Горящият лед: енергия на бъдещето

„То прилича на мръсен лед, но е в меко полутечно състояние. Поднесете му клечка кибрит и ще се запали“ – пише журналистът Фред Пиърс от „Ню сайънтист“.
Става дума за метановия калтрат – молекули на метана, свързани в кристали на леда.

Свойствата на горящия лед били открити през 1970 година, когато учени били смаяни от факта, че метанът в Месояхинското находище в западен Сибир не свършва, въпреки прогнозите. Този кладенец захранва центърът на никеловата индустрия Норилск и до днес. Оказало се, че все повече метан се просмуква в находището изпод пластовете калтрати под вечната замръзналост.
Метановите калтрати се образуват при температури около нулата и под налягане от 50 атмосфери не само в северните райони, но на дъното на океаните по целия свят.

При изгаряне калтратът отделя два пъти по-малко въгледвуокис от въглищата. Но учените се опасяват, че при промишленото му използване в атмосферата могат да се влеят големи количества метан.
Запасите от метанови калтрати се определят по най-скромни оценки на 3 трилиона тона, което значи, че при сегашното ниво на потребление на газ, ще стигнат за следващите 1000 години.
Страни като Япония предвиждат да добиват промишлени количества още през 2016 година.
„Ню съйънтист“ публикува и световна карта на регистрираните находища на метанови калтрати.