Галя Симеонова-Конах: ЕВРОПЕЙСКАТА МЕЧТА

Това е един отлежал във времето текст, който така и не видя бял свят, когато без създаден – преди близо10 години. Опитах да го пусна тук и там, но ту обемът му беше неприемлив, ту се нуждаеше от актуализация, ту, че авторката не е живяла в САЩ и не познава онова, за което пише. Сякаш става дума за туристически репортаж, а не за изследване с футурично-културен привкус. Реших, че този текст няма нужда от допълнителен грим – нека бъде представен пред вас с истинските си черти – като състояла се или не състояла прогноза. А по цитираните и вече остарели данни и факти можете съвсем точно да определите възрастта му – и непредвидимата му предвидимост.
Коя е Галя Конах? Доктор на Ягелонския университет, един от най-старите и реномирани университети в Европа. През последните 100 години в този университет титлата доктор са получили само 5-има българи, между които е и Галя Симеонова. Тя е Конах по мъж, съпругът й е професор по история на религията.
Галя два пъти посреща и изживява падането на комунизма – веднъж с полските си съидейници (включва се във всички акции на нелегалния тогава, днес легендарен профсъюз “Солидарност”), втори път – с българските си сънародници. В България Галя Конах е повече известна като кореспондентка от полската столица, а във Варшава публикува в най-авторитетните издания – “Газета Виборча” и “Жечпосполита”. През 1993 г. Галя Симеонова-Конах става носител на наградата на Полската информационна агенция за дейността си на чуждестранен кореспондент. В момента е преподавател по българистика в Познанския университет, предстои й да се хабилитира като професор. Автор е на книгата „Християнски идеи в творчеството на Николай Лилиев” /1999/, по нейна идея и редакция в Полша излезе „Човекът с много имена. Антология на българската проза от края на XX и началото на XXI век” – в която тя е съставител, автор на предговора.

Румен Леонидов

Галя Симеонова-Конах

ЕВРОПЕЙСКАТА МЕЧТА

Европейската мечта на обединяващия се стар континент, може да бъде огледален образ на известната американска идеограма. Днес редица автори от двете страни на океана, поставят тезата, че в наше време именно в Европа, а не в Америка се раждат идеите и образците на икономическото и политическо мислене, които са важни и атрактивни за целия свят. Без съмнение мечтата на европейците израства върху различно разбиране за свободата и сигурността в света.
В последната си книга, озаглавена Европейската мечта американецът Джереми Рифкин1, който добре познава променяща се Европа, пише за това.
Технологиите на XXI век, новият компютърен софтуер, телекомуникациите, биотехнологиите, а в скоро време и нанотехнологиите – ще доведат до фундаментална промяна в представите за време и пространство. И ако повечето от тези технологии се раждат в Америка с участието на учени от цял свят, то за тяхното използване, според Рифкин, именно Европа в най-скоро време ще бъде много по-добре приготвена за тяхното използване.

