Точно това направиха и нищо повече.
Но ако волунтаристките действия на Сидеров все пак могат да се обяснят с детската му мечта да седне на президентското кресло, зад действията на ДСБ прозират дълбока мътилка и твърде съмнителни цели.
Костов не може да не знае, че мръсната карта „петрол срещу храни“ няма как да се изиграе срещу Първанов в качеството му на президент – по онова време той е бил нищо повече от лидер на БСП.
Кирливата риза “петрол срещу храни” старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа плати солена глоба в размер на милиони долари. Да танцуваш по нервите на световните тарикати, които по едно време май се оглавяваха от сина на бившия шеф на ООН Кофи Анан си е приключение в посока размътване на водата колкото в, а дваж повече извън границите на страната. От което никой не се нуждае днес, да не говорим за България, която още с влизането си в ЕС постоянно е на кантара.
Но да оставим настрани международното положение.
И да се вгледаме в народното.
Което до онзи ден носеше общо взето позитивен заряд.
Заради политиката на новото правителство да пресече националната хайдушка схема, която в последните 8 години се именува коалиционен консенсус.
Президентът Първанов, като последния и най-горещ привърженик на идеята, че политическа стабилност се постига чрез събиране на все повече политтарикати около софрата, няма как да е доволен от еднопартийното пришествие на „Герб“.
До онзи ден той нямаше формален повод да се намеси в играта – първо заради натиска от ЕС и второ заради безспорните и вече доказани безобразия на тройната коалиция.
Неговият престой във фризера можеше да продължи поне още малко – поне докато се извършат онези спешни действия за отрязване дългите ръчички на статуквото, които шарят вече 20 години по нашите джобове.
С необмислените си действия Атака и ДСБ не само извадиха от хладилника фигурата на президента. Те наляха в мелницата му огромно ведро с вода.
На сцената се появи един, както всички видяхме, хладнокръвен играч.
Който гледа с ирония на дилетантския опит да бъде отстранен.
Може спокойно да се каже, че в реалната политика се появи втори център. Което, по моему, е изключително неприятно във време, когато всички очакваме активни действия от правителството, прокуратурата и съда. Тоест от тричленката.
Който си въобразява, че Първанов е забравил реалната политика и се е посветил доживот на задкулисните ходове, дълбоко се заблуждава.
Тъй че „Герб“ да помагат на прагматиците в собствената си партия. Което значи бързо да прокарват закони в помощ на своите министри.
Защото Първанов няма да чака нотариална покана от някаква си Фидосова, за да обърне играта в своя полза.
…
Още по темата: ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО БЛОГЪР
Topsi
14 ноември 2009
Wow? Just in target…
Живко Желев
14 ноември 2009
Има нещо такова… Thanks
Бодливата крава
14 ноември 2009
Много забавно развитие от последните 24 часа – оставките на двамата посланици в Турция и САЩ, най-вероятно “договорени” (со кротце, со благо и със съвсем мънинко кютек) от Първанов. Сега няма да му се налага да дава разрешение за отзоваването му. Хем си взе повод да се издърви на Бойко, хем няма никаква нужда да е лош с негови си хора, нито да изпълнява политическо решение на ГЕРБ. Леле, как ги изцака! И ще е президент до 2012 година, което ще направи мандата на Бойко още по-забавен.
Бойко си изпусна нервите и обърна огъня по ДПС, а какво ще последва от това при положение, че ДПС държи всички медии – чакам с още по-голям интерес от мача ББ:Гоце.
Хубав коментар.
Живко Желев
14 ноември 2009
До колектива на бодливите крави
Първо – мерси за комплимента
Второ – мача ББ:Гоце може и да се развие в посока служебна победа
Трето – никой не държи всички медии. Вижте тиражите на вестниците и ще се убедите, че идва времето на бодливите крави.
john1990
15 ноември 2009
Сега ми стана ясно защо ГЕРБ ту ще подкрепи импийчмънта, ту недотам. Бойко разбра, че от Гоце добро няма да види ако му обяви война. С недомислените си реакции премиера позволи на Атака и ДСБ да бръкнат в гнездото на осите и да му навлекат големи проблеми. До 2012 бая работи ще станат с отношенията премиер- президент, но лошото е, че сега изобщо не беше момента за междуличностни конфликти.
