НАДГРОБЕН ДОКЛАД ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
15 юни 2009
В навечерието на изборите неолибералите от Института за пазарна икономика /ИПИ/ извършиха поредния ритуал около любимия си фетиш „свободен пазар“.
В специален доклад водещите имена на тази организация настояват помощите и данъчните облекчение за българското селско стопанство да бъдат изцяло спрени и отменени.
Основният им аргумент е посочен в таблица, която показва, че финансовите инжекции в сектора растат в периода 2001-2007 година и са достигнали за този период 2.5 милиарда лева. В същото време делът на сектора в БВП намалява, което е видно от същата таблица.
Вторият аргумент касае отчетите за 2007 г. и звучи така:
„От схемата за директни плащания на площ за календарната 2007 г. става ясно, че 80% от субсидиите са отишли при по-малко от 7% от земеделците (или 5,000 бенефициенти), а останалите почти 70 хил. бенефициенти са получили по-малко от 20% от всички средства.“.
По-нататък в доклада специалистите от ИПИ предлагат рецепта от един стар учебник по либерална икономика – всички инвестиции да се спрат и сектора да бъде хвърлен в бурното море на свободния пазар, от което ще го извади /вече изкъпан/ „невидимата ръка“ на същия този свободен пазар.
Искрено се надявам, че едно бъдещо правителство, което и да е то, ще се въздържи от съветите на института. По следните няколко причини.
От ИПИ са изпуснали да забележат, че сривът във селското стопанство на България не е от днес. Нито от 2001 година. Те са подбрали именно този период, защото от 2001-ва започва някакво, макар и анемично, субсидиране на сектора. За да им се върже по-лесно аргумента, който гласи „Вижте – субсидии има, а пък ръст няма. Дайте да спрем парите“.
Но истината е друга и нейните корени са другаде. Щом ще размахваме таблички, нека поне да са с конкретни цифри от реалния спад в производството.
Източници: Статистически годишник на Народна Република България 1989;Статистически годишник на Република България 1992, 1996;Статистически справочник 2001, 2004, 2005, 2006
Нека обобщим.
За периода 1986 – 2005 г.
Говедовъдството е паднало от 1 млн. 700 хил. на 620 хил. животни.
Свиневъдството – от близо 4 милиона на под 1 милион свине.
Овцете – от 9.7 милиона – на 1.6 милиона.
Птиците – от 39.2 милиона – на 9.5 милиона.
Колко интересно: до 2000-та година реални субсидии за сектора няма и производството пада.
В следващия период, обаче, някакви субсидии има – пък производството пак пада. А сега де!
Отговорът на тази загадка се опитва да даде самият Петър Ганев, един от авторите на доклада. Ама много, така да се каже, внимателно:
„Фокусът на земеделските производители вече не попада върху клиентите (потребителите), а върху управляващите. Стимулите вече не са да се създава богатство, а да се преразпредели възможно най-много в нечия полза“.
И тъй като тази формулировка е доста витиевата, ще се опитам да я разтълкувам.
„Фокусът на земеделските производители“ се е разфокусирал, тъй като по времето на прехода, чрез кавалкада от либерални мерки селското стопанство беше разрушено окончателно. Земята – върната в реални граници. Напоителните системи – унищожени. Сградния фонд и земеделската техника – разграбени. Цяло чудо е, че въобще имаме селско стопанство.
„Стимулите да не се създава богатство“ са резултат от липсата на реален пазар. Прекият производител на месо и мляко по закон няма право да произвежда продукти от собствената си суровина. Затова пък, върху останките от комунизма спокойно се е разположила тоталитарната и тотална власт на прекупвачите, които са преки слуги на управляващите. Същите, които през 2006-2007 година изкупиха от Държавния резерв житото на 140 лева за тон и го изнесоха с двойна печалба, а няколко месеца по-късно, бяха „помолени“ от правителството да възстановят резерва от внос. Само, че този път го продадоха на държавата по 400 лева тона, тъй като световната конюнктура се била изменила.
Това се нарича двойна врътка – напред пачка и назад пачка.
Никакви засукани формулировки не могат да обяснят фактите от ежедневието. Ето един конкретен пример: в България безценнотото козе мляко се изкупува на 20-30 стотинки за литър. Един килограм козе сирене се получава от 6 литра козе мляко, тоест от 1-20 до 1.80 лева за суровината. В масовите магазини като „Била“ и „Метро“ цената на козето сирене е 12 лв. В по-луксозните супермаркети – 18 лева. В гаражното магазинче до вас можете да си купите същото сирене, вече разфасовано и вакуумирано, за 2.50 лв. сто грама – тоест 25 лева за килограм.
С такава норма на печалба могат да се похвалят само евреите от Антверпен, заети с шлифоването на диаманти.