Приоритети за човека: Парите като такива или животът като такъв

Ако европейците работят, за да живеят, то американците живеят, за да работят. Разликите в разбирането на живота, на онтологията са фундаментални. Едните и дрегите не разбират начина на мислене на отсрещната страна, въпреки че американското мислене, както и европейското се опира на Просвещението и идеологията на светската държава, инициирани от френските мислители и философи през XVIII век.
Американците от прелома на XIX и XX век се превръщат в могъщи капиталисти, проповядващи култ към силата, частната собственост, пазарния капитализъм и националната държава.
В Америка всичко е опростено. Да бъдеш производителен – значи да приличаш на Бога. ”Бог както е известно е най-добрият продуцент. Не инвестирайки време, енергия и капитал с мощта на едно слово сътворява небето и земята.” Най-напред е бил Творецът, после термодинамиката и машините. Именно в Америка се ражда разбирането за времето като пари (мерени със стопера на конвейра), а не като Божи дар и природен ритъм. Тук се създава също така едно ново отношение към пространството, съкращавано чрез железницата и телеграфа. Много важни неща за тази цивилизация са уловени от Алековия гений в неговите пътеписи, До Чикаго и …все пак назад – към Европа.
Американците стават най-доброто въплъщение на етиката, оформена от немския философ Карл Вебер, която в своята същност се опира на протестантското християнство (работейки добре – служиш на Бога), както и на духа на капитализма.
Те са убедени, че са създали архетипа на силната личност. Това потвърждават и социологическите изследвания: две трети от американците искат да бъдат самостоятелни и да имат собствени фирми, дори при съществуващия риск за фалит. Докато почти половината от европейците предпочитат да работят във фирми, стабилни, често държавни, а сигурността им да бъде гарантира чрез общността, в която живеят.
Причините са разбираеми: Още от Средновековието европейците са създали градовете и са се концентрирали около тях. Американците от своя страна е трябвало, често със сила да покоряват “необитаемата” (унищожавайки индианците) страна и са могли да разчитат само на себе си. В новия свят се създава общество бранещо с оръжие в ръка частната собственост.
Американците живеят в по-големи жилища от европейците, но много по-рядко от тях се връщат в своите родни места. За своята мобилност, в чисто човешки аспект, американците плащат с изолация, тяхната усмивка и заучена отвореност, нищо не значат.
Към това се прибавя и фаталната, кичова “естетика” на ежедневния им живот. Живеят в серийно построени евтини къщи (плоскости от гипс и картон, сайдинг), изминават до работните си места стотици километри. Мъдрият Уди Алън отдавна е казал, че мястото на изобретателя на пластмасовия сайдинг е в ада. Грозните квартали на американските мегаполисите, отдавна не са никакви човешки общности, центровете на градовете им се превръщат в гета или руини.
Ако Американската мечта в миналото е била квинтесенцията на протестантско-просветителската модерност и мощта на националната държава, то раждащата се Европейска мечта много по-добре отговаря на духа на постмодерната епоха от края на XX век и новото хилядолетие.
Европейците имат съвсем различен исторически опит. На собствен гръб са изпитали цената на модерността и националните държави. Европейските войни – империалистически от XIX век и тоталитарни от XX век – са продукт, както е известно от конфронтацията на национализма, империите и идеологиите. Все неща, които Америка сега иска да сервира на света с настъпващата идеология на неоконсерваторите.
Затова пък европейската постсъвременна епоха се опира на космополитизма и на “деконструкцията”, на създаването на мрежа от взаимни връзки, като същевременно се акцентира върху разнообразието на различната историческа и културна традиция.

Европейският постмодернизъм. Америка вярва в лотарии

Европейските постмодернисти, разбира се главно френските, демонтираха идеологията на старото Просвещение и старите визии за прогреса и националната държава.
Новото поколение европейски мислители от втората половина на XX век престанаха да вярват на големите наративи и едностранчивите утопии. Постмодернистите атакуваха фронтално идеологическите основи на модерността, а даже самата история като наука за светското спасение на човечеството.
Те разрушиха идеологическите крепостни стени на новия затвор на разума, но не дадоха на освободените ново убежище. Станаха екзистенциални номади търсещи нещо, в което може да повярват, пътешествайки из света без граници.
Деца на екзистенциализма, обременени от собствена си история и дълбоко, мощно интелектуално познание, европейците знаят, че няма прости решения и черно-бели истини. Може би затова те правят впечатление на подтиснати песимисти в сравнение с простата идеология на усмихнатите каубои.
Но европейците вече работят над една нова световна и сложна конструкция. Тя вече е факт и действа – Европейският съюз.
В Америка постмодерното мислене в областта на политиката и устройството на обществото е трудно да бъде прието. Половината от американците не допуска мисълта, че тяхната етика и ценности са относителни, а диалогичният релативизъм е форма за оцеляване, ако се опира на принципа на уважението на партньора. Американците в своята семпла представа за света и историята продължават да проповядват старите просветителски утопии и планове за линейния прогрес.
Затова пък европейските интелектуалци, имащи съзнанието за огромните разрушения от световните войни и тоталитарните режими, които се водеха на стария континент са скептични по отношение на всякакви метаистории, обърнати са към културното многообразие и универсалните права на човека. Европейската мечта, предлата съвсем друга история, основана на качеството на живота, продължителното оцеляване, мира и хармонията на цивилизациите.

