Джулието Киеза е италиански журналист и политик. Над 20 години е бил кореспондент в Москва на “Унита” и “Ла Стампа”. От 2004 г. е депутат в Европейския парламент. Интересуват го теми, свързани с глобализацията и екологията. Автор е на няколко книги, издавани и превеждани в Русия, Италия, САЩ, Япония, Китай, Германия и др. Води авторски рубрики в различни световни издания, канят го като политически коментатор в телевизии и радиостанции. Киеза е един от сценаристите на филма “Зеро” (“Нула – разследване за 11 септември”).
Тук публикувам разсъжденията на Джулието Киеза от руското електронно издание “Столетие” – анализи и геополитика.
КАКВО ДА ПРАВИМ С ЕДИН КВАДРИЛИОН ФИНАНСОВИ ДЕРИВАТИ?
Първо. Съвършено очевидно е, че кризата не просто не отминава, а тъкмо сега започва.
Никой няма реална рецепта за излизане от нея. По простата причина, че никой не знае реалните размери на дериватите, фантомните пари, които са разпространени в последните 15-20 години. Тази грамадна маса виртуални пари фактически блокира функционирането на световната финансова система.
Втората точка е политическата. Вече е ясно, че въпреки опитите на президента Барак Обама да оглави света, днешна Америка не е в състояние самостоятелно да действа и да влияе на ситуацията със собствени сили. Тя трябва да се съобразява с останалите страни и най-вече с Китай. Това означава, че 21 век няма да бъде на американците, а по-скоро китайски.
На трето място. За Европа, така сложилата се ситуация, означава окончателен крах на “лисабонската стратегия”, насочена към разширението и унификацията на Евросъюза. Опитът на Европа да управлява ситуацията по американски не успя. Очевидно е, че по-нататъшното налагане на “лисабонската стратегия” ще бъде пагубно. От това следва, че стратегическите интереси на Европа и Америка вече не съвпадат.
Четвъртият момент. Като отчетем, че не се случи никакво реално вазимодействие между Европа и САЩ, между САЩ и Китай, следва да направим извода: светът влиза в нова фаза, когато президентът Обама ще започне да защитава в прекия смисъл американските интереси.
Следователно, доларът ще бъде девалвиран. Не знам с колко точно, но мисля, че някъде в порядъка на 15-20 процента. За Китай това ще означава едно прсто нещо: той ще загуби 20-25 процента от своите спестявания, които се съхраняват в американска валута.
Ето защо можем да очакваме, че зараждащият се, по мнението на някои наблюдатели, съюз на интересите между САЩ и Китай, ще бъде подкопан, заради несъвпадение на стратегическите цели.
Под съмнение са, впрочем, и всички предишни съглашения. Това важи и за алианса между Европа и САЩ.
Доколкото няма никакво рецепта за изход от ситуацията, възниква и още един препъни камък. Никой не иска да признае, че цялата система на международните финансови отношения рухна. За да се изгради отначало, а не просто да се възстанови, са нужни радикални изменения в структурата на световното управление. Нужна е нова архитектура на света. Ала всичко, което се случва през последната година, показва че: eдинствените мерки, които Западът е способен да предприеме са свързани с продължаващото финансиране на вече банкрутиралите банки.
В същото време банкрутираха и най-бедните страни на света. През нас премина цунами от такъв мащаб, че да се мисли за един трилион, който ще възстанови всичко, е несериозно. Този трилион е капка в морето, която нищо не решава.
Лидерите на развитите страни – това са хората, които натвориха този кошмар. И да се надяваме, че пак те са способни да ни спасят е наивно.
Това е все едно да се обърнем към подпалвача с молба да загаси пожара.
Необходим е нов поглед за света. Нужни са хора, способни да погледнат по нов начин на световната икономика.
Аз нямам готова рецепта за изход от кризата. За да имаш такава, трябва да се знае колко са необезпечените деривати, натрупани в световната икономика. По моите разчети става дума за сума от порядъка на квадрилион и половина долара. Квадрилион – това са хиляда трилиона.
Виртуална парична маса от такъв порядък не може да бъде управлявана, без да бъде радикално замразена за определен период от време. За не по малко от 7-10 години. Тези виртуални пари, мръсни и опасни, ще подкопават всеки опит да се оздрави ситуацията.
А решението за тяхното замразяване на много хора им се струва твърде радикално. Мисля, че тези от които зависи да вземат такова решение, няма да посмеят да го направят.
Но ако не бъдат взети съгласувани, радикални мерки в тази посока, ще настъпи паралич на световната икономика и всеобща депресия.
Ако продължим линията, водена досега от Обама, повтарям, ние ще вървим към девалвация на долара и огромна инфлация. Рефинансиране на банкрутиралите банки, плащане на създадените от тях дългове, изкупуване на бивши “ценни” книжа, които нямат никаква стойност – ето какво правим в момента.
А как ще платим всичко това? С нови пари? Да пуснем печатницата и да напечатаме десетки трилиони нови долара? Да, но в този случай и еврото и юана и рублата и йената ще почнат да се защитават? Това ще предизвика гигантска рецесия и инфлация.
Опасността да се повтори ситуацията в навечерието на Втората световна война е много голяма.
За да си представим тази опасност, трябва да вземем предвид едно обстоятелство. Да си спомним, че когато започна Великата депресия от времето на Рузвелт, Америка беше най-големия кредитор в света, беше високопроизводителна и изнасяше своята продекция в целия свят. Сега всичко е наопъки. Най-голямата държава, с най-мощните военни структури, в същото време е най-големия длъжник. И това е дълг по който Америка никога не може да се разплати.
По моему днешната криза е много по-сериозна от предишната, която – да не забравяме – доведе до Втората световна война. Тогава Депресията започна в 1929 г. И продължи повече от 10 години. През 1939-та избухна войната.
Тук ще цитирам тъжните заключения на американския професор, лауреата на Нобелова награда за икономика за 2008 г. – Пол Кругман. Когато станаха ясни резултати от Лондонската среща на двадесетте най-развити страни в света, той каза: За съжаление вече е очевидно, чакат ни дълги, мъчителни години на депресия.
Страхувам се, че тази прогноза може да се сбъдне. Трябва да сме готови за такъв вариант.
30.04. 2009
Дж.Киеза

Смях
2 май 2009
Как по-точно го сметна тоя квадратилион ?
Криза вярно има, но нека не бъдем толкова крайни !
Живко Желев
8 май 2009
Ами не знам как го е сметнал. Трябва да питате него. В сайта на ЕС има негов мейл. Питайте го.
Jose
24 май 2009
Не смятам че има толкова голямо значение ,паричната стоиност на ресурсите ако изчезне паричната система. А е напълно нормално след толкова манипулации на фондовите пазари големи борси и играта на предвиждане до каква цена сме готови да купуваме или продаваме води и своите последствия, Признавам си че няколко години от моят живот преминаха докато се убедя сам за себе си че заключението което Г-н Желев изтъкна за фючърсните сделки акции на компании и т.н всичко може да бъде манипулирано и най – вече “контролирано”.