„ДА, ама НЕ“ или „НЕ, ама ДА“

Центърът за либерални стратегии /ЦЛС/ предизборно ни изненада с любопитен проект за хората, които желаят да сверят часовниците си с намеренията на политическите играчи – ГЛАСОВОДИТЕЛ.
Специалистите на центъра са успели да отсеят зърното от плявата, ровейки в предизборните клишета.
Основните послания на мераклийте да управляват са подредени в дълъг списък – един за европейските, и втори – за парламентарните избори.
Като натискате едно от три копчета – съгласен, несъгласен или неутрален – на финала можете да видите към коя партия клони собствената ви персона.
Но ако започнете тази игра, трябва да се въоръжите с чувство за хумор.
Защото в самия край може да се окаже, че внезапно сте залюбили някой от вождовете, когото силно ненавиждате в реалния живот. Състояние, което може да бъде обрисувано само със средствата на някакъв политически фройдизъм.
Вие не харесвате този вожд, но внимание! – дали зад тази неприязън не се крие дълбоко подсъзнателно влечение?
Вие ненавиждате лидера Х, заради неговата безскрупулна арогантност, която ви напомня поведението на баща ви. Но внимание! Дали омразата към лидера-баща не е подсъзнателно влечение към неговата съпруга, вашата майка?
Вие си мислите, че имате десни убеждения. Но влезте в лабиринта на Гласоводител и може да се окаже, че сънувате мокри сънища за радикален ляв завой.
Струва си да опитате – много е секси!

Центърът за либерални стратегии няма никаква вина за неочакваните резултати, които ще получите чрез участието си в Гласоводител.
Специалистите просто са извадили въжделенията на партиите-мераклийки и ги представят на нашето внимание.
Друг е въпроса, че значителна част от тезите са невероятен бъркоч от противоречащи си визионерски конструкции. На всичкото отгоре партиите са ги заложили в програмите си като съдбовни за бъдещето на Европа и нашето, в частност.

Ето няколко примера:

Теза № 5
На български граждани, които имат и друго гражданство и живеят постоянно в друга страна, трябва да не се позволява да гласуват в избори за Народно Събрание и Президент.

Това твърдение има за цел да пребори изборния туризъм. Похвално – натисни „съгласен“. Спри турските автобуси! Вземи своя дял по ДОНТ!
Чакай, не бързай. Ами ако утре ЕС ни наложи да въведем гласуване по интернет? Къде отиват онези близо милион гласа на хората, които са в Европа и САЩ? Някои лидери май забравят, че след като БКП проведе „възродителния процес“, те в добавка проведоха още по-мащабен „изгонителен“ такъв. Чрез поредица от либерални стратегии, да ме извинят господата и дамите ЦЛС.
Да, ще кажете вие, ама в крайна сметка да гласуват само тези, които си плащат данъците в България. Да, ще кажа аз, ама тези дето не си плащат данъците тук, всяка година вкарват близо 2 милиарда евро в икономиката, поддържайки съществуването на роднини и близки.
Сложен въпрос. Я да натиснем „неутрален“. Че работата е май на кантар.

Теза № 17
Държавата трябва да намалява данъците и осигуровките, а не да увеличава разходите си за различни социални или инвестиционни програми

На лидера, който е измътил настоящия нонсенс, ще препоръчам да се върне в началното училище и да заляга над аритметиката. Защото ако държавата изпълни първата част от неговото въжделение, няма смисъл да й се забранява да върши второто. Тъй като ще изпадне в положението – пари нема, действайте.
Този лидер, първо да беше уточнил за кои данъци става дума – за подоходния, или за корпоративния.
Второ – да погледне приходната част на бюджета. И да си даде сметка, че в настоящия момент, ако ги няма парите от преките, квазиданъците и осигуровките на населението, ако ги няма акцизите – неговите корпоративни приятели, дето са му внушили, че е лидер, още като го сложат на държавното кормило, и той е за мустака. И ще се мъчи като барон Мюнхаузен да се самоиздърпа от блатото. Докато те като „национално отговорен бизнес“ ще продължат да внасят все по-малко от 8% процента в държавната хазна. Че защо да плащат, като имат под ръка такива гиганти на мисълта.