Европа е от Венера, Америка е от Марс

Резултат от политическата американска философия е разхищението на енергия, грабителската и антиекологическа икономика в различни точки на планетата, задълбочаващата се пропаст между бедни и богати. (колкото и популистки да звучи!)
Империалистическата експанзия на неоконсерваторите на Буш младши е причина Америка да изглежда все повече в очите на европейците къто държавата на кайзер Вилхелм. (Анатол Лиевен)
В бъдеще, по мнението на някои европейски мислители, тя все пак ще загуби съревнованието с философията на глобалната икономика като равномерна стабилност, която се заключава в репродукцията на високо качество, чрез хармонизиране на производството и консумацията с възможностите на природата, с поставен акцент върху възпроизвеждането на природните богатства и рециклирането на отпадъците.
Този хомеостат (от Венера) – ще бъде истински край на историята, родом “от Марс”, опираща се на свободното използване на силата. В глобалната икономика, според европейския проект се разчита и се цени, не толкова придобиването на територии и акумулацията на материални богатства, колкото промяната на стопанския, политическия и религиозен манталитет, кооперацията, емпатията и емоционалния интелект.
Европейците повече ценят преговорите, икономическата помощ и мирните средства. Колкото и да е парадоксално днес американците мислят локално. Европейците глобално.
Това съвсем не значи, че Европа е остров на блажените. Продължават да се ширят сред европейците националната враждебност, ксенофобията, националните егоизми. Брюксел е символ е бюрокрацията, а в някаква степен и на корупцията. Западна Европа се страхува, че работните места ще отпътуват на Изток, при по-евтината работна ръка, а пък Изтокът се бои, че ще стане колония на западноевропейските държави. По-малките страни подозират Франция и Германия, че искат да им наложат икономически и юридически правила, които са изгодни за по-големите държави в ЕС.

Америка вече няма визия за своето бъдеще

Но въпреки всичко Европа има визия за своето бъдеще, докато Америка вече няма, според цитирания Рифкин!
Преди двеста години е било точно обратното. Надеждата, оптимизмът и ентусиазмът на американците са направила тяхната мечта атрактивна.
Америка е велика сила – икономическа и милитарна – нейната масова култура е позната на цял свят, но американският начин на живот не буди вече възхищение! За голяма част от европейците Америка не е вече велика държава. Във всеки случай се оказва,че този начин на живот не е възможно да бъде присаден извън Америка.
А даже започва да се разпада в самата Америка. Американците все още вярват силно в Бога, но все по-малко – в индивидуалното щастие и протестантската етика по отношение на работата, като основна ценност. Тази вяра я унищожава между другото масовата култура, пропагандирана от новите медии. Американската рекламна промишленост е внушила на хората, че могат да бъдат щастливи, дори ако само консумират и купуват непрекъснато. Да си щастлив значи да купуваш. И Америка живее от заеми и поддържа своето нарцистично самодоволство, купувайки на кредит всичко, което може да се купи.
Сън наяве
Пръсва се американският мит за забогателия чистач на обувки. Все още 55% от американците смята, че ще стигне някога до големите пари, но не – благодарение на собствената си работа /sig!/ – а чрез наследство или игра на борсата.
Доходите от хазартните игри нарастват с 9% годишно, много по-бързо от американската икономика. А за всякакви лотарии, американците дават повече пари, отколкото за телевизия, плочи, книги, кино и театър взети заедно!!!
Лотариите, хазарта и други подобни игри променят американската култура. В телевизията текат 170 програми от типа на “Стани богат”.
Това вече не е американската мечта, това е само сън наяве!!!

