Онзи виц, че около българския казан в ада няма нужда от дяволи пак е на дневен ред.
Този път чрез едно мътно есе на анализаторката Л. Русева, озаглавено „Името на баобаба“ във в. „Дневник“.
Там тя е забъркала някаква манджа от цар Фердинанд, който отглеждал „подземни зайци“, Умберто Еко, Малкия принц, Божидар Димитров, Държавна сигурност и откритието в Созопол.
Г-ца или г-жа Русева е хванала приплод от някакъв плямпач по форумите, който написал: “Продължете да копаете по-надълбоко, за да откриете и личната му карта. Иначе съмненията ще останат!”
И от още един, когото тя с удоволствие цитира:
“Тръгнах да си размразявам фризера и открих ключица от Св. Онуфрий, запазена част от дванайсетопръстника на Св. Аполинарий и зъб от Майка Тереза.“
Това са написали в свободната мрежа плямпачите – по повод откриването на реликвария с предполагаемите тленни останки на Св. Йоан Предтеча. А Л. Русева прихванала от тях и се е изказала върху Божидар Димитров:
„ Фактът, че никой не му казва “копче”, му позволява да организира ефектни шествия със свещи в защита на откраднатата от Държавна сигурност “История славянобългарска”; да обявява нечия кълка за “юридическия баща на Исус Христос” Св. Йосиф; да вдига патардия, че е намерил в шумата шумерско писмо, датирано отпреди планетата да е заселена с хора; да открива кивоти и каюти от Ноевия ковчег току пред вратата на родната си къща в Созопол …“
Да, Божидар Димитров е лесна мишена. Нали е в списъка на ДС. Но увлечена от сарказма си, авторката съвсем е забравила, че този, който направи и огласи откритието, е проф. Казимир Попконстантинов. А за него няма и дума в така наречения анализ. Дали защото не се навърта по жълтите плочки, не се усуква около редакцията на „Дневник“, или защото може да те удари товарния влак на Хердеровата награда и следващите вагони – наградата „Алфред Тьопфер“, наградата на Виенския университет, наградите от БАН?
Самият проф. Попконстантинов беше толкова шашнат от злобата и мизантропията по повод откритото на остров Св.Иван, че на въпроса за проявения интерес от Си Ен Ен и Нешънъл Джиографик смутено отговори: „Ако не вярвате, отворете електронната ми поща, там са писмата“.
Тъжна работа.
Още по-тъжно е, че плямпачите по интернет и такива като Л. Русева не искат и не могат да повярват, че по нашите земи може да бъде намерена макар и частица от чудото.
Те искат да видят лично – личната карта на Йоан Кръстител.
Да им се размразява бързо фризера.
И Божидар Димитров да не е министър. А един друг. И по възможност – с портфейл.
Аз харесвам скептиците и самият съм донякъде такъв. Скепсисът, обаче, е сложно нещо. Тези които го използват за голо отрицание са или глупаци, или дирижирани циници.
Последните ги разбирам – те изпълняват поръчка на хора, които им идва в повечко рейтинга на правителството, че сега да добавим към него и голямата червена точка на светите мощи. Борисов, разбира се, използва намалението и се бръкна за сребърна урна, която отначало щеше да е златна, ако си спомняте. Добър ход – знамението на Йоан Предтеча се явява на първата година от царуванего на Генерала. В този смисъл Дянков е прав, че мършавата инвестиция от 420 хил. лева ще се възвърне десетократно, че и стократно. Ама не от поклоннически туризъм, ами от поклоните, които ще направят пред Борисов социологическите агенции, когато зададат онзи въпрос:
Знамение ли е появата на светите мощи по българските земи?
С два възможни отговора:
1. Да, това е знамение за управлението на Герб
2. Не, това не е знамение за Герб, а за България, която върви на оправяне.
А сборът от всички отговори дава 100% в полза на Борисов за президентските избори.
Но не си струва да се упражняваме върху светите тленни останки само заради плитките игри на правителството. За тях е повече от естествено да използват намалението. А каквото и да говорим, нас ни управляват големи тарикати. Най-големите до настоящия момент на прехода.
Но да се върнем към същността на въпроса. Озаглавих този текст „Тленните останки на чудото в България“ поради очевадни причини. Ние живеем върху тленните останки на собствената си вяра – в бога, в земята и в себе си.
Дотам стигнахме, че да ровим из костите на един свят човек, който и да е той, погребан през 5 век. В основите на една созополска църква.