Икономистите от ИПИ, вместо да предлагат мерки, с които за кой ли път ще се прочуем по цял свят, да се вгледат малко по-надълбоко в особеностите на българския капитализъм, който е голям либерал за едни и жесток феодал за други.
Когато размахват цифрата 2.5 милиарда субсидии за период от 7 години, да кажат – колко от тези милиарди отиват до прекия производител и колко в джобовете на станалата световноизвестна българска бюрокрация. Защото от данните на ОЛАФ става ясно, че рушветчиите дето размахват химикалките печелят повече от онези, които размахват мотиката.
Да обяснят по-задълбочено и другите цифри от собствения си доклад – а именно, как става така, че 80% от субсидиите отиват при 7 процента от производителите. Да не би да сме постигнали заветното уедряване на сектора, или просто някои хора доста са наедрели?
Моите уважения към специалистите от Института за пазарна икономика, но след като предлагат да спрем системите на болното селско стопанство, какво следва?
Кой ще изпрати ужепочившия труп на сектора в последния му път – тези с химикалките, тези 7 процента, дето прибират 80 процента от парите? Или ще се намери някой външен спонсор, измежду многото, които надничат от собствения им сайт в интернет.
…
ПОСТ-СКРИПТУМ ЗА СПОНСОРИТЕ:
Entry Filed under: Всички публикации. Етикети: данъчни облекчения за селското стопанство, държавен резерв, институт за пазарна икономика, либерали, невидимата ръка на пазара, олаф, помощи за селското стопанство, прекупвачи, свободен пазар, селско стопанство, субсидии.
5 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Любомир Авджийски | 21 юни 2009 at 10:29 pm
Господин Желев. Вие давате аргументи и обяснения, които са ясно видими за всички граждани, от най-неграмотните до до най-грамотните – „Земята – върната в реални граници. Напоителните системи – унищожени. Сградния фонд и земеделската техника – разграбени. Цяло чудо е, че въобще имаме селско стопанство.“
Но моля ви разгледайте корените на този проблем: А именно, че държавата се проваля в органицирането на селското стопанство, защото ТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОРГАНИЦИРАНО ОТ ДЪРЖВАТА. Следствието е – хора, които въобще нямат стимул да се занимават със селско стопанство, от което идва спад на работна ръка, специалисти и предприемачи. Същата държава, създава хиляди бюрократични работни места в големите градове, с чии пари? С парите на хората от всички общини. Ясно е че тези неадекватни командитни мерки: Премахване на свободната инициатива и пренасочването на капиталите изкуствено насочват хората от малките населени места към големите. Нека ви го кажа по просто – Карам ви да работите за 300лв. селскостопански труд(какъвто от дете сте работил), на вашата собствена(бивша) нива, взимам ви 150лв. данък, след което с тези 150лв. данък създавам административно работно място в София за 400лв. Вие не сте луд и вашия естествен макар и подтиснат личен итнерес ви кара да изпратите вашето дете да работи на това бюрократично място.
Надявам се да накратко да съм ви насочил поне в посоката на мислене – Защо свобидният пазар е единственият възможен пазар. Останалото е хвърляне на пари на вятъра.
За да бъдат поправени злините от командитната икономика ще трябват години, в които хората отново да намерят своята естестена ниша – МЯСТО, където да живеят, да произвеждат и да ПЕЧЕЛЯТ(те, а не абстракцията Държава) според своите естествени желания и таланти. И повярвайте ми това не е никак невъзможно. Напротив това е единственият възможен метод. И този метод движи света, дори когато плановата икономика му се е „качила на врата“.
С две думи проблема не е от последните 20години.
2.
Любомир Авджийски | 21 юни 2009 at 11:04 pm
Бих искал да добавя, че темата е важна за бъдещето на България, има още много какво да се каже по нея.
Горният ми коментар е кратък първичен отклик на вашата публикация, но бих дискутирал тази тема с вас, а и с други блогъри по-подробно в бъдеще, с уважение към вашите убеждения, без да ви презирам и без да ви налагам моите, макар и да са явно различаващи се.
http://miastozaistina.blogspot.com/
Поздрави, Любомир!
3.
Живко Желев | 22 юни 2009 at 8:21 am
Уважаеми г-н Авджийски,
Като Ви благодаря за вниманието към мойте текстове, бих искал да вметна няколко неща и се надявам те да станат основа за размяна на мисли.
Бих ви посъветвал най-добронамерено – ако искате да влезете в спор с някого, не му вменявайте предварително „убеждения“. Идеологиите са хлъзгав терен за размяна на мисли.
Моя милост, повярвайте, доста е ял попарата на командитната икономика, както и на „командирската“. По тази причина съм наясно, че икономиката не е казарма.
Вместо, обаче, да си разменяме азбучни истини, ви предлагам по-системен подход.