Похвална песен за Европа

До средата на 60-те години на XX век, сърцевината на американската мечта е било авансирането по обществената стълбица.
Но днес именно Европа е свързана с общественото издигане и успех. В САЩ 17% от населението живее под границата на бедността, докато във Финландия – 5,1%, в Германия – 7,5%, Швеция – 6%, Франция – 8%.
Все още за американците бедността се отнася само до черните, само 8% от белите, живеят под границите на бедността, докато при черните – този процент е 24, т.е. ¼ част от черното население. Вече трето поколение от тези американци живее единствено от социалните помощи.
Най-ниската заплата в САЩ е 39% от средната заплата в страна, докато в Европа – достига до 52%! В САЩ няма отпуски по майчинство, а в Швеция те са 18 месеца.
Обикновено американците смятат, че Европа е място, което е добро само за пенсионери, че по-страшният конкурент е Азия.
В същото време, достатъчно е да вземем статистиките от последните години за да се установят невероятни неща. Именно Европа е голямото предизвикателство!
Европейците вече имат общ парламент, съдебна система, общи паспорти, валута, комисии, искат да създадат европейски войски за бързо реагиране. Строят трансевропейска транспортна мрежа ТЕН, имат общи образователни програми от детските градини до третата възраст.
ЕС става огромен гигант. Населението след разширението с още 10 държави вече е 455 млн. души, разбира се, много по-малко от Китай и Индия, но повече от Америка (293 млн.души). НБП на ЕС е 10,5 млд. дол., на САЩ – 9,5 млд. дол. Освен това САЩ има чудовищен бюджетен дефицит измерван в билиони долари и търговски дефицит, който през 2004 г. е 521 млд. дол. ЕС повече изнася стоки, отколкото внася.
Руските, китайски банки, както и на страните от ОПЕК вече частично са преминали на евро, което е повишило стойността си с 44%, докато американския долар е загубил 31%, поради огромния вътрешен дълг на американската икономика, който факт според някои икономисти вече заплашва финансовата стабилност на света.
Трябва да се престане да се сравнява САЩ с отделните страни на ЕС, а да се разглежда ЕС като цялост. Германия е много по-могъща икономическа сила, отколкото най-силния щат Калифорния. Великобритания – от щат Ню Йорк, Франция от Тексас, Италия – от Флорида, Испания – от Илинойс и т. н.

Когато фактите говорят…
В списъка на 140 -те най-големи световни концерни 61 са европейски, 50 – американски и 29 – азиатски

Nokia е №1 сред производителите на GSM телефони. (40% от световното производство) Vodafone има 45% от дяловете на най-големия американски концерн Verizon Wireless. Издателският концерн Bertelsmann е мощна фирма в САЩ. Към него принадлежат Random Nouse, Penguin, Putman, а Boeing в лицето Airbus има голям конкурент.
Най-големите банки на света са 20 на брой и от тях 14 – са европейски, и тук са такива гиганти като Deutsche bank или Credit Suisse.
В химическата промишленост начело е BASF. Също е положението сред строителните концерни – Bouygues, Vinci, Skanska; първият американски концерн е едва на 10 място. Не по различна е ситуацията сред хранителните концерни, където листата водят Nestle и Unilever. Европейците господстват и сред застрахователните агенции: 8 от първите 10 на световната листа, са от Европа.
В автомобилната промишленост първенство имат американските GM, Ford, Daimler Chrysler, но по-натам следват само европейски фирми – Volswagen, Fiat, Peugeot, BMW, Renault.
Според класацията на Global Finance, 50 от най-добрите фирми на света, освен една – Hilton – това са европейски фирми!!!
Американците смятат, че гръбнакът на тяхната икономика са малките и средните фирми, но тези фирми дават в САЩ само 46% работни места, докато в Европа, подобни фирми – осигуряват 2/3 от работните места.
Обикновено се твърди, че американската икономика ражда милионерите. А в същото време Европа има 2,6 млн. милионери (в дол.), докато Америка – 2,2 млн. През 2000 г. милионерите в Европа са се увеличили с 100 000 души, а в Америка са намалели – с 88 000 души.

