Тук публикувам откъси от интервю с Пол Крейг Робъртс, известен икономист и публицист, зам.министър на финансите при президента Роналд Рейгън, автор на реформите в данъчната система на САЩ, носител на наградата „за изключителен принос в икономическата политика на САЩ“, наричан още „Бащата на рейгъномиката“ и кавалер на ордена на Почетния легион.
По времето на Рейган той е изтъкнат „съветолог“ – ярък критик на тоталитарните системи, какъвто си остава и до днес. В същото време понастоящем на Робъртс се гледа като на един от най-изтъкнатите дисиденти в Америка.
Цялото интервю можете да видите на slon.ru – електронни издание за икономически новини и блогове.
…
Въпрос: Нима днес наблюдаваме залез на независимата журналистика в САЩ?
Робъртс: Независима журналистика в САЩ на практика няма. Отвреме-навреме излиза нещо интересно – да се чудиш как е успяло да се промъкне. Неотдавна в предаването Frontline показаха сюжет за това как председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, финансовия министър Робърт Рубин, заместника му Лари Съмърс и шефа на комисията по търговия с ценни книжа Артър Левит са възпрепятствали шефа на комисията по фючърсна търговия да регулира спекулациите с опции, тоест пречели са му да направи това, заради което комисията е създадена. Такива материали днес попадат в телевизията много рядко. Ролята на опозиция, която медиите играеха по времето на Виетнамската война, показвайки нейната лъжа и безмисленост, остана в миналото. Първо медиите, а след тях и публиката приеха войната в Ирак…
Въпрос: Дори когато се оказа, че заплахата от Ирак е мнима?
Робъртс: Даже след като се оказа, че в Ирак не е имало никакви оръжия за масово поразяване, медиите не проведоха нито едно разследване. Конгресът проведе изслушванията, които се очакваха от него. Въпросът за военните престъпления не се обсъжда, за мъченията нищо не беше направено, пленниците, срещу които няма обвинения, още са в затворите. Никой не знае какво точно правим в Афганистан. А между другото американкското правителство е в банкрут, нямаме пари за тази война. Тя е толкова скъпа, че стойността на един галон гориво, използвано от морските пехотинци там, се равнява на 400 долара. Войната се превръща за нас в непосилно бреме. Ние сме банкрутирала държава. Отрицателното салдо се покрива за сметка на чуждестранни кредити. Саудитска Арабия, Китай, Япония и даже Русия, който кой знае защо купуват нашите държавни облигации, които скоро ще се обезценят. Раздуват дълга, за да го отпишат. А после ще започнат да печатат пари, както е прието в банановите републики. Международната платежна система, основана на долара, ще бъде разрушена. Днес нищо подобно не се обсъжда в нашите водещи медии. Можете да го видите или в малките, независими издания, или зад граница, или в интернет, в частност от моите статии.
За “джобните лидери”
Въпрос: Отличава ли се ситуацията в САЩ от тези в другите демократични страна – в Европа, в Канада?
Робъртс: Мисля, че медиите в тези страни играят по-активна роля в това отношение. Въпреки, че правителствата на тези страни са американски марионетки. Пример – когато в Съвета за сигурност на ООН се подготвя някакво решение против Израел, всички наши приятели гласуват против. По едно време се съпротивляваше само Франция, но с идването на Саркози и те станах част от нашето куклено шоу. Това така, защото лидерите на всички тези страни са ни в джоба.
Въпрос: Какво имате предвид?
Робъртс: Ние им даваме чували с пари. Да вземем, например, Тони Блеър. От мига, в който напусна поста премиер, веднага бе назначен за съветник на няколко финансови корпорации, с годишна заплата от 5 милиона фунта стерлинги. Какво разбира Блеър от Финанси? Нищо. В САЩ му организирахме поредица от лекции, за всяка от които получаваше между 100 и 250 хил. долара. Кой ще дойде да слуша Блеър? Но да е само той. Организираха и на жена му подобно турне – и тя да вземе своето. Преди тях по същия начин постъпиха и с Джон Мейджър. Вкараха го в директорските съвети на десет американски корпорации. Без да се напряга, той започна да получава по сто хиляди от всяка една годишно. Същите групировки, които осигуряват тези пари, оказват влияние върху американската политика. В други случаи направо им превеждаме по сметки в швейцарски банки.
