Бащата не рейгъномиката: ДОЛАРЪТ ТРЯБВА ДА УМРЕ

Posted on 28 ноември 2009

13



Тук публикувам откъси от интервю с Пол Крейг Робъртс, известен икономист и публицист, зам.министър на финансите при президента Роналд Рейгън, автор на реформите в данъчната система на САЩ, носител на наградата „за изключителен принос в икономическата политика на САЩ“, наричан още „Бащата на рейгъномиката“ и кавалер на ордена на Почетния легион.
По времето на Рейган той е изтъкнат „съветолог“ – ярък критик на тоталитарните системи, какъвто си остава и до днес. В същото време понастоящем на Робъртс се гледа като на един от най-изтъкнатите дисиденти в Америка.
Цялото интервю можете да видите на slon.ru – електронни издание за икономически новини и блогове.


Въпрос: Нима днес наблюдаваме залез на независимата журналистика в САЩ?
Робъртс: Независима журналистика в САЩ на практика няма. Отвреме-навреме излиза нещо интересно – да се чудиш как е успяло да се промъкне. Неотдавна в предаването Frontline показаха сюжет за това как председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, финансовия министър Робърт Рубин, заместника му Лари Съмърс и шефа на комисията по търговия с ценни книжа Артър Левит са възпрепятствали шефа на комисията по фючърсна търговия да регулира спекулациите с опции, тоест пречели са му да направи това, заради което комисията е създадена. Такива материали днес попадат в телевизията много рядко. Ролята на опозиция, която медиите играеха по времето на Виетнамската война, показвайки нейната лъжа и безмисленост, остана в миналото. Първо медиите, а след тях и публиката приеха войната в Ирак…
Въпрос: Дори когато се оказа, че заплахата от Ирак е мнима?
Робъртс: Даже след като се оказа, че в Ирак не е имало никакви оръжия за масово поразяване, медиите не проведоха нито едно разследване. Конгресът проведе изслушванията, които се очакваха от него. Въпросът за военните престъпления не се обсъжда, за мъченията нищо не беше направено, пленниците, срещу които няма обвинения, още са в затворите. Никой не знае какво точно правим в Афганистан. А между другото американкското правителство е в банкрут, нямаме пари за тази война. Тя е толкова скъпа, че стойността на един галон гориво, използвано от морските пехотинци там, се равнява на 400 долара. Войната се превръща за нас в непосилно бреме. Ние сме банкрутирала държава. Отрицателното салдо се покрива за сметка на чуждестранни кредити. Саудитска Арабия, Китай, Япония и даже Русия, който кой знае защо купуват нашите държавни облигации, които скоро ще се обезценят. Раздуват дълга, за да го отпишат. А после ще започнат да печатат пари, както е прието в банановите републики. Международната платежна система, основана на долара, ще бъде разрушена. Днес нищо подобно не се обсъжда в нашите водещи медии. Можете да го видите или в малките, независими издания, или зад граница, или в интернет, в частност от моите статии.

За “джобните лидери”
Въпрос: Отличава ли се ситуацията в САЩ от тези в другите демократични страна – в Европа, в Канада?
Робъртс: Мисля, че медиите в тези страни играят по-активна роля в това отношение. Въпреки, че правителствата на тези страни са американски марионетки. Пример – когато в Съвета за сигурност на ООН се подготвя някакво решение против Израел, всички наши приятели гласуват против. По едно време се съпротивляваше само Франция, но с идването на Саркози и те станах част от нашето куклено шоу. Това така, защото лидерите на всички тези страни са ни в джоба.
Въпрос: Какво имате предвид?
Робъртс: Ние им даваме чували с пари. Да вземем, например, Тони Блеър. От мига, в който напусна поста премиер, веднага бе назначен за съветник на няколко финансови корпорации, с годишна заплата от 5 милиона фунта стерлинги. Какво разбира Блеър от Финанси? Нищо. В САЩ му организирахме поредица от лекции, за всяка от които получаваше между 100 и 250 хил. долара. Кой ще дойде да слуша Блеър? Но да е само той. Организираха и на жена му подобно турне – и тя да вземе своето. Преди тях по същия начин постъпиха и с Джон Мейджър. Вкараха го в директорските съвети на десет американски корпорации. Без да се напряга, той започна да получава по сто хиляди от всяка една годишно. Същите групировки, които осигуряват тези пари, оказват влияние върху американската политика. В други случаи направо им превеждаме по сметки в швейцарски банки.
Преди много години, когато получих докторска степен, моят научен ръководител беше назначен за зам. министър на отбраната по международните въпроси /министър тогава беше Мелвин Лърд/. Той ме покани в Пентагона и ми предложи работа във Виетнам. Аз отказах, но му зададох следния въпрос: „Как успяваме да заставим толкова много страни да ни играят по свирката?“ Тъй като виждах, че тези страни не защитават собствените си интереси, а интересите на САЩ. Той каза: „Ние им даваме пари.“ Аз попитах: „Имате предвид международните помощи?“ А той: „Не, ние даваме пари на техните лидери. Ние купуваме ръководителите им.“ Самият той не харесваше това, знаеше, че рано или късно този балон ще се спука, но тази практика вече се беше утвърдила.

