През декември 2008 г. пуснах тук един текст под заглавие: “БЕНЗИНЪТ У НАС ВСЪЩНОСТ Е ДАНЪК”.
Към днешна дата крайната цена по бензиностанциите отива към онази в края на 2007-ма когато А-95 скочи до 2.30-2.50.
Само че петролът по онова време беше отишъл в небесата – 144 долара за барел, докато тия дни се движи между 86-88 долара.
Не мога да си изясня защо “Лукойл” вдига цените вече два пъти през последната седмица.
Дали защото вицепремиера Дянков иска повече акциз в бюджета.
Или защото Вагит Алекперов ни навива бурмите по някакви други причини.
Във всеки случай – още от времето, когато двадесет дни преди последните президентски избори А-95 падна до 1.36 лв., въпреки растящите цени на петрола – у мен все повече се утвърждава следното убеждение:
В БЪЛГАРИЯ БЕНЗИНА НЕ Е СТОКА, А ИНСТРУМЕНТ.
Въпросът днес стои така: Какво правим с този инструмент – ще събираме акциз, или ще вдигаме цените на всичко. Или с цената на всичко пълним бюджета за сметка на всички. А не за сметка на крадците, които така вълнуващо показваме по телевизията.
Следва: откъс от “Бензинът у нас всъщност е данък”, дек.2008 г.
„Стабилитета“ на неподвижната българска икономика, прочие, се вижда ясно именно от главната роля, която играят акцизите и другите непреки данъци в бюджета. Те се примабалерините в националния фискален театър. А нашите управници без тези балерини са направо за мустака.
Впрочем да се допитаме до професионалните икономически коментатори. Ето как обрисува картинката Георги Ангелов.
През 2008 година все по-ясно проличава тенденцията приходите в бюджета да идват в по-голяма степен от косвени данъци, а не от преки. Косвените данъци (ДДС и акцизи) ще донесат на бюджета почти 12 милиарда лева. Преките данъци (данък върху доходите, осигурителни вноски и корпоративни данъци) ще донесат на държавния бюджет 9.3 милиарда лева.
В графика 1 забелязваме, че акцизите през 2008 вече са третият най-голям приходоизточник на бюджета. Възможно е до няколко години те да станат дори вторият най-голям данък, доколкото все още не са изцяло хармонизирани и предстоят нови увеличения през следващите години.
Както сами виждате от графиката бурноразвиващият се български бизнес вкарва в бюджета толкова, колкото и ние с данъците си върху доходите, които не растат така бурно. Не знам как се наричат държавите, които връзват гащи от такси, акцизи и непреки данъци, ама на първо четене ми идват наум две емблематични икономики – косовската и тази на Приднестровието.
Ще стане много интересно, ако всички в България наистина спрат да пушат и едновременно с това спрат да си карат колите.
Що се отнася до онези граждани, които продължават злобно да пушат псувайки руските олигарси и „Лукойл“, ще ми се да им предложа една моментна снимка на това как се формират крайните цени на бензина.
Днес рафинерията продава бензина на своя цена от 617 лв. за 1000 литра. Върху нея се начислява акциз от 685 лв., а върху общата данъчна основа още 210 лв. ДДС. Така цената за директна реализация става 1562.40 лв.
Сами виждате, че ако си купуваме бензина директно от „Лукойл“ ще караме за около 62 стотинки литъра и направо ще ударим американците в земята. Да, ама по веригата са навързани бая тарикати и разбира се най-големия тарикат – държавата, която от гледна точка на крайните цени си е направо ортак на „Лукойл“, при това по-големия ортак.
Поради този ортаклък големия бизнес и голямата политика са свързани – те заедно и периодично прибират паричната маса от населението.
А това, че в продъдения джоб на обикновения човек не трябва да има излишни пари си го знаем още от времето на бай Тошо.
……………………………………………..
Posted on 12 април 2010
0