Преди много години, когато получих докторска степен, моят научен ръководител беше назначен за зам. министър на отбраната по международните въпроси /министър тогава беше Мелвин Лърд/. Той ме покани в Пентагона и ми предложи работа във Виетнам. Аз отказах, но му зададох следния въпрос: „Как успяваме да заставим толкова много страни да ни играят по свирката?“ Тъй като виждах, че тези страни не защитават собствените си интереси, а интересите на САЩ. Той каза: „Ние им даваме пари.“ Аз попитах: „Имате предвид международните помощи?“ А той: „Не, ние даваме пари на техните лидери. Ние купуваме ръководителите им.“ Самият той не харесваше това, знаеше, че рано или късно този балон ще се спука, но тази практика вече се беше утвърдила.
…
Залезът на Америка
Въпрос: Кризата ли е виновна за това, което става в САЩ?
Робъртс: Американската икономика беше силно подкопана не само от кризата, която започна, както казах, от търговията с опции, колкото от пренасянето на работни места иззад океана – при това не само неквалифицирани, а инженерни, управленчески, счетоводни. Дейностите, които извършваха випусниците на американските университети, които са ядрото на средната класа, днес са в ръцете на чужденци. Сто хиляди американски програмисти стоят без работа, а корпорациите продължават да бомбардират Държавния департамент да им разреши работни визи за индийци и китайци, на които ще плащат по-малко. Вкарват и медицински сестри и даже учители. Посредством визата P-1 докарват тук млади момчета и момичета, които работят в супермаркети, по курортите във Флорида като камериерки, а през лятото – като сервитьори… До такава степен, че днес американските „червени вратове“ /работническата класа/ не могат да си намерят работа за минимална надница. Ако се измери безработицата по критериите, които съблюдавахме, когато аз работих в Министерството на финансите, тя ще се окаже не 10, а 21%.
Като изключим супербогатите, доходите на населението през 21 век не са мръднали. Потреблението се покачваше само защото хората потъваха в дългове и харчеха кредити, получени срещу заложена недвижимост. Сега стоят без работа и дотолкова са задлъжнели, че повече няма какво да харчат, потреблението пада и всички приказки за изход от кризата са пълни глупости.
Минете по шопинг центровете и ще видите, че е пълно с незаети площи. Американската икономика е толкова зависима от вноса, че е невъзможно да обуздаем ръста на търговския дефицит. Когато една американска корпорация пренася производството си зад океана, тя започва да прави китайски или индийски БВП, който после влиза в Америка като внос. Така че ние режем клона на който седим. На плюс са само акционерите и топ-мениджърите и по тази причини пропастта в доходите става все по-голяма.
Въпрос: Как виждате изхода от тази ситуация?
Робъртс: Изходът от ситуацията аз виждам в срутването на долара. Не мога да разбера защо Русия, Китай и други страни още не са се заели с това. Ако Китай хвърли на пазара всичките си доларови активи, след един час САЩ ще се превърнат в страна от третия свят, молеща МВФ за кредит, за да плати вносните си стоки.
Въпрос: Но какво ще стане с китайската икономика, ако Америка вече не е в състояние да купува всичко с марката „Made in China”?
Робъртс: Не знам. По обем техния вътрешен пазар е пет пъти по-голям от нашия. Той би трябвало да бъде развиван. Но бюрократите навсякъде по света си приличат – утре ще правя това, което правих вчера… Но докога ще ни дават реални стоки срещу хартийки, чиято цена пада? Аз не мисля, че Китай ще ни позволи да доминираме над него дипломатически и политически, само заради привилегията да ни продава стоки. Мисля, че те работят над създаването на свой вътрешен пазар. Преди няколко години бях в Китай и видях, че техните ръководители далеч не са глупаци. По онова време те бяха дълбоко разтревожени от милитаризма и агресивността на САЩ при Буш и Чейни.
…
Филип Петров
28 ноември 2009
Човекът казва доста тежки (за САЩ) истини. Но така е в света – империите идват и си отиват. Обикновено причината е прогниване на системата отвътре…
Николай
28 ноември 2009
Робъртс – недонаибан нео-либерален ебалник.
Той е типичен представител кресливите и за нищо неставащи леви отрепки в Америка.
Вижте колко глупости и небивалици е наговорил само в едно интервю.
” Ако Господ слушаше кучетата – от небето щеше да вали вместо дъжд , пастърма.”
Lagio
28 ноември 2009
Срутването на САЩ е закономерно! Кризата на лукса, агресията и лакомията ще ги унищожи напълно!
