“То прилича на мръсен лед, но е в меко полутечно състояние. Поднесете му клечка кибрит и ще се запали” – пише журналистът Фред Пиърс от “Ню сайънтист”.
Става дума за метановия калтрат – молекули на метана, свързани в кристали на леда.
Свойствата на горящия лед са открити през 1970 година, когато учени били смаяни от факта, че метанът в Месояхинското находище в западен Сибир не свършва, въпреки прогнозите. Този кладенец захранва центърът на никеловата индустрия Норилск и до днес. Оказало се, че все повече метан се просмуква в находището изпод пластовете калтрати под вечната замръзналост.
Метановите калтрати се образуват при температури около нулата и под налягане от 50 атмосфери не само в северните райони, но на дъното на океаните по целия свят.
При изгаряне калтратът отделя два пъти по-малко въгледвуокис от въглищата. Но учените се опасяват, че при промишленото му използване в атмосферата могат да се влеят големи количества метан.
Запасите от метанови калтрати се определят по най-скромни оценки на 3 трилиона тона, което значи, че при сегашното ниво на потребление на газ, ще стигнат за следващите 1000 години.
Страни като Япония предвиждат да добиват промишлени количества още през 2016 година.
“Ню съйънтист” публикува и световна карта на регистрираните находища на метанови калтрати.
Горящият лед: енергия на бъдещето
Posted on 25 юни 2009
Posted in: Всички публикации
Penoff
25 юни 2009
Интересен факт :) Колко много още неоткрити от човека неща има на тази планета.
Мое лично мнение е, че гориво на бъдещето не би трябвало да съществува. Производните на петрола горива са един от най-големите замърсители. Дори природният газ не е напълно безвреден. Биогоривата може би не отделят вредни газове. Водородът отделя при горенето си чиста вода и се счита за най-екологичното гориво. Последните постижения в тази област показват клонящи към нула вредни емисии. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че всяко горене е процес, който консумира кислород. Тоест дори да нямаме отделяне на вредни вещества, пак си вредим чрез изгарянето на даденото гориво. Имайки предвид всички консуматори на гориво на планетата, за растенията става все по-трудно да възстановяват изразходения кислород. Освен това зелените площи непрестанно намаляват заради човешкия фактор. Тогава защо изобщо мислим за горива на бъдещето. Не е ли по-добре изследванията да се насочат към други енергийни източници като слънцето например. Там в последните години също има много голям напредък и ефективността на фотоволтаичните елементи нараства постоянно.
Това разбира се си е мое лично мнение, но вярвам, че много хора го споделят.