Европейското качество на живота
Качеството на живота в Европа е по-високо, отколкото в САЩ

Икономистите твърдят, че САЩ през 2005 г. ще имат по-голям икономически растеж от Европа. Това би трябвало да е довод на стагнацията на Европа.
Но американския прираст се опира на задлъжняването. Според някои икономисти американците просто изяждат своето бъдеще. Техният дефицит е нарастнал през 2003 – 2004 г. с 1, 5 билиона дол. Освен това НБП не дава пълен образ на положението. Създателят на НБП Симон Куснетц, носител на Нобелова награда за 1971 г., прави разграничение между качествения и количествен прираст и специалистите употребяват два показатели GPI (действителния показател на напредъка) и ISEW (индекс на дълготрайното благоденствие).
И тук започва надмощието на Европа.
Преди всичко американците разхищават енергията (което пък им повишава показателите на НБП). Имат ок. 160 млн. души по-малко от ЕС, а употребяват 3 пъти повече енергия от Европа.
ЕС дава по-малко средства за въоръжение (може да се каже, че Европа използва американските системи за сигурност), но пък Америка харчи много повече пари за борбата с престъпността.
За тези, които са недоволни от българското образование и искат да го приведат към “американските образци”, трябва да се спомене за изследванията, които говорят, че общото образование в Америка е на фатално ниско равнище, редовият американец в Европа е символ на ограничеността и лошото образование.
Много млади хора, особено от страни като нашата, отиват по различни начини и програми в САЩ в търсене на по-добър живот. Колко от тях са доволни, кога ще постигнат успех и на каква цена!

Цялата тази политика е част от т. нар. ново еничарство, вземане на хора от бедните държави, от които няма какво друго да се вземе. Образованият човек като продукт на покупка в ситуацията на демографски спад, особено сред бялото население на света! Необразованите етнически малцинства даже не могат да попълнят документите за кандидатстване, които са на английски език и си остават по местата!

В ЕС има 322 лекари на 100 000 души, в САЩ – 279. Европейците нямат толкова много техника в домовете си, но пък това, което имат, им стига и е на добро техническо равнище.
Американците смятат, че тяхното благоденствие им дава сигурност.
Но през 1999 г. в ЕС са извършени 1,7 убийства на 100 000 души, докато в САЩ този показател достига 6, 26.
В ЕС на 100 000 жители – 87 се намират в затвора, докато в Америка – 685!!! Всеки 4 -ти затворник на света се намира зад решетките в американските затвори!
Европа изпреварва Америка в нововъведенията и новите решения например при организирането на работните места. Белгия въвежда т. нар. времеви кредити. Работещият може да получи целогодишен отпуск или да редуцира своята работа до половин щат, без да губи осигуровките си. Може да получи също така “тематично прекъсване”, за да се заеме със семейството например. След 50-годишна възраст може да намали работното си време с 1/5. И въпреки, колкото и да е невероятно това, производителността на труда в Белгия, подобно, както и във Франция са по-високи, отколкото в САЩ.
37% от американците работи над 50 часа седмично, а 80% – повече от 40 часа. Американските родители се оплакват, че нямат време за децата, което пък води до голяма престъпност сред подрастващите.
Според съдържанието на потребителската кошница, американците са 29% по-заможни от европейците.
Но ако качеството на живота се измерва със свободното време, което можеш да посветиш за себе си, за туризъм, културни развлечения и светски живот, то европейците имат 10 седмици свободно време повече!!!
Дали тези 29% повече пари дават повече щастие?
Тук е въпросът и за генетично променените храни, против които се обявява Европа и за качеството на самата храна. 60% от американците страдат от затлъстяване. Всеки, който е бил отвъд океана е стреснат от отпуснатите, затлъстели и безформени човешки маси, консумиращи евтини, нездравословни и некачествени храни, предлагани в изобилие!
Добре е, че американската мечта се различава от европейската. И двата модела – имат плюсове и минуси.
По-важно е друго. Европейците реформират своята система така, че да се създаде пространство за отговорната личност, а американците не европеизират своята.
Става нещо тъкмо обратното – американската система започва да се явява карикатура на индивидуализма.
Малцина са все по – богати, и все повече – по-бедни.

