Пък после – антикризисните мерки.
Това предлагам аз.
Защото неотдавна Живко Георгиев от „Галъп“ изнесе едни много нелицеприятни цифри за разпределението на богатството в България.
Ето какво каза той:
„ Анализът засяга само чистите парични доходи на едно домакинство – сума, която се получава, след като извадим данъците и осигуровките. Една от техниките е групирането на домакинствата в т.нар. децилни групи. Една група обхваща 10% от домакинствата. Тоест 2 млн. 740 хил.български домакинства се разпределят в общо десет групи. Във всяка влизат по 10% от домакинствата. В първата са най-богатите.
В последната влизат най-бедните.
Да огледаме първо числата.
Група №1 или първите 10% от най-богатите притежават 41,5% от съвкупните парични доходи на българските домакинства.
Забележете – последната или най-бедните 10% от българските домакинства се “радват” на 1,8% от съвкупния доход.
Кои попадат в група №1? Това са домакинствата с чист паричен доход над 2080 лв. Честно казано, в сравнение с европейските доходи това не е голяма сума. Но челната група има и друг характерен белег. Докато при останалите девет различията в рамките на групата не са значими, то в първата отделно има 2% най-богати, които разполагат на месец с над 14 000 лв.”
Това бяха данните на „Галъп“. Сега да погледнем националната статистика – НСИ.
ПАРИЧЕН ДОХОД НА ДОМАКИНСТВАТА ПО ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОДИ
ЗА ДЕКЕМВРИ 2008 И 2009 ГОДИНА
Виждаме, че средния доход на едно българско домакинство за декември 2009 г. е 756 лева и 66 стотинки.
Не е голяма философия да умножиш месечния доход на едно средно домакинство по общия брой на домакинствата в България, които са 2 млн.740 хил. След това да изчислиш колко се пада на най-бедните – 1.8% от месечната сума. Тези бедни семейства влизат в последните десет процента и наброяват 274 000 домакинства. На всяко от тях се пада средно около 130-140 лева месечен доход. Така излиза аритметиката, с извинение…
В зависимост от броя на децата, но дори да е едно, тези хора /близо милион/, живеят под абсолютния праг на бедност, определен от Световната банка – 1-1.5 долара дневно. Кои са те ли? Ами преобладаващата част от ромите, за които на няколко пъти предупреждава Кольо Парамов, но и онези , които живеят без работа на село и онези, които всяка сутрин прибират хартията от кофите за боклук. И за които преди време един вестникар цинично написа, че печелели по 50 лева на ден. Ами като печелят толкова много, защо той не отиде по кофите, ами седи в редакцията срещу 800 лева от които взима чисто 600. И всеки ден му начукват канчето за или против Доган да пише, а за Борисов просто да забрави, освен ако не е нещо „изключително“.
Но да излезем от задушната тема за българската журналистика. И да погледнем към световните цифри.
Миналата година ООН публикува тревожен доклад за плашещите диспропорции между бедни и богати в световен мащаб. Ето ги данните за печалните лидери в тази класация.
1. Хонконг, Китай /първи въвели плоския данък, 1947 г/
БВП 2007 (млрд. щ.д.): 207.2
Процент от дохода на населението
Най-бедните 10%: 2
Най-богатите 10%: 34.9
2. Сингапур
БВП 2007 (млрд. щ.д.): 161.3
Процент от дохода на населението
Най-бедните 10%: 1.9
Най-богатите 10%: 32.8
3. САЩ
БВП 2007 (млрд. щ.д.): 13 751
Процент от дохода на населението
Най-бедните 10%: 1.9
Най-богатите 10%: 29.9
В тази класация неназования шампион е България, с мизерен БВП и следното разпределение:
Най-богатите 10% – 41.5
Най-бедните 10% – 1.8
Затова – нека преди приемането на антикризисните мерки да спрем за малко дългогодишната осанна на плоския данък. Като изключим Хонконг, тия дето са го въвели, са по-скоро екзотични, отколкото – прокопсали:
Естония 1994 22%
Латвия 1995 25%
Литва 1996 27%
Русия 2001 13%
Сърбия 2003 14%
Словакия 2004 19%
Украйна 2004 15%
Румъния 2005 16%
Грузия 2005 12%
Исландия 2007 35,7%
Монголия 2007 10%
Киргизстан 2007 10%
Македония 2007 12%
Черна гора 2007 15%
България 2008 10% /нашият е най-плосък, че и най-нисък,сиреч най-наведен/
Пък сега и Източен Тимур щели да го въвеждат. Колко вълнуващо!
Няма да е зле да намалим и крокодилските сълзи за съдбата на богаташите в България – как сме ги били демонизирали и прочие тра-ла-ла…
Никой не е хукнал да преследва богаташите.
Нашенските баровци имат някои особености, за които не бива да виним само и единствено тях. Първо – много са малко. Второ – много са богати. Трето – много обичат монопола, държавната цицка и картелните сговори. Четвърто – значителна част от тях са големи цървули. Ама и за това не носят вина хората – то така е тръгнало от времето на Алеко Константинов.
А дали са социално отговорни?
Ще видим. Ако при вдигането на ДДС с 2% – пак тръгнат да правят онова упражнение от 2007-ма, когато кашкавала скочи от 7 на 14 лева , значи всичко е загубено.
Тогава ще трябва да приемем у нас последната възможна антикризисна мярка – Владимир Илич Ленин.
………………………………..
Posted on 23 март 2010
0