Учителят
28 ноември 2009
Филипе,
От 2000 години насам всички империи, които са се захванали да ни вкарват в правия път, са загивали. Сега просто е дошъл редът и на САЩ.
Истината е, че всички империи са станали такива, защото са разчитали на кражби от други народи и страни, а не на собственото си духовно, културно и икономическо развитие. Това е причината, която в крайна сметка отучва хората да работят върху себе си и да разчитат на това други да ги хранят. В резултат хората, а заедно с тях и държавата се израждат и загиват.
Mike
28 ноември 2009
Wikipedia твърди, че численият състав на Корпуса на Морската Пехота на САЩ е 203 000. Допускаме, че целият корпус е в Афганистан (макар че далеч не е така). Допускаме, че цената на един галон гориво е $5 (макар че вероятно за провителството на САЩ то струва далеч по-малко). Тогава нашите $308 милиона ще ни купят приблизително 61 милиона галона гориво. Делим на общото число военнослужещи в корпуса и получаваме 303 ГАЛОНА НА ДЕН НА ВОЙНИК. Това са повече от 1100 л. Дори целият корпус да се качи на летателните си апарати и да стои 24 часа на ден във въздуха, не може да се стигне до такъв разход на гориво. Очевидно, авторът има сериозен проблем в работата с числа, а в такъв случай останалата част от статията е също боклук.
Живко Желев
28 ноември 2009
До Mike,
Прав сте, тъй като съм пуснал тук само части от интервюто.
Това заключение авторът прави, на основание факта, че войната в Афганистан е толкова скъпа, че един галон гориво излиза на данъкоплатеца 400 долара.
Вижте оригиналния източник: http://thehill.com/homenews/administration/63407-400gallon-gas-another-cost-of-war-in-afghanistan-
Вероятно смисълът се губи – ще се опитам да го оправя. Но фактите са същите, които виждате.
Mike
29 ноември 2009
“Оригиналният източник” също е написан от хора, за които обикновената аритметика е непосилно препятствие. Ако погледнете коментара на BARBARA PAMPALONE на страница 6, тя изтъква, че “напълно обременената” цена на горивото е под $20 и целият КМП е консумирал по-малко от 90 000 гал./ден през Август 2009.
Жалко. Аз вече си представях как скоро ще притежавам флот от Ми-26ТЗ (Вертолет-танкер, 14 400 л. резервоар) и за някакви-си жалки $100 млн./ден (отстъпка от 66%) ще доставям не само двойно повече гориво отколкото КМП може да изгори, но и 1000 гал. Coors Light на батальон на ден. :-)
Живко Желев
29 ноември 2009
Не съм далеч от мисълта, че и там жонглират с числата, за да докажат своите тези. Така или иначе войната в Афганистан им идва възгеч. В относителни стойности – на “човекоден”, така да се каже, тя е по-скъпа от иракската авантюра. Като споменахте руските вертолети, се сетих, че Барак Обама още при посещението си в Русия започна да прави плахи сондажи за евентуалната намеса и на руснаците там. По всяка вероятност голяма част от логистиката се оскъпява и заради това, че някои от страните около Афганистан правят пачка от снабдяването на войските. Нали не си мислите, че американците си носят галоните от Вашингтон?
Mike
29 ноември 2009
Кога е имало война в Афганистан, която да не се е превърнала в кошмар за всички участващи? А за Обама има и огромен политически риск, който напълно засенчва финансовите проблеми.
По въпроса за снабдяването: Повечето от горивото за групировката в Афганистан се рафинира в Пакистан. Една малка част идва от рафинерии в Азербайджан и Туркменистан. Аз мисля, че пакистанците произвеждат JP8, докато бившите руски колонии доставят ГСМ за техниката – съветски образец на новоизпечените съюзници (която си иска отделно нафта, керосин и бензин).
Бих се учудил, ако Обама си е направил устата пред Медведев за военна намеса. Доколкото помня, разговорите бяха за транзит на материали през руска територия, но това вече не е важно: през последните няколко седмици се говори за „нов северен път“ през Грузия-Азербайджан-Туркменистан и може би дори Казахстан-Узбекистан, но също без особен ентусиазъм. Най-добрият път, уви, минава през Иран.
Това определя дилемата на Обама: или смазва Иран с благоволението на руснаците, като им дава Украйна и Грузия за награда и получава нов коридор към Афганистан (а може би и други концесии в региона), или се сдобрява с Иран, получава по-добър коридор (и Ирак като допълнителен подарък), след което може спокойно да премести 6-ти флот в Черно море, 101-ва въздушно-преносима дивизия в Грузия, а V армейски корпус — в Литва и с това да реши „руския въпрос“ за поне още 10 години. Всяко от тези действия ще има чудодеен ефект върху курса на долара, така че е рано да го погребваме (да свържа с оригиналната тема).