Аз също съм скептик до известна степен. Но не защото нашите земи не са „подходящи“ да приемат мощите на Йоан Кръстител. А заради тъмната съдба на този свят човек, варварски обезглавен и разчленен, за да бъде погребан по един стародавен езически ритуал.
Но ако все пак част от мощите на Йоан Предтеча са стигнали до Константинопол, няма да е никакво чудо, че нещичко би стигнало и до нашите земи.
Това е картата на Византия от 4-5 век когато в Константинопол, а не в Рим, се конституира новото световно мировъзрение, основано на прекрасния мит за Спасителя и този, който го е покръстил – Йоан Предтеча. От столицата на ортодоксалната християнска вяра до Аполония-Понтика разстоянието е не повече от 80 морски мили. Точно толкова, колкото е днес от Созопол до Истанбул.
Ако не повярваме в това, ще затъваме все повече в измишльотините на Дан Браун, че Мария Магдалена била бременна от Христос и бидейки бременна се е запътила да ражда във Франция. Пък като отишла там родила Сара, за да я даде булка на някакви местни бабаити Меровингите. Пък те станали /не е ясно по какви причини/ кралска династия. Пък после техните наследници, дето носели Христовата кръв от Сара, тръгнали / ама 1000 години по късно/ с Кръстоносните походи да търсят Светия граал. Че в Ерусалим основали Ордена на Сион, който пък пазел мъдростта на вековете до ден днешен. Глупости на търкалета.
Погледнете сега картата на Римската империя от 1-ви век и сами си обяснете как бременната от Христос Мария Магдалена е стигнала до Южна Франция, в режим на каботажно плаване и с онези дървени лодки.
Вярвате, или не в мощите от Созополския остров, поне не се превъзнасяйте, че сте видели Торинската плащеница, тъй като четири американски и две английски лаборатории доказаха категорично, че е фалшификат от 17-18 век. А Ватиканът си мълчи.
Дайте малко да се стегнем, бе хора.
Ние живеем на два часа път от земите, където са ставали истинските чудеса.
Весела
6 август 2010
Всички се радваме, когато се намерят реликви. Само че аз не разбирам защо трябва да се вдига патърдия ПО ТОЗИ НАЧИН. От цялятя шумотевица излиза, че едва ли не е по-важна сребърната урна на Бойко и че откритието е в родния град на Б. Димитров. Дори археологът, направил откритието не беше чак толкова категоричен (защото за разлика от Димитров е учен). Никой не оспорва, че е възможно това да са мощи на св. Йоан Кръстител. Но мен поне ме дразни самодоволността на някои хора и категоричността на човека от селската кръчма.
Живко Желев
10 август 2010
Какво да кажа, Весела – най неприятното, е че всяко събитие, колкото по-общозначимо е то, толкова повече обраства с частни, лични и политически интереси. Досега не се е провел нито един смислен разговор за същността на откритието, в дъното на който трябва да застане принципния въпрос за отношението между науката и религията, между фактология и вяра. Няма и да се проведе, докато не ни го привнесат отвън. Благодаря ви за вниманието към текста.
Ж.Желев
Д-р А. Чилингиров, Берлин
23 август 2010
Лична бележка до Ж.Ж – не е предназначена за публикация.
Най-малко на две места в беседите на Учителя съм срещал разказван от него анакдот: Петър І (Велики) бил много впечатлен от разказите на монаси, че в много от руските манастири били съхранявани мощи на св. Иван Кръстител (sic). Затова издал царски указ, задължаващ всички манастири да занесат за контрол в двореца тези реликви. И били донесени 40 глави, за които се твърдяло, че били на св. Иван Кръстител…
И Учителят задава въпроса: “Колко глави е имал св. Иван Кръстител?”
Това само за Ваша информация.
Поздрави – Ч
Живко Желев
23 август 2010
Д-Чилингиров, благодаря за вниманието към текста.
Това, което съобщавате вероятно касае руския цар Петър Първи /1672-1725 г./, който е и първия император на Русия.
Това е периода от втората половина на 17 и началото на 18 век. Сигурно знаете, че Петър Първи е този, който налага “западничеството” в руската култура и цивилизация. Що се отнася до търговията с мощи и религиозни предмети, те разцъфтяват в Европа след кръстоносните походи 10-14 век. Някои изследователи разглеждат тези походи не просто като религиозно-доктринални и военни кампании, но и като най-мащабния грабеж на богатства от Ерусалим и Константинопол, включително религиозни ценности – ръкописи, църковна утвар и свети мощи.
