Григор Лилов: СОЦИОЛОГИЯТА Е ТОЧНА НАУКА – ПЛАЩАШ И ПОЛУЧАВАШ

Тук ви представям текст на Григор Лилов. Текстът не е редактиран, тъй като не е публикуван в нито един вестник и не се очертава да бъде.

Независимо от предубежденията, социологията е много точна наука – получаваш точно толкова, за колкото си платиш.
Също толкова афористична е и действителността в България. Само с подобна прецизност на социологическата наука могат да се обяснят редица странни прогнози на изследователите на общественото мнение, прокламирани едва ли не като сбъдваща се реалност, но останали в историята единствено като научна фантастика.
Например досега нееднократно агенциите за измерване на обществените настроения са бъркали генерално в подредбата на победителите. Например през 2001 г. на президентските избори те подредиха кандидатите така – първи Петър Стоянов, втори Богомил Бонев, а след тях – всички останали. Повториха своя избор и в часовете непосредствено след вота. Но точно един от „останалите“ – класираният от тях на трето място Георги Първанов се изкачи единствен на стълбицата на победителите. На последните парламентарни избори възходът на „Атака“ не беше забелязван буквално до дни преди вота, а реалният й резултат се оказа два пъти по-висок.от прогнозирания в последния момент. Между впрочем, и ДПС надмина всички очаквания и прогнози, което породи нестихващи и до днес дискусии за броенето на гласовете.
Българската социология наистина се оказа точно наука – тя тотално недогледа поразителния успех през 2001 г. на личното движение на цар Симеон – НДСВ, като за секунда не се усъмни в победа на сините. Изследванията й също внесоха своята лепта в загубата на Командира, иначе овладял с желязна ръка цялата политика и икономика. Само четири години по-късно на парламентарните избори половината социологически агенции прогнозираха, сякаш като реванш за гафа си преди, най-много гласове за НДСВ и пак не познаха. Другата половина им даде равен брой с БСП, а истинските резултати изненадаха всички.
Какво сочи тази точна наука за сегашните евроизбори?
Оценката ще се дава от агенциите, регистрирани за изборите: НЦИОМ, Алфа рисърч, Маркет линкс, Медиана, BBSS Галъп, МBMD, Асса-М, Сова-Харис, Естат, Афис, Скала. Седем от тях ще правят проучвания в деня за гласуване, а 5 ще съобщават данните си по националните медии.
Например според последното изследване на агенция „Сова Харис“, на изборите за Европейски парламент за ГЕРБ ще гласува всеки трети избирател, за БСП – всеки четвърти, за ДПС и „Атака“ – всеки десети, за синята коалиция – всеки дванадесети. Останалите гласове се пръскат за малки партии, сред които е поставена и НДСВ.
Обаче е добре известно, че вотът за ДПС е етнически. Почти всеки десети избирател е турчин, сочи статистиката и вероятно това предизвиква подобни очаквания. Но има две „но“. Всеки пети трудов емигрант извън България също е турчин, сочат данните от движението на нацията ни по света. В този случай ДПС ще има значително по-малко гласове – вместо всеки десети – всеки тринадесети. Второто „но“ обаче е по-съществено – на евроизборите гласуват предимно твърди електорати, което може рязко да „поправи“ картината на обществените настроения, отчетени от социологията и да повиши резултата на хората на Доган.
И двете хипотези са напълно реални – според първата резултатите могат да стигнат до 15% от гласовете, според втората – не повече от 6.5%. Родната социология обаче не хваща подобни разлики. По правило тя не може да отчете достоверно и очакваните гласове за по-малките партии.
Защо?
Едната причина е в договорите, които социолозите имат с различни политически партии. Политиците обикновенно искат от агенциите “корекция” на данните в рамките на така наречeната стохастична грешка – хем своето в своя полза, хем чуждото във вреда на най-яростния си опонент. Така ще видите как онези, които работят за БСП например дават възможно най-ниските прогнози за подкрепа към ГЕРБ, “Синята коалиция” и към всеки друг неудобен на БСП. Естествено, има я и обратната картина. По неписано правило един от удобните начини за кражбата на влияние е от по-малките партии – там нито грешката ще се забележи очевадно, нито пък ще предизвика голям скандал. Затова например залите на събранията на партията Янe Янев са пълни, а кошницата при социолозите му остава празна, докато не си я напазарува – едва 2.5% от гласовете.
Втората причина е много по-съществена. Както е известно, социoлозите работят с извадка от населението – обикновено около 1 000 души, подбрани по специални критерии, за да дадат цялостната картина в обществото. Много или малко е това? На пръв поглед достатъчно – в САЩ при 300 млн. души население представителната извадка не надвишава 5 000 души.
Проблемът обаче е, че в САЩ статистиката знае всичко – от броя на различните националности до бройката по възраст и години, от образованието до подоходното равнище – т.е. кой колко точно е богат. Статистиката там знае дори такива детайли като ритъмът и обхвата на пътуванията, начините на съжителство на мъжете и жените…
А у нас, както се казва, е тъмна Индия. Дори МВР трудно може да извади бройката на хората, напуснали завинаги или временно България. Няма актуални данни, а само експертни оценки за богатството на българите. А е добре известно, че всъщност преди всичко гласува джобът, а не толкова пристрастията.
Не се знае точния образователен ценз на обществото. Не се знае дори това – колко точни са избирателните списъци и колко фантоми са намърдани в тях. Парадоксално е, че от първите 100 решения на ЦИКЕП за евроизборите половината – 54 на брой, бяха за поправка на сбъркани имена и данни на нейните собствени членове и на членовете на районните избирателни комисии! За миналите парламентарни избори над 100 000 ЕГН с гласовете си по някакъв причудлив начин се оказаха над записаните в списъците на упражнилите вота си. Какво става, кой пие и плаща е такава мъгла, че в нея може да се напипа всичко – от купуването на гласове до откритата манупилация и фалшификация на резултатите.
При такава ситуация никаква социологическа извадка от 1000 души не може да прeдстави картината в обществото. Специалистите чудесно знаят, че заради тези причини у нас действителни и прецизни изводи могат да се правят върху подборка от поне 10 000 души.
Обаче нейната цена е много висока – социологическите агенции не могат да си го позволят, а партиите не искат да я плащат.
Тя ще е точна или представителна, както се изразя науката, само ако се знае структурата на обществото – по възраст, години, образование, имотно състояние, социални групи, по отделни окръзи, райони, градове и села в България. Сегашната ситуация обаче е все едно да се съди за гората по първото изпречило се на пътя дърво. Парадоксът на науката социология е в това, че за да зададеш истинските въпроси, трябва да знаеш по-голямата част от отговорите им.
Затова изненадите на изборите ще продължават – от ДПС до „Атака“, от големите партии до малките като РЗС.
—————————————————————-
„Най-големият дефект на сегашната политическа ситуация е несигурността“ – Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“
„Правим прогнози над врящо гърне – и не знаем дали няма да гръмне“, твърди Кольо Колев от „Медиана“
——————————————————
ПОСЛЕДНО ОТ „АЛФА РИСЪРЧ“ – ВЕСТНИК „ДНЕВНИК“