Американците стават все повече “избран народ” лишен от перспектива

Това е мнението на Дж. Рифкин.
Европа се приготвя за новите времена, докато Америка брани старите. Много американци гледа на Европа с пренебрежение, иронично, с презрение и даже като на враг за могъществото на САЩ.
Едва ли имат повод затова. По същия начин европейците са третирали създаването на САЩ преди 200 години. Не са имали право, както се оказва, и с днешните критици на Европа ще бъде същото.
Пред очите ни се извършва дълбока промяна – политическа, институционална, икономическа, а даже метафизическа – велика промяна в Европа и с европейците.
Самите ние може би не си даваме сметка, в какъв исторически момент живеем – разширяването на Европа, създаването на нещо ново и качествено различно!
Самотният каубой с пистолетите в нашия комплициран свят, лавиращ върху деликатното равновесие на силите, а и като манталитет и в икономически план – вече е стар, абсолютно не модерен архетип.
В глобалния свят на повишен риск много по-голямо значение имат доверието, взаимността и кооперацията. Шанс да се преживее дават, по думите на нобелиста Иля Пригогин (френски мислител от руски произход), “пропускащите структури”, които запазват своята стабилност благодарение на това, че непрекъснато през тях преминава външна енергия. Такава роля в бъдеще може да изиграе Обединена Европа. ЕС не е териториална цялост, той единствено координира политиката на държавите-членки.

Перспективите на “уморения титан”

САЩ от 2005 г. много приличат на Великобритания от 1905 г., пише Тимоти Г. Еш, английски историк и публицист. Той анализира и сравнява положението на двете империи, бившата и настоящата, в различни времеви граници, като открива много прилики. Както е казал Чембърлейн визирайки Британската империя, “умореният титан се клати под тежестта на собствената си съдба”.
Днес Америка демонстрира самочувствие на велика сила, съзнание за собствената си важност и за това, че е център на света. Виждат се обаче страховете от настъпващата ерозия в позицията й в света и прикрито безпокойство и нервничене.
Във Великобритания тези чувства са били породени от войната с бурите, кървава и продължителна, когато една малка група въстанници отправя предизвикателство към империята на всички времена, както и от нарастващата в началото на ХХ век мощ на Германия и САЩ. По същото време Британската империя е разхвърляла имперското си милитарно присъствие по цял свят, а в нея е набъбвал цял сложен възел от вътрешни социални и икономически проблеми.
Според Т. Г. Еш, в наше време умореният титан е САЩ. Става въпрос за неочакваната дълга и кървава война с шепа бунтовници в Ирак, от която САЩ не могат да излязат запазвайки достойнството и позицията си на световна сила. Към това се прибавят огромните материални загуби, петролната криза, войната оголва и редица вътрешни социално-икономически проблеми в САЩ. Отгоре на всичко изгрява звездата на Азия, на Китай и Индия. Изгрява и звездата на обединена Европа. Но тук поне става въпрос за държави от един и същ цивилизационен и културен кръг.
Илюстрация на променените настроения в САЩ са последните изследвания на общественото мнение – вече 54 % от анкетираните смятат войната в Ирак за грешка, а 57%, са на мнение, че във връзка с нея се е повишила опасността от тероризъм.
Т. нар. от Буш “Стара Европа” не подкрепи военната авантюра, “старите” европейци предупреждаваха какво ще стане. За американците тази истина е нещо ново. Досега бяха завладени от представата за суперсилата на държавата си, бяха подложени на масова дезинформация от пропагандата и медиите, принадлежащи на неоконсерваторите. Само непоправимите оптимисти могат да вярват, че ще се създаде демократична република в Ирак. Американците и новото иракско правителство фактически управляват в т. нар. зелена зона, територия с диаметър 10 км в центъра на Багдад. Във Вашингтон кръжи виц пише Еш: Войната свърши, победи Иран.
Както бе подчертано американците използват три пъти по-евтин бензин от европейците и смятат, че ако се повиши цената на бензина, ще бъде заплашена не само американската икономика, но и американският начин и стил на живот, чиито символи са Намер, работното място, отдалечено на стотици километри от дома и смяната на местоживеенето.
Според някои икономисти американските спестявания, като се вземат предвид всички публични разходи и дългове, са равни на нула. Американската телевизия през цялото време бомбардира зрителите с маниакални реклами да се купува и купува – а след това консуматорите да съберат всички дългове в един изгоден пакет! Първият апел да се ограничава консумацията на бензин бе едва след тайфуна Катрин.
Всичко това не означава, че Америка утре ще загуби своята позиция. Агонията на Великобритания е траела 40 години след 1905 г. Но както твърдят известни световни икономически и политически авторитети, дали “векът на Америка”, който фактически започва след 1945 г., ще трае до 2045, до 2035 или до 2025 – промените в световната конюнктура са осезаеми, краят на този век се вижда, той е в обозримо за нас историческо време. Сегашните прогнози говорят за това, че най-мощната държава през 2030 г. ще бъде Китай.
Какво следва за света от този факт? Навярно нищо добре, ако не се предприемат разумни действия. Първо: смяната на разположението на силите винаги е съпътствана от страшни войни. Второ: новият владетел на света винаги е по-лош от предишния.
В Европа се смята (а в САЩ подобно мнение представя между другото и Збигниев Бжежински), че трябва да се изработи единна стратегия и то в най-близка историческа перспектива, за установяване на такъв световен ред, при който да се съхранят интересите и сигурността на либерално-демократичните държави, когато мощта на САЩ отслабне, да се позволи на САЩ да се оттегли от позицията си на някогашна суперсила и отговорността за света да бъде наново разпределена. Не се знае до какви сътресения ще доведе всичко това в самите САЩ.

