Който подценява Георги Първанов, не е в час

Няма да се упражнявам по казуса “Първанов–Дянков”, тъй като не съм фен на нито един от двамата.
Само ще кажа, че доброволците от плаващото мнозинство – ДСБ и Атака – още през ноември извадиха Първанов от фризера на задкулисните игри и зорлем го хвърлиха в реалната политика.
От реакцията на президента още тогава стана ясно, че на сцената излиза един силен и хладнокръвен играч:
“Не мога да гадая дали ще съберат достатъчно гласове за импийчмънт в парламента, а и малко ме интересува“, заяви той. – Този дебат ще става все по-политически и дебат за управлението на страната. Ако някой мисли, че ще ме притесни и това ще бъде цената на диалога, дълбоко се лъже. Няма да има отстъпление от моите политически и граждански позиции”.
Това бе казано през ноември миналата година. И по всичко личи – е минало и заминало покрай ушите на ентусиастите от Герб, които подир три месеца отново се напънаха да отстраняват. Още тогава Първанов им каза в мека форма – щом си търсите враг, ето намерихте го.
Между двата напъна за импийчмънт, се случиха няколко неща. Унизителният престой на Дянков пред стенографката на президентското килимче е само едно от тях. И не е най-важното.
През януари Първанов организира дискусия „България – накъде след кризата“. Във встъпителното си слово той каза:
Определено кризата ще изостри социалната чувствителност,
настроенията, нагласите и съответните реакции…
Този вид обществени настроения са хранителната среда на
социалния и политическия популизъм, в т.ч. на радикалния ляв и
десен популизъм. Ако не се отчетат тези процеси, може да
станем свидетели на нова и непредсказуема фрагментация в
политическото пространство.

Няма как да тълкуваме това, освен като артилерийска подготовка на плацдарма, където ще се състои бъдещия политически сблъсък.
Встъпителното слово на Първанов на същата дискусия недвусмислено показва, че той разполага със сериозен екип от анализатори и политически прогнозисти, тоест с готово „политбюро“ на една бъдеща формация. В този смисъл медийните спекулации – дали той ще оглави БСП, или ще прави нова партия, са повърхностни.

Подмяната и промяната в лявото пространство вече са направени и стоят на „stand by” в президентството.
А Първанов гледа отстрани и чака някой друг, вместо него, да натисне копчето.
Ако употребим подходящ за случая ловно-рибарски термин, той застана „на пусия“.
Първият глухар, който му се насади на мушката беше Симеон Дянков. Глухарите всъщност не са глухи. Те не чуват само по време на собствения си любовен зов. Който в случая с Дянков звучи така: „Ела, Българио да те оправя. Идвам от Щатите – стой, та гледай!“.
Е, на стана баш така. Ама то в България все не става.

Съвсем наскоро екипите на Първанов отново доказаха, че следят изкъсо управляващото мнозинство. Този път по случая с „техническата грешка“ в закона за наркотиците и прекурсорите, която ачик спасява от загиване водката „Мери Джейн“ и нейната търговска марка „Мария Хуана“, демек марихуана. /Най-после някой да го каже, че като гледам само в. „Капитал“ и сайта „Уеб кафе“ са обяснили за какво става дума. Другите мълчат като комунисти, лапнали цицката на „СИС индърстийз“/.
Първанов не пропусна да отбележи, че „проблемът не е толкова в опита да се заобиколи президента, а в това, че е подменен вота на Народното събрание“. Тоест, че ако някой плаче за отстраняване, това е Цецка Цачева.
Цялата сценка стана още по-комична, когато Цачева заяви, че всъщност нищо не е станало. Ще поправим грешката и ще издадем нов „Държавен вестник“. Скоро чакаме да излезе и уйкенд издание. През седмицата ДДС-то 20%, а пък в събота – 22%.
Тя, тази г-жа Цачева, май съвсем през просото я подкара.
Неотдавна в Кремъл я попитаха „България ще инсталира ли ракетни установки на своя територия?“.
Пък тя измънка някакво обяснение, което в махаленски стил прозвуча така: „Ама няма такова нещо. Той американския посланик ги говореше тия работи“.
Всъщност два дни преди това у нас тия работи ги говореше възкръсналия „из мертвих“ Соломон Паси. Той обясняваше колко са велики американските ракети и звучеше досущ като в оня виц: „Съветското джудже е най-високо джудже. А съветското долно бельо е най-долното в света“.

Тъй говореше Соломон, под благосклонния поглед на правителството. А горкият американски посланик си беше позволил да каже само някаква засукана дипломатична фраза относно общата сигурност и общото бъдеще.

Няма защо да се учудваме, че импийчмънта не успя. Ами да се прекръстим, че не успя.
Тия дето плюят по форумите „Гоце“, пък и ентусиастите в парламента, трябва да си дадат сметка, че президента към днешна дата няма празен ход.
Както би казал Марк Твен: Новината за политическата смърт на Георги Първанов е силно преувеличена.
Депутатите от РЗС, дето не „достигнаха“ за импийчмънта, може да се окажат прозорливи.
За разлика от Иван Костов, който още миналата година се зае да маха Първанов, а всъщност да противопостави двете най-силни фигури в политическия живот днес – премиера и президента. Тоест да размъти водата – пък каквото стане. Само да не излезе белия кон на Майкъл Чорни.

Депутатите на Герб са много.
Но трябва да имат предвид, че дори да събереш всички самодейци в България, няма как са се получи ансамбъла „Софийски солисти“.
И да се молят – Първанов да си остане президент с ограничени пълномощия.
А не бъдещ лидер, който да използва хумористичната ситуация, в която се намираме днес.
Защото Първанов, не е Станишев.
Питайте Дянков, за да ви каже, че там няма „четири-пет“, нито „пет за четири“, както обича да казва Сашо Диков.

……………………………………………………..

Tagged: б.борисов, бсп, георги първанов, герб, гоце, държавен вестник, живко желев, импийчмънт, костов, майкъл чорни, отстраняване на президента, сашо диков, симеон дянков, соломон паси, цецка цачева

Posted in: Всички публикации