Как се изгражда една нова система – чрез пълното унищожаване на елементната й база, или чрез нейното пренареждане и предефиниране, за да бъде тя конкурентноспособна в други, нови условия?
Този въпрос е смешен от гледна точка на теорията на системите, но напълно подходящ що се отнася до селското стопанство в България.
Щом се интересувате от тези въпроси, сигурно знаете, че в бившия соцлагер никой не постъпи като нас.
Връщането на земята в реални граници е най-примитивния подход към възстановяване на частната собственост в селското стопанство. Това което стана в България има единствено и само идеологически и никакви практически измерения.
Вместо да възстановим частната собственост, ние на практика я унищожихме, тъй като удребнените поземлени терени имат нулева стойност в модерното селско стопанство. По тази причина сега се налага да комасираме земята, тоест отново да я „текезесираме“.
В Чехия /и не само там/ връщането на собствеността стана чрез акциониране. Така – бившите собственици станаха пак собственици, без, обаче, да разрушат инфраструктурата – напоителни системи, машинен парк, изкупвателни пунктове и пр. Като истински собственици на земята си в тези акционерни дружества, те могат, от името на едно мощно земеделско АД, да си избират арендатори, а не както е у нас – мощни арендатори да навиват поотделно бурмите на всеки дребен собственик и да му определят условията.
Впрочем някои неща за истинското състояние на частната земеделска собственост в България може да видите обобщено тук: http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/04/29/712673_legalizirana_krajba_na_sobstvenost/
4.
Любомир Авджийски | 22 юни 2009 at 11:00 am
Наистина е интересно как говорите логично и с реални факти и все пак насочвате проблема отново в задънена улица. Едновременно обвинявате ДЪРЖАВАТА, че покровителства прекупвачите и им разрешила да изкупят житния резерв за 140лв. за тон, а отдруга страна обвинявате КАПИТАЛИЗМА за това, че производителите са ощетени за сметка на ТЪРГОВЦИТЕ.
ПЪРВО – Едното противоречи на другото – КАПИТАЛИЗМЪТ ИЗКЛЮЧВА ПРОТЕКЦИОНИЗМЪТ или може би говорим за различен капитализъм.
ВТОРО – знаете каква част от приходите на съвременната БГ фирма отиват за плащане на данъци и осигуровки, каква за ДДС, акцизи, и т.н.
И отново моля да се насочим на там, че изграденият вече от бившите държавни селскостопански предприятия начин на работа и разпределителна мрежа продължава да определя пазара на производителите. Т.е. същите хора които преди са били Директори на държавни млекопреработвателни предприятия сега са прекупвачите, за които говорите. Използват протекциониските закони за да смачкват конкуренцията, а и за да манипулират същите млекопроизводители.
Ако това не е вярно то ще трябва да твърдим, че МЛЕКОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ са ненормални, щом продават млякото си за 20-30ст. или може би до тях още не е достигнала информацията, че в града струва 2-3лв.
Разбира се, горното е колкото иронично, толкова и за да покаже абсурдността да твърдим, че има капитализъм при пазар, в който държавата контролира над 50%. чрез данъци и чрез пряко управление и собственост.
Може би е време думата капитализъм да бъде измита и на хората да бъде дадена реалната й дефиниция, а тя НЕ Е ЕКСПОАТАЦИЯ, нито Протеционизъм.
Като говорим за основни истини Протекционизмът е предшественик на Социализма и Комунизма. Подробно, ако се интересувате, ви препоръчвам Фредерик Бастия -“Държавата“ – прекрасна дискусия между капиталистът Бастия, и социалистите – Робеспиер и съмишлениците му вдъхновени от Жан Жак Русо и Монтескьо. Книгата е прекрасна.
До скоро!
http://miastozaistina.blogspot.com/
5.
Любомир Авджийски | 22 юни 2009 at 11:21 am
Отново да доуточня.
Наистина причината поради която ви пиша е това, че търсите причините за краха на селското стопанство в капитализма и връщането на земята. Но моля ви нека първо да кажем, че проблемът дойде от нейното ВЗИМАНЕ преди 65г. И след това ще можем искрено да се съгласим върху постепенните и по-безболезнени мерки за връщане към естествения ход на нещата.
Нека уточня най-искрено, че капитализмът за мен НЕ Е идеология, не е нещо, което трябва да се прокарва със учебници или законопроекти. Капиталзмът е пазарна реалност.
Във моят блог скоро ще дам ясна и разбираема дефиниция и едновременно с това стойност на това понятие. И ако трябва за известно време ще забравим думата Капитализъм и ще я заменим с някоя не толкова натоварена със социални конфликти като Свободен пазар или Право на индивидуална(частна) собственост.
Извинете ме, че не следвам съвета ви да не „предлагам убежденията“ си когато влизам в спор. Но от горното е видно, че те са важна част при разрешаването на проблема.
А и какво е спорът, ако не кръстосване на убеждения?