Залезът на Америка
Въпрос: Кризата ли е виновна за това, което става в САЩ?
Робъртс: Американската икономика беше силно подкопана не само от кризата, която започна, както казах, от търговията с опции, колкото от пренасянето на работни места иззад океана – при това не само неквалифицирани, а инженерни, управленчески, счетоводни. Дейностите, които извършваха випусниците на американските университети, които са ядрото на средната класа, днес са в ръцете на чужденци. Сто хиляди американски програмисти стоят без работа, а корпорациите продължават да бомбардират Държавния департамент да им разреши работни визи за индийци и китайци, на които ще плащат по-малко. Вкарват и медицински сестри и даже учители. Посредством визата P-1 докарват тук млади момчета и момичета, които работят в супермаркети, по курортите във Флорида като камериерки, а през лятото – като сервитьори… До такава степен, че днес американските „червени вратове“ /работническата класа/ не могат да си намерят работа за минимална надница. Ако се измери безработицата по критериите, които съблюдавахме, когато аз работих в Министерството на финансите, тя ще се окаже не 10, а 21%.
Като изключим супербогатите, доходите на населението през 21 век не са мръднали. Потреблението се покачваше само защото хората потъваха в дългове и харчеха кредити, получени срещу заложена недвижимост. Сега стоят без работа и дотолкова са задлъжнели, че повече няма какво да харчат, потреблението пада и всички приказки за изход от кризата са пълни глупости.
Минете по шопинг центровете и ще видите, че е пълно с незаети площи. Американската икономика е толкова зависима от вноса, че е невъзможно да обуздаем ръста на търговския дефицит. Когато една американска корпорация пренася производството си зад океана, тя започва да прави китайски или индийски БВП, който после влиза в Америка като внос. Така че ние режем клона на който седим. На плюс са само акционерите и топ-мениджърите и по тази причини пропастта в доходите става все по-голяма.

Въпрос: Как виждате изхода от тази ситуация?
Робъртс: Изходът от ситуацията аз виждам в срутването на долара. Не мога да разбера защо Русия, Китай и други страни още не са се заели с това. Ако Китай хвърли на пазара всичките си доларови активи, след един час САЩ ще се превърнат в страна от третия свят, молеща МВФ за кредит, за да плати вносните си стоки.

Въпрос: Но какво ще стане с китайската икономика, ако Америка вече не е в състояние да купува всичко с марката „Made in China”?
Робъртс: Не знам. По обем техния вътрешен пазар е пет пъти по-голям от нашия. Той би трябвало да бъде развиван. Но бюрократите навсякъде по света си приличат – утре ще правя това, което правих вчера… Но докога ще ни дават реални стоки срещу хартийки, чиято цена пада? Аз не мисля, че Китай ще ни позволи да доминираме над него дипломатически и политически, само заради привилегията да ни продава стоки. Мисля, че те работят над създаването на свой вътрешен пазар. Преди няколко години бях в Китай и видях, че техните ръководители далеч не са глупаци. По онова време те бяха дълбоко разтревожени от милитаризма и агресивността на САЩ при Буш и Чейни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ПЕЧАТНИЦАТА