Образец за ЕС не е никаква супердържава или суперсила

Европейският скептицизъм е известен.
Кой днес в Германия, Франция или Италия, където гражданите излизат на улицата за да защитят социалната държава, адмирира голямата европейска идея. Само новите членове ентусиазирано приветстват влизането си в Европа. “Старите” европейци не се вълнуват от европейската мечта и силата на ЕС. Но мъдростта на Европа е в нейния интелектуален скепсис и размисъл, в нейната история, култура и философия, провокирали “континенталния проект”.
За страничния наблюдател като че ли в България, поне в медиите и публичното пространство няма равнопоставеност на двете “мечти”.
Американската мечта, както е известно е пропагандирана и поддържана чрез американските средства за масова информация, Холивуд, различни фондации и институции и техните храненици по света, а сегашните действия на Америка – от цялата пропагандна машина на неоконсерваторите – част от пресата и телевизиите. Не се виждат опити за по-дълбоко осведомяване на българското общество за европейския път, въпреки че страната след 2 години става член на общността, европейската мечта, става и наша, успехите и парите ще дойдат оттам.
Парадоксално е и, че като в бананова република, чужди посланици у нас коментират и поучават, какво трябва да прави България, въпреки че в дипломатическия свят има принцип за ненамеса във вътрешните работи на страната, в която е мисията. Това е истинско фо па в дипломацията.
Последните години и събития в света водят към размисъл и преоценка на различни тези и мислене. Те подложиха на съмнение неолибералния модел, който утвърждава неравенството в света и днес е една от причините за развитието на фундаментализма и тероризма. Дискредитираха и американския неоконсервативен модел за световния ред, както и неоконсервативните митове и лъжи – в основата на които е формулата, че който владее нефта, владее света. Доведоха и до разминаването на Европа и Америка, придадоха на страведливата кауза за борба с тероризма даже смисъл вече на борба за национално освобождение – примерът с Ирак.
Ураганът Катрин показа и друго лице на САЩ. Реномето на суперсилата, която не може пет дни да организира помощ за своите граждани, която трябваше да връща и войници от театъра на военните действия, които води, оголването при бедствието на расови и социални проблеми, всичко доста затъмни това реноме.
В изложения контекст на мисли, има смисъл да се поддържат проевропейските стратегии. България не е остров за да отплува през океана, както може би се струва на някои безкритични и закъснели поддръжници на американската мечта у нас.
Въпреки всичко, да погледнем най-сетне с други очи и на нашата страна и мястото, където се намира.
Европа си остава едно от най-приятните места за живеене на света.

Варшава

———————————————————————

1The European Dream, Penguin, New York 2004. Във Вашингтон се намира неговата Фондация за икономически насоки, в Брюксел Дж. Рифкин е бил съветник на Романо Проди.

Tagged: американската икономика, американската мечта, галя симеонова - конах, европа, жизнен стандарт в европа, жизнен стандарт в сащ, ирак, политика на европа, политика на сащ, румен леонидов, сащ

Posted in: Всички публикации