Архив: септември, 2010 г.
“Още утре може да започне строежът на АЕЦ Белене”, каза премиерът Бойко Борисов, който обсъди в Ню Йорк реализацията на стратегически за България енергийни проекти с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар.
Министър-председателят заяви, че в момента България има всички разрешителни и още утре може да стартира строежа на втора атомна електроцентрала, затова за страната ни е изключително важно да намери европейски инвеститори, които да се включат в реализацията на проекта.
Според Борисов АЕЦ “Белене” може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа.
Освен “Белене” бяха обсъдени и други важни за България енергийни проекти като изграждане на интерконекторната връзка на страната ни с Република Гърция, реализацията на проектите “Набуко” и “Южен поток” и изграждането на 7-и реактор на АЕЦ “Козлодуй”.
Такива работи наговори премиерът Борисов в Ню Йорк.
Той преосмисли значението на Белене от “един гьол”, както го нарече преди няколко месеца, до – “един от най-значимите и големи проекти, както на Балканите, така и в Европа”.
Няма как да разберем какво са си говорили на четири очи Ричард Морнингстар и Б.Борисов. По-важното е да знаем – кой е Ричард Морнингстар.
От 1999-та до 2001 г. той е посланик на САЩ в Европейский съюз. Може би по тази причина “Премиерът Бойко Борисов изложи пред посланик Морнингстар позицията на страната ни за строителството на проекта “Набуко”, а именно – вноските, дължими от държавите от ЕС, участнички в изграждането на трасето, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети”.
По-грубичко казано, премиерът се е опитал да навие Ричард, европейските бюрократи да не ни пишат като дефицит онези минимум 400 милиона евра, които ще се набутаме за строителството на нашата част от “Набуко”. Демек да ги признаят за разход, тъй като в противен случай сме за мустака. Поне това да ни признаят, тъй като вече стана кристално ясно – и “Южен поток” и “Набуко” са политически проекти. Но за “Набуко” яко ще се разкешим. Което кой знае защо не се появява като аргумент в геополитическото кудкудякане по въпросите за диверсификацията. Тъй, че премиерът е прав като иска главния счетоводител на ЕС да признае фактурата. Дори само това да постигне в Америка, пак ще е нещо.
Но страданията на младия ни премиер ще започнат когато се върне в България.
Как ще обясни внезапния си ентусиазъм за немедлено построяване на двата блока в Белене, башка още един – 7-ми блок в Козлодуй. С какви очи ще се яви пред г-н Мартин Димитров, пред г-н Огнян Минчев, пред г-н Иво Инджев и пред плеяда други господа, които лягат и стават с “дългата ръка на Москва” в устата.
Как да им обясни, че Ричард Морнингстар, като представител на федералното правителство на САЩ за енергетиката в Евразия, изразява едни специални интереси и страхове на Америка. Как да им обясни, че Ричард, давайки благословията си за Белене, се опитва да удари с един куршум два заека? Хем да тушира нарастващото енергийно влияние на Турция в региона, което бива щедро подпомагано от руснаците. Хем да вбие макар и малък клин в европейската енергийна консолидация, особено в стратегическия за Щатите регион на Балканите. Как да им обясни, че САЩ искат силна Турция, ама не дотам силна, че да контролира залежите от газ на Иран и да прави 50 милиарда долара годишен алъш-вериш с Русия?
Ех, мъка, г-н Премиер, мъка…
Posted on 21 септември 2010
0