Ако да кажем конфликта беше за лидерски пост в някоя партия, нека си го водят колкото искат, обаче тук става въпрос за конфликт на най-високо ниво в държавата.
Как ще се отрази това на България?
Живко Желев
15 ноември 2009
Струва ми се, че това, което прави правителството в момента и което външно прилича на метода „проба-грешка“, всъщност е хитра тактика.
Трябва да ти е изпила чавка мозъка, за да кажеш открито какво ще правиш, че и да определиш срокове.
Тарикатите на статуквото и техните братовчеди от „национално отговорния бизнес“ само това чакат, за да хвърлят серкметата и да заложат даулите.
Бодливата крава
16 ноември 2009
мача ББ:Гоце може и да се развие в посока служебна победа
Моля, пояснете.
никой не държи всички медии. Вижте тиражите на вестниците и ще се убедите, че идва времето на бодливите крави
Ами ще ми се да идва времето на бодливите крави, и то идва, но по други причини, не защото никой не държи всички медии. Всички медии в момента се държат от някой. Хайде да си спомним средата на 90-те години на миналия век, когато всички медии в Пловдив се държаха от 1, хайде двама души. :) Та познава историята такива неща.
То не че сега медиите в Пловдив не се държат от един човек.
Аз съм от Пловдив и помня. :)
Живко Желев
16 ноември 2009
До Бодливата крава
1. мача ББ:Гоце може и да се развие в посока служебна победа – имах предвид служебна победа нула на нула в полза на рефера. Който не е в България. Никой в ЕС /и не само в ЕС/ няма да позволи да се развие този конфликт.
2. За медиите. Медията е най-добрата хранителна среда за контакти между хората, това е същността на понятието media-medium. В крайна сметка хората, които имат нужда да обменят идеи за собствениците на продуктите в този пазар.
В България от 15-тина години насам някои хора си въобразяват, че като купиш медията, разполагаш с идейния продукт. Няма такова нещо – разполагаш само с рекламните карета. Бодливата крава, ако не може да се изкаже на Четвъртък пазара, ще отиде на понеделник-пазара. Ако и там чорбаджията е същия, ще отиде… в интернет. Или на площада. Клюката и споделеното между приятели също е медия. И то една от най-могъщите. Но това е друга тема…
Бодливата крава
17 ноември 2009
Чакайте, чакайте, кой е реферът?
Г-н Желев, в момента следните медии са собственост на Доган:
вестниците Експрес, Монитор, Политика, Телеграф, Уикенд. Напомням ви, че последният е най-тиражният вестник в България все още, с тираж над 300 000. Това е по-официални данни. По неофициални ВАЦ-овете също са негови. По недоказани приказки сайтовете vsekiden и bnews също са на Доган през лицето Дилян Пеевски. Две телевизии също са негови – BBT и TV7.
Стойко Тонев наскоро изказа мнение – което ми звучи адски правдоподобно – че Доган, предвкусвайки победата на Бойко на изборите, е решил да изкупи всички медии в България, за да г
о лиши от най-голямото му преимущество, медийните изяви. И сега незакачането на ДПС се дължи на това, че Доган е мислил няколко хода напред и е изкупил всички медии в България преди ББ да вземе властта.
Но сега ББ посегна на хора на ДПС и като че ли омертата е нарушена. Чакам с интерес какво ще последва от тук нататък. :)
Живко Желев
17 ноември 2009
Европа днес живее в условията на световна финансова криза и провежда новата си инициатива „Източно партньорство“, където трябва да се разсекат няколко гордиеви възела – преди всичко въпроса за Украина.
Много е съмнително, че те ще продължават да дундуркат някаква незначителна икономика, заклещена между Турция, Румъния, несигурните Западни Балкани и управлението на собствените й крадци.
Тезата, че веднъж влезли в ЕС с топ не можеш ни извади, е опасна илюзия.
Генералната промяна в България има само една алтернатива – продължителен престой във фризера. Въпреки, че самият ЕС отрече идеята за „Европа на две скорости“, няма да се учудя ако ни оставят за малко на хладно – да си покараме крадените джипове още едно десетилетие.
Тогава окончателно ще забравим думички като атака, рестарт, герб, че и презареждането.
Тъй като ще ни предстои РЕПРИЕМАНЕ в Европейския съюз.
Заедно с Турция, разбира се.
Което, кой знае защо, ми напомня за един известен роман на Иван Вазов.