ВИП БРАДЪР – НЕ НАСЪСКВАЙТЕ ЖИВОТНОТО

Биг Брадър е един от най-старите риалити формати, ако не и най-стария.
Замислен е като телевизионна снимка на обществото в херметична среда. Поради тази именно среда още през миналия век той се обръща в своята противоположност и започва да произвежда изкривени картини на човешките състояния, свързани най-вече с основните инстинкти. На телевизионния пазар това се харчи като топъл хляб.
Но впрягането на такъв телевизионен формат в благородна кауза и то за деца в неравностойно положение е, меко казано, „кауза пердута“.
Преди време написах няколко добри думи за авторите и продуцентите на това издание, главно заради подбора на участниците.
Нямам никакво намерение да си връщам думите назад. Да – „Вип Брадър“ е най-мащабната провокация в телевизионното пространство. И ще си остане такава, но в друг, по-дълбок смисъл.
Защото Големият брат има свой собствен живот. Той е автономно същество, което се храни с тези, които участвуват в него, а също така с идейната плът на онези, които са го създали и си въобразяват, че го управляват. Колкото повече тази идейна плът наподобява идейна каша, толкова по-лесно я преглъща животното и толкова по-бързо расте.
Няма смисъл да влизаме надълбоко в Теорията на информационните обекти – нека само си припомним, че понятието „информа“ се тълкува като „ин“ – индивидуален и „форма“ – живот.
По тази теория Вип Брадър е сложен информационен обект. Пак съгласно нея такива обекти се определят като небиологични форми на разума в информационното пространство, притежаващи признаци на индивидуалност и стремеж към развитие и себепроизводство.
Колкото по-сложни задачи се поставят пред същества като Големия брат, толкова по-сложно и непредсказуемо се формира тяхната структура. Тъй като общите правила на различните издания са уточнени от телевизионния формат, сложността на задачите се определят единствено от качеството и обществения статус на участниците.
Когато в търбуха на информационното животно влизат маргинални и случайни фигури, то отговаря аналогично – развива се като маргинална, лесноуправляема структура. Съществото бързо и без усилия се самоигражда като временна машина за производство на временни „звезди“. Изпълнява задачата поставена му от телевизията, събира парите от смс и реклами и угасва заедно със „звездите“, които е създало. В тези случаи то прилича на слабо, високодоходно огнище, което лесно може да бъде потушено.
За Него не е от значение какво ще вкараш в търбуха му – някой си Тишо, Мара от Горна Оряховица или Иванчо Устата от Стара Загора. Съществото ги изплюва по калъп и вади от това пари.
Този път обаче организаторите на шоуто си поставиха непосилни задачи. Вкараха в играта няколко сравнително сложни, неслучайни, самоизгдрадили обществения си статус личности. На всичкото отгоре заложиха и латентен политически конфликт в силно политизирана предизборна обстановка.
За което аз си позволих да направя комплимент на Нова тв, без да си там сметка за някои особености при формирането на това телевизионно създание.
Когато пред информационното животно Вип Брадър се изправи една относително автономна, самодостатъчна личност, то пренастройва търбуха си за по-дълъг и сложен процес на смилане. Особено когато тази личност е трудносмилаема.
Случаят Кошлуков е показателен в това отношение. Той се изправи през зейналата паст на животното, с намерението да играе роля. В началото разигра, твърде неуспешно, едно „иди ми, дойди ми“, коментирайки Тодор Славков като представител на комунистическата върхушка, която го вкарала в затвора за някакъв виц. После изигра втори неуспешен етюд, обявявайки /някак трепетно/ внука на Тодор Живков за приятел и „пич“, който също е пострадал от режима, ама по свой начин. Безпогрешният поетичен инстинкт на Румен Леонидов зафиксира това лигавене в един тиражен вестник с определението „кошутата Кошлуков“.
Информационното животно Вип Брадър вече се беше подготвило за артистичните изяви на Емил и изхвърли в обществото някакво размазано внушение – кой лежал, с кого лежал и за какво, няма значение. Вечна дружба между страдащите плейбои, карай да върви.
Разбира се това не е истината. Това е наказанието на Съществото за опитите на Емил да го преметне.
На финала То даде на Кошлуков шанс да изиграе последната си роля. Видяхме го истински разстроен в изповедалнята, където едва сдържаше сълзите си уж заради общата кауза. Но това бяха сълзите на безсилие и отвращение от факта, че се е набутал
в мелница, която не прощава на актьорите.
На другата сутрин Емил се изправи пред Лора Крумова, а тя продължи да дразни Животното, говорейки от негово име. Чрез нейната уста Вип Брадър попита Кошлуков за последен път – намерил ли си е гадже в къщата. Той се усмихваше, за да не се издрайфа. Може би си е мислил дали не е време да си намери сериозно гадже. Ама в политическия спектър.

Не съм далеч от мисълта, че подобна ще бъде съдбата и на другите стойностни хора в търбуха на животното.
Вероятно ще оцелеят тези, които играят ва банк и с открити карти.
Вип Брадър все още им дава шанс да обясняват тежките си вътрешни травми с каузата за децата в неравностойно положение.
Скоро ще им отнеме и този шанс.
Защото всички знаем, че няколкостотин хилядарки не решават проблема.
Всички знаем, че не става така.
Но какво да се прави – такъв е живота в търбуха на Животното.