ТВ УПРАЖНЕНИЯТА ВЪРХУ ТРАГЕДИЯТА СА КОЩУНСТВО

Порнографията, която трябва да мине за журналистика по нашите телевизии, вече не се търпи.

На Охридското езеро стана един злощастен, трагичен за десетки български семейства инцидент.

Заедно със семействата, близките и приятелите на нелепо загиналите хора, зрителите, които изживяват болезнено това, наброяват стотици.

Тези стотици и милионите български граждани, които са покрусени от станалото, биват подложени на системен тормоз.

Още вчера някаква кабеларка, дето се брои за национална , вместо да свали от програмата си един фарфаронски рекламен репортаж за голф турнир, го излъчи целия, барабар с наградата – мерцедес незнам какъв си клас. Барабар с някакви недоразвити нашенски тарикати, които размахваха стикове, облечени в пуловерчета, имитирайки Тъйгър Уудс. И лежерно разхождащи се по родно голф игрище с прегоряла трева, която силно напомняше прегорял троскот.

На финала, някаква девойка със скръбен глас изказа съболезнованията си на семействата на загиналите.

А, ма, утко заспала! /“Утка“ от руски език – „патица“/.

Днес, в деня на траур, когато шоу програмите уж са забранени, „националните телевизии“ сглобиха в утринните си блокове точно такова шоу, само че „информационно“. Или поне така го разбират те и техните шефове.

Още веднъж показаха на всички взеизвестните болезнени кадри от Македония, да не би някой случайно да ги е забравил.

Един водещ от БНТ, който трябва още дълго да ходи на логопед, започна да върти и сучи конспирации, включително да противопоставя позициите на премиера и президента.

Даже повдигна въпроса – не трябва ли, аджеба, да възстановим Министерството на извънредните ситуации. Това същото, дето го запомнихме единствено чрез появата на Емел Етем на една кална дига с блестящо-бял спортен костюм „NIKE”.

Друг един водещ, в друга „национална“, цяла сутрин се правеше на топ-следовател, търсейки истината с блеснали очи – ама въжето ли се е скъсало и как точно, ама валът ли се е счупил, ама как точно се обърнало корабчето, как точно захлупило нещастните загинали . Повтаряйки същите болезнени кадри и „включвайки“ покрусени хора. Само и само да има повече „включвания“.

Хубаво и отвсякъде да огледаме нещастието на нещастните наши сънародници!

В третата „национална“ /но ако питате тях първа по рейтинг/ се появи Божидар Димитров, който пък даде един романизиран вариант – как той пътувал към родния Созопол, когато се обърнало корабчето. Че как чул по радиото. Че как веднага вдигнал телефона на премиера. /Е, бре, машалла/. Че как отишъл в Созопол, че разпитал там местния барба Яни, как аджеба се обръща такова корабче. Пък той му казал, че у нас това не може да се случи щото всички имали спасителни жилетки, че и автоматично надуващи се салове. Всъщност няма лошо да се изтъкват успехите на древната република Аполония Понтика по сравнение с днешната Бивша Югославска Република Македония, ама на мене ми дойде възгеч. Освен това – на хората загубили деца и близки в Охридското езеро няма да им стане по-топло от това, че корабчетата в Созопол са страхотно обезопасени. Което освен това не е точно така.

В общи линии – нашенската „екшън“ тв журналистика са опита да направи нещо като възстановка на нападението върху кулите-близнаци. Само, че тук, дами и господа не е Ню Йорк. Това първо. Второ – атентат няма, колкото и да ви се иска.

Има едно нещастие, пред което всички се изправихме.

И трябва малко да помълчим.

Това в телевизията се прави по следния начин – чрез добросъвестно поднасяне на фактите.

Без допълнително овкусяване и емоционални мерудии.

Биз излишни самоизяви, без варианти на скръбни и загрижени физиономии и безбройни „включвания“. Хората, засегнати от тази трагедия не са котлони, че да ги включвате когато ви скимне, за да се направите на по-интересни отколкото сте.

На всички ни е известно, че чувството за мярка отдавна е напуснало „демократичната“ същност на родната телевизия.

Още от времето на „атомното Ку-Ку“.

Да, ама тогава поне имаше команда и някой друг долар.

А сега – какво?

Чиста проба – разпасаност.