиен, пък хем не е антипартиен.
“Ние ли сме глупаци, или той ни прави на глупаци” – реагира Иво Инджев.
Не, господа.
Георги Първанов си играе играта.
При това – по учебник.

…
Още по темата: Който подценява Георги Първанов, не е в час…

Tagged: абв, волен сидеров, георги първанов, живко желев, иван костов, иво инджев, сергей станишев, шменти-капели

Posted in: Всички публикации