Напомням ви, че предполагаемите мощи на св. Йоан Предтеча
бяха намерени в църква, построена или в края на 4, или в началото на 5 век. По това време по българските земи, християнството не е било на мода. През първи век у нас е внесен от римските войници култа към Митра, който се възприема от траките и се изповядва до 5-6 в.И до днес по земите ни има открити десетки светилища на Митра. Наскоро в Балчик беше открит изключително запазен храм на Кибела-Бендида, който е функционирал до 4 век.Ето защо проф. Казимир Константинов е прав като казва, че за ранното християнство са непознати търговията и злоупотребата със свети мощи.
Що се отнася до Русия и православната вяра там, то тя е вторична по отношение на нашите земи. Едва през 6-9 век. там започва някаква консолидация на т.н източно-славянски племена.
Тъй, че какви мощи са фалшифицирали руските килимявки от 18 в. в случая не е от значевие.
Д-р А. Чилингиров, Берлин
24 август 2010
Предполагам, че не очаквате да споря с Вас относно твърдения, че Петър Първи е „първият император на Русия” или че „търговията с мощи и религиозни предмети, разцъфтява в Европа след кръстоносните походи 10-14 век.” А още по-малко, че „по това време [ІV-V век когато imf,eo Ldtrje jlc,oekrs била построена църквата] по българските земи, християнството не е било на мода”. Или пък че „през първи век у нас е внесен от римските войници култа към Митра, който се възприема от траките и се изповядва до 5-6 в.” По всички тези въпроси съм писал съответни научни изследвания и тези изследвания не са предмет на обсъждания на нивото на лични „блогове”.
А що се отнася до твърденията на проф. Константинов, които Вие предавате във Вашите „постинги”, на тях мога да отговоря едва след като той докаже със средствата на науката, че находката, за която става тук дума, съдържа автентични останки от св. Иван Кръстител. Доколкото ми е известно от научната литература – независимо дали тя е богословска или археологическа –доказателства за автентичност на реликви не е представил досега нито един изследовател. Дори в огромната литература относно реликвите и реликвариите с частици от „Кръста Господен” не се доказва тяхната автентичност, а се изследва поотделно доколко атестираните предмети имат връзка с дървото, открито в Йерусалим от майката на Константин Велики и обявено за „Кръста Господен”; след завладяването на града от арабите това дърво е било разделено на значителен брой малки късове, издирвани, съхранявани и описвани в течение на едно и половина хилядолетие. В този смисъл за доказателство не може да служи никакъв надпис и един палеограф може само да установи (при това в твърде широки граници от няколко века) приблизително кога е изготвен надписът. А това от своя страна с нищо не може да докаже, че този надпис предава истината.
Живко Желев
24 август 2010
Д-р Чилингиров,
Разбирам снизходителното ви отношение към “блоговете” и “постингите”. Тъй като познавам, макар и неголяма част, от научните ви публикации. Някои Ваши колеги оценяват изследванията Ви като твърде спорни, но аз не съм между тях, тъй като не съм ваш колега, нито техен. Още повече аз силно симпатизирам на позицията Ви за решаващото влияние на тракийския протоетнос при формиране на българската нация. Може би сте прав като казвате – “тези изследвания не са предмет на обсъждания на нивото на лични „блогове”. Но, уви, “блогирането” и пускането на “постинги”, /коeто аз наричам изразяване на позиция чрез текстове/, е публична работа. По тази причина съм си позволили да изложа някои общоизвестни факти от началото на първото хилядолетие. А не за да Ви поучавам, или да споря с Вас.
Тук ще вметна, че само 40 часа след пускането на този текст, той бе разгледан от над 1500 читатели и продължава да стои в графата “Най-четено”, в което сам можете да се убедите.
Що се отнася до колизията между историческа истина и религиозна вяра, ще си позволя да се самоцитирам: “Досега не се е провел нито един смислен разговор за същността на откритието, в дъното на който трябва да застане принципния въпрос за отношението между науката и религията, между фактология и вяра.”
Ако някъде във Вашите изследвания засягате този въпрос, с удоволствие бих публикувал такъв текст тук.
Но ако считате, че “личните блогове” са твърде ниско ниво за Вашите текстове, нищо не можем да направим.
Best regards!
Ж.Ж.
comm@mail.bg