——————————————–
БАРОМЕТЪР ИНФО

За Европарламент

ГЕРБ – 26,07% – 5 деп.

БСП – 17,54 – 4 деп.

ДПС – 15 – 3 деп.

Синя коал. – 9,24 – 2 деп.

Атака – 8,53 – 2 деп.

Напред – 6,16 – 1 деп.

РЗС – 5,45 – 0 деп.

Лидер – 4,5 – 0 деп.

НДСВ – 2,84 – 0 деп.
———————————————
ПОСЛЕДНО ОТ АГЕНЦИЯ „ФОКУС“
Най-вероятно засега изглежда до урните да отидат около 2 300 000 или около 35-38% от реалните избиратели. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Петър-Емил Митев преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Проф. Петър-Емил Митев посочи, че при свръхниско участие (под 25%) първа може да се окаже ДПС; при ниско участие (25-34%) първа може да бъде БСП; при 35-40% малка разлика между БСП и ГЕРБ или един мандат в повече за ГЕРБ. Над 40% ГЕРБ може да има два мандата повече от БСП .
„Мисля, че с последните си действия – скандала на Околчица, „Атака” загуби шансове да конкурира ДПС за третото място. Синята коалиция е в граничната зона, в рамките на стохастическата грешка, по-вероятно е да влезе. При подчертано ниска активност може да получи и два мандата. НДСВ е също в граничната зона – между четирипроцентовата и шестпроцентовата бариера, и продължава да качва. РЗС също има шансове, но качването при партията на Янев спря. Другите нямат шансове”, каза още проф. Петър-Емил Митев.
————————————————-
Н Ц И О М
4 юни 2009 | 20:26 | Агенция „Фокус“
София. На изборите за Европейски парламент на 7 юни избирателната активност ще бъде между 28 % и 32 %, което означава, че ще гласуват около 2 милиона от имащите право на глас. Това сочи прогноза на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), изготвена на базата на данни от изследвания на центъра към 1 юни, съобщиха от НЦИОМ.
За спечелване на един мандат в Европейския парламент ще бъдат необходими около 117 000 гласа.
При тези условия – ГЕРБ получава 5 мандата, Коалиция за България – 4 мандата, ДПС – 4 мандата, „Атака“ – 2 – 3 мандата и „Синята коалиция“ – 1 мандат.
При избирателна активност по-ниска от прогнозираната, резултатите на големите партии се приближвата, а „Синята коалиция“ има шанс за втори мандат.
През последната седмица е регистриран ръст на декларираната готовност на респондентите да гласуват за РЗС, за ЛИДЕР и за НДСВ. Ако някоя от тези формации спечели мандат, той ще е за сметка на големите партии.
Могат да настъпят промени в така заявените електорални намерения и поради това, че 12 % от интервюираните в последното проучване на НЦИОМ признават, че биха продали гласа си. Влиянието на подобни фактори не може да бъде отчетено със социологически и математико-статистически методи.
НЦИОМ не отчита промените, които може да настъпят като резултат от кампанията през последната седмица.