Живко Желев
29 ноември 2009
Не съм привърженик на тезата, че доларът ще умре. /Привърженик съм на идеята да се чуват различни мнения по въпроса/. А доларът вероятно ще се изправи през следващите няколко години. Това, по моему, ще се случи не във връзка с геополитически и военни схеми, особено на териториите, за които споменавате. А по-скоро когато САЩ отново оглавят технологичното състезание. Намеренията на Обама рязко да свали въглеродните емисии и политиката му по отношение водородната и въобще зелената икономика, целят именно това – САЩ да излезат отново на ринга с най-скъпия световен продукт – технологии и ноу-хау. Следователно с най-високата добавена стойност. /А не защото им пука за глобалното затопляне, което може да се окаже и блъф/.
Що се отнася до геополитиката – тя е забавно, но недостатъчно условие за развитие на процесите в желаната от нас посока. Ако историята се правеше от геополитици, светът щеше да изглежда логично, но уви намесват се и други фактори, вкл. личностни.
Ако Хитлер беше добър геополитик, той щеше да изпълни задачата си с възстановяването на страната в разумните и предели – Австрия, Чехия, линията “Мажино”.
Но тъй като се оказа психопат, резултатите са известни.
А пък в района на Афганистан е такава тъмна Индия, че самата Индия изглежда на този фон като Швейцария.
Графът
29 ноември 2009
Едно число, обаче, е неоспоримо (може да се открие за справка) – това, което дава основание на Робъртс да заяви: „Ако Китай хвърли на пазара всичките си доларови активи, след един час САЩ ще се превърнат в страна от третия свят, молеща МВФ за кредит”.
Не мисля, че това ще се случи. Поне не докато САЩ не го разсърдят сериозно, а те са много внимателни в това отношение…
бачо киро
30 януари 2010
цитирам: Въпрос: Но какво ще стане с китайската икономика, ако Америка вече не е в състояние да купува всичко с марката „Made in China”?
Робъртс: Не знам. край на цитата.
от това виждаме най-малко две неща – този бивш великан вече издиша, но все още не смее да отрича всеки факт – както факта че огромен китай зависи на живот и смърт от икономиките на сащ и европа – ако те са добре, има китай, иначе няма китай. така е последните четиридесет години и този период би могъл да бъде показателен факт за всеки отрицател. пък и когато някой е надминал нашите магарешки каручки с порше или мазерази, дори да спука всичките си гуми, пак няма да го достигнем докато ги смени и продължи напред с не по-малка скорост – дали някой е наясно с какви технологии се занимават в северна америка и с какви в целия останал свят? само един пример – ракетата, която заведе и върна жив и здрав човек на луната ( е добре де, бяха повече от един) беше направена от същия онзи човек, който работеше за “лудия” хитлер – вернер фон браун, създателят на фау едно и фау две, и едни други апарати, пак фау-номер, но по-известни като “стратосферни хеликоптери”. още преди седем години четях как там, в тресящите се от недоимък според този интервюиран, можеше човек да редактира цифрова музика с мак само с лента, която чете мислите на човек – това не са примитивните лентички за геймъри – по-силно, напред, наляво и подобно.. цялата германска наука на “психопата” адолф шикългрубер е пренесена и развивана без прекъсване в северна америка – и затова днес имаме това, което менгеле и подобните нему са правили – генетично инженерство, оцеляване в екстремални условия като много дълбоко, много високо, безтегловност и убийствени лъчения – както в открития космос. ами антигравитационните превозни машини? или никой не е чувал какво са правили заводите шкода през втората война? водачът на националните социалистически работници в германия е бил доста образован дори за времето си, при това не само в материалните науки, но и в езотеричните – един от неговите учители се казва гурджиев, ако някой е чувал това име. и според емоционално необременени изследователи е бил прецакан от безконтролната бюрокрация – а това ние тук го търпим на гърба си цялото време от втората война досега – където стъпи социалист трева не никне. по-печалната форма на геополитика имат рускоезичните азиатци – те все още имат идеята фикс да стъпят в цариград, за да откраднат идентичност – там е била последната част на най-успешната европейска държава – римската империя, по чиито стъпки връви днес цял свят и чиито постижения и до днес са пример за организирано човешко общество. затова и балканските държави си патят толкова много – и най-вече българия. преди повече от три века при поредния мирен договор между русия и отоманците е имало клауза за разтурянето на двете български диоцези – религиозни сфери на влияние, патриаршии – и разширявяането на влиянието на московския патриарх – а това преди всичко е значело нови непосилни данъци над местните, като че ли им са били малко имперските данъци и данъците на наемните войници.. пак тази геополитика записва в санстефанския мирен договор след рухването на отоманската империя оставането на руски и отомански войски заедно с оръжията им за неопределено дълго време на българска земя – коя държава би се нарекла свободна при доминиращо присъствие на две големи и сравнително силни армии? едва берлинският договор – пак европейците – задължава всякакви чужди войски да напуснат българия до шест месеца. това е истинското освобождение за онези времена. и упадъкът на българия след втората война идва пак оттам – че не сме били тясно свързани с най-напредналите, а с най-изостаналите – дори слепите българи го видяха и още по време на диктатурата изпяха : “искам да съм негър, негър в алабама” – за тях бе по-добре да са негри в алабама отколкото българи в съветска българия.
