Като се почне дебат при президента, кой знае защо, все ми идва наум онзи знаменит пасаж от „Златният телец“ – „Васисуалий Лоханкин и руската революция“:
“Сам Васисуалий никогда и нигде не служил. Служба помешала бы ему думать о значении русской интеллигенции, к каковой социальной прослойке он причислял и себя. Таким образом, продолжительные думы Лоханкина сводились к приятной и близкой теме: “Васисуалий Лоханкин и его значение”, “Лоханкин и трагедия русского Либерализма”, “Лоханки и его роль в русской революции”.
Само дето не мога да си обясня кой повече го докарва на Васисуалий – президентът, дебатиращите там, или блогиращи като моя милост, дето уж се водим някакво гражданско общество. В съществуването на което дълбоко се съмнявам.
Другото, което не ми е ясно – кому е нужно да се организират дебати на най-високо ниво по отдавна известни, азбучни истини.
Като се извинявам на редовните читатели и с риск да навлека жълтата фланелка в спора за титлата „Васисуалий Лоханкин“, ще илюстрирам част от президентския дебат с цитати, публикувани тук от моя милост, в едни по-предишни периоди.
Президентът Първанов на дебата, 2010 г.:
И ако искаме да си представим българската икономика след
кризата, трябва да отчетем доста неблагоприятни фактори още
преди началото на кризисните процеси:
Първо, в нашата икономика преобладават ниско технологичните, обслужващи дейности и междинни продукти. Ние не произвеждаме завършени високотехнологични продукти. Проблемът не е, че българската икономика е икономика преимуществено на услугите, а че тя е нискотехнологична, трудоемка и енергоемка. Второ, в нашата икономика няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши. Тя се формира в голяма степен стихийно, под въздействието на конюнктурни фактори. За разлика от други източноевропейски страни, които се ориентираха своевременно, съхраниха и развиха своите специализации в индустрии, основани на широко привличане на чужди инвестиции и капитали, нови технологии и висококвалифицирана работна ръка, ние се превърнахме, образно казано, в своеобразен преработващ, суровинен придатък. При което печалбата, принадената стойност, макар и да се произвежда тук, се реализира извън страната.
През 2005 година моя милост публикувах във в. „Пари“ текст под заглавие:
„Особености на националните дефицити“ /натисни, за да видиш/
От този текст става ясно, че още преди пет години не само вашият покорен слуга, но далеч по-крупни фигури, са били наясно какво ще стане.
В началото на 2008 г., когато на кризата се гледаше през пръсти публикувах текст, който завършва така:
„Увъртанията, че световната финансова криза ще мине през комшиите, тъй като “господ е българин” са празни приказки от дилетанти за дилетанти.
Сигурен съм, че в България има поне 1000 души, които отлично знаят какво ще стане. Не съм сигурен, обаче, дали знаят на какво са способни некадърниците по време на криза.“
ДЕМОКРАЦИЯТА НА ДИЛЕТАНТИТЕ /натисни, за да видиш/
През октомври 2009 година, след като ми писна да гледам и слушам как всеки у нас си бърше ръцете със световната криза като с универсална пачавра, пуснах тук следния текст:
СТИГА С ТАЗИ ГЛОБАЛНА КРИЗА БЕ, ГОСПОДА! /натисни, за да видиш/
Днес, в началото на 2010 година, сме свидетели на поредния дебат, в който президентът Първанов призовава към добрия стар консенсус. Ще се справяме с кризата под звуците на онова старо парче „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…“
Но няма да му се получи. Тъй като не е важно какво казва моя милост за прехода, както и разсъжденията на Васисуалий Лоханкин по повод руската революция.
Важното е какво пише в докладите на ОЛАФ и ЕК.
А какво пише там, можете да видите ТУК. /натисни, за да видиш/
Европеец
5 март 2010
Господин Желев, Гоце е едно нищожество, което има свое измерение, може да стане единица мярка и така да влезе в историята на т.н. преход. Би бил чудесна мярза за разрухата на държавността, ограбването на държавата, разцвета на престъпните структури, здраво вплетени в държавната организация. Много вреден плевел.