Теза № 46
Общоевропейският проект за газопровод „Набуко” трябва да има за България приоритет пред проекта за газопровод „Южен поток”

Това дори не е теза, а тръпнеж /тръпка+копнеж/ на нашенските лидери да се изкарат големи русофоби, белким ги чуят в американското посолство.
В Европа въпросът не стои така, а пък напоследък хич не стои. Вече се говори не за „Набуко“, а за „Южен коридор“. Това понятие е малко по-широчко от представите на местните лидери. Понятието е свързано с някои нови моменти в отношенията между САЩ и мюсюлманския свят и най-вече с Иран. /Впрочем днес, 4 юни, Барак Обама произнася в Египет историческа реч по въпроса/. Авторът на горепосочената теза да слуша внимателно, ако му се удава английския, пък ако не – да му я преведат внимателно.
Когато бъде постигнат напредък в тази посока, САЩ ще заложат на триъгълника Египет-Иран-Турция. Тъй, че „Южен коридор“ е друга опера, по-голяма и наистина ще се играе, тъй като увертюрата е започнала. „Набуко“ вече сме я гледали.
Освен това – в Украйна наближават президентските избори, а там изследванията показват отчетлива победа на Юлия Тимошенко. Тази дама е желязната лейди на Украйна и, между другото, хич не цепи басма на Русия. В същото време е достатъчно прагматична, за да извади страната си от безумния клинч, в който я постави сегашния президент Ющенко. Украйнският коридор е най-прекия и най-мощен път на суровината от Русия към Европа.
Що се отнася до южната тръба, представяна у нас като българо-съветска дружба, и която всъщност е руско-италиански проект, тя едва ли ще се издуе от проектираните 32 млрд. кубика до 64-67. Това си беше руски блъф, предназначен за Украйна. Няма да е изненада, ако „Южен поток“ се редуцира до снабдяването на Гърция, Западните Балкани и отчасти Италия.

При това положение как да реагираме на другата драматична теза „Турция – в ЕС или вън от ЕС“. Този въпрос може да е централен за „Атака“, ама не е актуален за Европа. Никой не се е засилил да приема Турция. Хората в Европа са прагматици, а не визионери. По тази причина там правят мерцедеси, пък ние тук – митинги. Турция, без да се кичи с еврочленство, винаги влиза в световните сметки. Оттам минават всичките нови тръби. Халал да им е, дано поне се сетят за онези 10 милиарда, дето имат да ни дават.
Тъй, че отговорът за европейската съдба на южната ни съседка звучи, как да кажа, твърде психедилично: Да, ама Не, или Не, ама Да!

Партиите, които са изложили своите възгледи в проекта на „Гласоводител“ явно имат високо мнение за нашия народ. Те вероятно си го представят като еднородна смес от геополитици и специалисти по мултиплексово разпръскване на електронни съобщения.

Господа кандидати за евродепутати!
Имайте предвид, че народът е интелигентен, ама не дотам.
Не е вярно, че европейските теми не го вълнуват. Но това се изразява по особен начин. Тук ще се опитам да пресъздам тези вълнения чрез дочути оттук-оттам народни фрази:

По повод изказване на комисар Меглена Кунева за мултиплексите.
Глас от народа:
- А бе, мани ги тия мултиплекси, ами кажи, вярно ли е че в Европа ги натискат да махнат найлоновите торбички. Тия торбички, като духне вятър – на асмата се качват, на овошките, че и на главата ми…
/С това, уважаема г-жо Кунева, народът иска да попита до каква степен са синхронизирани европейските практики за минимизиране на вредните производства и как върви процеса за затваряне на такива предприятия от „стара Европа“ към новите страни-членки. Всъщност, ясно е, че там затварят производства, пък ние тука си раздаваме пачки, ама докога?/

Глас от народа:
- А, бе вярно ли че някакъв баровец от английския парламент си подал оставката, щото похарчил 400 лири държавни пари. При това имал право на тях, ама нещо объркал фактурата човека… Че това какво е? 400 лири пари ли са…
/В този кратък монолог са отразени цяла гама въпроси по синхронизирането на парламентарните практики и етични кодекси, правосъдните системи и влиянието на медиите/

Глас от народа: /шофьор на ТИР в диалог/
- А, бе оня ден гледам един от махалата докарал едно „Бентли“.
- Че къв е тоя, некой баровец трябва да е…
- Кво да ти кажа, има един цех с десетина цигани, кайма нещо правят.
- Ами кво се чудиш, каймата се търси бе, човек…
- Мани тая работа, аз 20 години обикалям европа с тоя ТИР – е как не видях некой дето прави свински уши и карантия да кара „Бентли“…
/Този диалог би трябвало да бъде отчетен в програмата „Европейски сравнения“ на Националния статистически институт /

В „Гласоводител“ няма да намерите и някои други въпроси, които си задавате сами всеки ден. Но опитайте. Може би ще разберете, че не сте това, което си въобразявате, че сте.
Много е секси. Успех по пътя към подсъзнателното.