това е положението – каквото и да говорят за сащ, те са първенците и ще останат такива още доста време. когато другите се доближат до техните стандарти на живот, тогава можем да вещаем облачни прогнози. само един пример – средноаритметично всеки обитател там самостоятелно обитава двеста и двадесет квадратни метра жилище, което е двойно от еврозоната – не говоря за изостаналите еврочленки а за напредналите. има ли някой тук наоколо, който с почтен труд дори след двадесет години работа да живее в двеста квадрата? затова нека не се поддаваме на извечната пропаганда целяща омраза към най-напредналите, ами да видим как можем и ние да поемем по този път – другия път – пътя на водката, виждаме всеки ден и всеки час докъде води – стрелят ни като патици по улиците и вместо експерти на власт има криминалци. не на последно място можем да приемем или да отминем факта, че според данни на институция като ооне извън дунавска българия живеят над петнадесет милиона българи без потомците им. те ли криво приемат света или ние? отговорът ще откриете от милчо левиев, климент денчев, дан колов и хиляди други, които не са живяли и не са се осъществили вътре в българия, а някъде другаде, където е имало по-добри условия. дори алеко като младеж е ходел не до одеса, а до чикаго – това говори ли нещо или не?
още по тази тема – кой и дали ще оцелее – след по-малко от десет години всички открити досега залежи на уран, петрол и газ ще бъдат изразходвани докрая. какво ще остане тогава за неспособните да се променят? дори сега след моменталното си забогатяване руснаците нямат инфраструктура, а каквото са правили се руши по-бързо от ледник на екватора. дали ще има русия след десет години? защото в същия континент има една доста голяма и икономически силна държава, която се нуждае от територии, хехехе..
Живко Желев
30 януари 2010
Като прочетох коментара на бачо киро, разбрах, че великия мислител Козма Прутков не е бил прав, когато е казал:
“Не може да се обхване необхватното.”
Може, уважаеми Козма, тук и сега – бачо киро ни е обяснил целия познаваем свят. Вкл. антигравитацията.
Обяснил е как един поет написал стихотворение, тъй като предпочитал да е “негър в Алабама, вместо българин в съветска България”.
Този изключителен поет е Николай Искъров и беше мой личен приятел, светла му памет. И през 1988 година написа:
…
Искам да съм негър, негър в Алабама.
Негър, негър, негър в щата Алабама.
Само че не мога – беше бяла мама,
татко гузно каза: “Във рода ни няма…”
Бяло, бяло семе в костите ми дреме -
в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих – беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Все за своя сметка пях и пих – улисан.
И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?
Ваш съм, думи нямам – негърчето, дето
тъжно ви намига денем през пердето.
Черната овчица в ангелското стадо -
лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости -
няма го злодеят. А народът пости.
От небето тъмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сити.
И от черна завист пукаха сърцата -
Толкова сърцата, толкова позната.
Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да съм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви лъжа:
Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.
…
Публикувам тук цялото стихотворение на Кольо Искъров, главно заради светлия спомен за нашия прител.
Що се отнася до бачо киро, ще цитирам Остап Бендер, който казва: “Не е достатъчно да обичаш Съветския съюз. Трябва и да се работи”.
Така е Бачо – не е достатъчно да обичаш САЩ. Трябва и да се чете. При това докрай. И малко по-задълбочено, с извинение…